Плащане на сметката

Какви трицифрени суми в зелено, Ezhko, като дотук разписалите се мъже си признаха доброволно, че им е непосилно да откъснат от джоба, така де, от сърцето си, дори стойността на едно кафе. 
Чудно ли е после, че от тях впоследствие не може да се очаква да издържат семейство, ами бързат да наритат бебето на ясла и жена си да гребе вместо тях, за да си стоят вкъщи и да дращят на спокойствие в БГ-Мамма?

Та от тази гледна точка наистина първата среща е тест за пригодността на участниците за семеен живот. Мъжът гледа дали жената е "гребкиня", която може да го носи на мощното си рамо, замествайки мама, а жената пък обратно – склонен ли е човекът отсреща да издържа жена и деца, или търси как да изклинчи и да прехвърли и тази грижа на жена си.
Отделно професионалните свалячи, които търсят секс срещу скромна почерпка.

И аз вдигнах вежда на 3-цифрената сума. Какво точно ще изконсумират двама души за над 100 лв? И на първи срещи винаги сте в Шератон ли? Такава сума съм давала за ресторант единствено на абитуриентския ми бал (малко над 200 лв), когато всички по-големи заведения се чудят как да издоят студентите понеже им е паднало. Смея да кажа, че в малкото случаи, в които с моя приятел сме ходили за вечеря в ресторант, все сме избирали съвсем прилични софийски ресторанти и никога не сме плащали обща сметка над 50 лв.

Затова и ми е абсурдно да отговоря на въпроса: "Ами ако ти беше подарил екипировката си?" Какво общо има между абстрактната идея (щото наистина е нелепо) да ми подари екипировка над 1000 лв и да ми плати тортата с чай за 10 лв?

О, ще си я причиня и още как. Само да стои и да гледа наглецът.
То верно, че благородството е присъщо само на определени хора, но кое възпитание повелява, че ако някой е тръгнал с нагласата, че ако подари колиенце (такива в Бг не съм срещала, тук и най-богатите мъже са доста скромни в жестовете си) и трябва да си легна с него. Такъв не само, че не е възпитан по никое възпитание, а е един откровен комплексар и пръдльо. И ще си го получи по подобаващ начин, ако попадне на такава като мен.

Трицифрени, глупости!
Те се стискат за 5 лв. камо ли за повече!
Мизерници!

Ми, глупости. Вечерял е Ежко за трицифрени суми в зелено. Дори вечеря за 5 души в ресторанта на петзвезден хотел, последно(отдавна беше) мъжът ми плати не повече от 50-60лв за човек.
10лв за кафе не могат да преживеят, трибифрени суми.
Ми казвайте си бе момчета - аз на тебе, ти на мене. 😆

3цифрена сума?
Така ме разсмяхте. По случайност на съдбата точно пък с мм се запознахме (уговорено с моята приятелка и нейното гадже, което го е познавал от години и тренирали заедно) в едно място с шейкове и мини донъти. Бяхме в компания от 20+ човека, от които поне половината не бях и виждала и други хора постоянно спираха, преминаваха и тръгваха.

 Дори не знаех кой е той от всички непознати млади мъже, а моята приятелка закъсня и не можа д ни представи един на друг. Приятелят му до него цяла вечер сладкодумно ме ухажва, а мм мълчеше (много нетипично за него), оглеждаше обстановката и въобще не знаех кой е.

Аз минавах само набързо за срещата и бързах за фитнеса, че имах класове и ми допадна приятелят му с обноски, осанка , държание и дикция. Но когато дойде сметката и почна да пресмята колко е неговата сметка за шейка до стотинка и...


Чак когато тръгвах мм ме изчака до изхода и ми поиска номера и каза как се казва и след това 3 месеца ми звъня за срещи, за купони и прочие, но аз отказвах под един или друг предлог. На първата ни реална среща бяхме на поне 5 места и завърши у тях в 6 часа сутринта да се запозная със съквартирантите и видя къде живее.

 Нищо не е имало между нас, но ми допадна с характера си веднага.
 И апропо аз винаги съм си плащала сметката. Но той намираше начини да ме ухажва с подаръци, изненадващи билети и жестове месеци преди да станем дори и двойка. А приятелят му е още ерген и последно когато се видяхме си каза направо, че ако някога се разделим с мм ..Та така за стиснатите мъже.

За тангото винаги трябват двама и ако през първите им 7 години е имало кой да ги запознае със значението на жестовете, вместо да ги уверява, че " щом сме в 21- ви век, можеш да нарушиш всички правила, без да носиш отговорност", мъжете и жените щяха да се разбират много по- лесно, разчитайки по- лесно сигналите, които другият дава.

Хм! Аз пък, защото не съм милионерка и не се движа в тези кръгове, ако ме покани юнакът, когото бегло познавам, на вечеря, която би излязла толкова пари, или ми подари колиенце, което е доста извън възможностите ми, ако реша да си го купя, ще се замисля дали си заслужава.
Защото, освен ако не е спечелил тлъста сума от лотарията, изхвърлянето му ще е точно с цел вкарване в леглото.
И трябва да съм 16 годишна пикла, за да не го отчета.

Но, като знам колко кифли лягат за една водка, бих била " поласкана", че тарифата ми е по- висока.

Накратко- подаръци, които не са ми по джоба, не приемам, защото знам какъв отговор чакат и да се правя на ударена, приемайки ги с възмутеното " ти за каква ме мислиш, Бе?" никога не ми е било опция.

Само че тук мъжете приравняват 5 лв сладоледена мелба с колиета и покани за Шератон. Последното и аз бих отказала. 

Много богати мъже не ме вълнуват.
Не че и те се вълнуват от мен де.

Абсурт, може да иска да предложи брак човекът, откъде да знам. А и трябва да имаме предвид кой го подарява колиенцето. Но, да, аз също бих изтълкувала подобен подарък като залог за очакване на интимност или романтичен жест. И, ако човекът не ми харесва, ще го върна. Но вечерята няма да си платя.

За вечерята не иде реч въобще- който кани, плаща.

Много ясно.
И не проумявам как протича едно "обсъждане" как да платим сметката, както БГ Татко питаше в началото?
За моите години имам доста срещи с мъже, никога не се е дискутирало плащането още от самото начало.

При мен не е имало разговори. Още като поръчам и храната дойде се извинявам и  отивам до тоалетната да си измия ръцете като минавам през бара и плащам на  сервитьора ни. Ако някой ми за-брои стотинки и ме заразпитва просто казвам да не се притеснява и че ще си платя отделно и дотам.

Заключвам.