♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63

Публикувана: 25 ноем. 2017, 12:05 ч.

Последно мнение: 29 дек. 2017, 07:41 ч.

114 161

733

tempestad - Почетен член

# 170 30 ноем. 2017, 15:34 ч.

Цитат на: eliNIM в чт, 30 ное 2017, 15:04

Темпи колажите са много хубави, носят невероятно излъчване. Стил,нежност, красота.
Браво на майстора им Peace

Не знам каква е тая мания в последно време филми и сериали да се рекламират като комикси newsm78

Забелязах го във Вътре, после за Ямата бяха пуснали един два такива постера, сега пък снимките зад кадър на филма са на този принцип Thinking

Хубави са, спор няма, ама все едно гледам реклама на сериалите на DC Whistling

Виж целия пост

# 172 30 ноем. 2017, 18:20 ч.

НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 119

-   Ще направиш какво?- Погледна я неразбиращо Йомер.
-   Ще се опитан да го убедя да остане. Ако трябва, ще използвам дори и близнаците. Няма да го оставя да си отиде отново, водейки самотния си живот в провинцията!
-   Но ако на чичо това му харесва??! Спомни си защо замина той, миличка. Не можем да искаме да остане тук, щом на него не му е спокойно!
-   Той замина, защото не искаше да ни напомня за миналото. Но всичко вече остана назад, няма нужда да ни избягва. Колко време е тук и не е имало никакъв проблем? А и ще е добре да се върне в компанията, когато всичко се успокои, за да може ти да прекарваш повече време с нас. Поговори с него, моля те! Ако не, ще го направя аз!
-   Знам, че ще го направиш!- Засмя се той.- Но не това е решението!
-   Няма да говориш с него, така ли?!
-   Не съм казал такова нещо. Ще поговоря, но не по начина, по който ти искаш. Няма да го принуждавам да остане, просто ще му покажа, че ние ще сме по- спокойни, ако го направи!
-   Но ако това не свърши работа, ще се намеся и аз!
Клатейки глава, Йомер отказа да спори с нея. Останаха да лежат, наслаждавайки се на тишината и спокойствието. Разменяха си ласки, шегуваха се и се смееха, опитвайки се да запомнят тези мигове. Ада и Берк кротуваха, явно събирайки сили, включвайки се от време на време с единични побутвания на ръката на Йомер, галеща корема ѝ.
Скоро обаче идилията им бе нарушена от протестиращия стомах на Дефне.
-   Мисля, че е време за вечеря!- Засмя се Йомер, ставайки и подавайки ѝ ръка.- Някакви предпочитания?!
-   Не мисля, важното е да стане бързо!
-   Ще се постараем!
Хапнаха на верандата, след което гледаха филм. Романтична комедия, която разсмя Йомер и разплака Дефне, ядосваща се защо главните герои трябва да преминат през толкова много неща, за да се съберат едва накрая.
Смеейки се вече на реакцията ѝ, Йомер предложи да изгледат още нещо, но тя не пожела. Вместо това реши, че е време за обещаната сутринта приказка.
-   Дефне, знаеш, че не ме бива в тези неща, казах го на шега. А и те не са изпълнили уговорката до края, защо трябва аз да го правя?!
-   Без такива, няма измъкване! И не е вярно, че не те бива, напротив! Знаеш, че обичам да ми четеш! Хайде, избрала съм „Трите прасенца”!
-   Колко подходящо! Вие ще сте прасенцата, а аз ще съм лошия вълк, опитващ се да ви изяде!- Прегръщайки я, впи устни във врата ѝ, засмуквайки леко кожата и прокарвайки пътечка от ухото към рамото ѝ.- Ммм, че вкусно!
-   Йомер!- Хихикайки се, тя се опита да се отдръпне.- Знаеш, че не можем!
-   Знам, но искам! Толкова много ми липсваш!- Устните му не се отделяха от нея, а топлия му дъх изгаряше кожата ѝ.
-   Мили, трябва да потърпим! Чу Мелис, само още малко!
-   Цели три месеца!- Опитвайки да се овладее, Йомер я пусна.- Съжалявам, знам, че не ти е лесно!
-   И аз го искам не по- малко от теб, но засега няма как.- Слагайки ръка на бузата му, прошепна Дефне.- Трябва да мислим първо за тях!
-   Разбира се! Още веднъж, извинявай!- Целуна дланта ѝ, след което и другата.
-   Не се извинявай, няма за какво! Харесва ми да знам, че още ме желаеш! Дори в този вид!- Смеейки се, тя посочи с очи корема си.
-   Обичам те! А това е най- прекрасния подарък, който можеше да ми дадеш! Бих бил пълен глупак, ако не успея да го оценя!- Прегърна я, тръгвайки бавно към горния етаж.- Предполагам, приказката няма да ми се размине!
-   В никакъв случай! Дори се чудя дали да не ги направим две?! Нали, Ада? Дали ще ти хареса тази за „Спящата красавица”?!

Дефне се събуди посред нощ. Беше тихо и не знаеше какво я е разбудило. Протегна се към Йомер, но него го нямаше. Чудейки се къде ли е, тя го повика.
-   Дефне?!- Показвайки се на вратата, Йомер я погледна въпросително.- Какво стана? Защо си будна, искаш ли нещо?!
-   Теб! Защо не си в леглото?- Протягайки се към него, тя се сгуши в обятията му.- Не обичам да спя без теб!
-   Не ми се спеше и реших да почета, а не исках светлината да ти пречи. Бях в детската.- Галейки косите ѝ, той допря устни до тях.- Сънува ли нещо?
-   Не, не знам. Просто се събудих и теб те нямаше, а навън е още нощ и се изплаших. Ела при мен, не искам да ме оставяш.
-   Тук съм, любима, никъде няма да ходя!- Целуна я, след което ѝ помогна да си легне.- Изгасям оттатък и идвам!
-   Побързай! Какво четеше?!- Попита, когато той се върна.
-   Според теб?- Показа ѝ дневника, който носеше със себе си.- Имам да наваксвам много. Яд ме е че пропускам толкова време с вас.
-   Ако искаш, продължи да четеш. Светлината не ми пречи, щом си до мен.- Отпускайки глава на рамото му, Дефне затвори очи.
-   Сигурна ли си? Не искам заради мен да будуваш.- Наведе се леко и целуна челото ѝ, след което оправи непокорния кичур, заплел се в очите ѝ.
-   Няма проблем! Берк и Ада явно спят, така че и аз ще си почина. Просто не ме оставяй отново сама!
-   Тук съм, не се тревожи!
Изчака я да се унесе и отново отвори малкият тефтер. Красивият ѝ почерк изпълваше страниците, пренасяйки го сякаш в друг свят. Мислеше, че Дефне е като отворена книга за него, но явно се бе заблуждавал. Емоциите и чувствата, описани тук, му показваха колко по- ранима и чувствителна е всъщност съпругата му. Неща, които на пръв поглед му изглеждаха дребни и незначими, за нея имаха много по- голямо значение. Всеки техен спор, колкото и кратък да бе, бе оказал доста по- силно влияние върху нея, отколкото той бе очаквал. Също както и малките изненади и жестове, които той обичаше да ѝ прави, означаваха за нея много повече от подаръци. Обикновен букет цветя, нещо сладко, което обича, играчка или книжка за малките- за него бяха просто начин да я зарадва. За нея обаче това бе сигурност и потвърждение на това, колко много я обича и как не спира да мисли за нея. Неща, в които въпреки всичко, тя все още имаше някакви съмнения.
Тук бе описана и тъгата, която тя се опитваше да скрие от него. Това колко ѝ липсва той и как ѝ се иска сутрин да се буди до него, да има на кого да покаже колко още е пораснал корема ѝ, на кого да се жалва, когато близнаците се разбунтуват, кой да ѝ помага с обличането, да я сресва и целува сутрин, когато настроението ѝ е най- кисело и сама не може да се понася. Йомер се разкъсваше, представяйки си колко такива сутрини бе пропуснал. Колко пъти Дефне се е будила, търсейки ласките и целувките му, а той е бил на поредното съвещание, опитвайки да реши проблемите на компанията.
Погледна я, опитвайки се да намери думи, с които да ѝ се извини. Но такива нямаше. И двамата бяха наясно със ситуацията, знаеха, че това бе единственият начин. Пасионис бе част от Йомер. Част от тях!
-   Знам, че никога няма да успея да ти се отплатя за всичко, което понасяш заради мен. Ти си най- силният човек, когото познавам! Обичам те- заради това, което си и това, в което ме превръщаш.
Изгаси лампата и намествайки се в своята половина, придърпа Дефне по- плътно в прегръдките си. Усети движението на някое от бебетата, но няколко тихи думи успяха да го приспят отново. Или поне се надяваше. Заспа, заровил лице в косите ѝ, опиянен от уханието и топлината, доказващи му, че си е у дома.

Дефне отвори очи, протягайки се сънено. Както и очакваше, леглото бе празно. Слънцето тъкмо се показваше на хоризонта, а половината на Йомер бе все още топла. Явно го бе изпуснала за малко.
Не ѝ се ставаше, но трябваше да отиде до тоалетна. Поредният страничен ефект от бременността. Клатушкайки се с все още полузатворени очи, тръгна към банята опипом, повече по усет, отколкото виждайки пътя. Върна се в стаята в същото състояние и изпищя.
-   Спокойно, аз съм, аз съм!- Йомер вдигна ръце, виждайки изплашеното ѝ изражение.- Дефне, аз съм!
-   Мислех, че си излязъл!- Поемайки си дълбоко въздух, тя седна на леглото.- Изкара ми ангелите!
-   Исках да те изненадам, не мислех, че ще се събудиш! Добре ли си?- Клякайки пред нея, взе лицето ѝ в шепи.- Искаш ли малко вода?
-   Да. Сърцето ми още бие като лудо!
-   Ей сега идвам!- Влизайки бързо в банята, той се върна с чаша, която поднесе към устните ѝ.- Пий бавно.
-   Благодаря!- Поемайки си дълбоко въздух, тя опита да се успокои.- Извинявай! Просто мислех, че вече си тръгнал когато влязох…
-   Всъщност аз трябва да ти се извиня, тъкмо видях, че те няма в леглото и ти изпищя. Не исках да те изплаша!- Целуна я по бузата, след което я погледна внимателно в очите ѝ.- По- добре ли си? Искаш ли още малко вода? Или нещо за хапване, ще те успокои?
-   Добре съм, не се тревожи! Мина ми!- Поглеждайки часовника, тя се замисли.- Не закъсняваш ли, мислех, че трябва да си рано в офиса?
-   Така е, трябва, но не мога да те оставя така. Ела!
Едва сега Дефне забеляза, че той е все още с пижама. Йомер легна, привличайки я до себе си. Галеше и целуваше косите ѝ, шепнейки извинения.
-   Къде беше?- Попита тя, замисляйки се.- Когато се събудих?
-   В градината. Донесох ти цвете, на което да се зарадваш сутринта. Исках да ти напише и бележка, но ти ме прекъсна.- Усмихвайки се, той я щипна по бузата.
-   Значи съм развалила изненада?
-   Няма значение, така стана по- добре. А и на всеки му се случва да се успи.- Лукаво изрече той, намествайки се до нея.- Хайде, затвори очи.
-   Наистина ли ще го направиш? Ще останеш с мен?
-   След това ще те събудя с целувка, ще те среша и ще те целуна отново, а после ще ти приготвя закуска и ще те поглезя, хранейки те като малко дете.- Смеейки се щастливо, той я притисна по- плътно до себе си.- А сега заспивай, все още е прекалено рано.
-   Обичам те!- Бе единственото, което успя да прошепне Дефне, преди клепачите ѝ да се затворят.
-   Спи, любов моя, тук съм!
Целувайки я за последно, Йомер я последва.

Виж целия пост