Тема за взаимопомощ при изневяра

Ми щото нищо не прищраква. Прищракването си има дълбоки причини, тлеещи отдолу. Никога не става ей така щрак. По-скоро е щ-щ-щ-щ-щ-щ-щ-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-к-к-к-к-к-к-к-к-к-к-к-к-к-к. Някъде там... в тиретата е съсредоточена всичката  глупост и наивност на потърпевшия.

Е, това ако се осъществи, аз не го считам за изневяра, а точно за експеримент.

Ха честит ви Валентин и Трифон!

Да, има преди това разминавания. Аз така и не можах да харесам йогата, по която се увлече бившия, даже винаги ми е била противна - още тогава му се чудех на акъла. Не съм се насилвала да се правя, че ще ми хареса някога. Отделно последната година ми пускаше йогийска музика в колата, а това не мога да го издържа, Надявах се да му размине, но не се случи - неизбежно е било да се разделим. Но стана в много труден за мен момент. Иначе голямата ми "вина" е не съм харесала йогата - ами не се чувствам реално хич виновна противни са ми подобни "практики", че пък на много духовни се правят все. Иначе това да се хванат с ангажиран за нищо го нямат

Искрено ти съчувствам. Залитането по този тип модерни мании за възвисена душа, бяло братство, вегански и про-здравословни уж общества е по-зле и от секта.

Не смесвайте толкова различни неща като едно и също нещо. Йога може да е модерна за западното общество, но за изтока това си е хилядолетна традиция. Аз не бих отричал нещо което не разбирам особено, ако някой близък вече го е оценил и смята че му е полезно. Дъщеря ми е редовна от много години в йога и бойни изкуства и ползата за нея е очевидна. Жалко, че така се е случило, но ако е трябвало да се случи е без значение дали повода е щял да бъде йога, зумба, фитнес или нещо дори съвсем безобидно.

Не само не го разбирам, но и не искам да го разбирам. Държава, в която ежедневно изнасилват и убиват жени, в която момичетата се женят на невръстна възраст, няма мен с какво да ме просветли

Отделно видях какво представлява една "много духовна" българска йогиня и не съм очарована. Нека хората си ходят и се кефят, но мен да не ме убеждават в ползите.

Да, това е основното правило. Всеки трябва да узрее за каквото би го привлякло. Насила не става. Само при децата понякога се налага да ги насочиш към неща за които изобщо не подозират че съществуват, а биха могли да им харесат.

Така е - насила хубост не става. А истински отдадените йоги и вегани наистина са секта. Нямам предвид хората, които просто ходят на упражненията, а тези които се вманиачават.

Мен пък точно тези приказки как щом не харесвам нещо, значи не съм узряла достатъчно за него са ми много дразнещи. А тези, на които им харесва естествено са едни възвисени и зрели, осъзнати... Едно е да харесваш йогата като вид гимнастика и раздвижване, съвсем друго да философстваш как си над всичко и всички, и си разбрал велики истини, за които другите само могат да мечтаят да осъзнаят, но не са ти на духовното ниво. Едното е полезно и ти поддържа тонуса, другото си е чиста характеропатия.

Влюбването за мен е избор! Няма как да ме удари тухла по главата и да се влюбя! Това състояние е следствие от опознаване и харесване на редица качества у даден човек!
Няма лошо да се влюби човек, даже си е направо супер да усетиш пърхащите пеперуди в корема и то на 40!
Номера е обаче по време на този влюбвателния процес, човек да се осъзнае кой е, какво прави и какви биха били последствията от постъпките му! Осъзнае ли го, ще има и доблестта да отиде при половинката си и да каже" Влюбих се и не искам да те наранявам и най-добре е да си тръгна"

Google76, не искам да се отклоняваме от темата, но ако някой ти го представя по този начин със сигурност не е от "извисените", а от тези които тепърва прохождат в нещо и избиват комплекси пред другите демонстрирайки илюзорно превъзходство с откъслечни познания в нещо "модерно".
Когато и аз прохождах също си мислех, че мога да налагам някои очевидно полезни за мен неща на хората около мен или да демонстрирам познания. Например преди 15г. се мъчих безуспешно да покажа на жена ми системата ТЕС, а след години когато прочела в бгмама за нея ме питаше знам ли нещо повече за това. Всеки трябва сам да узрее за дадено нещо без да има никакви гаранции, че изобщо това ще се случи някога. Сигурен съм, че и ти един ден ще откриеш за себе си много полезни неща, дори и такива които допреди си отричала. Естествено има разлика дали си практикуващ или учител. Учителя се налага да е по-надъхан и да си вярва достатъчно за да може да вдъхнови и учениците си. Безразличието към преподаваното е почти сигурно разочарование за учениците дори и материята принципно да е интересна.

Е, не си ли личи, че жена му му е хакнала профила и пише ли, пише...

Това, което мен истински ме отвращава в изневярата, е безподобното лицемерие, което прозира зад желанието да се запазят и парите, и ярето - тоест отказът да се плати цената за действията и за удоволствието. Намират се достатъчно разкрепостени хора, които не желаят да водят моногамни връзки - никой закон (нито юридически, нито морален) не ги спира да се включат в доброволни отворени такива. Или полигамни. Или полиаморни. Или каквито там модерни (или по-скоро примитивни, или може би само за духовни извисени) видове любовни връзки съществуват.

Но е много по-удобно привидно да си конформист с достатъчно стандартен начин на живот (включващ семейство, деца), с всички привилегии, с които подобен статус в обществото награждава, а скришом да водиш вълнуващ (дори възбуждащ) забранен живот на неразбран и онеправдан романтик. Повръща ми се от това лицемерие и тази безхарактерност, честно! Не мога да гледам на тия хора като на нещо повече от животни.

От толкова много толерантност започна да ми липсва морал. Хората вече не знаят кое е добро, и кое - лошо, и оставят някакви нестабилни емоции да ги контролират, като ултимативната цел е "щастието". А трагедията им е, че никога не могат да го достигнат, защото винаги нещо им липсва (което съответно е резултат от отсъствието на структура и норми).

Всъщност, интересното е, че точно романтизмът (философското течение) превръща изневярата в такава драма и за първи път в историята очакваме от един единствен партньор да задоволи всичките ни нужди завинаги (интелектуални, емоционални, сексуални, финансови). По един парадоксален начин излиза, че е по-романтично да се отнесеш към партньора си с уважение и да приключиш връзката си с него, преди да се отдадеш на новите си страсти.

Макар че дори това с влюбването не го намирам за неудържимо трудно за противопоставяне. Когато човек е способен да рефлектира върху себе си и да анализира трезво ситуацията и живота си, рационализира дори емоциите си и нищо не изглежда чак толкова драматично, нито пък чак толкова привлекателно.

И все пак тук всеки дава съвети предимно от личния си опит,така че няма какво да оплюваме мнението на този или онзи,като nofelet-явно неговата стратегия си е добра за тях с жена му,за достатъчно дълго време.Какво ще е след още 10-20 години,никой не знае и при тях и при всички други.

Аз например,ако не бях дала толкова "свобода" в комбинация с липса на близост вкъщи,моя нямаше да хареса толкова приятелството на една "шефрантия"(извинявам се,ама мн и ходи тая дума).Идеята е че в живота човек трябва да ИСКА да познава нуждите на близките си хора и да мисли за тях(,това го казвам за себе си,никого не уча)
Има и друго-ако тогава го бях спряла да контактува с оная,тя нямаше да бъде "така добра" да ми каже за влюбването на мъжлето ми.Така разбрах достатъчно рано и направих промени,преди закъсненията,незнайните излизания и дълбоката самозабрава.Не мога да съм сигурна,но очевидно в началото му беше доста по- трудно да ми обръща нужното внимание.Мн ми се иска да вярвам,че има и добри сценарии,но тук такива няма,дано това не е така и глобално🤔

Мисля, че абсолютно всеки при тези условия би се възползвал от прекалената свобода, за да търси близост навън, щом у дома я няма.Това е 100%-ва "гаранция" за кръшкане.