Възстановяване след раждане. Видове проблеми, времеви период, упражнения.

Преди да ме вкарат  за секциото си бях с напъни. От установяването, че не мога да родя нормално до събирането на "спешния" екип мина повече от час, който си изкарах с напъни. Главичката на бебето се виждаше, но не можеше да излезе, мереха тоновете постоянно и ми казваха да не напъвам. Мм хубаво, ама това си е естествена функция на тялото и не зависи от мен. Дъщертя ми няколко дни беше с деформирана главичка, едната ѝ буза беше по-изпъкнала от другата. Всичко се оправи, ноо.. Си ми остана травмата и няколко месеца не можех да ходя нормално по голяма нужда. В главата ми звучеше само "Не напъвай, не напъвай..." Всеки път се сещах какво съм преживяла и какво можеше да стане, ако екипа се беше забавил малко повече... Но в крайна сметка и двете сме живи и здрави, а това е най-важното.
Иначе бих родила още мноооого бебета 😂

Надя, при мен беше обратното напъвай напъвай, а аз напъвам с лице и нищо не усещам, нямах никакви напъни. 

Здравейте момичета Моето раждане беше кратко, но изключително болезнено. Родих естествено, без упойка. Имах втора степен разкъсвания, 25 вътрешни шева и 10 външни Контракциите и напъните ми бяха изключително болезнени, хубавото беше, че продължиха около час. После дойде и "шиенето", без упойка, което ми се стори, че продължи по-дълго от раждането. Родих преди 16 дни и все още не смея да се погледна "отдолу"...По този повод да питам мамите, родили естествено-с какво се миете? В болницата ми казаха само вода и нищо друго, но се чудя дали е достатъчно...
Кога мога да започна да правя упражнения за прибиране на корем и бихте ли ми препоръчали някакви?
Поздрави на всички

аз се миех с сребърна вода, със смрадлика и с вода с йод капнат в нея.пръсках се и с едно италианско, което не помня как се казваше.
 на мен ми казаха да ползвам някакъв антибиотик, но понеже още ме държеше упойката, не можах да го запомня.

и аз не съм се поглеждала отдолу. но напипвам удебеляване.

И аз бях с множество вътрешни и външни. Докато ме шиеха се поинтересувах колко са и лекарят каза да не питам.. после пък и забравих.
В болницата ни правеха промивки с йод и още нещо и се чувствах добре. Вкъщи си правех бани със смрадлика и спрей цикатридина.

Ако има едно нещо, за което да съм изключително благодарна тук на всички, това е точно постоянното обясняване кое как става реално. Постоянно повтаряха, че раждането е естествен процес, но влагаха в него друг смисъл - да наблюдавам тялото си, да следя за нещо, което да е в страни от стандартното, да слушам себе си и собствените си усещания. Иначе не ми спестиха истините. До като майка ми пееше песни какъв магически период е бременност, раждане и новородено вкъщи, останалите си бяха откровени, и непрекъснато ме заливаха с листовки при кой проблем кого да търся. Друг е въпроса, че колкото и да ти обясняват някои неща, никога няма да си напълно готов

При мен някакси емоциите покрай дъщеря ми успяха бързо да премахнат неприятното усещане, което ми остана след раждането. Искам още 1-2 деца, така че се стягам за следващото раждане. Успокоява ме мисълта, че поне ще съм подготвена за това какво ме очаква и евентуално раждането ще бъде по-кратко. Но ми е пределено ясно, че като ме подхванат пак контракциите, ще искам земята да се отвори и да ме погълне. Доза реализъм няма да ми е излишна, а не като миналия път, когато цялата бременност бях убедена, че ще имам леко и бързо раждане и че едва ли не, раждането е лесна работа.

Ето няколко съвета, за които половин форум ме оплю, че съм мързел и кекава, но са важни:

- Тазовото дъно е било травмирано и разтеглено. То държи на място доста органи- дайте му почивка, като не вдигате тежко, не прекалявате с активността и, с други думи, лежите повече. Лежането не са бабини деветини, а са начин да не си събирате тазовите органи от земята, да нямате дискомфорт и инконтиненция.

- Най-полезното упражнение скоро след раждане е лежането по корем. След това- оня номер дето го показват срещу диастазата. Обаче това- след 6 седмици. Иначе упражнения, които увеличават налягането в коремната кухина- забранени, тотално. Повечето физически упражнения изискват някакъв вид "напъване", трудно е да се опише, но е въпрос на биомеханика- при силови упражнения човек или нарочно, или инстинктивно увеличава вътрешнокоремното налягане. Сами може да пресметнете какво се случва при разтеглено тазово дъно плюс опит за фитнес. Не му е сега времето.
- Приемете, че реално ще се възстановите напълно, физически и психически, след 3 години и не бързайте.
- Тайната е в почивката, не в упражненията и активизирането. Организмът е изхабен, не е сега моментът да давате форсаж в опит да се почувствате свежо- няма да стане, само ще си доизгорите силите. Т. нар. лека депресия след раждането е знак да забавиш темпото, не да се опитваш да си "нормална", защото не си. И ако някоя жена се прави на много яка и незасегната от раждането, пак си хаби излишно силите. Според китайците така се стига до хормонален дисбаланс и преждевременно състаряване.
-Кошмарите, за съжаление, са нормален страничен ефект- тялото е в режим тотална параноя, с цел опазване на бебето и повишено внимание. Именно затова след раждане жената не трябва да си дава зор, защото всяко преживяване действа по-изнервящо, поради повишената бдителност. Кошмарите отшумяват около втората година.
- Бременната може да е много здрава, но раждането изкарва от релси. Не се надценявайте. Като ви казвам, че не сте добре и трябва да се пазите, слушайте- има други теми, в които да спорите колко сте яки каки. Не сте.
- Кляканията след 6 месец са най-доброто упражнение.
- Кърменето топи целулита, но трябва търпение. То това му е целта на целулита- да натрупа Омега-3 мастни киселини. След първо раждане целулитът е повече, с всяко следващо по-малко се трупа по бедрата и повече по корема, съответно първото дете се радва на най-качествена кърма откъм мазнинен профил. Позитивната част е, че следващите пъти тялото не се раздава толкова за бебето.
- Раждането е минало и заминало, нещата ще се възстановят, макар и бавно- но това не може да се постигне с усилия, трябва време. Не си поставяй високи цели, нищо не ти е нормално- погледнато назад във времето, родилкиният период си е пълна психария, все едно да си пиян и да твърдиш, че си съвсем трезвен. Не се приемайте насериозно. Ще мине. Ужасните две са по-гадни, ама и те минават.

Много Ви благодаря, момичета Имам смрадлика и ще започна с промивките, че някак не ми е достатъчно само с вода.
Боди, и аз напипвам удрбеляване в областта на шевовете и някак изпъкнало го усещам мястото... гадна работа. Аз и хемороиди си " отглеждам"
Аз не бързам много със спорта, по-скоро сега наблягам на ходенето пеша. Мисля да започна по малко коремни като ми свърши кръвотечението. Ще правя и гимнастиката на Руми Илиева.

Записвам се да следя темата. Аз бях със секцио( второ) и по мое мнение беше гадно, но искрено съчувствам на родилите  нормално и трудно, явно е травмиращо....
И аз имам да свалям килограми, от първото дете останаха 3 кг, сега имам още 10... Знам, че е рано за упражнения, на мен и първият път времето не ми стигаше за такива, сега сигурно ще е още по- зле. Кърмя, но ми се иска да огранича храната някой ако има идеи за леки диети, подходящи при кърмене, ще съм благодарна. Имсм си и целулит, пия вода, купила съм си и ампули срещу целулит, но не смея да се мажа, не знам дали не проникват в кърмата. Така искам по- бързо да се почувствам добре, а не пак една година да съм... така.
Иначе имам все още парене и щипане при пишкане, предполагам е от катетъра, който ми слагаха...знаете ли кога мога да дам урина за изследване, може би като спрат лохиите?

Според мен, не се дръж. Ще закриеш влагалището с превръзка и ще пишнеш в колектора, колко му е. Но ако имаш инфекция от катетъра, а това е често срещано, не може да чакаш месец и кусур и да се държиш. Може да вдигнеш Т, а все пак и кърмиш. Я иди на лекар докато е време, пък дано да е нищо! По-добре едно излишно изследване, отколкото едно не навреме.

На мен също ми пареше при пишкане първите дни, след свалянето на катетъра. Омина от самосебе си и не съм търсила причина.

Ама тя съвсем в първите дни ли е? Не разбрах...Не знам, за мен е нормално да пощипва и смъди не повече от 4-5 дни, ако са минали две седмици и още щипе, може да е инфекция.

Аз раждах нормално. Бебето беше с лицево предлежание (личицето му сочеше нагоре към тавана, вместо, надолу), което много затруднява раждането и почти винаги се налага форцепс или вакуум. В България знам, че директно правят секцио. Аз се разминах само с епизиотомия.

Раждането ми продължи дълги 38 часа, но най-тежкото последствие, което получих беше фрактура на опашната кост от напъните. Два месеца се възстановявах и беше много болезнено. Всичко друго - лохии, изпускане на урина, шевове, следродилни контракции - мина бързо и почти нямам спомени.

Не, вече минаха две седмици. Понамаля като че ли патенцето и щипането, но ще отида на лекар. Аз често развивам цистити. Благодаря!