"Искам да съм баба!"

Имам го разбира се, много искам да имам внуче и не виждам нищо лошо в това. И се съмнявам, че ти не искаш.
Обаче просто искам, нито съскам, нито си развалям отношенията с детето, защото знам, че си е негова работа.
А в искането ми има и практически елемент - сега можем да се грижим за внуци, а като станем на 80 внучетата само ще ни го носят да ги видим докато сме в инвалидната количка, образно казано. Няма да можем да тичаме в парка с тях, да ги учим да плуват и да карат ски, да ги водим на екскурзии... Ама каквото е рекъл Господ, това ще става. Всичките ми съученици и познати искрено се гордеят с внуците си и с радост помагат в отглеждането.
Та малко ми е странна темата, защото повечето набори искат внуци и го смятам за нормално. Но ти всъщност засягаш малко по-друг аспект на това искане. Особено с тази, дето дъщеря и не може да им дете, там вече е наистина грозно.

Не съм  задавала въпрос и  наум, но когато разбрах ,ревах. Като магаре. Над 10 години заедно , от студенти.
 Има си нещо в това, да родат децата ти дете, магично, но да съскаш няма нужда. Като стане , и когато стане , ако стане. Техен проблем.

Нямам зор аз лично но ги разбирам жените.
Първият пример е ужасен, вторият по-бива.
Да си баба на 80 отнема от цялото преживяване. Не можеш да си полезен пълноценно (Да любовта ще я има но всичко друго е със занижен капацитет). Общо взето е минус за всички да имаш баба на 80, на нашите ширини те вече се нуждаят от помощ вместо да са в помощ.
Отделно предполагам, майките се страхуват от такова размотаване на младите, че малко ли са случаите да се разделят или в последствие да с появи проблем.
ММ е готов за ролята от няколко години.

Искат внучета хората, нормално. Просто начина на поднасяне на  инфото е груб.

От лелите им, дето им викам на една групичка, всички искат внуци, ама няма. Какво се запънаха тия ми ти 30-40 годишни, няма.
Проектобабите са активни във всякакъв смисъл, но сами си казват, че времето не работи за никой.

Моя приятелка се взе с един мъж на дърти години, ми бабата и свекърва е на 78. Да споменавам ли за драмата…

Не е редно родителите да диктуват на порасналите си деца какво да правят и как точно да си подреждат живота.
Аз имам късмета, да съм дъщеря на родители, които никога не са ми казвали и не са ме задължавали, каква специалност да следвам, дали да се женя, дали да имам деца, и кога.
Но, едно е да споменеш нещо, друго е системно да притискаш децата си.

Нормално е да искат внуци. Не е нормално да развяват мръсните гащи на децата си пред съседи, колеги, познати и непознати.

Ние не държим да имаме внуци, но бихме се зарадвали на внуци и бихме помагали. След 6-7 години ще сме свободни по 24ч и ще имаме възможност да помагаме и даже да гледаме изключително внуците, живот и здраве. Казали сме им, че е по-добре да имат деца млади ако планират и желаят да ги имат. Дали и кога ще ги имат си е тяхна работа.

И от мъж, тогава със сигурност трябва да е бил под 50 г., съм го чувала това Синът му да е бил на ок. 24-25. "Аз чакам внуче, те взеха кучета".
Но съм го чувала по-често от жени.
В един такъв случай, от позицията на страничен наблюдател допускам, че поколението изобщо няма намерение да осигурява внуче, съответно познатата ми е страшно гневна и ядосана на дъщеря си. Чак на мен ми е гадно, когато отвори тази тема, представям си какво е на дъщерята.

Напомня ми на изказвания от разни девойки, които съм чела тук в стил "много искам бебчи".
Родителите на едната ми приятелка ѝ разказаха играта, защото тя няма да има деца.
"Да си гледат работата такива" е най-сдържаното, което мога да кажа.

Имам такава колежка, на 45, голям зор ѝ беше да стане баба. Е, скоро ще ѝ се сбъдне мечтата, до края на годината. Самата тя много рано е родила, на 19. Слава Богу, дъщеря ѝ е разумно момиче, на 27 ще роди, нормално е.
Обаче пък имам близка приятелка, тя също на 19 роди и се молеше дъщеря ѝ да не направи като нея. Нейната дъщеря роди на 25, също нормална възраст.
Моята не дава индикации да има планове за бебе. Аз също не препирам. Когато, тогава. Няма да съм от бабите, които ще гледат внуци постоянно. За кратко може.

Аз все едно чета случките около мен. Не ми казвате ново.
Лошото е, че сред тия дето видях имаше страшни гадории, истерия и злоба. Особено от майките.

Два случая.
Приятелки мои учили в чужбина или работили за малко се върнаха.
Коментарът : Ние защо те пратихме там а се връщаш празна.
Най ми стана тъжно за тази, която беше да учи. Направо й омаловажиха всичко, сякаш образованието й не е важно, а това да роди.

Друг случай,  хубава двойка години наред заедно. Той й предложи брак по романтичен начин, всички ги окрюкариха много грозно. През цялото време се говореше "айде по-бързо, нямате време, много се бавите, правете бебето" , "ти я забремени, че нямате време пък после сватбата" , "ей много се забавихте"

Трети случай коментари "ей го тоя на 50 къде е тръгнал, поръчал си бебе"

Всичко е толкова отвратително, че чак не ми се коментира. И в повечето случаи има някаква злоба и винаги коментари "ей вие какви сте егоисти, искате да си живеете живота нали"
А даже съм и чувала като прокоба да казват, че като не става и имат промлеми хората: "ми така е, като се бавите, ако бяхте млади друго"

На мен самата във възраттта 23-27 ми продъниха ушите. Всеки божи ден, който как родил, (коментари, ако е секцио че се лигавила), който колко родил, пък какво, пък как го кръстил. Върху мен естествено се изля агресия основно от майка ми. Няма да ви разправям каква война беше. Окончателно съм й набила канчето, защото прекали. Пред един мой бивш намекна за донор.

А познайте имам ли желание да съм майка?
Имам, но изборът ще е мой. Не съм открила човека си, но съм си обещала, че на тия хора няма да им позволя да промиват мозъка на децата ми. Толкова грубости чух и все се правиха на ни лук яли, не мирисали. На 25 ме изкараха стара чанта. След тая възраст "жените не ставали". Подпис от родителите.

Никой не е длъжен да осигурява това преживяване на родителите си. Нито пък се полага по презумция.

А да си съсипеш отношенията с детето си, заради това, е меко казано глупаво.

Има жени (и мъже), които няма с какво да запълват времето си и искат внуче. Представят си,че те ще са в главната роля, като снахата/зетя имат само delivey роля. Такива хора нямат хобита, странични занимания и среда, и чакат синковеца/дъщерята да създаде поколение, което да уплътнява свободното им време.

Съвсем естествен е тоя зор. Също както желанието за деца е съвсем естествено. Трябва ли да го заклеймим?

Както никой не е длъжен да осигурява внуче на родителите си, така и никои родители не са длъжни да са доволни от това, че поради нежелание синът или дъщеря им не им осигурява това удоволствие.

Колкото нямат хобита и занимания онези, които искат деца, а по някаква причина не става, толкова нямат и онези, които искат внуци.

Кой какво си бил представял, е всъщност само нечия представа за чуждите представи, бих казала - доста неточна.

Държиш си зора на каишка, не го пускаш да хапе.  Трудно си е като навъртиш години да си мама и  татко на бебе ,но си е избор. Но и на млади години не  е лесно.
 Всеки пълнолетен отговаря за решенията си.