Плащане на сметката

То може да не е толкова важно, но ако си се издънил с още няколко неща (което се случва много често, никой не е идеален, а и всеки си има някакви неща, които го дразнят) и се чуди дали да ти даде шанс, това може да е малкото камъче, което ще наклони везните.

Нямах нерви да изчета последните 4-5 страници, но някои писания направо ми ококориха очите (няма и да търся цитати):

1. Приемайки почерпка на 1ва интимна среща, автоматично ставаш задължен на този, който те е почерпил ? Сериозно ? Що за мислене е това ?

Никога не съм се чувствала задължена на момче или мъж, който ме е почерпил. По принцип смятам, че почерпките се правят от сърце и трябва да се забравят, тоест, да не си смяташ на ум "Тая я почерпих за Х пари 1 кафе, кола и тортичка, сега да видим тя как ще ми се отплати, защото ми е задължена" -  с ирония отвръщам (случвало ми се е веднъж, поканата беше от мъжката страна, ако това има значение) - "Времето ми, компанията ми и красотата ми по време на нашата среща струват повече от Х пари" + бих си съставила отрицателно мнение за мъж , който се тормози за дреболии. Сега може да скочи някой , че тортите в определени ресторанти и сладкарнички са скъпи, но хората се събират със сходен соц. статус. Дори консумираните храна и напитки да са били скъпи , то е ясно, че и двамата в двойката намират за нормално и естествено посещението на скъпи ресторанти.

2. Да почерпиш дама е символ на власт и един вид подчинение от страна на мъжа към жената. А, и естествено е тооолкова архаично... Следователно с такъв тип мислене, ти я подчиняваш докато я издържаш по време на майчинството й. Що за животинско и примитивно мислене?

За мен да почерпиш е символ на "даване" просто. Искал си да си направиш кефа да дадеш и да зарадваш и някой друг с даването си. Давайки, човек първо дава на своята душа, после на другия. Но не всеки може да си отвори душата и да даде, знам...Точно както съседката откъсва бананче за детето ми без никой да я е молил (ей така , иска да даде жената просто от добро сърце) . Така и мъжете просто искат да подарят роза, да купят сладолед по време на разходка - без задни мисли как ще подчинят дамата и как тя ще е в подчинено и унизено положение, защото ближе сладолед, купен с чужди парички.

3. На някои потребител(к)и им било кофти да бъдат черпени. Ставало им криво, не обичали, чувствали се задължени, гледали да върнат жеста петорно и т.н. За мен има два варианта :
1.) Това е признак на много ниско самочувствие. Това означава , че тези хора, не са се научили да приемат положителна енергия, не чувстват, че заслужават подарък. Те не могат да се зарадват дори!!! Веднага им става кофти и почват да мислят кога и как ще върнат жеста, че да се изравнят с даващия. Що за отношения? Това или са хора, които не могат да се отпуснат да получат нещо позитивно даром или... :
2.) Съдят по себе си, че щом някой ги черпи, то той непременно очаква нещо от тях. Сигурно те самите, правейки жестове и почерпки, очакват нещо в замяна, та затова набеждават всички черпещи за подмазвачи и не могат да се зарадват на искрено на жеста.

Категорично второто. Чувствам се много неудобно винаги, когато не мога да отговоря на нечии 'чувства' и никога не съм заблуждавала хора. Не мисля, че чак съм наранявала някого, защото не давам аванси и не излизам с хора, които не харесвам. Не и на срещи, а за определено време се и дистанцирам като цяло от комуникация с тях.
Ако насложим факта, че съм темерут, вероятността някой харесван от мен да пропусне да види това е по- голяма то тази някой, когото не харесвам, да се заблуди и да реши, че имам симпатии към него. Втората клони към 0.

Това питах дали е окей. В крайна сметка, поканил си дама на среща, не са се получили нещата и кой от къде е. Не е ли редно като инициатор на срещата да поемеш сметката, независимо от развоя. (Не някакви излагации и крайности, разбира се)
"Да не платиш, за да не я заблуждаваш" не носи ли в себе си импликацията, че приравняваш плащането на сметката= на вероятност за отношения? Или че принизяваш жените, помисляйки си, че биха се подвели, ако им платиш сметката или чувствали длъжни и т.н.?

Аз съм по същия начин.

Преди години се запознах с едно момче в нета и решихме да се видим на среща в Борисовата. Аз го намирах за мило момче, но нямах романтичен интерес и не мисля, че съм оствила такова впечатление, но... Появи се с огромна бяла роза и през цялото време се държеше сякаш едва ли не вече сме гаджета и ни е писано. Чувствах се супер неловко. Накрая на срещата си намаза устните с някакъв вазелин и се пробва да ме целуне. Дръпнах се в последната секунда и се метнах в метрото като все едно ме гони дявола. По-късно ми пишеше някакви глупости за сродни души и любов от пръв поглед. Адски ми беше некомфортно.

Sladka-rosichka, не разбрах в крайна сметка не Ви харесва такъв тип мислене или не Ви харесва, че казвам, че има такъв тип мислене, с което не сте съгласна? Ако е първото - и на мен не ми харесва. Ако е второто - чувал съм го мисленето с ушите си, в темата също се дадоха примери, не разбрах дали и Вие всъщност не дадохте пример с подобен човек, който е говорил за "отплащане" за тортичка. И имайте предвид, че простаците, които казват подобни неща са само върхът на айсберга от хора, които го мислят същото в някаква степен.

Google76, това имах предвид като говорех за налагане на шаблон за романтична среща при опознавателна среща. Както и споменах - неловко е и за двете страни очевидно. 

The Catcher in the Rye, и за мен е същото - първо неудобно (за мъж е още по-неудобно), второ болезнено, защото трябва да нараниш чувствата на някой, който като цяло ти е симпатичен като човек. Не знам тогава защо се подиграхте с историята - стигна се до там, защото се следваше символиката на романтична среща без реално да съм имал намерения за продължение. Момичето отчасти само си беше виновно, защото отказваше опознавателна среща и нещата отидоха направо на романтична, но определено вината беше основна моя, че го играх този ритуал и чак след срещата седнах да вкарвам отношенията в "приятелски" и то по кофти начин.

Видя се и в темата, че почти няма 2ма души, които да тълкуват сметката и сходни жестове по един и същ начин или да следват един и същ ритуал. В някакъв момент от живота си просто напълно спрях с всякакви жестове и действия, които могат да бъдат тълкувани като двусмислени в стиуации, в които няма пълна яснота какво точно се случва. Това ми решение напълно сложи края от една страна на редица случаи, в които очевидно аз с приятелско отношение бях подал грешните сигнали и имаше обяснения в любов, от друга страна няколко случая на "сложно" приятелство, които бях позвол.

Няма нищо лошо в подобни "танци", стига двамата да са на една вълна, но както се вижда и от темата - всеки предава на някаква собствена вълна. Подобни двусмислени жестове е добре да се избягват и изобщо всякакви игри и двойни сигнали не са от полза нито на един джентълмен, нито на една дама.

При липса на ясен етикет в днешно време и след като все още не можем да си четем мислите и не знаем кой как приема някакъв жест, най-разумно е отношенията да са максимално прости - започва се с опознавателни и неангажиращи срещи, ако и двамата имат желание да се премине на следващото ниво - комуникира се ясно с действия и думи (но без да се навлиза в личното пространство на другия), така че да няма недоразумения. Сметката не е добър жест в неизяснена ситуация, в ясно изяснена е без значение и в общи линии е както дойде.

"Окей" не в смисъл, че е приемливо и възпитано, а че разбирам, че някой си има гледна точка, все едно колко погрешна ми изглежда на мен. Но логиката сочи, че ако основният довод да не платиш сметката е, че не харесваш жената, то би трябвало да я платиш, ако я харесваш. В противен случай просто си стипца, която се чуди как да оправдае свидливостта си.

И понеже все пак неплащането на сметката може да се интерпретира като знак, че мъжът не харесва достатъчно жената, особено ако има още няколко подобни знака, които може да се интерпретират и така, без нещо да е казано в прав текст, за жените това е важен признак. Един мъж, ако харесва една жена, ще се постарае да ѝ направи добро впечатление, а неплащането на сметката оставя лошо впечатление у повечето жени. За да го направи някой, значи че не му пука особено дали ще бъде одобрен от жената. Щом се е съгласила да се среща с него при такива условия, може да си я "пази" за срещи по време на "суша", когато липсват по-желани кандидатки (нищо не му струва все пак тази жена), стига да я харесва поне дотолкова, че да прави секс с нея. Което не е чак толкова трудно, повечето мъже биха правили секс и с такива жени, които не харесват кой знае колко иначе, за евентуална връзка. И понеже за много жени подобно отношение е унизително и загуба на време (да излизат с някой, който вероятно не ги харесва особено), повечето биха отказали втора среща, ако заподозрат подобно нещо. А е лесно да се заподозре, ако не плати сметката.

Това коментирах и в другата тема, защо не мисля за Ок обвързан човек да плаща сметката (да демонстрира жестове на особена близост) на някой, който не му е близък приятел, колега и изобщо извън близкия и роднински кръг - защото никога не знаеш как ще бъде изтълкувано, какво ще последва и т.н.
Тук не рядко се изразяват мнения от потребители участващи в многоъгълни филми - като случи се, не знам как стана, но сега сме лудо влюбени и блабла...
Аз като обвързана от значително дълъг период, защо не ми се е случило - разбира се може и да съм отвратително грозна и за 12 години да не хвана ничие око 😆, но по-скоро е резултат от поведението ми към срещуположния пол.
В миналата тема, въпреки че ме обявиха за ревнива чума, аз в действителност не съм такава, защото не съм била поставяна в ситуации, които да предизвикат моята ревност. Естествено не поставям и съпруга ми в такива.
Имали сме случай на набези към него след галантно отношение и той сам е извадил изводите за себе си. В началото беше забавно, но после нещата загрубяха. В нито един момент не съм изпитала ревност, защото беше ясно, че жената много се е объркала. Но от едно по-любезно и необрано поведение, може ти и семейството ти да се окажете в голям и абсолютно ненужен филм.
Никога не можеш да си сигурен какво е в главите на хората и дали съответства на твоите реални намерения.

Понеже не отговорих на конкретния въпрос: За мъжа НЯМА вариант ПО ВРЕМЕ НА СРЕЩАТА. Ако поканата е от него, плаща независимо от развоя. При много груба обида може да не изпрати жената. Опциите са ПРЕДИ и СЛЕД срещата - да поканиш или не и да повториш или не.

Като заприказвахте за чувства и "как да не ги нараним", ако все пак не харесваме човека, си спомних една моя среща преди доста години.
Аз излязла от една дълга връзка, волна и доволна, общителна и добронамерена към целия свят. Уговарям си среща с непознат от интернет по негова инициатива. Място, час, кафене, отивам. Аз съм момиче още (айде млада жена) с дънките, блузката, сандалките, подскоклива такава. Не съм го виждала на снимка предварително, оглеждам се, не мога да го позная. По едно време един господин с костюм и роза в ръка (като на Гугъл) се изправя от една маса и ми се усмихва срамежливо. Но доооста по-голям от мен и дооста не ми допада от пръв поглед.
Толкова неудобно и не на място се почувствах, че чак подметките на леките ми сандали сякаш натежаха и се запътих тътрейки се към него.
Можех да се направя на луда, да се обърна и да си тръгна преди да съм дала знак коя съм (ама на, глупавичка и стъписана съм била в онзи момент).
Седнах, пихме кафета, не си спомням даже какво сме консумирали. Но през цялото време бях като ударена, исках да скокна и да си тръгна на момента, като извикам в лицето на господина: "ти не ми харесваш, ужасно объркване се е получило".
От разговорът ни си спомням единствено, че ми говореше за жена си и как имат проблеми, някакви деца обсъждаше и имаше речников набор от 15 думи. През цялото време се опитвах да не бъда крайно груба и бърза, но вежливо да му покажа, че нямаме нищо общо и след кафето всеки откъдето е. Накрая станахме (най-сетне), той плати сметката, пита ме кога ще се видим пак. Отговорих му, че няма да се виждаме пак и така е най-добре. Видимо не беше щастлив, но го прие сякаш. Обаче, казва, искам да те изпратя. Казвам "не, аз имам да свърша някои неща по пътя и други ангажименти". Той обаче "не, искам поне донякъде да те изпратя". Леле призля ми, казвам няма нужда, но онзи човек като се запъна – не, та не, искам. Ок, тръгнахме и той си върви с мен, а аз не искам да види пътя към дома ми. Гледам някакъв магазин за чанти, бухам се вътре и казвам, че трябва да избера подарък и да си кажем "чао". С голямо нежелание и поглед на гладно теленце господинът се обърна и си тръгна.
През целия път до вкъщи се обръщах назад да гледам дали някой не ме преследва и представете си мернах господинът, който вървеше след мен, но скрит зад тълпата. Като ме хвана мега шубето, едни къси пътища измислих и кривини, да отклоня преследвача уж и наближавайки кооперацията си директно се втурнах с бяг, изкачих стълбите на един дъх през стъпало, отключих за секунди, хлопнах вратата, пуснах всички райбери, заключвания и чак тогава си поех дъх.
Звучи нелепо като филм на ужасите, но според мен, ако си дотам глупав и заблуден и не си преценил човека за среща (като мен тогава), по-добре директно да му заявиш, че няма да се получат нещата. Евентуално да си платиш половината сметка, ако сте в заведение, но да не му даваш грешни сигнали и очаквания. Защото този лудавия дето се срещнах с него, искаше на всяка цена да изневери и се беше вкопчил в мен (без значение дали съм аз или някоя друга) и трябваше още като си отвори устата да му кажа: "не, не ми е приятно, тръгвам си" и да си бия шута. А не да го чакам да ме преследва чак до вкъщи щото нали любезност и възпитание.
После продължи да ме преследва и в интернет, по телефон, всичко беше блокирано като вариант да се свърже с мен. И доста време се оглеждах като излизам и влизам вкъщи – живеех сама тогава.
Така че – внимавайте с непознатите в интернет. И право куме, та в очи.

Откъдето и старомодното правило basila, дамите да бъдат вземани от дома им при среща. По този начин се избягва възможността за описаните от теб събития, защото няма шанс да дадеш адреса си на човек, когото не познаваш и на когото нямаш доверие, нали?

Ежко, разбира се, но не живеем в 18-ти век. Вече има таксита, лични автомобили, комуникации. А и не излизаме само с мъже, които евентуално могат да ни станат съпрузи.

Разбира се. И си носите последствията

Ако имах дъщеря, щях много да ѝ говоря да не излиза с непознати мъже, с които се е "запознала" в интернет. Или ако чак пък толкова не може да се удържи, поне задължително на първа среща да не отива сама, а с приятелка, още по-добре с приятели.
Като се замисля, май също бих я посъветвала да си плаща сама сметката на първа среща – като гледам какви селски бекове има сред мъжете – очакващи секс срещу вечеря или питие...

BGtatko81, не ми харесва, че има такъв тип мислене - използвачески. Моите родители са ме учили на следния етикет - 1. Никога не каня на срещи, за да не изглеждам отчаяна за внимание. 2. Ако ме поканят и приема си нося повечко пари за такси, сметката и т.н. 3. Предлагам да си платя моята част от сметката и ако кавалерът иска да ме почерпи, му оставям това УДОВОЛСТВИЕ.
Така са ме учили мене - че е удовоствие за мъжа да покани и почерпи красива дама, но ... уви, не всеки е с подобно мислене.

Въпросната случка беше с много симпатично момче от университета, което ме покани на среща. Спазих си етикета да предложа да си поделим сметката, той отказа. След това на разходката реши, че има право да ме прегръща. Аз го отблъснах, защото колкото и да ми е симпатичен и атрактивен някой мъж, не обичам нахалитети, които бързат да скъсят дистанцията. И тогава се подметна репликата за сметката. Не помня точно каква беше, случката е отдавна.

Но си имам достойнство, както моите родители са ме учили, че плащането на сметка е жест, от който жената не бива да губи достойнство и да се чувства задължена. Даже те са ме учили и как да отговарям при подобни ситуации - споменах в предния пост - времето ми, компанията и красотата ми не струват Х пари.

Естествено, че втора среща нямаше.
А по принцип на срещи винаги съм оставяла да ме почерпят с удоволствие. Освен този случай с това момче, никой не го е правил на въпрос и драма.