Вярно ли ,че ревливите бебета ще са кротки дечица

Според мен и децата ми - НЕ! Големия ми син беше кротко бебе и стана кротко дете. Малкия ни държи на нокти още от преди да се роди и сега е бесен та отнесен. Да не говорим че още иска да яде нощем и ако не му дадем мляко а вода примерно ни замеря с шишето, ако пък го оставим да реве се засинява, става излиза от стаята и търси сам мляко в хладилника.

Поначало има и  приказка, че майката ако плаче много докато е бременна изплаквала сълзите и бебето било кротко. Ама става дума за рев от глезотия, не ако майката има някакви неприятности.
Още от утробата сладурчетата са си с характери и родителите да са живи и здрави яко да ги подхванат за да станат кротки. За по палавите деца повече занимания и се оправят.

 Не мисля, че има такава зависимост

Моят син беше и все още е ужааасно ревлив, направо ми дива да избягам понякога, но като цяло пък е кротко детенце и не ми създава други сериозни проблеми, нито прави кой знае какви бели 

Както се казва - "Надай се коньо на зелена трева" 
Пример съм даже аз - цял живот ревлива и непослушна 
И малкото ми зверче не прилича на татко си в това отношение 

И аз тази промяна я чакам вече девета година  Като беше бебе си виках тя щом е такава ревла сега като попорасне ще се кротне. Да ама не. Рева го замени с капризи и своеволия. И минаването на шестата година не донесе промяна. Сега се успокоявам, че щом като по малка е била такава чепата  в пубертета ще е кротушка и ще си е първа дружка с мама  Ама май и това няма да дочакам 

Когато се роди Ники беше такова кротичко бебенце, гласа му не се чуваше /само понякога/ и това продължи до момента, в който проходи, на 9 месеца. Оттогава му викаме торнадото
Вече е на 8 години, но е неудържим
Въпрос на личност и темперамент, не можем да сложим рамки и да кажем това е вярно, а това не
Можем да им се радваме и да ги обичаме каквито и да са.

Моят син беше изключително ревливо бебе - няма ден,няма нощ!Плачливостта му си остана и през годините,за най-малкото ревваше и трудно се успокояваше.Обаче пък е сравнително кротък сега,няма инатливи периоди,изблици на гняв.Почти на седем е,много добре се занимава сам,обаче повишената му чувствителност си остана.Лесно си плачем - ако ни заболи нещо,ако загубим някаква вещ,ако не се справи със задача...Дано го израсте,че ще му се смеят в училище.

И моята беше страшно ревливо бебе,още не се е кротнала,ама поне се трае повече.И аз се надявям някой ден да започне да слуша,ама дали ще дочакам...
Между другото племенницата ми беше същото бебе,ама като поотрасна стана много послушна и до сега е така,а вече е на почти 14 г.

Живея с надеждата и мисълта за това да се кротне малко, че е много щур

Ами при нас до 6 месечна възраст ревът пресъстваше ежедневно,а сега е горе -доло кротко дете!Може да има нещо вярно!

Викториа беШе много кротко бебе до годинката. Всички ми завиждаха...но сега е един малък ужасТ, реве и за най_малкото неШо.

             Еййй, мойто дете още го помнят майките - най-послушното бебе на света, промрънкваше, давах му мляко и си спеше сладура, а мама спокойно си пиеше кафето... А сега?! Елате ни вижте. Беснотия, да ни е жив и здрав.

 Абе не знам дали е вярно едва ли, но нещата коренно ще се променят като проходи. И моя син беше така бях останала без сили, то не бяха колики, ревове, повръщане, а и той от 7месечен правеше опити да ходи и ме караше по цял ден да го държа за ръчичка и да обикаляме из стаите не ме оставаше и за секунда да го оставя някъде, по цял ден се стисках докато се върнеше мъжа ми, че да отида до тоалет, все искаше да го нося на ръце, да играем заедно и т.н., не можех нито за миг да се отделя от него понеже наставаше ужас, крясъци, ревове викове, чак до пресипване. Най трудният ми период беше до навършването му на 1г., от тогава ми е много по лесно; започна да се заиграва сам, да си ходи където си иска без да го дебна да не би да падне и да се удари и т.н., не че е кротък напротив, но е по добре от преди. Пак не мога да го оставя сам за 1сек. дори, но той се предвижва сам и аз не съм му нужна за това поне. Имам приятелки които остават без надзор по цял ден децата си и са спокойни, че няма да стане нищо, влизат в банята, ходят при комшийки, вършат си работата. Е аз това никога няма да го постигна, но и на това съм доволна, отида ли до тоалетната имам си компания, не мога да вляза в банята дори като спи, понеже често се буди и тръгва да ни търси, винаги ми виси по краката докато готвя и трябва да внимавам да не събори нещо, да не отмъкне ножа и т.н., но поне през деня се заиграва по малко сам и ми е по спокойно, може да върви и съм спокойна, че дори и да падне няма да се нарани сериозно понеже вече се е научил да пада безболезнено, не че не стават инциденти, но много рядко. Така, че не се бой докато проходи ще ти е трудно после е по лесно.

не е вярно