Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

В Америка става всеки ден, като начин на престижните университети уж да прилагат морално-етичните си кодекси. Примери бол всеки ден. Последно това лято гръмна любимият на форумките Харвард. Евтини ПР трикове от едни от най-големите виновници за сегрегация.

Но мен това не ме интересува ни най-малко, всъщност, Сирената реши, че с това я плаша.

А на мен просто ми е любипитно защо и как се разминават така нещата дето уж АУБГ пропагандира с мегафон, че прави със студентите си, и това дето реално излиза като резултат.

Е това все пак е университет, не център на ЦРУ за промиване на мозъци. Повечето хора мислят независимо и сами си градят светогледа. Живеейки в България, малко вероятно е човек да си запази идеалистичните настройки по отношение на циганите, особено ако не взима още грантове за това.

Но за детското развитие: моята идеална визия е у дома и от време на време с баби, особено ако има село и вили. А в детството-повече глупости и безцелност, по-малко строева подготовка. Оставам изкл. скептична към опити за модифициране на съзнанието, особено в ранна възраст. Понеже съм се занимавала с феномена "mindfulness" в модерната си реинкарнация- ако ти е некомфортно в офиса или те стяга шапката, вината не е в офиса, а в твоето съзнание и те пращат на тренинг как да се съсредоточиш в настоящето и да не забелязваш от какво те стяга шапката.

Офф, обърках се, нали по-горе каза, че с грантовете се стигало до там да не искаш да ти влезе циганин в къщата, а сега пък ставал си идеалист ?! Грант за ромска интеграция нямам, да взема както ме посъветва да напиша един. Така ще видя какво ще ми се случи.

Тоест, значи, от това дето казваш, АУБГ лъже като казва на страницата си, че гради прогресивни, либерални личности. Понеже доста се пънат да обясняват как така нали, промяната в мисленето са те.

Хм... Не смятам.

Много мога да говоря по темата с расизма, но не е тук мястото. Просто имам  усещането , че в Америка са една идея по-приемащи и не-расистки настороени (въпреки обособените гета и Тръмп) отколкото западните бивши колонии и самата Англия.

Нима? 
Историята помни какво се пише и какво се прави всъщност много добре..

Е аз точно това правя де. Иначе ако трябва да говоря за ангажирано родителство- защото сега говоря от позиция с 3 деца, но с 1 дете определено бях много ангажирана. Сега в перспектива виждам, че беше дори прекалено на моменти.

А причината е тривиална- с 1 дете може да си позволиш двучасова разходка и да се хареса на всички. С 2 деца...става по-интересно, особено ако трябва да се погрижиш за едното, без да изпуснеш другото нанякъде. Изморяват се различно, искат различни неща.

Също и пак с колко там беше, около 3 мес. градина пак се сблъсках със системата с оцветяването, детето ми заучи интересни реплики тип "ще кажа на госпожата", които трябва да отучвам сега. За държавната градина не ми се говори, след 2 дни там вече категорично заявява, че никога няма повече да ходи и й изпълних желанието.

А иначе родители и семейство могат колкото си искат да моделират децата, защото е ясно, че децата после ще отхвърлят повечето настройки с времето си.

Знам, че на българин да му се каже, че от Искъро по-дълбоко има, е черна и горчива обида, която се отхвърля рязко и категорично, без никакъв шанс за обмисляне на тази вероятност. Обикновено с манталитет, натвърдващ "Аз знам най-добре, ти на мен не ми обяснявай".
Но за за съжаление на Искъро, канадците не се държат културно един с друг заради употреба на лекарства. Просто крещенето и грубостта не са част от комуникационния им код. Намират други изразни средства и си постигат целите. Вариантите не са само агресия или примирение. "Ако аз не го ударя и не се наложа, той ще ме удари и ще се наложи". Това е малко като в животинския свят, а хората са открили други начини за справяне с потенциални конфликти. Мисленето само в тези две крайности не помага да се разберат по-добре другите варианти. Или въобще да се разберат.

Същото е и при децата. Вариантите за изразяване на негативна емоция не са само деструктивни. Нито изборите са или ще набия някого / счупя нещо или ще трябва да си потисна емоцията и да си задържа негативизма вътре в себе си. Дете, което знае как да каже какво иска, има много по-голям шанс да го получи, отколкото такова, което директно дърпа или удря. А да знаеш как да си изразиш разбираемо и приемливо емоцията, изобщо не изключва да си свободен да тичаш, викаш и т.н. Но изключва примерно да обиждаш и удряш.
И понеже аз не искам другите деца да са свободни да обиждат и удрят моето, когато нещо им докривее, уча и своето да не го прави.

В българските градини (знам го от хиляди дискусии между майки на съответните деца) когато някое дете се прибере насинено или издраскано, майката обвинява първо учителката, че не е видяла и второ "агресорчето", че е агресивно. Този етикет агресивно се поставя като нещо неизменимо. Детето просто е агресивно, все едно това е нещо като цветът на очите му и никой не би могъл нищо да направи по въпроса, така че единствено можем да се пазим, като го заобикаляме или като очакваме учителката да е в готовност да му хване ръцете във всеки един момент, когато посегне към друго дете. Ако в групата от 30 деца има повече "агресивни" и само една учителка, от нея се очаква да може да хваща ръцете на всяко едно от тях в точния момент, иначе е некадърна и да не се е хващала на тази работа.
А, и разбира се, "агресивното" дете трябва да се премести в друга група. Родителите веднага се събират, правят подписка и решават проблема. Този подход винаги ме е изумявал до крайност, но е факт, че повечето родители точно така виждат решението.
Но в никакъв случай учителката няма право да говори с детето за друг начин да си изрази желанията и да го насърчава да обяснява, да си изчаква реда и да се замисля как може да се чувстват другите. Така му промива мозъка и го психира, поради което тези методи са забранени. Тя може единствено да прибере играчките и да се врътне, разчитайки, че така децата ще спрат да се бият. Но ако не спрат, не разбрах точно какво да направи. Май нищо, защото било здравословно да се сбиват от време на време.

Елена, за въпросното изследване ПИЗА ли говориш? Защото много подозрително ми намирисва точно на него с тази функционална неграмотност. Ако е то, поне ни се изясни защо вечно България се спряга от опашкарите - ми, то, ако приоритетно го правят в изпаднали училища с мъртви души от неграмотни циганчета, какво има да се чудим! Освен всичко друго, което сме обсъждали и тук като структура, превод и културна обвързаност на въпросите.
Аз така и не видях да коментираш написаното от мен по отношение на това, че нормално дете да не удари (срита, блъсне, ухапе и пр. действия), няма. Ако смяташ че има, покажИ ми го това дете да го видя какво чудо на природата или възпитанието е. Това за три-годишно. За по0големите, вече към възрастта за първи клас, такива могат да ги натворят без да удрят, обаче да саботират, да говорят лоши работи и направо да лъжат за дори най-добрата си приятелка, не е истина направо, изумявала съм колко са изобретателно-агресивни. Така че това за боя при съвсем малките може да шокира, защото може да остане синка и се вижда, обаче другата агресия, дори психическо насилие, е невероятно, направо не ти се вярва, че деца, които още не са се ограмотили, са способни да са толкова пресметливи и нараняващи.

Елена казах полугорска казах защото тук има и изцяло горски те не се прибират вътре.
Кристина моето дете боледува не го хващат всички вируси, но голяма част от тях.

Как не се прибират? Зима там няма ли? 

Ако се 7 деца и 3 възпитателки, то може и изобщо да не боледуват, защото ще са първо по-малко хора да си въртят вирусните инфекции, а и една жена и в семейството може да отдели време на две деца едновременно, което дава някакво спокойствие.

Andariel, с изследването на PISA съм запозната добре и имам страшно много критики към него; то за мен е много проблематично и точно това, за което говориш: да вземем да измерим какво разбира една културна група от конструкциите на друга, че да ги обявим за неграмотни. Но, безспорно е, че общите тендеции, които показва, са налице; за мен по-скоро е пресилена степента, която те измерват. Това, което ти споменах като мой личен досег с ромките "маали", понеже ме попита, е по съвсем друга линия. Опитът ми е адски ограничен; все пак, не смятам, че това, което видях е аномалия.

За агресията у децата, не знам защо ни сложи в опозиция една на друга. Тя е заложена в човешкия мозък, а по ред епигенетични причини, е особено засилена у групи, които са били исторически репресирани (роби, маргинални групи и т.н.). Всяко дете на 3 се бие, малко или много (не знам какво имаш пред вид под нормално или ненормално дете точно, но мисля, че за абсолютно всички важи). Моята дъщеря, без да го е виждала това никъде и никога, вдига колички и удря котките по главата с тях. Удряла ме е мен и баща си. Сипа една кофа пясък в главата на най-добрата си приятелка. Не ме притеснява особено това и не го намирам за отклонение от нормалното развитие. Но не го и толерирам особено, и добре, че вече почва да вдява от забележки да не прави така. Моите родители също не са ме оставяли безнаказано да се бия с брат ми или пък когато набих едно момче от квартала (заслужено) и техните дойдоха да се оплакват: баща ми ме защити, но после понесох бая голямо наказание.

Но не мога да разбера защо смяташ, че методите например на "тихо мислене" за 2 минути като начало на деня се прилагат, за да не се бият децата? Доколкото аз ги разбирам, целите са коренно други.

Не, тези детски градини са изцяло навън. Няма момент с прибиране на закрито. Много са популярни точно в Швеция и Норвегия, където зими да искаш и то какви.
Имат само навес, където да стоят, ако вали много силно или трябва да се преоблекат. Иначе децата си прекрават целия ден на открито. Разбира се включително и през зимата.

Тези градини са за много закоравели. Аз си признавам, че нося у себе си балканския страх от течение, мокри чорапи и прочие Боря го ежедневно!
Я дайте линк към такава градина, много ми е интересно.

Аз съм ок с това тихо мислене, както го наричаш, от рационална гледна точка. Когато две деца се сдърпат, трябва да бъдат разделени, за да не стане по-зле и като се махне дразнителят, ще-неще, ще започне да се успокоява. А по отношение на дете, което нещо прекали с мрънкането или фасоните,, или се държи лошо с другите, да седне на столчето встрани пак е начин да се прекрати конфликтът и самото дете да се поуспокои. Обаче интересното става, когато не иска да се успокоява, не му се стои отстрани, а започва едно маймунене или подвикване. В крайна сметка може му кажеш да седне, но не можеш да го задържиш там насила, нито да му затвориш устата, ако то иска да говори.

Значи, сега чета една книга от местно гуру по дисциплина, 1-2-3 Magic. Който ще му търси интервю, трябва сам да се оправя обаче с връзки, с него нямам никакви такива отсега да кажа.

Та, там прокарва точно системата за броене до 3, предупреждение и после тайм аут. Не знам обаче наистина какво се прави ако детето не иска да седи, до там не съм стигнала още Но точно същото си мислех.

А почнах да я чета по препоръка на педиатърката, която на 3 годишния профилактичен преглед като част от речта, която прилага на всички родители на деца на тази възраст, ми каза със строг тон, че ако не се почне с дисциплината на 3, после се съжалява цял живот. Малко съм скептична по темата, както и по книгата, но я взех все пак от библиотеката. Мъжът ми, като най-малък от три деца и понеже е учил педагогика повече и от мен, нямал нужда да я чете. Може пък на него да му приложа магията 1-2-3, току виж почнал да слуша.