Тъкмо навреме, за да вземат някой урок от Каро как да са "добри" и "послушни" деца 
♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63
- Публикувана: 25 ноем. 2017, 12:05 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2017, 07:41 ч.
# 300
7 дек. 2017, 13:05 ч.
Виж целия пост
# 301
7 дек. 2017, 13:29 ч.
Rosar 
,добре дошла и благодаря за четивото.Изтръпвам от такива бизнес-отношения в които има само изгода ,и липса на каквато и да е топлина и любов. 
Но е факт че много хора в техните среди пренебрегват себе си в името на една успешна кариера 
Виж целия пост
,добре дошла и благодаря за четивото.Изтръпвам от такива бизнес-отношения в които има само изгода ,и липса на каквато и да е топлина и любов. Но е факт че много хора в техните среди пренебрегват себе си в името на една успешна кариера
# 302
7 дек. 2017, 14:08 ч.
Темпи, караш Омеркин да пее 
откъде тази идея - да не е от онова клипче в нета, дето двама аааа.....аркадаши пеят, та пушек се вдига 
има няма 14 млн гледания за няма и месец
днешно от Керем
Виж целия пост
Темпи, караш Омеркин да пее откъде тази идея - да не е от онова клипче в нета, дето двама аааа.....аркадаши пеят, та пушек се вдига има няма 14 млн гледания за няма и месец днешно от Керем
# 303
7 дек. 2017, 14:16 ч.
Темпи, караш Омеркин да пее откъде тази идея - да не е от онова клипче в нета, дето двама аааа.....аркадаши пеят, та пушек се вдига има няма 14 млн гледания за няма и месец
днешно от Керем
Явно не само ние тъгуваме
Йомер има нужда малко да се разчупи, а какво по- добро от това да започне да пее
Виж целия пост
Темпи, караш Омеркин да пее откъде тази идея - да не е от онова клипче в нета, дето двама аааа.....аркадаши пеят, та пушек се вдига има няма 14 млн гледания за няма и месец днешно от Керем
Явно не само ние тъгуваме
Йомер има нужда малко да се разчупи, а какво по- добро от това да започне да пее
# 304
7 дек. 2017, 16:00 ч.
Ровя се из старите теми и ще си позволя да цитирам едно творение на mama-sarda господарка в замъка на безгрижието
добре се посмях ама и страхотно се е получило 
Изповедта на Дафнето
Дафнето седнала на прага
започна да разказва свойта сага
живеех безметежно в махалата
когато Нера ми се стовари на главата.
На бати борча като камък ми тежеше
Нера чека във ръка държеше.
ръцете стиснахме и ето
приключих работа в кафето
Във сянка на Йомер превърнах се и ето
в мене влюби се момчето.
С очички мята той към мен белтъци
рисува модните патъци.
Твори той ден и нощ не спира,
а мене Нера само ме стресира
Таман си казахме ''ti amo''
и бях на седмото небе
Уви мираж бе щастието само
Нера прекърши с телефонен звън.
А после к'во да ти разправям
Любовна драма, рев, разлъка
Из от нейде дотърча
За мене само ревност , мъка
самотно пред асансьора стърча.
След дните тежки и незгодни
Ревюто на чепици модни
Края на съдружието тури,
а Корайчо се изнури
Шеф да бъде му се иска
Яса в ъгъла писка
Уволнена, наранена
И от Исо приютена.
Дълго стана , но сега на кратко
Баба ми я няма с моя батко
Вкъщи ще си спинкам сладко
Някой на вратата ми почука
-Исо, махай се от тука.
-Не е Исо, отвори!
Гледам мойто севгили
Пред вратата ми седи.
-Влизай бързо и кажи
Що ще чиниш тука ти?
-Има парти вдругиден
искам ти да дойдеш с мен.
Слагам роклята зелена
И тъй чудно пременена
Със Йомера под ръка
аз по стълбите вървя.
Шепот, погледи и стон
ау, че хубав тоз Патрон!
Дениз кани ме на танц
иска да опита моя гланц.
Йо прекъсна таз досада
И поведе той парада.
В страстното танго ме завъртя
Иди ми ей тука да го''изплюща''
Виж целия пост
добре се посмях
ама и страхотно се е получило Изповедта на Дафнето
Дафнето седнала на прага
започна да разказва свойта сага
живеех безметежно в махалата
когато Нера ми се стовари на главата.
На бати борча като камък ми тежеше
Нера чека във ръка държеше.
ръцете стиснахме и ето
приключих работа в кафето
Във сянка на Йомер превърнах се и ето
в мене влюби се момчето.
С очички мята той към мен белтъци
рисува модните патъци.
Твори той ден и нощ не спира,
а мене Нера само ме стресира
Таман си казахме ''ti amo''
и бях на седмото небе
Уви мираж бе щастието само
Нера прекърши с телефонен звън.
А после к'во да ти разправям
Любовна драма, рев, разлъка
Из от нейде дотърча
За мене само ревност , мъка
самотно пред асансьора стърча.
След дните тежки и незгодни
Ревюто на чепици модни
Края на съдружието тури,
а Корайчо се изнури
Шеф да бъде му се иска
Яса в ъгъла писка
Уволнена, наранена
И от Исо приютена.
Дълго стана , но сега на кратко
Баба ми я няма с моя батко
Вкъщи ще си спинкам сладко
Някой на вратата ми почука
-Исо, махай се от тука.
-Не е Исо, отвори!
Гледам мойто севгили
Пред вратата ми седи.
-Влизай бързо и кажи
Що ще чиниш тука ти?
-Има парти вдругиден
искам ти да дойдеш с мен.
Слагам роклята зелена
И тъй чудно пременена
Със Йомера под ръка
аз по стълбите вървя.
Шепот, погледи и стон
ау, че хубав тоз Патрон!
Дениз кани ме на танц
иска да опита моя гланц.
Йо прекъсна таз досада
И поведе той парада.
В страстното танго ме завъртя
Иди ми ей тука да го''изплюща''
# 305
7 дек. 2017, 17:21 ч.
Малиии тва не го помня
И тука мълчание и странни погледи само че виновния е той, а не тя
Виж целия пост
Ровя се из старите теми и ще си позволя да цитирам едно творение на mama-sarda господарка в замъка на безгрижието
добре се посмях ама и страхотно се е получило
добре се посмях
ама и страхотно се е получило Скрит текст:
Изповедта на Дафнето
Дафнето седнала на прага
започна да разказва свойта сага
живеех безметежно в махалата
когато Нера ми се стовари на главата.
На бати борча като камък ми тежеше
Нера чека във ръка държеше.
ръцете стиснахме и ето
приключих работа в кафето
Във сянка на Йомер превърнах се и ето
в мене влюби се момчето.
С очички мята той към мен белтъци
рисува модните патъци.
Твори той ден и нощ не спира,
а мене Нера само ме стресира
Таман си казахме ''ti amo''
и бях на седмото небе
Уви мираж бе щастието само
Нера прекърши с телефонен звън.
А после к'во да ти разправям
Любовна драма, рев, разлъка
Из от нейде дотърча
За мене само ревност , мъка
самотно пред асансьора стърча.
След дните тежки и незгодни
Ревюто на чепици модни
Края на съдружието тури,
а Корайчо се изнури
Шеф да бъде му се иска
Яса в ъгъла писка
Уволнена, наранена
И от Исо приютена.
Дълго стана , но сега на кратко
Баба ми я няма с моя батко
Вкъщи ще си спинкам сладко
Някой на вратата ми почука
-Исо, махай се от тука.
-Не е Исо, отвори!
Гледам мойто севгили
Пред вратата ми седи.
-Влизай бързо и кажи
Що ще чиниш тука ти?
-Има парти вдругиден
искам ти да дойдеш с мен.
Слагам роклята зелена
И тъй чудно пременена
Със Йомера под ръка
аз по стълбите вървя.
Шепот, погледи и стон
ау, че хубав тоз Патрон!
Дениз кани ме на танц
иска да опита моя гланц.
Йо прекъсна таз досада
И поведе той парада.
В страстното танго ме завъртя
Иди ми ей тука да го''изплюща''
Дафнето седнала на прага
започна да разказва свойта сага
живеех безметежно в махалата
когато Нера ми се стовари на главата.
На бати борча като камък ми тежеше
Нера чека във ръка държеше.
ръцете стиснахме и ето
приключих работа в кафето
Във сянка на Йомер превърнах се и ето
в мене влюби се момчето.
С очички мята той към мен белтъци
рисува модните патъци.
Твори той ден и нощ не спира,
а мене Нера само ме стресира
Таман си казахме ''ti amo''
и бях на седмото небе
Уви мираж бе щастието само
Нера прекърши с телефонен звън.
А после к'во да ти разправям
Любовна драма, рев, разлъка
Из от нейде дотърча
За мене само ревност , мъка
самотно пред асансьора стърча.
След дните тежки и незгодни
Ревюто на чепици модни
Края на съдружието тури,
а Корайчо се изнури
Шеф да бъде му се иска
Яса в ъгъла писка
Уволнена, наранена
И от Исо приютена.
Дълго стана , но сега на кратко
Баба ми я няма с моя батко
Вкъщи ще си спинкам сладко
Някой на вратата ми почука
-Исо, махай се от тука.
-Не е Исо, отвори!
Гледам мойто севгили
Пред вратата ми седи.
-Влизай бързо и кажи
Що ще чиниш тука ти?
-Има парти вдругиден
искам ти да дойдеш с мен.
Слагам роклята зелена
И тъй чудно пременена
Със Йомера под ръка
аз по стълбите вървя.
Шепот, погледи и стон
ау, че хубав тоз Патрон!
Дениз кани ме на танц
иска да опита моя гланц.
Йо прекъсна таз досада
И поведе той парада.
В страстното танго ме завъртя
Иди ми ей тука да го''изплюща''
Малиии тва не го помня
И тука мълчание и странни погледи
само че виновния е той, а не тя
# 306
7 дек. 2017, 18:25 ч.
Малиии тва не го помня
И тука мълчание и странни погледи само че виновния е той, а не тя
марка ELBAR
зад кадър танцуват Айше и Мехмет
https://www.instagram.com/p/BcaBW9clN9F/ &nb … sp;
Виж целия пост
Ровя се из старите теми и ще си позволя да цитирам едно творение на mama-sarda господарка в замъка на безгрижието
добре се посмях ама и страхотно се е получило
добре се посмях
ама и страхотно се е получило Скрит текст:
Изповедта на Дафнето
Дафнето седнала на прага
започна да разказва свойта сага
живеех безметежно в махалата
когато Нера ми се стовари на главата.
На бати борча като камък ми тежеше
Нера чека във ръка държеше.
ръцете стиснахме и ето
приключих работа в кафето
Във сянка на Йомер превърнах се и ето
в мене влюби се момчето.
С очички мята той към мен белтъци
рисува модните патъци.
Твори той ден и нощ не спира,
а мене Нера само ме стресира
Таман си казахме ''ti amo''
и бях на седмото небе
Уви мираж бе щастието само
Нера прекърши с телефонен звън.
А после к'во да ти разправям
Любовна драма, рев, разлъка
Из от нейде дотърча
За мене само ревност , мъка
самотно пред асансьора стърча.
След дните тежки и незгодни
Ревюто на чепици модни
Края на съдружието тури,
а Корайчо се изнури
Шеф да бъде му се иска
Яса в ъгъла писка
Уволнена, наранена
И от Исо приютена.
Дълго стана , но сега на кратко
Баба ми я няма с моя батко
Вкъщи ще си спинкам сладко
Някой на вратата ми почука
-Исо, махай се от тука.
-Не е Исо, отвори!
Гледам мойто севгили
Пред вратата ми седи.
-Влизай бързо и кажи
Що ще чиниш тука ти?
-Има парти вдругиден
искам ти да дойдеш с мен.
Слагам роклята зелена
И тъй чудно пременена
Със Йомера под ръка
аз по стълбите вървя.
Шепот, погледи и стон
ау, че хубав тоз Патрон!
Дениз кани ме на танц
иска да опита моя гланц.
Йо прекъсна таз досада
И поведе той парада.
В страстното танго ме завъртя
Иди ми ей тука да го''изплюща''
Дафнето седнала на прага
започна да разказва свойта сага
живеех безметежно в махалата
когато Нера ми се стовари на главата.
На бати борча като камък ми тежеше
Нера чека във ръка държеше.
ръцете стиснахме и ето
приключих работа в кафето
Във сянка на Йомер превърнах се и ето
в мене влюби се момчето.
С очички мята той към мен белтъци
рисува модните патъци.
Твори той ден и нощ не спира,
а мене Нера само ме стресира
Таман си казахме ''ti amo''
и бях на седмото небе
Уви мираж бе щастието само
Нера прекърши с телефонен звън.
А после к'во да ти разправям
Любовна драма, рев, разлъка
Из от нейде дотърча
За мене само ревност , мъка
самотно пред асансьора стърча.
След дните тежки и незгодни
Ревюто на чепици модни
Края на съдружието тури,
а Корайчо се изнури
Шеф да бъде му се иска
Яса в ъгъла писка
Уволнена, наранена
И от Исо приютена.
Дълго стана , но сега на кратко
Баба ми я няма с моя батко
Вкъщи ще си спинкам сладко
Някой на вратата ми почука
-Исо, махай се от тука.
-Не е Исо, отвори!
Гледам мойто севгили
Пред вратата ми седи.
-Влизай бързо и кажи
Що ще чиниш тука ти?
-Има парти вдругиден
искам ти да дойдеш с мен.
Слагам роклята зелена
И тъй чудно пременена
Със Йомера под ръка
аз по стълбите вървя.
Шепот, погледи и стон
ау, че хубав тоз Патрон!
Дениз кани ме на танц
иска да опита моя гланц.
Йо прекъсна таз досада
И поведе той парада.
В страстното танго ме завъртя
Иди ми ей тука да го''изплюща''
Малиии тва не го помня
И тука мълчание и странни погледи
само че виновния е той, а не тя марка ELBAR
зад кадър танцуват Айше и Мехмет
https://www.instagram.com/p/BcaBW9clN9F/ &nb … sp;
# 308
7 дек. 2017, 19:28 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
И да си кажа острова на който сме с тати е Наксос, но за него утре, че там на спалнята има нещо интересно...
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
И да си кажа острова на който сме с тати е Наксос, но за него утре, че там на спалнята има нещо интересно...
# 310
7 дек. 2017, 20:13 ч.
С това темпо на Йомер няма да му стигнат парите само за сметката за вода Като се върнат в Истанбул, което май ще е преди Дефне да се върне на острова, Йомер ще носи Дефне на ръце след всичко преживяно с Каро наистина ще я оцени
Виж целия пост
Скрит текст:
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
И да си кажа острова на който сме с тати е Наксос, но за него утре, че там на спалнята има нещо интересно...
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
И да си кажа острова на който сме с тати е Наксос, но за него утре, че там на спалнята има нещо интересно...
С това темпо на Йомер няма да му стигнат парите само за сметката за вода
Като се върнат в Истанбул, което май ще е преди Дефне да се върне на острова, Йомер ще носи Дефне на ръце след всичко преживяно с Каро наистина ще я оцени
# 311
7 дек. 2017, 21:01 ч.
Кароооооо 
Аййй изгоряха ми омлетите
Сега какво ще сложа на моите Каро и Йомер
Славе
Виж целия пост
Аййй изгоряха ми омлетите
Сега какво ще сложа на моите Каро и Йомер
Славе
# 312
7 дек. 2017, 21:04 ч.
Аййй изгоряха ми омлетите
Сега какво ще сложа на моите Каро и Йомер
Славе
Нови омлети
Темпи, кога ще ражда Дафа, заболяха ме краката да вися в коридора с торта и киткии да чакам Йомер да го успокоявам
Виж целия пост
Аййй изгоряха ми омлетите
Сега какво ще сложа на моите Каро и Йомер
Славе
Нови омлети
Темпи, кога ще ражда Дафа
, заболяха ме краката да вися в коридора с торта и киткии да чакам Йомер да го успокоявам
# 313
7 дек. 2017, 21:07 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
И да си кажа острова на който сме с тати е Наксос, но за него утре, че там на спалнята има нещо интересно...
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
И да си кажа острова на който сме с тати е Наксос, но за него утре, че там на спалнята има нещо интересно...
# 314
7 дек. 2017, 21:24 ч.
Да му е честито на Кито, стана известен и у нас
Джанъм, аз затова първо вечерям, тогава влизам във форума
Славе - нямам достъп до лаптопа, надявам се към десет да успея да ви пусна главата Пази тортата от Корай, ако е наблизо, и чакай: близнаци са все пак бавно става работата
Виж целия пост
Джанъм, аз затова първо вечерям, тогава влизам във форума
Славе - нямам достъп до лаптопа, надявам се към десет да успея да ви пусна главата
Пази тортата от Корай, ако е наблизо, и чакай: близнаци са все пак бавно става работата Препоръчани теми