Как се справяте с две деца и мъчно ли ви е за голямото?

  • 495
  • 9
Здравейте. Родих преди 2 седмици и малко ми е тъжно. Голямото ми дете е на 6г,много си я обичаме,обръщаме ѝ голямо внимание,постоянно ни помагат като я взимат,но на мен ми е едно странно. Не ревнува,много обича бебето и го гледа,но имам чувството,че не ѝ обръщам достатъчно внимание. Скоро ще е последна група в градината и се чудя дали да я пускам,понеже ми е тъжно без нея. Отделно бебето ни много плаче,почти не спи и се чудя къде бъркам. Новородените не трябва ли да спят доста? Как да си направим режим за двете деца и да имаме време и за себе си? В понеделник съм на ендокринолог и ще искам да ми пусне някакви изследвания,защото съм тревожна. Знаете ли какво точно се пуска и възможно ли е от хормоните да се чувствам така? Ще ми е по-лесно ли,когато каката тръгне на градина или ще е по-добре да не я пускам? Отделно нямам приятелка с която да излизам и ми е едно тъжно. Кажете вие с какво се разведрявате,за да не полудеете вкъщи? Имам чувството,че сега каката я оставям да се оправя сама в живота,вместо да съм до нея и ще мине ли това чувство ? Само аз ли се чувствам така? 😅🤦
Виж целия пост
# 1
Не.С две не е като с едно.Край на съня,на свободно време ,на всичко
Като проходи малкото ще е по-зле.
Поне не са 2 момчета и имат по-голяма разлика.
Голямото трябва да има среда.И плюс това женските са ревниви.А и трябва да се подготви за 1 клас.С бебе ще ти е малко зор да я обучаваш.
 Време за себе си след най-рано 2 години като тръгне малкото на ясла ,но ще трябва да работиш,така че....
 Бебето явно има колики,ще се оправят,спокйно.
Виж целия пост
# 2
Родих преди 2 седмици и малко ми е тъжно. Голямото ми дете е на 6г,много си я обичаме,обръщаме ѝ голямо внимание...
...имам чувството,че не ѝ обръщам достатъчно внимание. Скоро ще е последна група в градината и се чудя дали да я пускам,понеже ми е тъжно без нея. Отделно бебето ни много плаче,почти не спи и се чудя къде бъркам. Новородените не трябва ли да спят доста? Как да си направим режим за двете деца и да имаме време и за себе си?...
...Ще ми е по-лесно ли,когато каката тръгне на градина или ще е по-добре да не я пускам? ...
...Кажете вие с какво се разведрявате,за да не полудеете вкъщи?
Последно, обръщате ли достатъчно внимание на по-голямото дете или не?

Как така се чудите дали да пускате дете в 4-та група в ДГ? Предучилищното образование е задължително. Ако не я пуснете, ще трябва вие да се занимавате с нея, но с бебе вкъщи ще имате ли време да й обръщате достатъчно внимание по всички предмети, които изучават в градината?
Също така дете на 6г има нужда от социализация с други деца, да бъде част от колектив, да се научи да спазва правила и да решава конфликти.

Децата ви са на различна възраст. Няма как да направите общ режим за бебе и по-голямо дете. Бебето има съвсем различни нужди. Общ "режим" евентуално най-рано като стане на 2-3г. И пак не е сигурно.

Имате две деца (от които едното е бебе) = вече нямате време за себе си!
Като станат на по 10-12г пак ще започнете да имате време за себе си.

С какво се разведрявам - ако успея да не заспя, гледам сериали и чета книги.
Виж целия пост
# 3
Нормално е това чувство, и аз се чувствах по същия начин като родих. Много скоро е било, хормоните още не са се наместили.
С времето ще се напаснете. Оставяйте бебето за по 1-2 часа на татко/баба и излизайте сами с голямото дете.  Мен това много ме зареждаше. Ако имате проблеми с много рев и неспане, обърнете се към Мамо спи ми се. Ще ви направят режим, за да се наспивате и да ви е по-лесно. Има и други консултанти де, но за тези мога да дам лично мнение.
Относно лишаването от внимание на голямото дете, аз също се притеснявах от това, че вече ще ме делят, няма да е мама само на тяхно разположение. Да, но този период с многото грижи около бебето е кратък, а в дългосрочен план давате на голямото си дете най-верния другар и подкрепа за цял живот, в лицето на малкото.
Виж целия пост
# 4
Малко си в следродилна депресия май. Най-вероятно е така, както казваш и го чувстваш. Но не изглежда отстрани да е зле. Щом няма недоволни... Ако има още време за градина - пускай я, ще ти олекне, ще си изградите по-лесно режим и рутина. Трудно ще ти е ако каката е първи клас тази година и не можеш да ѝ обърнеш необходимото внимание заради бебето. Нормално е да не ти остава много време за нищо заради бебето, но е период. Ще порасне. Кака в градина + новородено не е толкова лоша или трагична ситуация. Малко помощ, може би ти трябва? Например, някой да те измести и да гледа бебето един ден от седмицата, в който да излезете двете с каката само? В този ден, да речем, може да се храни със замразена кърма бебето.
Виж целия пост
# 5
Това е нормално чувство, един вид вина.
Когато тръгнах да раждам сина ми и гледах дъщеря ми как държи баба си за ръка и ми маха - чаоооо, мамооо, чаооо..
Една мъничка (нямаше две години) и сърцето ми се късаше, че никога повече няма да е само тя..

Така, това чувство минава и после те дразнят еднакво и хубавото е, че децата въобще не се сещат да го правят на въпрос и за тях е съвсем естествено. Така ще стане и за вас съвсем скоро.

Прекарвайте време само двете, време само за нея. Същото правете и с бебето след време. Бройте ги като отделни хора, не като “децата”.
Виж целия пост
# 6
Спокойно, след 7 години, когато започне интензизно да ви харчи заплатата за дрехи, грим, албуми и прочие, ще осъзнаете, че чувствата ви от преди не са били релевантни 😁
Гледайте по-лежерно на нещата.
Виж целия пост
# 7
Моите деца са с 2 г разлика. На 4 и на почти 2. Разнополови. Голяма мъка беше първите месеци. И аз изпитвах вина постоянно за всичко. Бебето все ревеше, за всичко. Той и сега си е такъв. Тя пък ревнува много. Почти не ходеше на градина, все болна, все бяхме у дома. Нямаме помощ, с баща им сами ги гледаме. Много е трудно, но трябва да приемете, че с 2 не е като с едно. Намирайте време за всяко дете по отделно, особено като пораснат. Едното с бащата, другото с вас, после сменяте. Трябва и да свикват да се съобразяват едно с друго. Трудна е динамиката, но с времето всичко се напасва. Кураж и не го мислете. Децата усещат, че ги обичате. Спокойно, първите месеци са най-трудни. После и малкото се очовечва, и по-спокойно става (не за вас). И някога може би ще си играят, цели 10 минути, без да се сбият, скарат, потрошат Simple Smile Simple Smile Simple Smile Кураж и прегръдки. Интересното тепърва започва.
Виж целия пост
# 8
И моите са със 6 г разлика. Това, което правех, когато имам възможност, е да излизам само с голямата по женски. И до сега ни е традиция, поне един път месечно.
Виж целия пост
# 9
Голямото дете има нужда да е в детска среда. Като стои само с мама вкъщи, с бебе или без, става по-саможиво и после ще има проблем с общуването в първи клас. Пращай я сред децата, там ще й бъде най-добре.
А ти намери начин понякога да оставяш децата на някого и да имаш време за себе си. Това ще те разведри и ще ти помогне да гледаш по-реалистично на ситуацията.
Разбира се, че детето започва да се оправя само в живота. Това е неизбежно. И аз се чувствах зле, като дъщеря ми тръгна на градина - но истината е, че на нея й беше добре. Стана по-самостоятелна, сдоби се с много приятели. Майките трябва да приемем, че децата растат и все по-малко имат нужда от нас, и това е добре за тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия