Оковите на майчината любов

  • 112 825
  • 1 780
# 1 590
От позицията на наемен работник твърдя, че ако някой иска да си на 8 часа работен ден, трябва да ти плаща съответно, а не да минава с довода: "Колко ти е работата?" Ако нямам работа през 4 от тези часове, не е моя грешка, а на шефа.
Вече не помня кой ми е казвал: "Задача на началника е да ти уплътни работното време, а не постфактум да ти обясни, че не си се претоварил."
Заради такива неща хората в много страни дават един-два или повече дни да се работи от вкъщи, когато това е възможно. Реално като нямаш работа и седиш в офиса се демобилизираш, демотивираш, а и харчиш повече на работодателя със стоене, отколкото изкарваш. Затова при определен тип работа го предлагат и на практика всички са доволни.
Виж целия пост
# 1 591
За какво беше темата всъщност?

Има ли начин някой модератор да създаде тема за 3-4-5 оборотни потребители, която е да примерно с лимит 8 милиона страници и те там да си набират по 20 хиляди мнения с несвързан с нищо чат, да скачат от врачанските селяни до Витгенщайн без да се налага това да го четем навсякъде Simple Smile?  Просто идея ...
Виж целия пост
# 1 592
За какво беше темата всъщност?

Има ли начин някой модератор да създаде тема за 3-4-5 оборотни потребители, която е да примерно с лимит 8 милиона страници и те там да си набират по 20 хиляди мнения с несвързан с нищо чат, да скачат от врачанските селяни до Витгенщайн без да се налага това да го четем навсякъде Simple Smile?  Просто идея ...
Липсва ми търкалящия се емотикон, но си права.

Иначе аз моите скромни мнения съм натрупала в теми, които са взаимопомощ, т.е. образование и отглеждане на деца. Сега не знам къде се отчитат мнения, надявам се, че не навсякъде.
Виж целия пост
# 1 593
Освен ако някой няма да сподели личен опит по темата пак ще са ред глупости.

Моят се простира с това,че когато преподавах цели курсове като асистент в университета са ми писали майки-истерички от е-майла на децата си да оспорват защо имат примерно 6-. Далеч не беше изолиран случай и не беше само при мен. Една майка веднъж дойде да заплашва декана с уволнение.
Виж целия пост
# 1 594
Зад голямата вода констелацията здраво слепени майка и син е описана в A Confederacy of Dunces. Авторът на книгата така и не се е изнесъл от дома, накрая се е самоубил.

Да вкараме малко космополитност, извън Северозапада, с американския Юг...

Ако си в селски регион, то не са точно окови, а семейни връзки, без които животът е невъзможен. В изкуствена, градска, корпоративна или турбо-академична среда има наляти пари и се създава илюзията за пълна независимост, все едно си се самоизтеглил за косата.
Виж целия пост
# 1 595
Андариел веднъж пък каза, че в най-бедните ромски гета семейният живот е най-дълбок и смислен и децата и майките им са емоционално стабилни и регулират емоциите си с изграждащ бой, така че при тях измислени богаташки проблеми в отношенията няма.

Затова сега се обърках за ефектите на бедността върху отношенията с майките. Или те са различни според етноса?
Виж целия пост
# 1 596
Ти как мислиш? Веднага ще ти кажа, че в някои етнически групи отношенията майка-дете са доста различни.
Виж целия пост
# 1 597
За мен нали вече изяснихте, че не ми се отдава мисленето. Повреди ми се съзнанието от дългите години в Харвард.
Виж целия пост
# 1 598
Кога и къде съм казала това, които ти си написала?
Виж целия пост
# 1 599
На мен пък ми се искаше малко повечко да се задържат оковите, от дете слушах все "оправяй се сама".
Виж целия пост
# 1 600
Аз пък си мисля, че т. нар. оковаване се случва само в доста предсказуеми ситуации, свързани с няколко неща:
- партньор;
- избор на образование;
- изнасяне, особено в чужбина.

Преодолеят ли се тия критични точки, после трудно може детето да бъде оковано наново- евентуално в случай на житейска катастрофа и "казах ли ти", но пак няма да е със същата сила, както в началото.

А всъщност общото по темата е заучената безпомощност, която майката лесно може да постигне с влияние върху детето. Оттам нататък следва всичко, и работа, и връзки.
Виж целия пост
# 1 601
Кога и къде съм казала това, които ти си написала?

При ромите да си чула и видяла асоциало за културата си дете? Децата там са из навалицата, в семейството, сред други братя и сестри, търсят си място под слънцето - къде се бият, къде си помагат, но не тръгва някой да ги терапира с медитация и да им прави ролеви игри за изразяване на емоциите. Ми, те си ги изразяват съвсем спонтанно,, защото те живеят в ролята, а не са в някаква изкуствена среда, която да им представя роли, които децата трябва да си представят и изиграят.

Върни се в онази тема и прочети всичките си разсъждения  за ромите и майките им сама, които вече си забравила Simple Smile
Виж целия пост
# 1 602
Детето се оковава от малко. Възпитано да е нещо по-малко, дори нещо незначително, да слуша, да служи. Ако е наистина оковано, дори не схваща, че има окови. Това е проблемът. Онези, които могат да са критични към родителите си все пак не са имали сериозни окови, или поне някой наоколо ги е учил и на нормалното, че са свободни и струват нещо.
Виж целия пост
# 1 603
Не е задължително детето, което е оковано, да е с ниско самочувствие. Може да е с много високи функции и пак да не е  свободно.Да има други ограничения, заложени в психиката и съзнанието.
Виж целия пост
# 1 604
Не е задължително детето, което е оковано, да е с ниско самочувствие. Може да е с много високи функции и пак да не е  свободно.Да има други ограничения, заложени в психиката и съзнанието.
Задължително е. Ако има високо наглед самочувствие то е компенсаторно. Такива са например нарцистичните личности. На тях често е задавана ролята на златно дете, любимо, или са давани отговорности за родителя, но това са си манипулативни окови. Детето не може да се справи със задачата и от там идва ниското самочувствие. В този смисъл и прехваленото и намачканото дете са еднакви щети с един малко психо родител, а да не говорим с двама.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия