Оковите на майчината любов

  • 112 828
  • 1 780
# 720
И какво излиза, дори 16 години стаж не те греят при някакъв катаклизъм. Аз като разправям, че жената трябва да има по-гъвкава и портативна професия и че понякога е по-голям риск да вдълбаеш в някаква "кариера", щото не се знае утре ще го има ли тоя сектор...



Ти постоянно навиваш едно и също, без да го прилагаш на практика. Mr. Green

Промяна като тази- през 1989г., не се случва през година, затова е тъпо въобще да правиш сравнение.

Що се отнася до " портативната професия"- журналист може да стане всеки, с килийно образование дори, стига да има някои дадености и достатъчно хъс.

Но, този свят се гради от хората с истински специалности, които създават материалните блага, защото първо трябва да си жив, нахранен, облечен, излекуван и под покрив, за да почнеш да олайваш месечината и да си изкарваш парите от преливане на пусто в празно.

ПП. Никога не съм твърдяла, че майката трябва да бъде диригент в живота на детето си, а че трябва да бъде достатъчно време с него, за да го научи как да дирижира собствения си живот, ама как да схванеш, като си впила облъчен поглед в собствената си персона и ни приемаш, ни предаваш? newsm78
Виж целия пост
# 721
В журналистическата професия промяната е голяма и е точно от последните пет години. Аз хванах момента на преминаване от хартия на електроника. При което се оказа, че да висиш в нета ти дава повече визия какво се иска като писане, отколкото дори човек с 20 години вестникарски стаж може да има.
Виж целия пост
# 722
Както казва онова клише, колелото се завърта - в един момент започваме да разбираме защо майките ни са реагирали точно така, както са реагирали в конкретните моменти, защото по някакъв начин ние сме вече на техния акъл в ролята си на родители.

И като дете съм разбирала защо майка ми реагира точно така, не съм малоумна все пак, но това не означава, че сега, когато аз имам деца, реагирам по същия начин и че оправдавам нейните попстъпки, да не говорим, че има неща, които и не ѝ прощавам, макар да съм ги надживяла вече, защото ги намирам за непростими, но пък не си отмъщавам, така че не се държа като 3-годишно. Със сигурност ще направя други грешки като родител, но не и тези на майка ми, която повече ми служи като антипример, когато се изкуша да забраня нещо например. Колкото и скандално да прозвучи за този форум, намирам, че свекърва ми е по-умната и по-добрата майка, защото се е отнасяла по-адекватно с децата си, та когато имам някакви тревоги с моите, споделям с нея и от нея искам съвети.
Виж целия пост
# 723
В журналистическата професия промяната е голяма и е точно от последните пет години. Аз хванах момента на преминаване от хартия на електроника. При което се оказа, че да висиш в нета ти дава повече визия какво се иска като писане, отколкото дори човек с 20 години вестникарски стаж може да има.
Да де, ама вече всички журналисти четат в нета и пишат, а ти само четеш, та не виждам с какво си повече от тях.
Виж целия пост
# 724
Със сигурност ще направя други грешки като родител, но не и тези на майка ми, която повече ми служи като антипример, когато се изкуша да забраня нещо например. Колкото и скандално да прозвучи за този форум, намирам, че свекърва ми е по-умната и по-добрата майка, защото се е отнасяла по-адекватно с децата си, та когато имам някакви тревоги с моите, споделям с нея и от нея искам съвети.

И аз така - че ще правя грешки, ще правя, но ако са като на майка ми, то значи напразно съм изживяла детските си години. На мен не ми звучи скандално, аз отдавна съм признала свекърва ми за добра съпруга и майка, дори много по-добра от моята собствена. Аз не споделям тревогите си с нея, но това, че мога без задръжки да ги споделя със сина и и да получа помощ, го дължа на нея и съпруга и - знам го , признавам го и съм благодарна за което.
Виж целия пост
# 725
За хората не мога да кажа, но за себе си твърдо вярвам, че съм идеална дъщеря. Аз само бих могла, да мечтая да имам толкова идеално дете.

Признавам, че ми се струва доста самонадеяно. Аз не бих могла да кажа такова нещо за себе си. Със сигурност е имало моменти, в които съм проявявала и сигурно още се се случва да проявявам неразбиране, егоизъм и т.н. към майка си. Определено не съм идеалното дете.
Виж целия пост
# 726
Аз също мисля, че съм идеалното дете.
Никога и с нищо не съм притеснила родителите си, не съм ги натоварвала и не съм разчитала на помощ, напротив, те на мен са разчитали.
Напълно  самостоятелна съм от много малка. Те просто не са разбрали, че имат деца, сестра ми също не е създавала грижи като дете.
Виж целия пост
# 727
Наистина не разбирам как може някой да се смята за идеалното дете. Значи се смята първо за идеален човек. А аз такова чудо не мога да си представя.
Виж целия пост
# 728
Идеалните, сърбят ли ви раменцата? newsm78
Почешете ги внимателно- оттам ще ви изникнат крилцата. Joy
Виж целия пост
# 729
А защо да не може човек да се самоопредели като идеалното дете? Ако има реално чувство за самопреценка е напълно възможно. 
Виж целия пост
# 730
Идеалните, сърбят ли ви раменцата? newsm78
Почешете ги внимателно- оттам ще ви изникнат крилцата. Joy
Крилцата ангелски ли ще са или патешки?
Виж целия пост
# 731
И кое е идеалното дете, та човек  да се самоопределя като такова, и то с реална самооценка?
Виж целия пост
# 732
А защо да не може човек да се самоопредели като идеалното дете? Ако има реално чувство за самопреценка е напълно възможно. 

Защото няма идеални хора, затова!
Ако имаш реално чувство за самопреценка, все ще знаеш, че си имала моменти, в които нещо си сбъркала, не си преценила правилно или си постъпила нетактично...................а друг срещу теб, просто не е реагирал и го е преглътнал.
Виж целия пост
# 733
И кое е идеалното дете, та човек  да се самоопределя като такова, и то с реална самооценка?

 Показващо уважение към родителя, вслушващо се в съвети, споделящо, разумно, отговорно, самостоятелно, кротко и възпитано, все неща от този род. Има много такива деца, защо толкова се изненадвате? Добри синове и дъщери, поддържащи добри, хармонични и приятелски контакти с родителите си.
Виж целия пост
# 734
А защо да не може човек да се самоопредели като идеалното дете? Ако има реално чувство за самопреценка е напълно възможно. 

Защото няма идеални хора, затова!
Ако имаш реално чувство за самопреценка, все ще знаеш, че си имала моменти, в които нещо си сбъркала, не си преценила правилно или си постъпила нетактично...................а друг срещу теб, просто не е реагирал и го е преглътнал.

 Ами да, всеки допуска грешки, но има хора, които не допускат тежки и съдбоносни грешки, не си провалят живота, не провалят и този на родителите си. Има всекидневни простими грешки, леки грешки. Тях ги изключвам от критериите и имам предвид цялостния характер и качества на детето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия