Оковите на майчината любов

какво театро, това да не си ти!
Може много да приказват за правилно поведение при интервю, но на практика такова чудо няма. Дали ще те харесат и наемат или не, рядко зависи от теб, защото ти мисли не четеш, а и работодателите, че и ейчарите рядко знаят какво търсят. По-скоро е игра  на сляпо.

Глупости, има такива гламави реплики, че може по тях веднага да те отхвърлят. Има такова чудо, и още как. Като покажеш, че си проучил компанията, че си имаш представа от процеса на работа и разкажеш не какво си учил, а как решаваш проблемите и какви способности имаш, вече си една глава напред.

И между другото става точно с един вид "четене на мисли", тоест на практика с малко опит знаеш точно какво търсят и или го знаеш, или го научаваш, или изтупваш от праха.

Не говоря за някакви магии и формули, просто да не си от ония нещастници, които говорят най-вече за себе си и дипломите си, но не ти дават индикации, че точно са ти "прочели мислите", разбират процесите в своята област и знаят точно как ще се позиционират в нея.

О, ти за корпоративните реплики ли говориш? Дрън-дрън, накрая пак става въпрос за ясно заявени позиции и пари! А и не се отива на интервю да се четат мислите на ейчара на всяка цена, защото утре ще се окаже, че всеки е приказвал глупости, а работата е съвсем различна. Това да не е гажде, че да го сваляш! Като във вица е - не обичам лузъри, и хвърлил половината СV-та в коша.  Обикновено и едните, и другите или знаят много добре какво искат, или хич не знаят какво искат и се започва едно будалкане. А ако се будалкат и не си кажат, после се започва "да, ама ти ми каза, че работното време е това, а после е друго" или "работата е такава, а искаш от мен овъртайм" или "нали каза, че ще стоиш до късно и няма да излизаш в болнични, а вече три пъти отсъстваш", и на бърза ръка се приключва или се започва игра на нерви.

Сирен, ако не знаех, че си в България щях да кажа, че говориш по американски впечатления. Няма такъв филм в България освен в много, много редки случаи. Тук работа не се търси така. Нито някой се очуква по интервюта. Ако има специалисти, които да провеждат интервюта, то те са някакви псевдо ЧР-та със синдрома на Архитект на човешката душа и просто няма един подход, с който човек да може да им се хареса. Чувала съм невероятни обяснения от подобни за това какво не харесват, по-скоро опити за обяснения, като човека просто не им е симпатичен или ги дразни. По техни си напълно несъзнавани причини.

Ходила съм на интервю с шеф, избрана от втората му жена по...зодията и може би защото бях семейна.
А той си беше откровено коце, добре че СВ-тата нямаха снимки.

Може да няма начин да проучиш фирмата, ако е някаква редова, от многото такива.

Въобще не говоря за корпоративни реплики. Говоря за това като ще кандидатстваш в някоя фирма, проучваш я, виждаш какво правят и им разказваш ти как го правиш по-добре, ако имаш такива способности. Не им говориш какво си учил в гимназията, опазил господ, защото тогава всеки ще те сметне за неориентиран в играта.

А между другото част от играта е да разбереш в коя фирма ще те тормозят за пет минути сутрин и в коя са лежерни и ще гледат само свършена работа.

Ами това е- заявяваш си способностите, искаш си парите. Колкото по-често го правиш, толкова по-лесно става.

Аз примерно си имам някакви способност в областта на писането, мога да ги презентирам добре и знам какво знам и защо е по-добро от другите. Та така, Андариел, надявам се да поговориш с децата си за тия неща, а да не им кажеш, че е на магия и чист късмет, защото не е.

Бе кой кандидатства в редови фирми, ходи се в хубавите, много ясно, че няма наред да ходиш. Но дори да не я проучиш, пак не е зле да знаеш естеството на работата и дали ти пасва.

21 век, социални медии, гугъл- винаги има начин.

Това, което пишеш може да е теоретично вярно някъде, но не и тук. Тук не стават така нещата и всички го знаем. Тук няма бизнес и доколкото има всичко е на съвсем друго ниво. Най-добър съвет е да се търси работа през познат. Все едно в каква област. И то много причини.

Практически е вярно- от моя и на други опит. Но зависи в кои фирми се кандидатства. Досега по този принцип съм си намирала работа, мъжът ми също.

Всъщност най-добрият съвет е да се търси работа на парче, без да се обвързваш като крепостен селянин с шефове.

Аз знам, че не стават нещата така тук, но вината не е само на бизнеса, а и на кандидатстващите.

Сирен, кажи с биология къде? В представителствата на чужди фармацевтични фирми? Или в ИАЛ?
Ако няма обявени свободни позиции? Сериозно питам, както казах - нямам опит, а ине искам да се бъркам прекалено много. Все пак щерката е там от половин година, не е чак толкова много.
Апропо, баш собственичката на лабораторията е 30-тина годишна мадама, явно с богат съпруг

Сирен, когато говориш за себе си - ти не започваш сега, вече имаш опит. Освен чисто личностните си качества, но дъщеря ми е друг тип. Както и да е, това не ми пречи да те чета с интерес.

P&G. Кока-Кола, Своге. Все международни компании, в които ще се изучи на процес на работа. Там новозавършили се поокършват. Или международни компании за хранителни добавки. Другото е вече да търси магистратура с практическа насоченост, или да проучи в Европа дали има по-големи лаборатории и институти, където да се вреди.

Опит придобих даже само от тестовите интервюта в АУБ, а има и други "панаири на работодателите", където за ден може да проведеш доста срещи. А тия неща съм ги практикувала винаги, ако ще заради тях да ме отхвърлят- правилата ги научих още като студентка.

Е, как човек признаващ, че е дезадаптивен дава съвети друг да се адаптира? Правила са нещо, което действа на практика, а не само на теория. Международни компании или не, навсякъде работят българи и съответно, действат български, а не АУБ правила. Уверявам те. Американски правила ако работят някъде по изключение.

Мамасита, изобщо не си в час и ги пишеш едни... Проучването на фирмата не е да им издекламираш написаното от сайта и да си мислиш, че много ще те питат как решаваш проблеми или как се виждаш след пет години, какви са ти недостатъците и прочие глупости. Проучването е от хора, които са работили там, за да ти кажат дали се прецакваш и какво да очакваш. А за работата на парче хич не ми говори, защото това е несигурна работа, освен ако не си работиш на парче за кеф, а манджата да идва от някой имот.

Моите деца няма нужда да ги мислиш. До момента са научили за интервютата повече, и то от личен опит, отколкото сигурно половината възрастни. Явявали са се на достатъчно количество кастинги, състезания, конкурси и т.н. и не се впрягат. Накратко, научиха, че режисьорът най-често търси определен типаж и или пасваш на типажа, или не пасваш. Или в последния момент може да си смени виждането за ролята. ИЛи комисията на олимпиадата или състезанието да оценява не само изпълнението, а всеки да си има някакви свои виждания и от тях зависи крайното класиране.

Да, но за да се бута, трябва да се пречупи до някаква степен характер, граден с години.
Ето това имах превдид и аз, че няма как да се преподаде това. Моят скромен опит с майка ми е 1:1 с казаното от Сискоо.
Впрочем, малко встрани от темата, тъй като не става дума за егоизъм и друг тип потискане като в началния пост, но за мен това е (било) част от "оковите на майчината любов". Поне така го чувствах, когато поотраснах и започнахме да коментираме защо не ме е възпитала малко по- модерно, в духа на времето. До човек си е, предполагам. Иначе мотивационни речи винаги е имало, но когато самият родител не е такъв тип, е доста трудно да го предаде на детето си. А това започва по- отрано и в много други ситуации, нямащи пряка връзка с интервю за работа.

Голяма работа, това е нормално човек да си пречупи характера- все пак животът е дълъг, не може да се вкопчим в една "снимка" и да си решим, че ние сме си такива. Нали, излизане от зона на комфорт и тем подобни.

То не е да дуднеш, а родителят да ти ги разкаже тия неща. Примерно- дете мое, да знаеш, като те питат защо кандидатстваш, да не кажеш, че си там, защото ти харесва нивото на заплащане и ти трябва стабилна работа. Това е мега-идиотски отговор, който за съжаление се чува в реала и може сериозно да те деквалифицира.

Иначе и моята майка ми е дуднала как "трябва да имаш самочувствие", но пък като личен пример съм я виждала, че трепери пред шефове, не е уверена, че може да се пласира- та тия неща не съм ги научила от нея, а е можело.

"Проучването на фирмата не е да им издекламираш написаното от сайта и да си мислиш, че много ще те питат как решаваш проблеми или как се виждаш след пет години, какви са ти недостатъците и прочие глупости."

Никъде не съм казала подобно нещо. Примерно проучване на медиа ще е да им понауча стила на писане, източниците, гледните точки. Проучване на фирма за програмисти- с какви технологии работят.

Колкото до работата на парче- въобще не е синоним на "нископлатена", нито "само за кеф", но това вече е друга тема. Андариел, в момента ти си тая, която ми говори депресарските български клишета защо не може и защо такова животно няма, обаче за съжаление не говоря наизуст и в случая ти не си в час. Което е нормално, след като все още си на първата си работа след майчинството, при това не е "нормална" работа, нито пък се бориш за заплащане.

И с харектера е малко като с белите не могат да скачат. Въпрос на синтез на серототин и други неща е и срамежливостта, и много други неща, както и на тип нервна система. Човек може да бъде възпитан, но чак да се промени напълно не може и това е добре. Всеки има някаква основа на личността и харектера и те го пазят да не полудее, т.е. да бъде нормален. На това стъпва нормалността. Затова не всеки може да бъде лидер, мъжемелачка и прочее. Каквито и съвети да прочете, просто няма да стане.