♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63

Аз, Тати, пазар - мисия възможна???- Част първа

Мдаа и това ми се случи, аз на пазар с родителя в нещо като голям магазин. Първо не бях хич на кеф заради онази рокля и гащите с къдрички, които така ми стягаха на дупето, че ми идеше да ги метна на тати на главата. Ех, че щеше да е весело тати с гащи на главата? Да ама не стана така. Първо пак ми сложи седалката отпред при него за да ме вижда. Лошо започваш г-н Ипликчи, да видим как ще продължиш. И каква е тази шапка на задната седалка бе тате? Нали не е за мен? Аз и шапка!! Що не се обадиш на мама да питаш? Не смееш нали? Е аз ще се справя с този проблем, иначе ти ще си я носиш. Я как си се изтупал! Дънки, маркова блуза и нямаш гащи с къдрички! Ще кажа на мама пък. Ама мама я няма! Сега да ревна или само да подложа устничка? Дилема!!! Хайде пак от мен да мине, ще  съм добро дете...Заради тати. Г-н Ипликчи криволичи из тесните улички на главния град на острова както се изрази, пита няколко човека как да стигне до някъде си, където не разбрах, но май повече зяпаха мен. А аз раздавах едни очарователни усмивки, даже им показвах безухото Гюпсе, но не на всички, само на хубавите каки, но не казвайте на мама, че с тати ще загазим. И така като се замисля, май освен онова спешно изпращане на мама и г-жа Деспина на летището не съм излизала от вилата и градината. Просто защото мама я беше страх да не се загуби или по скоро мен и сега трябва да трупам много впечатления защото усещам, че това няма да е последната ми разходка. Така докато си разсъждавах и не обръщах внимание на родителя май стигнахме до мястото за пазар, което се оказа малък търговски център. Тати паркира много внимателно, защото все пак се знае кого вози, своето безценно съкровище. Сега пък ме носи, а аз искам да вървя и добре, че забрави за гадната шапка, защото иначе щеше да си я носи той. Еха, тати със сламена шапка с жълта панделка на нея...Опс, тате защо се връщаш? Аз няма да се въртя, да знаеш. Ето виж, гушкам си Гюпсето и стоя мирна, само шапката не искам. Недей отваря тази врата! Казах не...Не...Ох, оказа се, че е забравил списъка за пазаруване. Олекна ми. Тате, тази леля защо те гледа така? Не я харесвам, да знаеш. Айде и ти и се усмихваш:
- Каро! - Ко? Усмивка и мокра целувка.Доволен ли си тате? Иначе пак ще те ухапя по ухото. Ще гледаш само мен и мама когато е наоколо. Да си знаеш.
И сега аз така ли ще стоя заклещена в тази количка? Ама как само ме изгледа, тате! Добре, ще съм добрата Каро, че май нещо съм сгафила. Да и аз така мисля тате, тези плодове и зеленчуци не са добри. От пазара ще ги купуваме? Това пък какво е? Шапка ще трябва ли да нося?
- Каро, ще помагаш ли на тати с пазаруването? Да? Щом така енергично клатиш глава значи си съгласна. - Имам ли избор бе тате.- За плодовете и зеленчуците се разбрахме. Така ето кафе. Има ли го в списъка- Аз откъде да знам какво си писал?- Мляко за теб.- Това е добро начало!- А ето и козметиката която търсих! - Чудо  голямо!- Миличка, това е за тати. Слагам я тук и няма да пипаш, нали?- Не обещавам, тате. - Захар, зехтин, ориз, леща, хубаво вино....- Дрън, дрън...- Май останаха само нещата за теб, Каро.- А? Толкова ли си бърз бе тате?- Ето, мокри кърпи и памперси.- Кажи на всички баща ми, че нося пелени. Ти гащи няма ли да си купиш тогава и аз да се посмея малко? Еха, радост за очите ми, дрешки имало тук като за мен. Сега трябва да измисля как да се снабдя с тях. Ох, че е тясно тук ама. Как да стигна до това нещо там. Тате, защо ти е така пълна количката? Стигнах го...Така...Още малко...Малко...Аууу- Каролин Дениз!- Стига вика бе тате, една бутилка на пода, чудо голямо...Опс, май това е виното ти...И блузата ти е изцапана. Но затова пък аз има това. Виж....Аууу...Татииии- Каро, сега какво? На какво приличаш? - На каквото си ме направил? Стига с тъпите въпроси, ами махни тази гадост от мен. Мама винаги има резервни дрехи за мен, но ти се издъни, нали? Сега ми купи нови, иначе ще продължа да мажа това нещо по мен да знаеш. - Каро, кога се докопа до шампоана ми?- Не знам. Да си гледал. - И сега, нямаш други дрехи. Май ще купим нещо за да спасим положението. Да там има блузка като за теб и това ще вземем, няма да ходиш с пелена само, нали?- Плана успяяя! Да тате , и това вземи, макара да е за момче, но от мен да мине.- Май ще трябва да взема и нещо за себе си, че с тази омазана блуза как ще ходим на пазар и на още едно място.- Как ме заинтригува сега тате. Ще стоя мирна обещавам. - А ето нещо като за мен.
   Тати си плати и счупената бутилка вино, и разлятия по роклята ми шампоан и онова масло, което се оказа незнайно как под количката, а и имаше и една пръсната пудра за дупето , но аз не съм виновна за това...Що? Аз само я бутнах да видя как пада и дали бебето на нея ще се удари....
   Малко по късно... Тати прибра покупките в багажника и се оказа, че няма къде да ме преоблече. Поогледа се малко и видя парка в близост. И така сеньор Иплокчи с най красивото си творение в прегръдката си, омазано подобаващо с шампоан, с бебешката ми чанта през рамо крачи с бодра стъпка към най близката пейка на парка. И се оказа, че две по възрастни дами като баба Тюркян си почиват на сянка в близост и едни мами с колички си пият кафето в близост до детската площадка. Тати им кимна леко с глава и седна на свободната пейка в близост. Пусна ме до себе си, а аз бях така възмутена, че само си стисках Гупсето и се оглеждах готова всеки момент или да побягна или да се скрия в тати. А той най невъзмутимо извади дрешките ми новите и започна да ми съблича роклята. Е да, трай си Каро-красотата изисква жертви. Като не искаш рокля и гащи с къдри ще си траеш. Сега и пелената ми ли ще сменяш бе тате, срама нямаш. Добре, че си бърз и не се моташ като мама и май никой не видя...И стига ме маза с те тези мокри кърпи, гадни са... Блузката и късите дънкови гащи и Каро е във свои води , да де и чистия памперс... Ау, тате какво е това на блузката? Корабче с рибка. Сега съм като малко моряче, нали? Тате, защо се събличаш? И онези баби как гледат само? Май ще им паднат зъбките бе тате! А онези мами там защо не си гледат бебетата? Ауу, сега видях че си сменяш блузата с чиста. Май излиза, че тати като моя не са виждали. И какви буквички имаш там?
- Каро, знаеш ли какво пише тук! Търся русалка. Както и да е, по добре така, отколкото с омазаната блуза. То така добре ли си? - Иска ли питане бе тате. Направо съм се размазала от кеф. Важното е , че и този път успях. И онези стига са те зяпали. По добре да отиваме на пазара....