Той иска второ дете, аз не

  • 35 182
  • 443
# 285
Точно аз съм имала 2 рискови бременности и съм прекалено наясно с рисковете. Последното ми раждане беше много трудно и лежах 1 месец предварително да ме следят в болница. Не от незнаене съм се навила и не от малограмотност.

Просто винаги съм имала много силно шесто чувство, че нищо лошо няма да ми се случи при бременност и раждане. Единственото от което ме е било страх е да не се окаже детето с проблем и да се наложи прекъсване на бременност, както и от спонтанен аборт. Страх за себе си не съм имала, в смисъл за тялото си, за някакви трагични последствия, нито за живота ми и т.н. Хората сме различни.
Виж целия пост
# 286
Авторке напълно разбирам. Моите със със седем и половина години разлика и по-малка разлика не мога да си представя дори. Слава на бога мен никой не ме е притискал да раждам. Млада си, може да ти дойде желание след като детето поотрасне. Може и да смениш мъжа. не си слагай на сърце чуждите желания и да знаеш има майки и аз включително, които не искаме и не можем да геройстваме. Лека полека я даваме в живота. Не ти трябва психолог, а дететгледачка или поне почасова ясла. Деца се гледат изключително трудно, въпреки че имаш пари и удобства. Все пак и ти си човек. Който иска да си ражда да потретва, да почетвъртва и да го играе супер жена.
Виж целия пост
# 287
Не отричам, че е възможно бременността и раждането да са кофти, но е ненормално да трепериш от страх заради възможните усложнения, които са по-скоро редки, отколкото норма. И тютюнопушенето повишава риска от разни болести, ама хората не умират от страх, всеки път когато палят цигара, защото кефът от цигарката е по-голям от страха от рака.


Е за мен и това не е нормално. Моят страх от рака беше по - голям и отказах цигарите. Та, хора разни...
Виж целия пост
# 288
Като писах, че не е нормално да не те е страх, не съм казвала, че страхът трябва да те откаже от това да имаш второ дете. Нормално е да родиш ВЪПРЕКИ че те е страх. Писах и че все пак така го е измислила природата за да продължава да съществува човешкия род.
Но изобщо да не те е страх не го разбирам...
Виж целия пост
# 289
Страх ме е било, но не чак толкова, че да не се навия. Просто моите страхове са в други насоки.
Виж целия пост
# 290
И  как точно интернет ще ми помогне да се предпазя от последствията от едно раждане?

Ами има доста инфо как след раждане да влезеш в норма с храна и почивка, защото то не е само физическите последствия. Може да си устроиш китайска едномесечна почивка, която се изразява главно в лежане и ядене на свинско. Отразява се добре, между другото.

И да, проблеми има общо взето, но си е до баланс. Ако жената е възстановена между бременностите, още едно дете може да няма същия ефект. Пък и второто раждане не е като първото.

Не говоря за такова възстановяване. Говоря за трайни и необратими последствия настъпили по време на раждането, които не зависят от родилката и от които не може да се въстанови каквото и да прави след това...
Виж целия пост
# 291
Аз съм на принципа, че ако ще ме застига нещо лошо, то ще ме застигне и без да е свързано с раждане. По този начин не мисля за бременността като за предпоставка за бъдещи трагедии. Но на мен така ми идва отвътре и наистина не ми тежи. В смисъл децата са ми супер голям стимул за развитие, адски им се радвам и не се страхувам за себе си, щом е свързано с тях. Не знам дали го обясних добре.
Виж целия пост
# 292
Като писах, че не е нормално да не те е страх, не съм казвала, че страхът трябва да те откаже от това да имаш второ дете. Нормално е да родиш ВЪПРЕКИ че те е страх. Писах и че все пак така го е измислила природата за да продължава да съществува човешкия род.

Именно де, назад ако се върнеш, ще прочетеш, че ужасът от бременността бил причина за отказ от още деца, а не нежеланието за още деца по принцип. Другото странно е заради двете години, в които сменяш памперси и бършеш повръщано, да се откажеш от имането на още едно дете, че колко са 2 години, сравнени с цял човешки живот? Моето голямо дете е изповръщало повече драйфоч сигурно от 5 деца, взето заедно, ама сега е на 15 и повръща само след купон, при това не се налага да бършеш след него.
Все едно да искам да стана лекар, но понеже ми е станало трудно, след първия изпит да се откажа и да стана счетоводител.
Виж целия пост
# 293
Аз съм на принципа, че ако ще ме застига нещо лошо, то ще ме застигне и без да е свързано с раждане. По този начин не мисля за бременността като за предпоставка за бъдещи трагедии. Но на мен така ми идва отвътре и наистина не ми тежи. В смисъл децата са ми супер голям стимул за развитие, адски им се радвам и не се страхувам за себе си, щом е свързано с тях. Не знам дали го обясних добре.

Добре го обясни, разбирам те. Само че аз не съм така. При мен НА ТОЗИ ЕТАП страхът от евентуалните последствия и усложнения при едно раждане надделява над желанието за второ дете. Ако някога това се промени може би ще имам още едно. Ако не - не е голяма драма...

И не знам дали стана ясно какво имам предвид, но НЕ МЕ Е СТРАХ от това, че ще ми е дискомофортно по време на бременността, от гаденето, от стриите или киселините, нито от болката при раждане, нито от последващия възстановителен период, в който не можеш да си седнеш на Д-то със дни и седмици. Още по - малко пък ме е страх от бършенето на дупета и повръщане. Изобщо не става дума за това. Страх ме е от трайни осъкатяващи последици, след които няма да мога да имам нормален живот...
Виж целия пост
# 294
Разбирам, понеже имам такава близка. Точно същата е, със същите разсъждения. (За съжаление при последната ми бременност тя постоянно ми обясняваше, че най-вероятно ще умра по време на раждането и децата ми ще останат сираци. Налагаше се аз да успокоявам нея, а не тя мен, което си е парадокс.)
Виж целия пост
# 295
И тютюнопушенето повишава риска от разни болести, ама хората не умират от страх, всеки път когато палят цигара, защото кефът от цигарката е по-голям от страха от рака.
Както при другото, така и за цигарите хората са различни. Много ги спират и по тази причина. Въпреки кефа. Аз също го направих преди 5 г.

Все едно да искам да стана лекар, но понеже ми е станало трудно, след първия изпит да се откажа и да стана счетоводител.
Ами не. Все едно искам да стана счетоводител, но друг, който иска да стане лекар, да ме убеждава, че трябва всички да станат лекари, защото така!

Не е казано, че е най-прекрасен. Но в крайна сметка идва един момент да "покажеш мъжество", ако ти стиска, за да постигнеш желания резултат.
Така е, затова и имам дете.
Няма норма. За мен желаният резултат беше различен от 0. И си го постигнах. За друг може да е 4, и трябва да работи по него.
Виж целия пост
# 296
Разбирам, понеже имам такава близка. Точно същата е, със същите разсъждения. (За съжаление при последната ми бременност тя постоянно ми обясняваше, че най-вероятно ще умра по време на раждането и децата ми ще останат сираци. Налагаше се аз да успокоявам нея, а не тя мен, което си е парадокс.)

Е, това е прекалено. Аз не си мисля, чак за толкова фатални неща като смърт, но пак за достатъчно страшни последствия.
Виж целия пост
# 297
Така е, при мен си представяше само най-страшния вариант моята позната. Пу-пу, да не се случва на никого.
Виж целия пост
# 298
Аз нищо не си представям, само предвиждам като вариант това, което виждам реално, че се случва на други.
Но и като цяло съм си такъв тип човек, от страхливите съм, за всяко нещо избирам възможно най-лекият и безболезнен път Grinning
В случая - исках дете, имам. Но 1. Стига толкова Bowtie
Виж целия пост
# 299
Другото странно е заради двете години, в които сменяш памперси и бършеш повръщано, да се откажеш от имането на още едно дете, че колко са 2 години, сравнени с цял човешки живот?
Защо да е странно? Рядко става дума само за смяна на памперси и бърсане на повръщано. Затова и много жени отказват да раждат второ, ако с първото са били оставени да се справят сами, както могат. Като в случая на Хейли. Ми съвсем нормална реакция е - ако мъжът ми ми беше казал "дай да си направим детенце, щото много искам", а след като детенцето се роди, да действа така, сякаш всичко по него е моя работа, и аз нямаше да искам второ. В крайна сметка и Асан е 'ора, а при липса на помощ и подкрепа с довода "децата са си твоя грижа" две години сигурно се точат като два века. И е нормално някои жени да не желаят да минават отново през това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия