Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Именно. Това доказва тезата ти, че децата са уникални и гъвкави и няма по-добре или по-зле – има определени обстоятелства, условия, които отключват или заключват определен потенциал.
Има проблем с домашното гледане и ще кажа защо. Аз съм израснала така – имах всичко, за да се развивам градивно – перфектни материални условия, изключителна грижовност (даже прекалена), топлота, внимание. Интелигентна среда и модел за семейство, в което мъжът и жената се уважават, обичат, в добро и лошо са заедно, благородни и отдадени хора. Семейни скандали видях за първи път, когато заживях на по-голяма възраст с родителите си.
И цялата това спокойствие на духа и щастливо детство ми осигуриха здрава психика и здрави морални основи.
Но, къде е уловката – добър ден, светът не е идеален. Излизайки от стерилната среда на добрата грижа, попаднах на всякакви хора, както се очаква. Трябваше наистина бързичко да се адаптирам или да се превърна в аутсайдер. Поради това целенасочено не осигурявам на детето си изолирана среда – искам да общува с всякакви хора, за да може да изгради цялостна картина и да няма стресови ситуации, когато образно казано остане "сама в гората".

Дефинирай "наложаща нужда от работа:" финансова ли? Майките са хора като хората: всяка с нейните наложащи нужди. И дефинирай по-добре за кое: за кърменето, за интелекта, за емоциите, за самочувствието? На детето или на майката?

Еленна, говорим за 3 години от живота ни. Не за 30.
За всичко изброено.

Същото 1:1 мога да кажа и аз за детството си и да добавя с прекрасни спомени за уникални педагози, както и с не толкова положителни такива от други. Не виждам как градината или училището би сринало една такава основа. Няма и как да я замени. Но пък ако детето няма нищо от това, пак в институцията му е въобще шансът.
Мисля, че сме на едно мнение, всъщност.

Не, но имам тайната надежда, че може да се вгледаш в себе си. Спокойно, ще ти отнеме само 20-30 години, човек си има фази, може да минеш през такава, в която да се окаже, че моето мнение е съвсем точно.

Но иначе си е факт, че си scientician, добре смазано колелце в системата. Издрапала си, браво.

Ако говорим за ниско-платена, неквалифицирана детска институция и майка, която с желание и спокойствие избира да гледа у дома: много ясно, че е второто по-добре и за нея, и за всички. Не виждам нито драма, нито дилема.

Аха. Ето това чаках като отговор.
Дефинирай, моля те, ' нискоквалифифирана детска институция'?

elenna, мерси за библиографията, аз казах, че приключвам със статиите в тази тема (а вероятно и в бг-мамма изобщо), но съм признателен за списъка, ще си го запазя и ще хвърля едно око, когато имам време - по принцип точно това специализирано поле не ми е сред най-интересните, но пък точно там човек би могъл да се изненада.

Предположих, че няма да са в тази посока Вашите статии, имам някаква най-обща представа за нещата и в каква посока е консенсусът в научната общност.

Ядосах се малко, защото в другата тема разправяха на една силно притеснена майка, може би клинично депресирана и по нейни думи неспособна да се справи с настоящата ситуация, оставена в общи линии да се оправя и да решава сама, че това да си дадеш за 1 година бебето при баба му, докато си стъпиш на краката, било носело след себе си някакви вреди за него! И попитах "какви вреди по-точно" и "може ли научен източник за тези вреди". Думите ми бяха преиначени от wish, че съм бил поискал статии, че има връзка между майката и детето (класически "сламен човек") А авторката на настоящата тема подхвана по малко странен начин този спор, който нямах никакво намерение да продължавам - хем се пънеше, че може да ни залее със статии, хем след като ни заля, не видях и една релевантна към моя конкретен въпрос. По-скоро борят сламения човек, но все едно, живи здрави. 


Неприятното е, че у нас всякакви такива недоказани глупости (a.k.a. лични убеждения, извадени от някъде), масово ги дрънкат и лекари и професионални психолози, че и психиатри и кой ли не. Но това е положението - всеки да се оправя както може, на робин худ в бг-мамма няма да се правя, да живеят хомеопатията (дори да е болно детето), дългото кърмене (дори да е гладно детето) и здравата връзка майка-дете на всяка цена (дори да е на ръба майката).

За последен път ще попитам за нещото, което на мен поне ми е най-интертесно в тази тема - натиск в посока стоене у дома и гледане на деца или натиск в посока започване на работа и изкарване на пари от родилния дом още. Личен опит по възможност

Аз бих заложил нещо малко, че натискът особено в България (но не само) ще е в посока стоене у дома.

[/spoiler]
Да, на едно мнение сме, но отваряме една друга вратичка – за семейният модел, независимо дали той е баба/дядо или майка/баща, хора отглеждащи детето до определена възраст. Аз, всъщност улавям черти в характера на детето си и отреагиране в ситуации, които са присъщи, примерно на баща ми и смятам, че ги е попила от онзи период, когато са я отглеждали те.

Така че – за мен дилемата е по-скоро дали, ако детето се отдели и гледа от човек, различен от биологичната майка, дали той не е по-добрият вариант за него.

Контеса:
Е, това е тема за 2-3-5 дни, но ето начало. Признаци за некачествено детско образование в предулищна възраст:
- възпитатели без висше педагогическо образование и опит
- помощен персонал, който да не е достатъчен или да неглижира хранене, обличане, сън
- липса на прекарване на време навън, поне 1/3 от будните часове, всеки ден с изключение на метеорологични катаклизми
- липса на индивидуален педагогически фокус и разбиране за инд. нужди на детето

бгтатко81, ето ти отговор на наболелият въпрос. Не съм имала натиск, защото не ме е интересувало кой какво мисли, че трябва да правя с живота си.

Е, това е пак различно за всеки. Има варианти всякакви, зависи какви са ролите в една двойка. При мен никога не е било на дневен ред кой какво ще ми каже да правя със себе си и кариерата си.
Има един момент на тотално изперкване от гледането на детето, особено ако жената е сама и помощ не дебне отвсякъде. Аз след втората година напъвах да започна работа, защото бях изпаднала в тотална депресия. Бащата беше абдикирал от всички фронтове, аз бях сред чужди хора и надалеч от близки и приятели. Не смогвах да огрея навсякъде. Ако битът ми тогава беше по-организиран и можех да отделям време и за себе си, имаше достатъчно пари вкъщи, вероятно щях да остана с детето по-дълго. Но това е, когато имаме пълноценна двойка с разпределени оптимално роли и всеки поеме част от задачите.

Така се радвам, че като жени имаме това право!

Е, то оставаше да се връщаме и до периода на доказване, че и жената е човек. Не, че не битува този маниер, скрит в закостенели патриархални отношения, но поне се прикрива, защото се знае, че жената има право да гласува и дава мнение.

Всъщност темата за децата ли е или за майките? Като чета, е пак за майките.
Децата не са дизайнвани да живеят в ясли, а в семейство, в които дори да има безброй братя и сестри, пак е семейство. Една нормална, адекватна баба за мен е за предпочитане пред всеки друг възрастен, различен от майката. Бабите може да нямат дипломи по педагогика, но си обичат внуците по начин, по който само бабите могат.