Ами аз с какво да се похваля...моята тригодишна откри червилото, панделките и фръцкането пред огледалото. За щастие поради тия дейности по-малко хулиганства, та й позволявам. В момента е на фаза рокли, танци, фръцкане, гримчета, еднорози- абе 110% момичешки работи. И не, не ми е идвало през ума да я натисна с програма, която някой ден ще произведе от нея авиоинжинер, щото да имало жени в областта на STEM.
Виж целия пост
Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 21:04 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2017, 19:00 ч.
# 346
20 ноем. 2017, 17:44 ч.
То едното не изключва другото.
За мен лично, това с което най-много ми помага предучилищната на детето е, че педагозите успяват да култувират чувство за самостойност и самоувереност. Била съм вече няколко пъти в класната стая и много интересни неща виждам и научавам.
Например, дневното започване на всичко с тишина и медитация, при което всяко три годишнo наистина седи и мисли и търси вътрешния си глас, а после си споделят "заключенията" ако искат, говорят си по теми изникнали им по време на тишината. Седмичното посещение от терапевтични кучета, с които да практикуват системата за емоционална регулация "зелено-жълто-червено" и да могат да обличат с думи емоциите си вместо да мятат де що сварят като са вихъра на тригодишния пубертет. Благодарение на тези практика, виждам наистина как се изменя детето и колко по малко има нужда у нас да се дисциплинираме на дисциплинарното килимче, защото много по-уверено и спокойно казва каква и е драмата вместо да се тръшка и крещи. И реално виждам смисъла от това ходене и занимаване с подобни работи, защото сега му е времето да се сложи основата на тези умения. А не като мен, да ги развивам у себе си чак след като се измъкнах от образователната система.
Виж целия пост
За мен лично, това с което най-много ми помага предучилищната на детето е, че педагозите успяват да култувират чувство за самостойност и самоувереност. Била съм вече няколко пъти в класната стая и много интересни неща виждам и научавам.
Например, дневното започване на всичко с тишина и медитация, при което всяко три годишнo наистина седи и мисли и търси вътрешния си глас, а после си споделят "заключенията" ако искат, говорят си по теми изникнали им по време на тишината. Седмичното посещение от терапевтични кучета, с които да практикуват системата за емоционална регулация "зелено-жълто-червено" и да могат да обличат с думи емоциите си вместо да мятат де що сварят като са вихъра на тригодишния пубертет. Благодарение на тези практика, виждам наистина как се изменя детето и колко по малко има нужда у нас да се дисциплинираме на дисциплинарното килимче, защото много по-уверено и спокойно казва каква и е драмата вместо да се тръшка и крещи. И реално виждам смисъла от това ходене и занимаване с подобни работи, защото сега му е времето да се сложи основата на тези умения. А не като мен, да ги развивам у себе си чак след като се измъкнах от образователната система.
# 347
20 ноем. 2017, 17:55 ч.
А, това вече малко граничи с промиване на съзнанието и бих била внимателна. Напомня ми за дистопийката The Giver- никой да не вряска и да не клати лодката, щото иначе...
Виж целия пост
# 348
20 ноем. 2017, 17:57 ч.
Аз нямам актуална информация за детските градини я Бг но като гледам нищо не се е променило от времето на големият ми син.
Мога да споделя първи впечатления от Дг полугорска в Швеция. Посещаваме я от август.
Виж целия пост
Мога да споделя първи впечатления от Дг полугорска в Швеция. Посещаваме я от август.
# 349
20 ноем. 2017, 18:05 ч.
Ъ? Тука става дума нали за 2 минути на ден тишина. Доста далеч от покорство. Напротив, развиване на собствения глас за изказване на собствените нужди, а не рецитиране на стихчета.
Виж целия пост
А, това вече малко граничи с промиване на съзнанието и бих била внимателна. Напомня ми за дистопийката The Giver- никой да не вряска и да не клати лодката, щото иначе...
Ъ? Тука става дума нали за 2 минути на ден тишина. Доста далеч от покорство. Напротив, развиване на собствения глас за изказване на собствените нужди, а не рецитиране на стихчета.
# 350
20 ноем. 2017, 18:05 ч.
Давай, много ми е интересно. Нали това е заглавието на темата!
Виж целия пост
Мога да споделя първи впечатления от Дг полугорска в Швеция. Посещаваме я от август.
Давай, много ми е интересно. Нали това е заглавието на темата!
# 351
20 ноем. 2017, 18:11 ч.
Сирена: Доколкото си спомням The Giver, защото съм я чела преди 100 години е горе долу ТОЧНО обратното. Тук говорим за развиване на авентичност и на търсене на уникалното и ценното у всекии подкрепяне в това, не за формиране на някакъв култ, в който всички са унифицирани и емоции няма. Там нямаше ли един тиий, на който да трябва са му се казва кое е добро и кое е лошо, защото сам не знае?
Аз говоря за това, че детето онзи ден ми каза, че е ядосана защото не може да си сглоби някакви магнитни плочки, понеже и падат, МНОГО е ядосана, но няма да крещи, а ще се занимава с нещо друго, докато се успокои и после пак ще пробва плочките. Много повече ме впечатли с това, отколкото с това, че се е научила от баща си да пише всички букви.
Виж целия пост
Аз говоря за това, че детето онзи ден ми каза, че е ядосана защото не може да си сглоби някакви магнитни плочки, понеже и падат, МНОГО е ядосана, но няма да крещи, а ще се занимава с нещо друго, докато се успокои и после пак ще пробва плочките. Много повече ме впечатли с това, отколкото с това, че се е научила от баща си да пише всички букви.
# 352
20 ноем. 2017, 18:15 ч.
Между другото, в The Giver точно така ги тренираха ясно да си изразяват емоциите.
А тайната е, че понякога емоцията трябва да се премълчи. Ако я изговориш, понякога губи енергия и не си изпълнява функцията. Така че за мен под строй и принудително публично изповядване си е вид опит за мек тоталитаризъм.
Виж целия пост
А тайната е, че понякога емоцията трябва да се премълчи. Ако я изговориш, понякога губи енергия и не си изпълнява функцията. Така че за мен под строй и принудително публично изповядване си е вид опит за мек тоталитаризъм.
# 353
20 ноем. 2017, 18:22 ч.
За теб е ясно, че всичко, което се случва извън вашия апартамент те плаши и си на всичко контра. Кво стана с феноменологията, там прочете ли какво казват за изпитаната реалност и как тя се формира? Ела после да ми кажеш като стигнеш до частта за обработването на емоциите.
При всички положения когнитивното съзряване на мозъка на едно тригодишно не изисква да си мълчи, а да изразява. Ролята на родителят и педагога е да го научат да го прави конструктивно и с уважение към личността, така че самото дете да повярва в силата на думите и мислите си.
Виж целия пост
При всички положения когнитивното съзряване на мозъка на едно тригодишно не изисква да си мълчи, а да изразява. Ролята на родителят и педагога е да го научат да го прави конструктивно и с уважение към личността, така че самото дете да повярва в силата на думите и мислите си.
# 354
20 ноем. 2017, 18:27 ч.
Глупости на търкалца. Говори само ако някой иска, ако никой не иска, излизат да се катерят на дървото в двора. Двата пъти когато съм попадала на тази част се обадиха 2-3 деца, на теми от рода на "кучето вчера повърна на дивана", "яде ми се торта" и "рибите в аквариума ще имат ли бебе?".
Виж целия пост
принудително публично изповядване
Глупости на търкалца. Говори само ако някой иска, ако никой не иска, излизат да се катерят на дървото в двора. Двата пъти когато съм попадала на тази част се обадиха 2-3 деца, на теми от рода на "кучето вчера повърна на дивана", "яде ми се торта" и "рибите в аквариума ще имат ли бебе?".
# 355
20 ноем. 2017, 18:29 ч.
Аз все още съм скептична към някои образователни подходи, както казах- прекалено дълбоко бъркат там, където не им е работа.
Виж целия пост
# 356
20 ноем. 2017, 18:31 ч.
Да уточня, че не говоря за България.
При нас също е практика релаксиращата класическа музика по време на арт сесиите, дневната медитация завършваща с леки йога разтягания и 'говорещият камък', който се подава между децата и всеки казва какво чувства днес и каква е била вечерта и сутринта за него/ нея.
По време на Стори тайм се коментира приказката, разискват се понятия и непознати думи и се играе по желание в роля в драматичния кът след обяда. И всеки ден едно дете носи предмет от вкъщи и го показва и разказва за него на приятелите си в кръга, какво символизира за него и кога го използва у дома и навън.
И много други практики вплетени неусетно в игровите ситуации.
Виж целия пост
При нас също е практика релаксиращата класическа музика по време на арт сесиите, дневната медитация завършваща с леки йога разтягания и 'говорещият камък', който се подава между децата и всеки казва какво чувства днес и каква е била вечерта и сутринта за него/ нея.
По време на Стори тайм се коментира приказката, разискват се понятия и непознати думи и се играе по желание в роля в драматичния кът след обяда. И всеки ден едно дете носи предмет от вкъщи и го показва и разказва за него на приятелите си в кръга, какво символизира за него и кога го използва у дома и навън.
И много други практики вплетени неусетно в игровите ситуации.
# 357
20 ноем. 2017, 18:32 ч.
Няма да е зле да вземат и българските педагози да побъркат из темите на емоционалната саморегулация и формирането на самоличността.
Аз пък имам даже членска карта за обществото на скептиците, ама това какво общо има с темата?
Виж целия пост
Аз пък имам даже членска карта за обществото на скептиците, ама това какво общо има с темата?
# 358
20 ноем. 2017, 18:36 ч.
Тия неща звучат интересно и екзотично, ще видим какви плодове ще имат след 30-ина години.
Виж целия пост
# 359
20 ноем. 2017, 18:44 ч.
Много интересно. Благодаря, че сподели.
Имам един личен анекдот за това как се изпокарахме у нас по въпроса с предмета за споделяне.
Ефектът от тези практики след 30 години- се надяват всички практикуващи ги - е да се намали агресията и сляпото следване на външни идеологии обещаващи ни изцерение от екзистенциалната болка с поредното магическо изобретение, струващо еди колко си, което да си купим с парите, които сме изкарали докато сме обслужвали капитализма. Аз лично бих се радвала на доста по-скромни резултати.
Виж целия пост
Да уточня, че не говоря за България.
При нас също е практика релаквиращата класическа музика по време на арт сесиите, дневната медитация завършваща и леки йога разтягания и говорещият камък, който се подава между децата и всеки казва какво чувства днес и каква е била вечерта и сутринта за него/ нея.
По време на Стори тайм се коментира приказката, разискват се понятия и непознати думи и се играе по желание в роля в драматичния кът след обяда. И всеки ден едно дете носи предмет от вкъщи и го показва и разказва за него на приятелите си в кръга. И много други практики вплетени неусетно в игровите ситуации.
При нас също е практика релаквиращата класическа музика по време на арт сесиите, дневната медитация завършваща и леки йога разтягания и говорещият камък, който се подава между децата и всеки казва какво чувства днес и каква е била вечерта и сутринта за него/ нея.
По време на Стори тайм се коментира приказката, разискват се понятия и непознати думи и се играе по желание в роля в драматичния кът след обяда. И всеки ден едно дете носи предмет от вкъщи и го показва и разказва за него на приятелите си в кръга. И много други практики вплетени неусетно в игровите ситуации.
Много интересно. Благодаря, че сподели.
Имам един личен анекдот за това как се изпокарахме у нас по въпроса с предмета за споделяне.
Скрит текст:
Та, в сряда има nature show & tell и децата се редуват да носят нещо намерено из природата и да го показват на другите, да кажат какво е.
Ние сме запалени планинари и макар малко да сме намалилили темпото, всеки уикенд ходим с детето поне за час-два по близките до нас маршрути. И като дойде ред на нашата да носи предмет, мъжът ми - ухапан от амбицията във всичко да е "по-по-най" - провали целия излет да търси и сочи на детето какво да си намери, че да впечатли. Накрая детето си остави един камък от тези дето мятахме в потока и каза това ще носи. "Ама как така най-прост камък?! Фреди миналата седмица донесе ларва от пеперуда монарх. Не може да си с камък!". Рев на момента, че ще носи камъка и нищо друго и моя намеса, че ще носи каквото иска. Занесе камъка и разказа на децата какво и къде е мятала с баща си. Добре че пропусна да спомене болните му амбиции.
Ние сме запалени планинари и макар малко да сме намалилили темпото, всеки уикенд ходим с детето поне за час-два по близките до нас маршрути. И като дойде ред на нашата да носи предмет, мъжът ми - ухапан от амбицията във всичко да е "по-по-най" - провали целия излет да търси и сочи на детето какво да си намери, че да впечатли. Накрая детето си остави един камък от тези дето мятахме в потока и каза това ще носи. "Ама как така най-прост камък?! Фреди миналата седмица донесе ларва от пеперуда монарх. Не може да си с камък!". Рев на момента, че ще носи камъка и нищо друго и моя намеса, че ще носи каквото иска. Занесе камъка и разказа на децата какво и къде е мятала с баща си. Добре че пропусна да спомене болните му амбиции.
Ефектът от тези практики след 30 години- се надяват всички практикуващи ги - е да се намали агресията и сляпото следване на външни идеологии обещаващи ни изцерение от екзистенциалната болка с поредното магическо изобретение, струващо еди колко си, което да си купим с парите, които сме изкарали докато сме обслужвали капитализма. Аз лично бих се радвала на доста по-скромни резултати.
Препоръчани теми