Плащане на сметката

Nickkie, на Вас отговарям, но всички със сходни на Вашите аргументи могат да четат. Ритуалът, когато има такъв, е като при танца - ако танцуваме стандартно танго стъпките са едни, при виенски валс други, за индийските танци да не говорим - всяко жестче и стъпчица са крайно стандартизирани и имат значение. Кабуки и Но - същата работа. Всичко има значение! Вие може да не знаете значението, но това не значи, че няма значение за запознатите. Цялото изкуство - и театрално, и кино, и литература, и живопис се градят на някакви конвенции, доминиращи дадено време и място и на деконструкцията на тези конвеции, която неминуемо предизвиква скандал и преобръща разбиранията за това изкуство. До там, че налага свой шаблон и се налага деконструкция на деконструкцията. Ако не знаете какви са конвенциите за самурайския двубой, то какъв би бил смисълът на сцената от 7те самураи на Куросава, в която единият от дуелиращите се нарушава всички правила за как трябва да се развие подобен двубой и по този начин в рамките на секунди предава цялостната визия за разрухата на времето, в което се развива действието?

Хората защитаващи класическото джентълменство до момента не успяват да кажат нищо смислено. Няма класически джентълмени без класически дами и никога обвързаността с някакви ангажименти не е едностранна и в полза само на единия както го изкарвате. В благородническото семейство от не толкова далечното минало може да има слугини за всичко, помощници и прислужници за всяко дамско нещо, но жената съвсем не е лишена от сериозни задължения и от тежки и опасни функции в това семейство, които ако не осъществи, не я очаква нищо хубаво. Миналото е безкрайно прагматично и безкомпромисно спрямо жените, не знам с какъв акъл го възвеличавате.

Единствено непознаването на тези конвенции и опортюнизмът, с който искате да се изкарате хем еманципирани, хем успели, хем обгрижени и дами обуславя този абсолютен тюрлю гювеч от ценности и ритуали насочени в посока жената да е Принцеска, но Принцеска от филмче на Дисни, която няма нищо общо с реалните принцеси от пак казвам - не толкова далченото минало.

Нещата не се определят от това как ги бил чувствал или мислел някойси. Нещата са каквито са. Ако зад действията липсва конвенция и знаци, които да значат едно и също и за двамата, то цялото ухажване е една руска рулетка, която в половината случаи свършва с развод (ако изобщо някой е седнал да се жени) - дял между 2 и 4 пъти по-висок от този в другите балкански страни, с които има смисъл да се сравняваме.

Няма как да мине номерът "ти си тъп, че питаш". Моето питане е реторичен похват. Хората, които не могат да му отговорят смислено, са тези, които се излагат.

Точно това е,което казва Ежко.Проява на доверие е..по някакъв начин.Ако човекът ми е бил близък и преди да се стигне до романтични срещи,няма проблем..но полунепознат - не.Имала съм случаи на уж много мил и приятен човек,който се оказва психопат,който заплашва,защото втора среща няма да има.Не че и тогава съм се доверявала,но това ми затвърди мнението,че не се доверявам на непознати.

Не останах с впечатление повечето разписали се в темата да очакват мъжът да плаща всичко - по-скоро има единодушие за неписаното правило за първа среща, на която я е поканил той - тя има готовност да плати своята част, изразява я, но в крайна сметка плаща той. С една лека модификация - че според ситуацията понякога може да е по-добре тя изобщо да не предлага да си плати, защото има мъже, които много се обиждат дори от идеята, та тук тя трябва да може да прецени навреме дали не е на среща с такъв и ако иска да го види отново, да не предлага.

Отделно от това, не бих съдила какво отношение има към парите даден човек от плащането на сметки в началото.

Май писах вече нещо подобно в темата, но ще го кажа пак - отношенията между хората се определят от ... отношенията между хората, не от сметката в ресторанта. Различни от обикновени приятели ги правят много неща, които нямат финансово измерение.

Тази метафора много ми хареса!  

Да, и аз така мисля, не знам защо ми приписвате тази теза, че да я оборвате в отговора си до мен. И още няколко, особено тези по Ваш адрес ми приписвате, но да речем, че те конкретно са до други потребителки, с които по някакъв признак ме групирате. Четенето на знаци в ухажването във вида, в който явно желаете да съществува, звучи като статия на женско списание - "Пет признака, че...", "Десет начина да..." Да, норми за обществено приемливо поведение има, да, общуване има. Те обаче не регулират на дребно всяко едно действие в степен, в която да се излезе със сборник с писани правила, които да важат за всички и да решават всяка ситуация гарантирано безпроблемно. И човек разпознава своите хора - независимо дали говорим за среда, приятели или партньори - и по това, че не се налага да си обясняват взаимно правила, защото са на една вълна, със сходни ценности и манталитет и ги знаят помежду си. И често дори такива хора пак могат да не се разберат взаимно за нещо, защото не е възможно всяко нещо да означава едно и също и да се възприема по един и същи начин от двама души.

Признавам си, че ме разсмя
не за друго, а защото "нещата са" във взаимоотношенията точно в главите на хората и разбирането се определя от възприятието. За трима души, намесени в една ситуация, които ти разказват ситуацията, ще чуеш три разказа. А ако и ти си бил там, твоят ще е четвъртият - макар и твоето разбиране да е, че "нещата са" както ти си ги възприел, а другите не са прави (в случай, че не съвпада с твоето).

https://www.littlethings.com/stay-at-home-mom-74k-a-year/
Толкова струва една жена у дома на година...
http://www.weareglory.com/blog/fathers-you-cant-afford-a-stay-at-home-mom

Съгласен, че сметката в ресторанта е дребно събитие, което не определя отношенията. Но като всяко събитие е ИЗРАЖЕНИЕ на съществуващите нагласи в партньорите. Нищо повече, но и нищо по-малко. Ако мъж постоянно плаща сметката, жената би трябвало да се запита какво очакват от нея в замяна... Именно този въпрос винаги е пречел на интелигинтните и независими жени да приемат т.н. "аванси", ако отсрещната страна не приема никой от опитите им да се "реваншират" по приемлив за тях начин.
И още нещо: в миналото правилото мъжа да плаща е било обяснявано с факта, че периода, в който жената е конкурентно привлекателна е много по-малък от този за мъжа и следователно времето и е по-ценно. С логичното следствие, че докато жената приема мъжа да плаща за нея, тя не се "среща" с други мъже.
За мъжа е важало същото правило, но поради други причини: уважение към жената и самоуважение - вярята, че е достоен за своя избор и няма нужда да пази в резерв по-малко привлекателни "опции" (да не говорим и за уважението към чувствата на другите жени).

Пича определено е подценил разходите, като не е включил и цената за оказваните секс услуги (това, ако е получавал такива де)

БютифулМ, да откривам топлата вода не е в мой стил, да обяснявам наличието на различни прослойки на някой - също. Както и в България, има хора, много повече при това, които имат добра професия и се справят повече от добре. Има и такива без или чиято в момента не се котира и те емигрират масово. Трети пък отиват, събират опит и се връщат, и такива познавам. А аз съм разумен човек и се бунтувам срещу всички неразумни регулации. По същия начин, по който се бунтувам срещу женската злоба, насочена срещу други жени, на която ти си еманация в тази тема. Ако можеш, докажи че моята калкулация не е вярна, но не забравяй сккритите разходи - лекарства, парите за кетъринг и домашна помощница, защото не е ок да не мия пода например. Ако не можеш, лек ден и си намери нов събеседник. Аз самата никога не съм била само домакиня и ако тръгнем да си мерим образование и достижения ще стане весело. Но няма да се случи, защото е под достойнството ми, а и както вече писах, аз не съм само тези неща, както и не съм само готвачка. Никога не ме е било страх да променя работа и/или местожителство точно затова - аз съм много повече от моята работа. Ти явно още не си го разбрала за себе си, така че и до утре да пишем е безпредметно.

По темата - не видях никой да очаква винаги да му плащат сметката. Да не говорим, че и в началото на връзката жената винаги намира някакъв начин да се реваншира - например приготвен от нея обед, по някое време почва да черпи и тя, та дори да е за дребни неща. Не разбирам защо винаги се залита в крайности, има някакъв етикет, вие го бъркате с муфтаджийство и веднага се залита в другата крайност. А приятели и аз обичам да черпя понякога и без повод. Това ни е в културата, в кръвта ще му се не види - да почерпиш за здраве. Прекалената пресметливост е много противна.

Ама не си си платила сметката и затова е откачил и е започнал да те заплашва? Има ли някаква корелация между сметката и неговата психопатия?

Не,не си спомням точно това,но просто не съм искала после някой с подобни девиации да ми държи сметка.Никога не се знае какви неща биха отключили някоя откачалка.

Споделям напълно горното.

Също така, смятам, че срещи с познати, приятели, независимо кой плаща сметката (и дали са мъж с жена или от един пол),  не би трябвало да се натоварват с разбори на поведение, жестове, знаци на тялото, правила. Ама това е мега натоварващо, кой го прави?!

А тези напоителни разбори за поведението на мъжа и жената в миналото направо ги прескачам, още не съм си отворила очите, пия кафе.

Бгтатко, виждам желание да поставите разговорът тук на ниво факти, аргументи, защита на теза с доказателства, получаване на определени изводи.

Тук е женски форум, говорим си за нещата от живота, не е научен симпозиум на инженери. И поддържам тезата, че хората се "надушват". Именно, както ги чувстват нещата действат, макар някои много добре да завоалират поведението си чрез добро възпитание, обществено положение и т.н. И всъщност всичко е субективно и лично. И не намирам нищо лошо в това.

Т. е., да приемеш да плати кафето, на което те е поканил и да приемеш да ти плати околосветско пътешествие е едно и също?
Все се чувстваш задължена ?
Или ти говориш за това, как се чувства един мъж, ако позволи жена да му плати?

Да бе, със сигурност щеше да запомниш, ако беше казал, че защото е платил сметката, затова трябва да има втора среща. Пък и няма логика да иска втора среща, на която пак да трябва да те храни и пои, ако въпросът е в пустата сметка. Тия, които си искат нещо в замяна на платената сметка, очакват да им се разплатиш след възможно най-малко разходи от тяхна страна, не да канят на още срещи. И обикновено не са психопати, а просто по-първични скръндзи.

С тези тарикатите не съм излизала,но луди да и не се знае какво ги отключва.

basila, хората са различни - разбирам, че Ви е досадно да експлицирате някакви такива неща и искате гещалт подход към възприемането на хората и на взаимодействията им при началото на интимна връзка и съм напълно ОК с това. Но за Вас сметката не е особено важен жест - доколкото разбрах от всичките описания, не придавате голямо значение на подобни неща, както дойде. Наистина и аз не мога да кажа 99 от 100 сметки кой, как и по какъв начин точно е платил, в рамките на темата си припомних за някакви случаи, в които аз съм плащал (въпреки че казах, че не съм на 1ва).

Но хората, които придават значение на този жест и дори са готови да отрежат напълно човека (нямало да има втора среща, ако не се поеме сметката на първата - загубих им бройката на хората, които ме питаха дали съм бил имал често втори срещи), би следвало да могат да кажат малко повече за този танц на символи и жестове, така както направи блестящо ezhko. И една десета от това би било достатъчно, но само няколко човека описаха подобни ритуали, плюс никой не сподели значение зад символи/жестове. Това че някой бил стиснат и затова не плащал сметка от 1.50 е нелепо.

Определено ги е подценил и то не заради секса (нека не го добавяме към работните "задължения" - цинично става). Комбинацията Майка и Домакиня няма overtime (двойно платен), няма почивен ден (тройно заплащане на почивни дни), няма дължим отпуск (също се заплаща, когато не се ползва)! Няма дори болничен, защото дори като е болна майката-домакиня, продължава да си върши "задълженията".

Трябва да се уточни, че много жени мислещи в рамките на Модел 1 всъщност не си представят да се реализират като Майка, още по-малко като Домакиня. Принципно те искат да се реализират като Жена - да имат помощници за бита, гледачки за децата, те да бъдат обгрижвани и издигнати на пиедестал и тяхната работа да бъде да са красиви и женствени! Но дори да вземем тези, които наистина искат да се реализират като Майка и да се посветят на това основно. Това вкарва отношенията в един малко проблематичен модел, защото при конвенционалните професии всеки работещ има външен оценител  - началник или пък клиенти. Ако не се справя добре със задълженията си, получава обратна връзка от шефа или пък губи клиенти. При професия Майка-Домакиня това не е така - няма оценител и неволно партньорът бива поставен в ролята на шеф или клиент. И в много случаи се стига до това търсене на сметка за едно или друго, което се споделя толкова често в този форум - партньорът, който в началото е бил търпелив, нежен, грижовен, почва внезапно да се държи като шефче. Последното не се вписва в модел 2 - еманципирано семейство, но напълно си пасва с модел 1 - патриархално семейство, където жената няма дума, тръчка с дребни стъпчици на 5 метра зад съпруга си и дори е забулена, че да не я пожелават другите мъже. Има го този модел и днес, в по-закостенели страни.

Не знам дали патриархалният модел работи с "инстински джентълмени", но на мен ми допада много повече модела, в който домакинските задължения се делят, родителските задължения също (без да се брои всяка минутка, разбира се) и жената има възможност да прави свободно и други неща, ако това да е майка не изчерпва амбициите и интересите ѝ.

Nickkie, разбрах тезата Ви като да няма символи, знаци и закономерности в отношенията между хората и че всеки случай на взаимодействие е уникален (нещо като на basila възгледа). На това отговорих, другите неща не са към Вас, да, просто за Вашето мнение се закачих. Ако съм разбрал правилно тезата - не съм съгласен. Може да има безброй комбинации на шах, може да няма 2 еднакви игри, но базовите правила на играта ги има. Човек със сигурност когато танцува за удоволствие, а не по хореография, импровизира и импровизацията е динамичен процес между двама души. Но това не значи, че няма общи конвенции - любовен танц румба ли се танцува, или пасо добле или меренге или нещо друго. Какво ще стане ако аз танцувам румба, а Вие виенски валс? Аха, има явно някаква конвенция. Какво ще стане ако Вие не знаете как се води при танци, какви сигнали подава мъжа с водещата ръка? Той леко ще Ви води към себе си, Вие ще бягате, или точно обратното. Ако иска да се завъртите, ще Ви изкълчва ръката, вместо съвсем естествено да Ви поведе към фигурата. Какво ще стане ако танцувате танго на 3/3 или валс на 4/4? Забележете, не казвам, че трябва да мислите и знаете експлицитно тези неща - аз ги знам и мисля, защото съм дърво, защото съм неинтуитивен, броя си тактовете на ум и т.н. Казвам само, че има обективно правилно поведение, което е танго - 4/4, валс 3/3 и т.н. Това, че някой не следва конвенцията и казва, че танцува танго, но само си върти гъза и изобщо не е в ритъм и не знае дори стъпките - не го прави танго само защото той така казва! Дано обясних по-добре този път Ако не Ви е това тезата - значи просто не сме се разбрали

За да има равно разпределение на родителските и домакински задължения между двамата партньори, то трябва да прекарват и еднакво време в дома. Как да стане при различни професии? А ако жената кърми?
За мен рамкирането е обсолютно несъстоятелно и абсурдно. Ежедневието, ситуациите и т.н. подлежат на динамика.
Мъжът ми участва "равностойно" в отглеждането на детето и задълженията по дома, като равностойно е в смисъла на не се скатава, нито ми мрънка че е бил на работа цял ден и не е нужно да го моля щом е вкъщи.  Никога не е казвал - каква е тази кочина и ти какво прави цял ден, защо няма нищо за ядене и т.н. Дори вечер да се прибере късно(22:00+) приспива/къпе/обръща внимание на дете и да пипне нещо из къщи. НО мъжът ми работи не по-малко от 10-11ч в най-добрия случай и пътува често, като общо няколко месеца в годината е извън страната. Каква е рамката на този модел? Аз както стана ясно съм домакиня, майка и работя(разбира се, когато успея и защото искам). Не смятам, че някой ми е длъжен като цяло.
За сметката не мога да описвам в детайли нещо, което намирам за абсолютно естествено. Все едно в детайли да опиша как пия кафе или си мия зъбите. 😆 По същия начин - слагаш паста и натискаш копчето на четката, вдигаш ръка и плащаш сметката. Какво толкова.