Сърдене в смисъл на цупене, пуфтене, тюхкане, смразяващо мълчание и пр. театралничене не е в моя стил. Но охлаждане и прекъсване на отношения да. Което вероятно все пак значи, че понякога не успявам да простя докрай (тоест обидата остава, не се чисти). Не че някой някога ме е молил за прошка, поне не директно. Може би и това влияе на реакцията ми.
В тази връзка една от най-любимите ми български народни приказки е тази за Хитър Петър и дядо поп. Дето първом Хитър Петровият брат се цанил за ратай на попа, с уговорката, че ако се разсърди, попът няма нищо да му плати за службата. Естествено, попът извъртял така нещата, че да си устиска жълтиците, след което пък Хитър Петър на свой ред се цанил ратай, за да мъсти за брат си и обърнали договора. Сега вече попът трябвало да внимава да не се разсърди. Всичко това разказвам по смътен спомен.
Но важен е изводът, който може да се извади, че сърденето всъщност е потиснат гняв или яд. Ако не го разтоварим някакси, той си остава да ни яде нас, а не този, на когото се сърдим. Така че, хубаво качество е неумението за сръдни, сестрички-везнички. Доколкото го притежаваме, ъф корц.
Упс, отплеснах се.
Виж целия пост
В тази връзка една от най-любимите ми български народни приказки е тази за Хитър Петър и дядо поп. Дето първом Хитър Петровият брат се цанил за ратай на попа, с уговорката, че ако се разсърди, попът няма нищо да му плати за службата. Естествено, попът извъртял така нещата, че да си устиска жълтиците, след което пък Хитър Петър на свой ред се цанил ратай, за да мъсти за брат си и обърнали договора. Сега вече попът трябвало да внимава да не се разсърди. Всичко това разказвам по смътен спомен.
Но важен е изводът, който може да се извади, че сърденето всъщност е потиснат гняв или яд. Ако не го разтоварим някакси, той си остава да ни яде нас, а не този, на когото се сърдим. Така че, хубаво качество е неумението за сръдни, сестрички-везнички. Доколкото го притежаваме, ъф корц.
Упс, отплеснах се.
. Бог трябва да е добър съдия, значи мястото трябва да е наше 
.
.