Да прибегна ли към операция на дискова хeрния

Ще се опитам да ви отговоря от името на баща ми, който има 6 операции от дискови хернии на различни нива по гръбначния стълб. До операция се прибягва когато няма на къде, болката е постоянна, качеството на живот е влошено драстично, има пареза, изпускане, проблеми с дишането и други такива красотички - зависи кой нерв е  засегнат.
Първо се пробва с неоперативно лечение - прием в неврология, инжекции, рехабилитация (баща ми е опитвал с иглотерапия също), носене на колан, лечебна гимнастика или комбинация от всичко - ако лекуващият лекар смята, че има шанс. Ако нещата са сериозни - по-добре човек да не се мъчи - ДХ няма да изчезне от само себе си.
Относно операциите - те са продължителни и тежки за опериращия - 4-5-6-7-8 часа. Възстановяването е сравнително лесно. До 10 дена човек се чувства както преди операцията. Правилата във всяка болница са различни. Имам преки наблюдения от Иван Рилски и Токуда,, (в Александровска когато беше 2 му операция съм била малка). Навсякъде татко си плащаше избор на екип, защото се оперира при конкретен лекар - д-р Цеков в нашия случай. навремето имаше и някакви задължителни "дарения" за болницата, но след скандала в Иван Рилски със стволовите клетки май отпаднаха. Хората държаха пари под завивките и плащаха. Ако не платиш - те отлагаха, защото тези операции не са спешни и животозастрашаващи. Задължително се плащаше и имплант (за шиините хернии). Там след операцията, пациента стоеше 24 часа в реанимация. После в стаята. Сестра ми е оставала само първата нощ в стаята като придружител, но не е плащала нищо. Стоиш на стола до леглото.
В Токуда след операцията пациентът се води направо в стаята. Там нужда от придружител няма - сестрите и санитарите си вършат работата. Плащахме избор на екип, това за срастванията и някаква малка сума за по-добра упойка. Не си спомням конкретна сума, защото беше преди 7-8 години. Изборът на екип си е регламентиран за болницата. Татко не е доплащал за вип стая. В Токуда няма и смисъл.
В Окръжна болница също има добри неврохирурзи. Мисля че навсякъде може и без избор на екип, но  за такъв вид операция, аз бих била по-спокойна ако проуча и избера лекаря, който ще ме оперира. В смисъл със снимката от ЯМР се обикалят - 2-3 неврохирурзи - Токуда - Цеков, Иван Рилски - Романски, Каракостов, Бусарски, Найденов (младо момче, но добър професионалист), Габровски (с тези сме общували), Окръжна - Демикотонов е чичо на ММ (сега е болнични), Кондов.

Има фейсбук група с повечко информация,моля заповядайте!
https://www.facebook.com/groups/235518339953679/?fref=ts

Благодаря много за подробностите! Бусарски се самоубил и го няма! Но и аз мисля момичето да се подложи на операция при някой от тези лекари, които изреждаш, но много ми е страх! Младо момиче е и на 31 годинка!

4-8 часа операция на една лумбална дискова херния през 2017 година е мнооого силно преувеличено. Операцията от влизането до излизането трае около 2 часа, работата на неврохирурга предполагам е около половин час. Преди това има подготовка от анестезиолога, после има зашиване от асистента и това отнема повечето време.
Много тежка и продължителна е била операцията по времето, когато са режели прешлени, за да проникнат в гръбначния стълб. Тогава е било много по-трудно и възстановяването.

Друга причина да бъде трудно е и дългото изчакване, което препоръчвате на момичето. Колкото повече се чака и се разчита на масажи и нагревки, толкова по-голяма вероятност има да се изсипят и другите хернии, които засега са само протрузии, защото от болката стойката е неправилна и гръбначния стълб е компрометиран. С времето също херниите се калцират и може да се слеят, което прави невъзможно микроскопското им вадене. Трябва да се режат прешлени и да се слаган импланти.

С една дума: категорично не съм съгласна, че операцията е много тежка и трябва да се бави максимално. Напротив! Ако е очевидно, че трябва да се оперира (както е в случая), то трябва да стане възможно най-скоро и тогава ще бъде лека и възстановяването ще отнеме около една седмица, когато махат конците и напълно забравяш, че са те оперирали.

Не смея да агитирам хората за каквото и да било. Моето семейство се бори с тази болест последните 20 години. Истината е, че това е операция и никой не може да каже колко тежка ще бъде, колко дълга и как ще се развият нещата след това. Последната операция на татко трябваше да бъде микроинванзивна и кратка - едва ли не влизаш и излизаш, но продължи от сутринта до 5 вечерта, поради отежняващи нещата ситуации, които не са се виждали на снимката. И не - никога не е чакал до последния момент, а самият неврохирург първо е пробвал с инжекции и колан и ако не станат нещата е ясно. Истина е, че херниите рецидивират. Оперирана херния, 10 години по-късно пак си е херния, която засега овладява с рехабилитация и медикаменти. До кога не се знае. Истина е, че на последната снимка от ЯМР (татко си прави периодично) си се виждат срастванията, който също болят.
Така че, нека всеки сам си реши как ще процедира - обикаляш лекари, намираш твоя и му вярваш.

Много ви благодаря за мненията! Те са като мое - то мисля, че трябва този въпрос да се реши веднъж завинаги! А после се страхувам, че и тези операции са до късмета /както е писала една жена по-нагоре/. Много ценна информация ми давате за различни случаи...И това, че херния рецидивира - също е до „късмета“. Младо момиче и страховито та чета мненията ви и мисля.

Мима, най-искрено ви съветвам, да спрете да мислите, да четете и да се колебаете! В интернет ще намерите какви ли не ужасяващи преживявания, просто хората с проблеми имат много по-голяма мотивация да пишат и да се връщат към болката си, от тези които са се оперирали и отдавна са забравили за това.

Вашата дъщеря е с диагноза точно като мене, на същия прешлен, предполагам работата й е на бюро, и аз бях на 30 когато ми се случи. И мен ме разубеждаваха, колко е страшна тази операция и после, едва ли не, цял живот си трудно подвижен. Нищо подобно! Два месеца по-късно ходих на ски, на следващата година пренасях мебели, след това изкарах две бременности без никакви проблеми и болки в кръста.

Дъщеря ви е млада и е жена. Дори и сега да притъпи болката, тя ще се връща периодично цял живот, защото, както и Тереза казва, хернията няма да изчезне сама. Представете си да се активира при една бъдеща бременност, когато няма да може дори един аналгин да изпие. Ако беше мъж, може да чака и да търпи, но в нейния случай изобщо не я съветвам.

Тя нищо не работи, а и друго, че не може да понася лекарствата против болки - боли я стомах, черен дроб! Калпава е! И не ляга в болница с болки! Не издържа на лечението! Благодаря ти много за отзивчивост и кураж! Точно това сме искали да напише човек със същата диагноза. А за бременност в това състояние  не може да се говори! Добре, че не е омъжена!

препоръчвам тази книга

някъде я имаше и в електронен вариант, но не намирам линка.
в началото доста теоретично и с картинки обясняват различните травми.

Може би вече сте взели решение, но сега Ви виждам въпроса - аз съм на 30г, тази седмица в понеделник ми беше операцията, супер доволна съм, добре се чувствам, дано нямам проблеми занапред. Аз също поотлагах, сега се чудя защо - когато е за операция е за операция, няма какво толкова да се умува. Не мога да помогна с лекари в София, аз се оперирах във Варна. Успех!

Благодаря ти за мнението. Бих те попитала за лекарите, които са те оперирали, но си далече, не си в София! Успех и бързо оздравяване! Ние още се чудим и не сме все още взели решение, но то е ясно, че сме за операция, наясно сме!

Как мога да придружавам в Свети Рилски моя близък? Пускат ли там придружители или не? Или само в часовете за посетители можеш да видиш оперирания човек?

Здравейте, в продължение на седмици имах много силни и неприятни болки и бодежи в областта на гърба, Казвам областта защото болката беше "плаваща" ако мога така да я нарека. Отидох при нефролог със съмнения че ме болят бъбреците и имам кризи. Изследвания, прегледи... слава Богу в това отношение съм добре. Но болките продължаваха и отидох да видя дали не е от дробовете, оказа се че не е и от тях.
Така от лекар, на лекар, докато не стигнах до Ортопед - Травматолог. Направиха ми рентген, след който последва и диагнозата:
Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Леко степенна сколиоза и начални артрозни промени в сакроилиачните стави.
Въпроса ми е до колко е сериозно това?
Предписанията на доктора са физиотерапия, моля да ми препоръчате място на което да ходя на тези процедури. Ще бъда благодарна за всякакви съвети.

Като начало е добре да знаеш,че рентгена по никой начин не доказва тази диагноза,за целта ти трябва ЯМР или поне скенер.

Да, доктора го каза, че за най-точна диагноза трябва ЯМР, вероятно ще го направя. Болките наистина са ужасни, особено нощем, будя се между 2 и 4 (всяка нощ различно) няма страна на която да се завъртя, от там започва изтръпване на краката.... Пиех аркоксия 2 седмици, магне Б6 и невробекс които не съм спирала, отделно колаген с хилурон. Имам леки подобрения. Мъжа ми предложи да отидем на остеопат, според него може и да има зщипан нерв...