♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63

страхотни снимки зад камера 
не ми омръзва да ги гледам така усмихнати 
Доре 

 



Честито на празнуващите!

Темпи, глава поредна е направо

А това да не са Ада и Берк


Отивам и аз да празнувам

Джанъм    много напред във времето надничаш    С Берк и Ада ще се запознаете утре, за сега, предлагам само кака ви Суде 

---

---

Глава 122

-   Суде?!- Едновременно попитаха Дефне и Йомер, взирайки се в момичето.
-   Аз съм! Изненада!- Засмя се тя и целуна първо братовчед си, а след това и Дефне.- Нали не мислехте, че ще пропусна раждането на племениците си?!
-   Кога си дойде? Защо не ни се обади? Чичо знае ли?!- Йомер затвори бавно вратата, опитвайки се да повярва на ставащото.
-   Не, никой не знае, че съм тук. Исках да ви изненадам, идвам направо от летището!- Безгрижието и усмивката ѝ бяха заразни, затова Йомер просто се засмя и поклати глава.
-   Лудетина!
-   Добре дошла!- Дефне излезе от шока, приемайки най- после, че не халюцинира.- Наистина успя да ни изненадаш!
-   Съжалявам, ако съм те притеснила. Не помислих как ще ти се отрази!- Погледна я загрижено Суде.- Добре сте, нали?!
-   Добре сме, не се тревожи. Просто трябва да седна!- Йомер я прегърна през кръста, водейки я към хола.- Остана още малко!
-   Затова и дойдох. Вълнувам се толкова много! Може ли?!- Кимна тя към корема ѝ.
-   Разбира се! Ела!
Суде седна до нея и внимателно положи дланта си на огромната издутина. В началото не усети нищо, но след малко ръката ѝ подскочи, уцелена от някое краче.
-   Това трябва да е Берк, прекалено силен удар!- Засмя се Дефне.
-   Здравей, Берк! А къде е малката госпожица?!- Попита с нежен глас Суде, местейки бавно ръката си.
-   Може и да спи, по- това време обикновено са най- спокойни!- Йомер все още следеше с очи братовчедка си.- И така, заразя всичко в САЩ и дойде просто така?! Ами работата ти?!
-   Работа, работа и пак работа! Дефне, не успя ли поне малко да го превъзпиташ?!- Направи се на ядосана Суде.- Пуснах си три месеца отпуск, доволен ли си?! Няма как да пропусна първите дни на тези съкровища за нищо на света! Бях толкова щастлива, когато татко ми каза новината!
-   Но не се обади нито веднъж…
-   Имах някои проблеми. С майка. Нека не говорим за това, моля те!- Поглеждайки Йомер в очите за минута, тя върна вниманието си върху Дефне.- Кога трябва да родиш според лекарят?!
-   Считано от онзи ден, всеки момент. Мелис предполага, че ще е към края на месеца, но и за нея това е първи случай на близнаци и не е много сигурна. Надяваме се да издържат по- дълго, но статистиката е такава и затова трябва да сме готови по всяко време.
-   Значи съм дошла тъкмо навреме!- Зарадва се Суде.- Донесла съм подаръци, но останаха в куфара ми. Куфара ми! Таксито! Ужас!
Суде скочи и изтича навън, оставяйки Йомер и Дефне да гледат след нея. След минутка Йомер я последва, виждайки я как плаща на шофьора и започва да влачи огромния си куфар към стълбите. Носеше и сак, който явно представляваше ръчният ѝ багаж. Слезе, за да ѝ помогне, смеейки се на измъченото ѝ лице.
-   Не бях сигурна дали сте си вкъщи, затова го помолих да изчака. А после се заприказвахме и го забравих!- Оправдаваше се тя, докато изкачваха стъпалата. Йомер пуфтеше до нея, борейки се с огромния куфар.
-   С какво си напълнила това нещо, с камъни ли?- Попита той, влизайки в къщата.- Тежи сякаш цял тон.
-   А питаш ли ме аз как го влачих на летището! Но не можех да дойда с празни ръце, нали?!- Възмутено го погледна тя.
-   Но чак пък толкова!
-   Какво стана?- Попита Дефне, когато се върнаха в хола и Суде ѝ разказа.- А ти как научи адреса?
-   Поисках го от татко, уж за да ви изпратя картичка след раждането. Нямам търпение да го видя, къде е той?!
-   Предполагам, във фирмата.- Погледна часовника си Йомер.- Ще идеш ти или да го повикаме тук. Ще получи инфаркт, когато те види!
-   Аз ще отида, тъкмо ще видя и останалите. Нали може да оставя нещата си тук, засега?! Довечера ще дойда да си ги прибера!
-   Ако искаш, остани тук. И без това апартамента на г-н Неджми е малък, нека не го притесняваш.- Дефне погледна към Йомер за потвърждение.
-   Не, не, няма да притеснявам и вас! Довечера ще дойда да го взема!- Суде целуна Дефне, след което и Йомер.- Толкова се радвам, че съм си у дома!
-   И ние се радваме, че се върна, Суде!- Усмихна ѝ се Дефне, след което Йомер излезе да я изпрати.- Каква приятна изненада, нали?
-   Такава си е от дете- импулсивна, безгрижна, правеща каквото си поиска. Сама си виждала на какво е способна.
-   Но поне на г-н Неджми да бе казала! Просто така решава да пътува…
-   Тогава нямаше да е Суде!
Смеейки се, Йомер поведе Дефне към спалнята. Умората ѝ личеше, затова той я настани и прегръщайки я, зашепна една от наизустените вече приказки. Дефне заспа след минутки, а Йомер остана загледан в нея. Неговата спяща красавица.

Дефне настоя Суде и Неджми да останат поне за вечеря. За искрено съжаление бяха принудени да поканят и Корай, дошъл заедно с тях от фирмата. Фотографът не спираше да разпитва Суде за Нериман, която много му липсваше, макар да не се бе сещал за нея от около шест месеца. Дори строгите забележки на Йомер и уклончивите отговори на Суде не спряха Корай, принуждавайки Неджми да повиши глас.
С изключение на това вечерта бе много приятна. Суде бе толкова развълнувана отново да е при семейството си, а Неджми направо летеше от щастие. Всички бяха доволни, че са отново заедно. Въпреки разногласията помежду им, Йомер обичаше братовчедка си и Дефне знаеше, че под показното си спокойствие и той се радва да я види отново при тях.
Гостите си тръгнаха рано, защото виждаха как очите на Дефне се затварят, въпреки че тя твърдеше, че е добре. А и Корай достатъчно им бе надул главите и всички вече си мечтаеха за малко тишина. Йомер помогна на Неджми да смъкне големия куфар на Суде, олекотял доста след като братовчедка му извади от него всичко, което бе донесла за бебетата. Сякаш според нея в Турция нямаше магазини за дрехи и играчки, та бе необходимо да донесе всичко това от другия край на света. Но щастливите сълзи в очите на Дефне, докато прегръщаше Суде и ѝ благодареше за подаръците, убедиха Йомер, че ще е по- добре да запази мнението за себе си. Кажеше ли и дума, двете щяха да го убият, нямаше и капка съмнение.
Дефне се качи, след като ги изпратиха, а Йомер остана да разчисти долу. Едва сега той успя да оцени истински Ипек, грижеща се почти за всичко в къщата в последно време. Не му тежеше, но му отнемаше от времето, което можеше да прекара с Дефне. Както в момента- тя заспиваше горе сама, а той се занимаваше с домакински задължения. Нареждайки бързо всичко в миялната машина, той заряза разместените мебели и се качи горе. Спря преди да стигне до спалнята
-   Дефне? Любима?- Погледна той в детската, където тя бе седнала на дивана с цяла купчина дрешки около себе си.
-   Виж ги колко са мънички? Толкова са сладки!- Сгъваше и разгъваше отново и отново комплектите, гледайки ги с умиление.- Не мога да спра, сякаш са ме омагьосали. Нямам търпение да родя, за да мога да облека всяка една от тези прелести на бебетата! Виж, това става и за момче, и за момиче. Лилаво е!
-   Миличка, много са хубави, но нека ги приберем.- Сядайки внимателно, Йомер взе ръцете ѝ в своите.- Емоциите май ти дойдоха малко в повече днес?
-   Така изглежда. Плаче ми се, а дори аз не знам защо!- Полагайки глава на рамото му, тя се отпусна до него.- Толкова съм изморена вече. Същевременно не искам да раждам толкова скоро, за да няма проблем с близнаците! Всичките ми чувства и желания са една каша, в която не мога да се ориентирам вече!
-   Потърпи още мъничко, дръж се! До теб съм, тук съм!- Целуна челото ѝ, прегръщайки я през раменете.- Иска ми се да можех по някакъв начин да ти помогна, да улесня положението ти! Това безсилие ме побърква понякога!
-   Присъствието ти е достатъчно! Стига ми да знам, че ме обичаш, ще понеса всичко, щом държиш ръката ми!- Усмихна му се измъчено, докато някое от дяволчетата я побутваше в протест.- Да си лягаме, на някого не му харесва позата, която съм заела. Явно  му е тясно!
-   Ела!- Придържайки я внимателно за кръста, Йомер я поведе към съседната стая.- Имаш нужда от почивка, днес беше натоварен ден за теб.
-   И физически, и емоционално!- Въздъхна тя, докато опитваше да съблече роклята си.- Суде уцели момента да се появи!
-   Останах като поразен, когато отворих вратата!- Помогна ѝ да навлече тениската, с която спеше в последно време, след което легна до нея.- Макар че вече трябва да съм ѝ свикнал, тя винаги успява да ме изненада с нещо!
-   Хвана ни неподготвени наистина. Аз се изплаших, когато я видях.- Призна си Дефне, а Йомер я погледна изненадано.- Първата ми мисъл беше, че тя е със Суде. Мислех, че съм го преодоляла, но днес осъзнах, че този страх ще е в мен винаги, когато се сетя за нея.
-   Г-жа Нериман я няма вече, любима! Никога няма да приближи до нас отново, няма смисъл да мислиш за това!- Прегърна я внимателно и тя се сгуши в обятията му.- Малките вече спят, така че предлагам да ги последваме.
-   Попей ми!- Примоли се Дефне, скривайки глава под брадичката му.- Обичам да слушам гласа ти.
-   Но бебетата спят, няма нужда.
-   Не заради тях, заради мен. Моля те!
-   Охх, скъпа! От къде излезе сега това?!
-   Иска ми се, не можеш да ми откажеш!- Заинати се тя.- Моля те, моля те, моля те! Само една песен, хайде! Която ти си избереш!
-   Поне имам право на избор!
Оставяйки двуминутна пауза, докато уж обмисляше какво да изпее, Йомер се надяваше съня да пребори Дефне и излагането да му се размине. За негово съжаление, това не стана. Изчаквайки го търпеливо, Дефне изслуша притихнала цялата песен, след което го целуна и едва тогава, пожелавайки му лека нощ, заспа с усмивка в ръцете му.

Добро утро 

Студено е, ама вие сте се изпокрили, все едно сме в Аляска 

Привет  


И през трите години за мен това са си Елбарите  , нито Дефмер, нито АдМер  
това виждам и то ва усещам  , може пък и да греша 

Малко за загряване ,хубав да е денят ви,Темпи,Коте

Здравейте момичета, аз съм отскоро с вас, но с удоволствие чета новини - много сте добри в това, а пък за серията разкази на Темпи просто нямам думи. Много благодаря на всички.
Докато има затишие в новините искам да ви предложа нещо интересно. Всички познавате София Лорен, но не знам дали всички знаете за нейната неосъществена голяма любов с Кари Грант. Когато се случва това, те са млади, красиви, вече световно известни, сигурно много фенове са ги подкрепяли и са се радвали заради тях. Има паралели с нашите любимци, да. Но... се случва друго. Можете да прочетете за това на тази страница:
http://www.mila.bg/article/5282060
Нещо не ми се получи с активирането на страницата, за което се извинявам, но се надявам, че ще можете да я отворите.
София Лорен , по нейни си причини, взема решение, което оставя тази недовършена любов като хубав спомен.
Дали така е по-добре, никой не може да каже. Това не променя факта, че тя остава може би най-голямата любов в живота и.

Здравейте!


Диме,  Волкан ти отговоря- иска на всички дувари да напише ВАР. Поне така го разбрах, пък и така ми отърва 



https://twitter.com/volkanpiri/status/938679444256018432

Rosar, здравей! Благодаря за статията. В нея се съдържа отговорът защо София Лорен е избрала Карло Понти за съпруг.

Запълва липсата на баща и осигурява успешна кариера.

 И последствията от това:

Нейният биограф го казва- във връзката им / с Понти/ нямаше топлина;всичко беше бизнес.

/Съжалявам, по някаква причина не успях да копирам текста, затова преразказах./

Добре дошла, радвам се, че се престраши да пишеш  Надявам се вече често да те виждаме и в темата, не само на балкона 


Истинско щастие 

Доре  и на мен така ми се иска 
обаче  напоследък Волкан все по-актимно се включва по въпросите с ВАР 

Здравейте. От този сайт не може да се копира снимка или текст.

Темпи, довечера с бонбони, цветя и неадркватен Йомер ще чакам появата на близнаците.

И най после Каро ще се престраши да разкаже за патилата си, че те не са много за пред хора....

Славе  чок ми е любопитно за патилата на Каро 

Привет девойки! 
Темпи, чакам с нетърпение края на мъките на Дефне, не че после ще и бъде по лесно! 



Хубав ден!

Кароооооооо  

Аз мога и сега да ви пратя бързо бързо в болницата, ама нали трябва да съм гадна, ще ви оставя да чакате  Отивам да напише за първите дни на малките Ада и Берк, а довечера ще ви запозная с тях   Тъкмо навреме, за да вземат някой урок от Каро как да са "добри" и "послушни" деца