Благодаря за включването...
Благодаря за включването...
Цял живот ще съм й благодарна за грижите по време на бремеността и по време на раждането. И двете си деца родих по нормален начин, макар че се оказаха големи бебчета. Ще се опитам синтезирано да разкажа за самото раждане и престоя ми в болницата. Отидох на 11 август за запис на тонове на бебчо и се оказа, че имам разкритие и според д-р Илиева до няколко часа щях да родя. Пусна ме да се прибера до вкъщи и след 3 часа да се върна с багажа, защото имаше време до раждането. Можех, разбира се да остана и да чакам да ми донесат багажа. Когато започнаха леките контракции, се върнах в болницата. Приеха ме. Видяха, че вече имам разкритие 5 см. Направихме клизма и отидохме в предродилна зала. Там ми включиха кислород. Прецениха, че ще се справя и без упойка. Спукаха ми водите. В същото време раждаше още едно момиче. То роди 15-20 мин. преди мен също по естествен начин, отново при същия екип и д-р Илиева. За кратко време почистиха залата и беше мой ред. Болките бяха зверски, защото бебчо беше огромен. Акушерката Бойка Димитрова ми направи епизиотомия, защото рамената на бебчо не минаваха. След това малкия мъж излезе с три напъна. Роди се 4390 гр и 56 см.
След като го целунах, ми поставиха упойка и ме зашиха. Нямах разкъсвания, както при първото раждане. Изключително благодарна съм на всички, които се грижиха за мен в родилна зала. След два часа, ме заведоха в стаята ми. След четири часа сама пожелах да стана до тоалетна и след това да си взема душ. Санитарката ме чакаше до вратата на банята, за да не ми стане лошо. Междувременно си кървях мнооого, като всяка родилка. Чувствах се добре. Бебчо остана първата нощ в неонатологията, за да си почина след раждането. От следваща сутрин си беше при мен и го вземаха само за необходимите прегледи и тоалет. Относно грижите на акушерките, нямам забележки. Може би съм случила на персонал. Може би, защото родих нормално и нямах нужда от помощ, не съм усетила, липсата им. Не съм усетила и грубо отношение. Единствено имам забележка към една от възрастните санитарки - цял ден не дойде да изхвърли кошчето с отпадъците, което преливаше с кървави превръзки
. Всички останали санитарки си вършеха съвестно работата и ме питаха от какво се нуждая. Относно неонатологията - също случих на мили и отзивчиви жени. Всички отговаряха на въпросите ми относно кърменето. Макар че ми беше второ детенце, се притеснявах дали бебчо се храни добре и дали му стига коластрата и после кърмата ми. В общи линии това е разказът ми... Ако имам трето детенце
, пак бих родила в болница Вита. Препоръчани теми