Той иска второ дете, аз не

Не е, но и не е по-големия процент случаи. И аз работя и детето си го гледам - не е на ясла/градина, но защото не ми се налага да ходя някъде от 8 до 17, но колко жени могат да си го позволят?

Не е задължително, ама на Даймлер CEO-то не работи на 1/2 работен ден или ей-така по час-два на ден, колкото да се разходи до работа, че в останалото време да има "време за семейството"...

Именно. Но няма как реално да се измери, защото не е общовалидният случай.

Да де, но пак доходът на таткото е важен. Има разлика дали жената ще е притисната да се връща на работа или ще има 6 мес. до година да намери по-хубава примерно. Всичко това са си фактори, дори да не планираш да си домакиня цял живот.

Ти упорито отказваш да разбереш, че връщането на работа не е задължително да е обвързано с натиск, или поне не финансов.

Не знам дали има разлика, но не виждам при абсолютно никой от хората около мен това конкретно да е било фактор. Някои са със свободни професии, други не са притиснати, трети си раждат по 2+ деца, дори да трябва да се върнат след 1 месец.

Да де, но това са свършени факти. А ако трябва човек тепърва да избира, много ясно, че ще предпочете стабилност и след това възможност хубаво да си подбере работата.

Вермилион, пределно добре те разбирам, познати са ми тия сърбежи да си пак значима по оня начин, по който си свикнала. Не са ми чужди:) не съм се вбила толкова в легена и мусаката, моля ти се. Въпросът е, че в случай на помощ от таткото, дори с 2 деца по-лесно ще се върнеш, ще може да съчетаеш и работа, и достатъчно оставане у дома.

Ето ти например- може да си позволиш свободна професия. А това в общи линии си е и заслуга на таткото.

Това в кристалната топка ли го видя? 😆
Не се тревожи аз какво мога и какво не мога да си позволя и съм тотално убедена, че нямаш идея какво казвам, защото тук не става въпрос за значимост. Егото ми е в добро състояние, дори и докато бърша ако и повръщано.
Но е факт, че той е на мястото си, що се отнася до отговорностите му на мъж и съпруг, но като професионалист  физически не е при нас. Що се отнася до професията му и амбициите му, то няма такъв вариант, в който да прави милиони от дивана. 😁 Той дори не може да се добере до същия, защото вкъщи има жена, дете и винаги нещо за правене.

4 месеца преди раждането и 3 години си бях у дома след раждането на детето. Едни от най- хубавите години в живота ми, но у нас парите се изкарват с много работа и заетост.

Ако работим за някой друг е песен. 5 дни по 7 часа работа и прибиране в 4.30, но ако искаме нещо повече то работим за себе си и работата е много. Поне единият е много зает, а другият почива уикендите поне. И сме само с едно дете. А с годините работата има тенденция да се увеличава за да имаш така спряганите доходи. Иначе си на заплата или на процент и дотам.


Но ако имаме още едно дете в ежедневието ни от поне 6 години насам ще го гледам предимно сама и това не ме устройва въобще. И отказвам с истински мотиви и лични усещания. Но пък и с друг мъж не искам дете така че явно не желая да се вмествам в някои утопични калъпи и заложени бройки за правилност.

Малко ми е чуждо такова мислене- всичко подчинено на все по- високи доходи.
Ами, един живот имаш и какво се получава- ограничаваш се с едно дете, ограничаваш си почивните часове през седмицата, работиш поне 6 дни.
Ако не ти лично- мъжът ти, но е все тая.
Живееш, за да работиш, а не обратното.

И като се обърнеш- станала си до пенсия, детето изхвърчало по пътя си, а вие с куп болежки и възможност за околосветско  пътуване, само дето вече не ви се мърда от дивана.

Абсурд, а де! Пуста амбиция и стремежи за повече.
Мм си беше такъв още като се запознахме. Аз съм по- лежерна откъм работа и поемам всички неща в домакинството почти и наистина не виждам защо да имаме още едно дете като всичко ще е на мен за много години занапред?

 Но и дори и на предложение да имам чистачка и бавачка, а аз да работя то пак не се мотивирам. Общо взето смятам, че нищо не ни липсва като сме само с едно дете и при това разпределение имаме шанса да живеем заедно щастливо.

Аз само да вметна, че бракът на авторката е kaput. Неработеща семейна машина, както го каза някой по-напред.

Ти си като радио  

За по - високите доходи донякъде съм съгласна, че може да мотивират, но само ако въздържането от второ дете е било по финансови причини.
Моите причини да се колебая и страхувам да имам още едно дете са мнооого различни от финансови и никакви пари не могат да ме мотивират, ако сама не пожелая още едно дете и не се преборя със страховете си. Защото никакви пари на света не могат да компенсират това, на което трябва да се подложа  

Спамиш вече.
Едно и също пишеш, като че за своето семейство разказваш.
 

А пък например аз колкото по-рано мога да се върна на работа, толкова по-добре. От тая гледна точка по-високите доходи са огромен плюс не щото иначе децата няма да имат какво да ядат (смешки са това) или няма да имат нова електронна игра, уроци по английски и смартфон, а защото позволяват например да се наеме бавачка.
И въпреки горното искам не само трето дете, ами дори от четвърто никак не бих се отказала. Най-добре щеше да бъде две двойки близнаци, ма нямаше как да се планират умишлено такива, за съжаление. Както съм писала и друг път, искрено ме разсмиват писанията, че жена, която иска повече от едно дете или примерно повече от две, е домошарка, реализира се само като майка, няма съществени потребности и интереси извън семейството и прочие мъдрости.

А, и още нещо си мислех, като четях - понеже едно дете изисквало много ресурс (аз не го твърдя, но да приемем, че е така) - нямали време за себе си майките, пише една потребителка, училището искало родителят да е по-ангажиран от детето и пр., то, разбира се, изходът не е преразглеждане на посоките, където се насочва многото ресурс (намаляване на изискванията, по-грубо и по-ясно казано), ами ограничение на децата до едно, друг начин няма. Сакън да не се окажеш лоша майка, дето си хвърля детето на ясла, вместо да му посвети деня си изцяло, а после не му осигурява най-качествените боички, най-добрите уроци и най-модерните спортове.

Не че всичко това има връзка с първоначалната тема, но по първоначалната тема и без това се каза всичко и дори излишното.