Как ви минава денят?

При мен работата позволява някои дни - един или два - от седмицата да работя от къщи, началството няма нищо против принципно, с оглед това, че съм от друг град, но аз самата забелязвам, че вкъщи се разсейвам повече и мързелувам повече, дори ако няма деца и други обекти наоколо. Единия ден по необходимост няма как, развозвам големия на две места по логопеди и психолози сутрин и следобед, а през останалото време се опитвам да свърша малко работа, докато той ми скача по главата и по тази на майка ми. Другите четири дни от седмицата си ходя на работното място.
Преди години имах колежка, която казваше, че ако остане вкъщи да си работи, домашните - мъж и две големи деца - я възприемат като свободна от работа и все я занимават с нещо.
Наистина работата от къщи не е за всеки, и то по различни причини. Сега, ако човек си има обособен "домашен" офис отделно от "къщито", може би някои от причините отпадат.

А иначе аз живея в по-голям град и работя в по-малък и въпреки пътуването нямам желание да се местя в родния си град, дори да имам възможност, не заради заплащането (същото е, а спестяваш разноските за път), а защото в съответната институция там, понеже хората са повече, задачите са по-специализирани и сравнително еднотипни за всеки, нашите, понеже сме по-малко на брой, са по-разнообразни. Та и тук причините биват разни.

Денят ми започва в 5.50 с будене на децата и приготвяне на закуски , а докато закусват им правя кутийките за училище. До 7.40  всички са се изнесли и имам около час да си изпия кафето спокойно. Работя 2 предиобеда в седмицата, през останалото време работя в къщи. Работата ми е на 5 минути с колело, та не губя време в придвижване. Работя активно до 13.30, когато децата започват едно по едно да се прибират и тогава съм на тяхно разположение за обяд, домашни, проблеми, радости, веселби. Обикновено го играя "ръководител движение" на средно натоварена гара, защото всяко от децата ми има между 4 и 6 тренировки седмично и трябва да напомням кога, на какво и къде ще се ходи, кога да тръгне и какво да си приготви в сака, или да съгласувам с други ангажирани родители кой, кога и кого взима/води. Понеже работата ми е творческа, спазвам работна дисциплина дори и вкъщи - гледам във времето , което съм определила за работа да не се занимавам с домакински задължения. Готвя следобедите, докато наглеждам писането на домашни, перални и миялни пак тогава - рутинни дреболии неотнемащи много време. Децата си имат също задължения в домакинството и всеки си знае задачите, а голямото седмично чистене го отмятаме всички заедно в подходящ момент, никой не си мисли, че майка му е прислужница.
Уикендите са заети винаги- обикновено имаме между 1 и 3 официални мача на децата в активния хандбален сезон (от септември до Великден), при хубаво време ходим на велопоходи, на разходки, по езерата наоколо, при лошо ходим на басейн, на кино, по музеи. Социалният живот също е активен, имаме доста приятели и се опитваме да се виждаме редовно, понякога напасването на програмите е трудно. Имам един голям календар, в който отбелязвам по дни  ангажиментите на всеки или семейните, така лесно се вижда кога имаме дупка, която можем да запълним с нещо весело.
Не, не ми е скучно. Рутина има, но е разнообразна и интересна. Е, понякога се налага да работя нещо спешно нощем, но го правя с удоволствие, работя с кеф.

А, именно.

Е, то това си зависи от нея и хората около нея. Когато мъжът ми е вкъщи е пъти по-лесно, защото не ме закача за нищо, каквото излезе го поема той, независимо дали е за готвене, нещо по дома или детето.
За нея съвсем умишлено я оставих да се оправя сама сравнително рано, точно за да не свикне, че мама ще прави всичко. Не само за неща вкъщи, но и прибиране (от 2 клас), ходене насам натам, всичко сама. Единствено на стоматолог я води някой от нас, защото е на неудобно за градски транспорт място.

В майчинство съм и не знам на кой свят съм. С мъжът ми се разправяме кой е по- изморен, за да може другият да приспи бебето вечерта, което пък често се буди. Виждаме се с приятели рядко, аз може би 2 пъти месечно пия кафе без бебе. Отделно обаче често имаме гости. Голямо разнообразие ми е мъжът ми да ме пусне да пазарувам сама в някой супермаркет.
Иначе като ви слушам как работите от вкъщи, не ви завиждам. Нямаше да си спазвам сроковете, без някой или нещо на главата и щях яко да мързелувам.

През последната година и половина редувам дни, в които работя от вкъщи с такива, в които работя на работа и съм с две ръце ЗА фрийланса. Много по-добре се чувствам, когато мога да си разпределям сама времето и редовно съм доста по-продуктивна.

Когато работя от дома, ставам между 8 и 10, пия си кафето и закусвам нещо леко (напоследък приятеля ми става малко по-рано и прави кафе и за двамата), отивам в парка да потичам (между 6 и 10-12 км), прибирам се, взимам душ, набързо вкарвам апартамента в ред и сядам да работя. След няколко часа, МП се обажда да каже, че скоро приключва и се прибира, тогава се залавям с готвене, за да може спокойно да хапнем (обикновено се прибира озверял от глад, работата му е с различен график всеки ден и често няма опция за обедна почивка). Докато хапваме гледаме телевизия (travel, national geographic, понякога History, много по-рядко новини, преди гледахме някои сериали по btv comedy),  после всеки си работи нещо на компа и като се изморим, се гушваме да гледаме филм или слушаме музика, или си говорим (на не-работни теми). В някои дни правим упражнения, вкъщи имаме почти всякакви тежести, ластици, TRX и тн.

Когато съм на работа извън дома, ставам около 8, пътувам 30 мин, работя, гледам в някакъв момент да отскоча до парка до работа и да метна поне 5 км, прибирам се (в повечето случаи се прибираме заедно), готвя, ядем, после пак същото, но с една идея по-малко енергия.

Събота и неделя винаги сме на планина някъде (с изключение на дните с откровено кофти време) или в парка (днес ходихме да бягаме, защото вчера успяхме да идем на планина).

При нас живота е лесен все още, защото още нямаме деца, подозирам, че след това ще трябва да стана по-организирана.

При желание и самоконтрол човек може да се организира и от вкъщи, особено ако има отделена зона за офис.
С малко бебе е трудно в началото, всеки, който има деца е минал през подобен период.
Мое мнение е, че човек като има финансова възможност трябва да си изкара пълното майчинство с детето, без да бърза да се връща/започва работа. Не го натрапвам.
Не помня да съм ходила сама без бебе на кафе, докато не навършиха поне 1г. или поне не е било често. Излизали сме с приятелки, с мм вечер по празници и случаи; ходили сме на екскурзии. Просто мой избор, не исках да се отделям от тях. С бебетата в количката ходехме на кафе и по парковете, не че моите са стояли в количките, с приятелки.

Първия месец от раждането на сина ми бях  луднала от напрежение, може би някъде до 40-50 ден (имаше си причини). Сега ми е много приятно, малкия става все по- интересен.
Помага това че с ММ сме 24/7 заедно, излизаме заедно почти всеки ден, ако не му се излиза хващам малкия и отивам при сестрите ми (и те са с бебета).
Като цяло си живуркаме добре, проблема е че това живуркане малко удря портфейла, и почнахме да намаляме темпото полека лека.
Разбира се на моменти си има напрежение и караници, но ги считам за нормално нещо, и минават за 2-3 минути.

В дните когато съм първа смяна на работа, ставам, къпя се, отивам на работа, пия кафето си там, прибирам се ,пазарувам, готвя, пооправям вкъщи или ходя на йога след работа.
В дните когато съм втора смяна на работа, ставам, къпя се, отивам на лекции, отивам на работа, прибирам се към 23 часа и нямам време за нищо друго.
В дните когато съм почивка най-често ходя на лекции, готвя, пера, отделям време за себе си, ходя на плуване или йога, превеждам, уча и гледам сериали.
Вечер след работа гледаме един сериал с МП, говорим си, пием вино или играем на някакви настолни игри.

Ако имахме и дете, не знам какво щях да правя

при нас с малко бебе минава по сл начин. в 3 ам бебето ни събужда с рев. мъжът ми го храни и оригва а аз блажено си заспивам. в 6 ам бебето ни събужда с рев. аз го грабвам да го кърмя, като клюмам и дремя докато седя и го кърмя. след това то заспива в ръцете ми. опитвам се да го оригна --спи и не се оригва. оставям го в леглото му и почва да реве. като го вдигам виждам, че му е протекъл памперса. отивам да му измия дупето на чешмата и да му сменя памперса.

държа го в скута си и се опитвам да свърша нещо на лаптопа. в 8 -9 се събужда мъжа ми и аз му го връчвам върху корема да си лежат заедно. бебето пак реве. пускаме му бетовен и се успокоява ! идва бавачката, аз й обяснявам новите си теории за това какво съм решила, че трябва да се прави. идва пак момент за хранене, връчвам изцедената кърма. и успявам да излезна . тръгвам към работата, купувам чай за офиса.
пристигам и сядамд а работя уж, в някакъв момент усещам, че съм задрямала на бюрото. става време за цедене на кърма. цедя с помпа, кърмата в хладилника.  след 4-5 часа непродуктивно седене в офиса и разкъсвана от чувство за вина тръгвам към нас. заварвам ги как спят двамцата и на никого не липсвам. тъкмо се успокоявам и вадя лаптопа за да свърша нещичко, бебето се буди и надава рев. пак е време за хранене, после оригване, после приспиване. не ще да спи ако не е в скута ми. как подяволите го приспива баща му така, че да си заспи в леглото???? решавам, че тази вечер трябва аз и мъжът ми най-после да имаме малко фън. тегля някакъв филм, който много искам да гледаме. изтеглям го. рев и време за хранене. докато кърмя гледаме филма. за съжаление памперът почва да тече, а бебето повърна върху мен. както гледам махам памперса и бебето ме оаква мен и телефона ми и дивана изобщо бая ака. спираме филма, изкъпваме го и май най после ще се спи. бебето успява да заспи в леглото си. пускаме филма и вече заспивам аз, гледайки филма, на дивана.
и така по кръг. тук таме имаме и разходки

а понякога и майка ми се включва, три дена от седмицата е при нас. прави ни вечеря и минава да каже по едно "ау ама много сте сладки, много сладко бебе, чууууус, много бързам за йога/масаж/козметик/работа".

От понеделник до петък деня ми минава по следнаха схема:
 - ставам към 6:30 - 6:50.
 - храня котките, пия кафе, цъкам на една игра във фейса.
 - в 7:20 будя детето.
 - то закусва и блее по ТВ.
 - към 8:00 започвам да гоня детето да се приготвя.
 - към 8:30 съм го завела в градината.
 - в 9:00 съм на работа.
 - след работа се прибирам, блея, туширам детето в 21:00 часа да спи, а мене си в 22:30 - 23:00.

Уикендите са ни разнообразни, зависи какво има да се прави или сме се уговорили да ходим с приятели.

Извинявай, нямаш ли възможност да не ходиш на работа, докато бебето ти е съвсем малко, за да не се подлагаш на тормоза, който си описала?

"след 4-5 часа непродуктивно седене в офиса..."
QED, аз като разправям, че няма никакъв смисъл да правиш нещо-като-работене, докато детето е малко. Изгледай го и после ще бачкаш нормално. Къде сте се юрнали, при това явно безрезултатно...

Но аз съм мързелива де...

Може да имат финансови проблеми.
Иначе и аз съм на мнение, че с малко дете до 3г. е по-добре мама да си е вкъщи.
Не знам как човек може да е продуктивен, ако не е спал поне 6 часа ...

Прочетох, че плащат на бавачка. Може би, ако парите, които остават от нейната заплата след плащането на бавачката, не са много, е по-добре да зареже това изтощително упражнение. Ако парите си заслужават, не зная...Но не ми изгледжаше хепи с това положение. Поне от написаното не останах с впечатление, че ѝ е добре.