♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63

Супер актуална новина за Кито

Ако някой иска да се посмее малко 

Глава 123

Дефне и Йомер щяха да запомнят завинаги първи декември. Първите контракции започнаха малко след полунощ, събуждайки Дефне с режеща болка, принуждавайки я да крещи с цяло гърло. Паникьосаният Йомер до нея успя бързо да се съвземе и да позвъни за линейка, която пристигна за по- малко от тридесет минути. Най- дългите минути в живота му.
Дефне бе приготвила чанта с всичко, което щеше да ѝ потрябва в болницата. Премятайки сака на рамо, Йомер обви ръката на превиващата се Дефне около врата си и опитвайки се да я държи здраво през кръста, започна да слиза стъпало по стъпало надолу с нея. Спирайки, когато тя започваше да крещи от силните болки, той се опитваше да ѝ шепне окуражителни думи, които тя явно не чуваше. Нито инструкциите за дишането, които той ѝ повтаряше и които бяха упражнявали толкова следобеди, четейки книгите за бъдещи родители. Всичко сякаш бе изтрито от съзнанието ѝ, оставяйки единствено болката, която сякаш бе обзела цялото ѝ тяло.
Медицинският екип ги попита за лекарката, която следи бременността и сещайки се най- сетне, Йомер позвъни на Мелис. Съобщи ѝ към коя болница пътуват и тя обеща до двайсет минути да е там. Когато той се притесни, че може да е късно, тя го успокои с усмивка, че раждането няма да премина толкова бързо, и затова той ще трябва да събере цялото търпение, на което е способен. Тя нямаше откъде да знае, че това бе една от най- слабите черти на Йомер Ипликчи.
Дефне продължаваше да крещи, докато я вкарваха в операционната, молейки Йомер да не я оставя сама. Но сестрата не му позволи да влезе, а когато малко по- късно дойде и Мелис, го посъветва да си вземе нещо за пиене и да повика някого, за да не е сам. Очакваше ги тежка нощ.
Макар да бе посред нощ, Йомер реши да се обади първо на семейството на Дефне. Сердар вдигна след шестия сигнал, питайки сънено кой е. Чувайки гласа на Йомер, той бързо се събуди. Започвайки да крещи на Нихан в опит да ѝ обясни случващото се, явно събуждайки цялата къща. Йомер му обясни в коя болница са и как да стигнат до тук, съсредоточавайки се в подробностите, за да не чува виковете на Дефне. Сърцето му се свиваше, представяйки си мъките ѝ вътре. Искаше му се да е до нея, за държи ръката ѝ и да ѝ нашепва колко е силна и колко много я обича. Вместо това обаче, трябваше да остане тук, чакайки в неведение и надявайки се всичко да е наред.
Ясемин вдигна телефона на Синан почти веднага, сякаш бе очаквала обаждането му. Оказа се, че е точно така- нещо я било събудила и тя била сигурна, че близнаците са на път. Обеща да са при него скоро, изритвайки през това време Синан от леглото и нареждайки му да се облича, защото трябва да отидат час по- скоро в болницата.
Суде реагира почти по същия начин- вече крещеше на Неджми, че ще става дядо, докато Йомер ѝ обясняваше в коя болница са и как да стигнат до тук.
Час по- късно коридорът пред родилното отделение бе пълен с посетители. Исо пристигна пръв, тъй като Мелис му бе позвънила пътувайки насам. Йомер му бе благодарен, защото двайсетте минутки, откакто Дефне бе в залата, му се бяха видели като дни. Двамата сновяха напред назад в коридора, мърморейки си окуражителни думи един на друг, когато Ясемин и Синан нахълтаха. След тях пристигнаха и семейство Топал, последвани почти веднага от Суде и Неджми.
Една от сестрите, преминавайки по коридора, се опита да каже, че са прекалено много хора и някои могат да почакат в кафенето, но един поглед на Йомер я накара да си върне думите назад и бързо да се вмъкне в една от стаите.
Часовете се нижеха, а отвътре не излизаше никой. Йомер имаше чувството, че ще полудее, и нито успокояващите думи на жените, че това е нормално, нито шегите на Синан, че щеше да е по- лесно ако Йомер бе вътре, а Дефне тук, успяваха да подобрят настроението му. Притеснението, страхът, очакването, бяха свили сърцето му и единственото, което Йомер искаше, бе някой да излезе и да каже какво става. Виковете на Дефне бяха позаглъхнали, но все още се чуваха от време на време. Заедно с проклятията и псувните, които Йомер никога не бе очаквал да чуе от нейните уста.
Слънцето се показа, окъпвайки бледия коридор в златните си лъчи. Йомер се загледа в него, опитвайки да съсредоточи вниманието си в нещо друго, но мислите му бяха заети единствено в Дефне. Беше готов да разбие вратите и да нахълта вътре, единствено, за да се увери, че тя и бебетата са добре. Ужасният страх, че нещо може да им се случи го парализираше и отчаян, той обикаляше напред назад в тясното помещение, чувствайки се като животно в клетка. Безсилен и на ръба на силите си, Йомер се питаше колко още ще издържи.
Часът бе осем и двайсет и три, когато Мелис най- после излезе от проклетата зала. След нея вървяха две сестри, всяка гушнала по едно малко вързопче, шаващо в ръцете ѝ. Йомер се спусна насреща ѝ, хващайки я за раменете ѝ разтърсвайки я, питайки отново и отново как е Дефне.
-   Успокой се, всичко е наред! Наред е!- Мелис хвана внимателно ръцете му и го отдръпна от себе си, вглеждайки се в очите му.- И тримата са добре, повярвай ми! Ето, можеш дори сам да се увериш!
-   Колко са мънички само!- Възкликна Нихан, застанала до тях и надничаща в ръцете на сестрите.- Погледнете ги само, одрали са кожата на баща си.
Йомер се взираше невярващо в двете съкровища, които Нихан и Ясемин в обятията си. Нихан беше права- и двете бебета бяха мургави, с черни коси и поне засега, с неговите маслинено черно очи. Но докато косата на Берк бе едва няколко кичура, главата на Ада бе вече покрита със ситните къдрици на майка ѝ.
-   Истинско чудо!- Йомер погали всяко от бебетата внимателно, сякаш се страхуваше да не ги нарани. Берк се разплака, надавайки силен рев, а след секунди сестра му го последва.
-   Гладни са, сестрите ще ги занесат на Дефне. Нека ги накърми, а след това ще се нуждае от дълга почивка и много сън. Радвам се, че ще има кой да ѝ помага, защото в следващите дни ще са ѝ нужни спокойствие и подкрепа.
-   Не се тревожете, Дефне има на кого да разчита.- Кимнаха жените, докато Йомер все още наблюдаваше като омагьосан бебетата.
-   Още веднъж честито на всички!- Усмихна се Мелис, след което се обърна към Йомер.- Можеш да видиш Дефне след час, но само ти. И за малко- нека не я уморяваме допълнително.
-   Благодаря! За всичко!- Подаде ѝ ръка той, след което тя се отдалечи по коридора.
-   Честото, братле!- Синан го прегърна, докато жените предаваха бебетата обратно на персонала.- И двамата с Дефне заслужихте това щастие!
-   Братовчеде!- Суде се хвърли на врата му с щастлива усмивка, целувайки го по бузата.- Имам най- прекрасните племенници на света! Благодаря!
-   Виж я ти, гледай да не те чуе само Дефне! Все едно той се мъчи толкова време, та му благодариш!- Засмя се Ясемин.
-   Още не мога да повярвам, че е истина!- Тюркян изтри сълзите, събрали се в края на очите ѝ.- Малкото ми момиченце е вече майка!
-   И то на близнаци!- Подчерта Сердар, карайки ги да избухнат в смях.
-   Дефне най- после получи щастието, което заслужава!- Исо тупна Йомер по рамото, след което го прегърна.- Вашето щастие!

Дефне бе задрямала, когато Йомер влезе. Бе облечена в една от нощниците, които бе купила специално за случая, а косите ѝ бяха прибрани с червена лента. Изглеждаше бледа и изтощена и той се приближи на пръсти, но тя отвори очи малко преди да стигне до леглото ѝ. Бавна усмивка плъзна по лицето ѝ, преди да протегне ръка към него.
-   Здравей!
-   Здравей и на теб! Моята героиня!- Наведе се и я целуна, първо по челото, а след това по устните. Нежно и сладко, показвайки ѝ всички емоции, които бушуваха в него.- Благодаря! Че си до мен, че ме обичаш, че ми подари двата най- прекрасни подаръка на този свят! Обичам те, без дори да мога да опиша колко много!
-   Не е необходимо, аз изпитвам същото! Ти бе моят подарък от съдбата, моето съкровище. Сега имам още две, безценни и толкова обичани от мен същества, че имам чувството, че сърцето му ще се пръсне от всичко, което изпитвам.
Йомер се наведе и допря чело до нейното, опитвайки да успокои и двамата. Дефне имаше нужда от почивка, а не от още вълнения.
-   Къде са Берк и Ада? Мислех, че ще са в стаята при теб?!
-   Ще ги прегледат, за да са сигурни, че абсолютно всичко е наред, след което ще ги донесат.- Улови погледа му, усмихвайки се и галейки го по бузата.- И двамата приличат на теб! Същите кожа, очи, смолисти коси.
-   Значи следващият път трябва да се постараем за една рижава принцеса, която да е пълно копие на майка си!- Засмя се той, извъртайки лице и целувайки дланта ѝ.- Ще те оставя, трябва да поспиш. Изглеждаш изморена.
-   Добре съм, остани още малко!- Хвана го за ръка и го придърпа да седне по- близо до нея.- Ти си моето лекарство!
-   Не искам да ядосвам Мелис! А и всички чакат новини отвън, трябва да потвърдя, че наистина с теб всичко е наред!- Целуна я, отдръпвайки се с явно нежелание.- Спи, моя красива принцесо! Когато се събудиш, аз ще съм отново тук! Обещавам!

благодаря за хубавата приказка и да им е честито на сем.Ипликчи

 

Темпи,  чудесна поредна глава! Щастливо семейство Ипликчи! Нямаме си рижавко бебе, ама сигурно си мислиш за номер 3!!!

Шантава работа.. никога не бих си и помислила, че един сериал ще ме подтикне към нещо такова.. та аз изписах над 500 стр. с фантазии върху продължението на история, която така или иначе си имаше своя финал   И продължавам да пиша  

Ако отида на психиатър, като нищо ще ми постави диагноза вманиаченост и обсебеност и то от личности, които дори не са реални   Ама нали не съм сама в лудостта си, някак това хич не ме притеснява   Не знам дори защо го пиша това сега, ама някак си ми е едно такова странно, объркано в главата... искам да пиша, ама имам чувството, че прекалявам.. първата приказка с Котето я написахме на майтап, втората я започнах пак така и се увлякох, ама тази е четвърта, като текст е колкото предишните три, взети заедно, а съм едва на 2/3 от пътя ѝ   А и вече замислям следващата   Имам чувството, че нещо не ми е в ред, ама сама не мога да определя какво.. май имам нужда да пийна нещо, че взех прекалено много да мисля  

Извинявам се за чаршафа, тип искрено и лично, не знам какво ме прехвана   Отивам да си лягам, тази нощ явно това бе от мен   Утре, дай Боже, повече  

Темпи,   много хубаво пишеш трябва да те търсят за сценарист на  романтични филми, или сериали, че то нашите все са едни изсмукани от пръстите.   А финала на филма (аз го гледах два пъти вече, нищо, че съм на 22 серия) е едно начало за всяко семейство ето и Синан чака бебе, Дефнето обеща 12 деца пиши, да ни радваш   Иди пийни едно   мляко за отпускане и лекинка!
Много ме зарадва с тази новина за приятеля на Елчин. Дано и Гупсе така да се разсърди на Баръш Ардуч, та да ги оставят да се вземат на спокойствие

Добро утро!

Честит 8-ми декември на всички настоящи и бивши студенти!

Ех, какви години бяха само

Джанъм, не си сама в лудостта си

Пепч, де да бяха се разделили Кито и Елка, ама той само е излезнал за малко.

Добрююю трууу 


  Кито сега може да е спокоен  няма го "благославят" само комшиите 

Татлъм аз обикновено докато готвя съм във форума, ама скоро такъв инцидент не беше ми се случвал   

  Боре много му харесват подобните шопчета 
Данче 

  какви хубави спомени си имам от тогава   нищо че са с диагноза   продължавай   виж един сериал как ти провокира заложбите   като се замисля   май всъщност не Дефмерите, а точно Мера те провокира теб  , ти пък - мен и те така  


ехххх само назад в годините ме връщате днес с хубавите спомени 

Добро утро  


Аз знам, че не съм сама, ама понякога се улавям да се чудя- чак толкова ли съм откачила... и отговора явно е да  

Джанъм, хубави спомени и аз имам от миналото лято, ама.. това след него вече хич не е нормално  

Да почерпя, че освен скорошното студентство   си имаме и рожденик в къщи   Вечният студент, негова милост брат ми, добавя още една година в стажа си  

Татлъм пиши, развивай си музата, стила на писане. Пък какво и защо няма значение, вероятно те и разтоварва .
Хайде късметлийска година на студента

 

Темпи, имаш талант и пишеш много завладяващо, не се отказвай .Доставяш радост на толкова хора, и най - вече на себе си. Не си сама в тази мания по Дефом -Елбар - виж колко последователи имат - 9-10 млн.общо - цяла държава 

Господ току-така таланти не раздава, може по-натаък и друго да напишеш, и да те видим издадена по книжарниците 
Едното момиче което пише ФФ / Кольцо - The ring/, миналия месец издаде романче,романтично, верно в Канада, ама знае ли човек откъде ще му излезе късмета 

Поздрави за брат ти, да е жив и здрав  и мерси за почерпката