Той иска второ дете, аз не

Знам, че в момента не можеш да се представиш как изобщо няма значение колко трудно е било в първите две и кой е сменил повечето памперси, но ти го казвам като жена с две големи деца - хубавото предстои, бебешкият период е твърде кратък, за да има тежест в решението ти за броя на децата. Гледай на детето като на  човек, а не като на ревящ гном, омазан в лайна и повърня, и може и да разбереш какво имам предвид. Ако принципно не искаш повече деца, то тогава няма какво да се говори, няма да имаш и точка, както писаха назад - имаш свободата да правиш, каквото си искаш.

Янечек, мисля, че не е възможно да бъдеш разбрана. Аз имам четири деца, най-големият е почти пълнолетен, най-малкото е само на годинка. Не мога да си представя живота без който и да е от тях. Но аз много съм ги искала, всяко от тях. Не може да не искаш повече деца и да оцениш колко е по-интересно с две или три. Ние не сме устроени така. Не го ли искаш изначално, не се пъни и не го раждай - прави са жените да не искат да родят, щом не  искат.

Никога не съм съветвала някоя жена да си роди второ - никога. Ако иска - ще си роди, ако не - коя съм аз да й давам съвет? Дори на близки нищо не казвам никога.

Ами аз не пиша за жените, които не искат повече деца, те са ясни и не са ми интересни, пиша заради тези, които се колебаят.

Къде видяхте авторката да се колебае? Жената си има  ясна позиция за момента. След години може да е друга. Нормално, всичко е възможно, но няма как да обещава, че ще я промени.
И излезте от проблемите си с бащите на децата си. Въобще не е задължително при двама родители единият да се прави, че няма дете. И също не е задължително това да е причина за липсата на деца или малък брой. Огледайте се, пълно е с жени, които си отглеждат сами децата, излишно е да посвещавате толкова страници на нещо, което не е фактор, ако човек иска дете. Огледайте се по темите, пият, изневеряват, не се интересуват от децата си, ама с по 2. Искали, родили, онова, за което пишете няма никакво влияние

Не знаеш как ще ти де отрази и 9-тото

И на мен ми се струва, че питанката не е "какво аджеба ме чака след 2-ро, 3-то, 4-то дете" и "дали ще искам и мога да им бърша дупетата", а "къде съм аз като човек, жена в цялата тази ситуация"?
Това че не искам дете в момента ще рефлектира ли на отношенията ми с мъжа, другото дете, с мен самата?

Много се е извъртяла темата, едва успях да прочета всичко. Моментът е психологически, а не физически. Ясно е, че всеки човек (жена) ще издържи да бърше сладки дупета и бебешки устички 2-3 години. Моментът е как се чувства ума и дали би приел това или онова (с или без второ, трето дете). Всяка жена минава по свой начин по този път и не всяка го преодолява или приема еднозначно. Някои наистина рухват, други стават лоши родители, трети търсят компесаторни механизми.

Авторке, няма никакво значение дали ще имаш едно, две, три или десет деца. Важно е да намериш начин да си ок с това (с изборът на 1, 2, 3 деца) и с човека до себе си.

И най-вече какъв е смисълът. Не всеки намира такъв...

И аз така смятам, затова и забременях и родих, въпреки че хич, ама хич не ми се искаше
Същото е мнението ми и за родителите, които се правят, че нямат деца. На никой не му е кеф, ама това е животът, и сънят е прекъснат, и насрано и повръщано се бърше, но трябва да се прави като искаш деца, дори да НЕ им се иска сега не след 1, не след 2, не след 20 г., а когато му е времето. После вече е друго, след 20 г. пък, живот и здраве даже сами ще се гледат

Винаги съм се чудел защо защитниците на тезата да се раждат още и още деца обикновено се спират на 3. Много рядко някой да каже, че 4 е идеалното (или поне че той има толкова и не смята, че е прекалил с бройката). Но защо не 5, 6?

Преди да се роди нашето, аз исках 3, сега се колебая и за второто И то не защото е чак толкова тежко на този етап вече, но защото наистина качествено променя живота и изяжда тотално личното време. Което значи, че или ще трябва тотално да се лиша от някакви лични забавления (и това с възрастта става все по-зле според мен, като почне да се налага помощ с уроците, сериозни разговори и т.н.) или ще трябва забавлявайки се да се чувствам виновен, сякаш крада от времето за детето, както мъничко се чувствам дори и сега.

Иначе винаги съм искал голямо и щастливо семейство, сплотено, общуващо си пълноценно. Струва ми се обаче, че няма никаква гаранция за това, ако ще и 10 деца да си направи човек наистина. Докато децата се нуждаят от родителите си - нямат голям избор и не е съзнателно решение да са до теб, че и постоянно се опитват да се еманципират по всякакви начини. Аа след това пък кой знае какъв вятър ще ги понесе. И ще имат свои семейства, а ние ще сме в ролята на досадните и дразнещи свекърва/свекър или тъст/тъща.

Наистина човек е добре да мисли внимателно на колко деца има потенциала да даде всичко от себе си и то да го даде безвъзмездно, без да очаква нищо в замяна, за да не ги оковава във вериги на стари години или пък да трябва да преживее гигантско разочарование и тъга поради някакво усещане за неблагодарност и изоставеност...

За мен лично дилемата се свежда до "какво ще предам на децата си като човек"? Имам ли какво да им дам, какво да научат за човешкия свят,  невидимата връзка между физическото и онова невидимото, което не се обяснява с думи, книги, съвети за родители, от психолози.

Защото малко хора осъзнават, че да имаш дете/деца е наистина голяма отговорност – та ти по своему си съзидател или унищожител на цял един човешки живот. И нещата всъщност изобщо не се свеждат до физическото отглеждане на едно дете. До пощипването на бузки и изпращането в добър университет.

Ама петък вечер е, да не задълбаваме отвъд физиката.

Амин!


Точно това са и моите лични причини, защото детето ти е дете за цял живот и поне 18-20 години трябва да си на линия. Не за 2-3 години грижа и хайде на градина, на у-ще,а  уикендите и ваканциите на лагер, при баба и готово.
 
Вече съм писала по темата за по-големите деца и голямата отговорност да си родител.

Амин, сестро! Мисля, че с това можем да приключим темата.

Работата е, че веднъж вече имаш ли дете живота ти коренно са променя. От неспането заради бебе до неспането заради тийн. Няма как да си безгрижния бездетен човек вече.
Сега дали искаш/можеш да отгледаш едно или повече деца са решение на семейството.
На авторката хубаво е в едно семейство да има съгласие колко деца искат да имат/могат да отгледат.

Аз пък нямам такова високо самочувствие, че ми се полага 20 години да формирам съзнанието на детето. Даже бих казала, че е тревожно, ако майката е главният формиращ съзнанието и не смее да пусне детето.

И да се ограничиш до едно дете, върху което имаш лазерен фокус и планираш до 20 години да запазиш тоя фокус- малко ми идва прекалено.

Затова е здравословно да има повече деца- губят се в мъглата и мама не успява да облъчва всички, както е и правилно. Да, трудно се изгражда човек, но за щастие това далеч не е задача само на майката. В един момент е здравословно да се отдръпне.

Някъде четох, че от момента, в който ти се роди дете, до края на живота си вече живееш с пистолет, опрян в тила. Много правилно според мен.
Сирен, някога са се раждали все по повечко деца, и всички са расли някъде там в мъглата и гледани когато както дойде. Цитирам по памет: "Тя, Лазаровата майка, готвеше само по едно ястие на ден и го слагаше на масата вечер, когато си дойдат мъжете. През деня жените и децата прекарваха как да е, с по парче сирене". Това описва не само храната, а и "гледането" като цяло тогава. Днес обаче изискванията и нагласите са други. Затова и всеки сам си преценява дали, кога и колко, и никой друг не може да му се бърка и да му определя неща, които са твърде лични.
Когато родителят си е на място, и от едно дете ще излезе човек. Ако не е - и десет да има, все тая.

Да, и от тия раснали в мъглата са излизали поети, революционери, герои и други интересни хора.

Днес с лазерен фокус се гледат...уникални снежинки. Вече какви хора ще станат е друг въпрос. Аз и в мъглата да ги гледам, пак имат повече ресурси, отколкото в миналото, но не трябва и да се стига до това майката да стане някакъв иконом и да е супер ангажирана с всяка минута на детето, сакън да не изпусне някой експириънс.

На фона на масата обикновени и неспоменати с нищо процентът на поетите и останалите е нищожен. Като гледам, от тия, дето напират към Европа, ни поети, ни революционери има. Сред нашенските роми също. Което отново показва, че днес е важно не количеството, а качеството. Обсебващите майки орлици са такива не само при едно дете, и при повече пак ще са същите.