Оковите на майчината любов

  • 112 828
  • 1 780
# 765
Мисля, че поста на Сирената беше ироничен.
Естествено, че беше ироничен, само че не мисля, че иронията е на място.

Послепис.
Цитат на: The Siren of Titan
Специално те черпя едни кавички, да схванеш по-добре иронията:
"_"
Можеш да бъдеш почти сигурна, че не съществува нещо, което ти да можеш да схванеш, а аз - не.

За да схванеш и ти по-добре: при положение, че никой не е твърдял, че 1500 лева е огромен доход, иронията ти е леко, ама съвсем лекичко, не на място. Също както не беше на място определението "смешни".
Виж целия пост
# 766
Да си идеалното дете всъщност не е за хвалба, защото означава единствено, че ти си нещастникът, който вечно се мъчи да изпълни очакванията на родителите си, няма собствено мнение и прави всичко, за да получи погалване по главата. Ако и след пубертета това дете продължава да бъде толкова идеално, то значи не е успяло да счупи оковите и ще си ги влачи до смъртта на родитрелите си, кофти, моите съчувстия на идеалните деца.

+1
Виж целия пост
# 767
Тук видяхме две версии за иделните деца - едните са описаните от Янечек и някой друг назад, а другите са от първо лице "аз съм идеалното дете - майка ми е виновна за всичко". И двата вида за възрастни хора вече ми се струва инфантилно. Най-малкото човек като узрява, започва да става по-снизходителен и разбиращ към родителите си, да ги щади повече, а не само да търси удобен случай да се самозаяви и да им каже колко те са виновни за всичко случило се и неслучило се в живота им. Хубави-лоши - имаме едни, докато ги имаме.
Виж целия пост
# 768
Андариел, тия похвати ги използвай у вас, където явно вървят. На мен не се опитвай, не минават. Аз отлично разбирам написан текст и представи си, успявам да приема чуждата гледна точка, дори да не съм напълно съгласна с нея. Не ходя да убеждавам хората колко са нещастни, как не разбират и не знаят и пътя, и истината, и  живота, само защото не ни съвпадат мненията. Нямам проблем, че някой не мисли като мен, успявам да схвана какво иска да каже без да ме напъва да му рязяснявам истините за живота. Малко повече философсташ отколкото е нужно и полезно за дискусията. Нищо не е нито само черно, нито само бяло, та да обобщаваш, да цитираш дефиниции и кухи фрази. И не, не те обиждам. Изразявам мнение. Можеш ли да го приемеш, дори и различно от твоето, без да се опитваш да се наложиш като единствено права?
Виж целия пост
# 769
Нещо ми се караш, а? Ти каква си ми, за д а ми казваш кое било и как било да пиша и да не пиша? Точно никоя си! Затова си гледай своето мнение и карай по-кротко, че ще пратя честитка на модератор.
Виж целия пост
# 770
Да си идеалното дете всъщност не е за хвалба, защото означава единствено, че ти си нещастникът, който вечно се мъчи да изпълни очакванията на родителите си, няма собствено мнение и прави всичко, за да получи погалване по главата. Ако и след пубертета това дете продължава да бъде толкова идеално, то значи не е успяло да счупи оковите и ще си ги влачи до смъртта на родитрелите си, кофти, моите съчувстия на идеалните деца.

+1

+1 и от мен.  Peace

Предпочитам личност със собствено мнение (дори и грешна постъпка) пред всичко идеализирано...
Във всеки смисъл, когато става дума за човек (дума, постъпка), няма смислови фрази като идеален, перфектен и т.н....
Виж целия пост
# 771
Нещо ми се караш, а? Ти каква си ми, за д а ми казваш кое било и как било да пиша и да не пиша? Точно никоя си! Затова си гледай своето мнение и карай по-кротко, че ще пратя честитка на модератор.

Да си прочетем пак постовете, да видим кой е по-агресивен и тогава да се обръщаме към "моля, другарката", м? Няма проблем, ще ми е интересно да видя с какво съм нарушила правилата, а ти не Wink
Колкото до това каква съм, такава, каквато си ми и ти на мен, та си спазвай, ако обичаш заръките.
Виж целия пост
# 772
Идеален кандидат, например си има смисъл.
В много големи крайности влизате. Не допускате ли, че родител и дете могат да имат еднакви стремежи и на детето да не му се налага да се бори с родителите за всяко нещо? Това, че някой не създава проблеми, не значи, че е безхарактерен.
Пиша го с ясното съзнание, че отрових живота на нашите на младини.
Виж целия пост
# 773
Нещо ми се караш, а? Ти каква си ми, за д а ми казваш кое било и как било да пиша и да не пиша? Точно никоя си! Затова си гледай своето мнение и карай по-кротко, че ще пратя честитка на модератор.

Да си прочетем пак постовете, да видим кой е по-агресивен и тогава да се обръщаме към "моля, другарката", м? Няма проблем, ще ми е интересно да видя с какво съм нарушила правилата, а ти не Wink
Колкото до това каква съм, такава, каквато си ми и ти на мен, та си спазвай, ако обичаш заръките.

Така е, вече се обръщам към моля другарката, сменям курса. За разбиращ чуждото мнение си доста своеобразен, така да се изразя, потребител. Иска ти да си отгоре? Моля! Така хубаво си похапвам, че не искам да си развалям удоволствието да се занимавам с теб. Но следващия път може да съм гладна и люта.


Когато имат еднакви стремежи е лесно и чудесно. Но интересното става, когато посоките са различни.

Виж целия пост
# 774
А, обичам всички пози аз Wink И дааааа, знам, че съм уникална, благодаря ти! Хайде, със здраве и поздрави на другарката!
Виж целия пост
# 775
Какви пози? Ти за какво си мислиш? Разказвай, че ми е любопитно.
Виж целия пост
# 776
Аз пък си мисля, че ако един човек е станал родител, то има достатъчно гледна точка върху човешката природа, та да не го взима много навътре, ако му се падне различно дете и не му играе по свирката.

Има доста начини детето да не ти отрови живота. Също така е незряло да си неспособен да се дистанцираш от детето и да видиш докъде се простора твоята роля и откъде почва зоната "божа работа".

И доста се дразня на мъченическата поза на родителя, също така. Още повече, че вече съм си "платила дълга" и ми е ясно, че позата на недостижима богиня и произтичащата от това прекомерна власт върху мен са били точно това- поза. Но някои родители са си гадни хора и злоупотребяват с властта си. В смисъл- колкото и да си зрял, пак могат да ти сдухат деня.
Виж целия пост
# 777
Не допускате ли, че родител и дете могат да имат еднакви стремежи и на детето да не му се налага да се бори с родителите за всяко нещо? Това, че някой не създава проблеми, не значи, че е безхарактерен.

На мен лично това ми е леко хлъзгаво като теория. Детето няма как да има различни стремежи от родителите, ако изобщо няма понятие и достъп до други модели и възможности.
Няма защо да се лъжем, изключително е лесно хората да бъдат манипулирани, просто психически здравите хора не прекрачват някои граници (дори да се изкушават да го направят). Да имаш послушно, безропотно и изпълняващо "еднаквите стремежи" дете е много лесно, просто не е честно. Спрямо детето, но и спрямо себе си.
Виж целия пост
# 778
И какво правим, ако примерно таткото иска детето да стане адвокат, а детето иска да е цигулар? Таткото иска инженер, синът- актьор. Драма, шок и ужас на таткови пари срещу синков инат.
Виж целия пост
# 779
Чакаме кой ще надвие - дали бащата ще врътне кранчето и синът ще трябва сам да си сърба актьорството, дали ще преклони глава пред кранчето, но ще чака удобния момент да си го върне, дали мама ще застане на страната на сина или на бащата на чия глава ще трие сол, а ако тя държи парите, дали тя ще врътне или не кранчето. Хората са изписали милиони страници и са изхабили километри лента с такива житейски конфигурации.
Обаче нещата не са за професия, а доста по-отрано, още като се започне дали на детето да му даваме шоколад и да му позволим да играе на джедаи или нинджи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия