Той иска второ дете, аз не

Между другото, понеже нали мненията ми нещо пречат, авторке, сред останалите мнения намери ли си такова, дето да ти уйдиса, така да ти пасне удобно? Ако си, казвай да я заключват вече

Не смятам да давам отчет какво съм или не съм намерила. И не ми казвай какво да правя 😉

Не, благодаря.
Постът е към всички самонадеяни хора, които си мислят, че могат да дават съвети за състояния, процеси и отношения, които по една или друга причина не са изпитвали, и няма да изпитат. Въпрос на елементарна интелигентност е човек да знае кога да замълчи или поне да се изкаже по-умерено и не-категорично. Изказванията за липса на любов и предстояща раздяла бяха много грозни и с нищо непредизвикани от авторката.

Тия неща трябваше да ги мислиш, преди да пуснеш тема за личния си живот в публичен форум Темата ти потъва. Вкарай малко съспенс, няма как все аз да ти я държа на повърхността. Неблагодарница такава

В днешното странно време мъжете станаха по-големи клюкари, по-злобни и заядливи от жените. Изземвайки тези ни функции, нищо чудно, че се мислят и за  по-компетентни и в раждането на деца. Изобщо сигурно и на тема месечен цикъл компетенциите им са нараснали, дали?

А, що... имаше един съфорумец, дето се вихреше в темата за менопаузата.

Носят се слухове за един, дето пишел в темата за Менопаузата, но не съм я чела и не мога да го потвърдя от първо лице.

Тоест както менопаузата е чисто женска работа, така и правенето, отглеждането и т.н. на деца. Мъжете не участват в никое от двете и нямат думата.

Ами, в бременеенето, раждането и кърменето не участват. Не са като газени от влак от хормоните. Значи, много-много нямат думата. 

Те да вършат първо това, което им е по силите, и с което могат да облекчат съвместният семеен живот, пък после да се вживяват в нещата, в които така или иначе няма как да се включат.

Когато бях бременна, мъжът ми казваше - "Не знам какво ти е, не мога да се поставя на твое място, затова моля те, не ме карай да гадая, а директно казвай какво да правя, за да се чувстваш добре!". И аз казвах - "Днес не ми се мяркай пред очите, криво ми е, искам да съм сама." или "Гушни ме, имам нужда от теб!", или "Разтрий ми краката и ми направи масаж на гърба"...
Това е, просто има известни моменти, когато мъжът трябва да е наблизо, да е на разположение, и да можеш да се опреш на него при нужда. А не да философства и да си мисли, че разбира от всичко. Съответно жените обаче трябва да говорят, да споделят и да изискват. Това по отношение на "женските" моменти.
Жената пък трябва да бъде същата ненатрапчива опора в други ситуации, свързани  с "мъжки" проблеми. Това е партньорството.

Нека се знае, че на света ИМА жени, които НЕ се държат така с мъжете си

Сигурно. Жените, които НЕ искат деца от тях.

Eй това е. А понякога дори да не става дума за женски проблеми, не си в главата на човека и не можеш да знаеш как дадено събитие ще го накара да се почувства. Не всеки реагира еднакво на едни и същи житейски ситуации, но това е супер трудно да се разбере от много хора. Най-мразя да съм в слаб момент и да споделя на някого, а той да седне да ми вади дълбокомислени философии как той не се тормозел за такива неща, защото... или как той би постъпил, а аз защо не съм била постъпила по същия начин... ала всезнаеща инстанция. Слава богу, че МП има достатъчно интелект да не се изживява като средностатистическа норма. Много е важно да се подкрепяте дори не винаги да се разбирате на 100% телепатично.

По темата, аз смятам, че ако мъжът си извади ръцете от едни определени дълбини и й покаже с действия, а не с мрънкане, че е до нея - да я отмени в едно друго, да поеме по-голямо участие в не-забавните грижи за детето, да може тя да се огледа настрани извън играчките, дрешките, манджичките и тн - да й остави по час-2 да се изкъпе и да почете книга, ей такива прости неща, докато той наглежда малчо... ами смятам, че ще й дойде мерака за още деца. Ама да е нагърбена с всичко, той не се сеща да помага, но е пръв в мрънкането, ясно, че няма да иска.

Това звучи малко грубо, но не мога да не се съглася. Не си представям да сме на различни мнения по този въпрос.
Ако това (брой деца и възгледи за възпитанието им, според мен си личи дали някой ще е отдаден татко или някой, който само иска да се бие в гърдите с наличието на потомство) не се е дискутирало преди преминаването към брак, какво се е? Как така няма да са се наблюдавали двете семейства и всеки от партньорите да е изявил някакво желание - в идеалния случай, общо такова?

От авторката:
Ако е само на този етап и в общ план има съгласие, не виждам проблем събитието да се случи според готовността на носещия по-голямата отговорност, тоест жената. Никой няма да се облагодетелства от една изнервена, притисната да забременее жена.

Но сякаш си спомням, че някъде из темата прочетох пост от авторката, че не знаела дали щяла някога да бъде готова, не можела да каже със сигурност, че иска, не можела да каже със сигурност, че не иска. Ето това не е окей за мен в никакъв случай. "Искам, но не сега" е много различно от "Не знам дали искам". Ако партньорът ми го заяви това, бих се почувствала извънредно предадена, предвид че сме дискутирали нещо различно. Съответно не бих му го причинила.
(Не говоря за сериозни здравословни причини, проблемно забременяване и подобни обстоятелства, разбира се.)

Много съм съгласна и с двете дами:


Съгласна съм с двете дами, просто поставям знак за равенство между двата пола, що се отнася до... ясното комуникиране и обосноваване на желания. Инвестицията в едно семейство е твърде голяма, за да се прокрадва подобна несигурност с неясна времева рамка.

Според мен, авторката отговаря с неяснота по въпроса, защото се е преизтощила с първото малко дете и се е разочаровала от отношението на мъжа си към преразпределението на задълженията след появата му.

Нещо, което той би могъл да промени, ако беше малко по-ангажиран.

Аз разбирам нещата така. Те искат 2 деца. Той рисува красиви картинки как двамата правят 4-членно семейство, грижат се за дечицата заедно, помагат си и изграждат прекрасен любвеобилен дом. Ражда се първото. Изведнъж се оказва, че мъжа не сменя памперси, не става нощем като бебето реве никога, не бърше сополи, дупета и прочие, НО е на линия в моментите, в които бебето е усмихнато да му показва дрънкулки и това му е бащината грижа. Тя се изморява на макс, занимавайки се 24/7 с бебето, загърбва вякакво лично пространство, удоволствия, хобита, живот и тамън се вижда светлина в края на тунела (тунел, който може въобще да не съществува, ако мъжа е на място) и й казват: "Айде де, вече е време, още малко и ставам на 35, раждай второ." За мен тя щеше да се усмихне и да каже "Да, ок", ако положението, в което е поставена беше една идея по-леко. Изцяло зависи от мъжа да я убеди, че могат да се справят с второ. Само трябва да се ангажира и той, но естествено на него не му изнася и предпочита да намила. Че и със срок, защото жена му няма за кога да изчака да се освести въпреки, че е на едни нищо и никакви 26 години и спокойно може да роди след 2-3 години, когато е по-спокойна и когато детето й е на малко по-самостоятелна възраст, за да не се бори с 2 увиснали на ръцете й малки дечица.