Трябва ли да се казва всичко?:)

  • 6 212
  • 30
# 15
Казвам всичко на любимата жена. Стремежът ми е да не позволявам да се случват неща, които биха били неприятни за нея, не да премълчавам подобни неща, ако се случат.

За мен не е нормална свалка на работното място особено към семеен/обвързан човек, който показва, че подобна свалка не е добре дошла и реагира адекватно към подобен неуместен жест. Вече ако човекът толерира свалки, нещата са по-различни малко.

Накратко - не му казвайте на този етап, постарайте се да обезкуражите свалките с поведението и реакциите си, ако въпреки това някой продължи - можете спокойно да му кажете и да обсъждате заедно какви стъпки да се предприемат.


Ако допускате възможността да му изневерите с някой "особено настоятелен" - вероятно се предполага да не му казвате или да му кажете чак когато ще го зарязвате, не знам там как стоят нещата, но май това е по-честият вариант.
Виж целия пост
# 16
А, да бе, ще го занимавам с всички задявки на разни мушмороци. Бих му казала само, ако онзи е прекалено настойчив и настоятелен. Или пък се е получила някаква забавна ситуация покрай свалката. Винаги има смешни случки, които си заслужава да споделиш и да се посмеете заедно.
За всяко нещо през деня и живота си не споделям с моя половин. Може би зависи от самите хора в двойката.
Виж целия пост
# 17
Със сигурност не си споделяме всичко до последната дума, но специално за свалки си говорим.
И мен ме свалят, и се заглеждат, и се бутат където не им е работа, и него също.
Той ми казва, аз му казвам, ревнуваме се, но не и за такива дребни флиртове. По-скоро ги приемаме с насмешка нещата, пък и за мен е хубаво да се знае, че и други мъже има на тоя свят, че даже и се заглеждат по мен Smile

Само да вметна, че ревността му се изявява в леко нацупване за кратко време. Има мъже, които ревнуват по-различно, агресират и т.н. Ако този на авторката е от последния тип, не я съветвам да споделя.
Виж целия пост
# 18
Qry, това ли е ней-съкровеното, новината, че някой те е свалял??? Всеки има неща, които пази за себе си. Аз съм на мнение, че не всичко трябва да се споделя, особено тези простотии.

То се споделя точно защото е простотия и му се смеем заедно, а не защото е съкровено. Simple Smile

Но НСЧ е права, че понякога може да се стигне до някакъв проблем и затова е добре да се сподели навреме. Пак си зависи от мъжа. Ако е склонен към бой, скандалджия и е селски бек, ще си спестя откровеността.

Споко, времето и погрозняването разрешават тези драми със свалките. Laughing По някое време ти се заисква да те посвалят, ама няма кой. Whistling
Виж целия пост
# 19
Не му казвам,имам си свои терзания,слабости и радости,които не искам никой да знае,за мен са си само 😒
Виж целия пост
# 20
Не. не е нужно чак до такива откровения да стигаме. Ако искам да се изповядам - има си свещеници за тия неща. Също и много близка приятелка, която знам, че ще ме изслуша, няма да ме разбере грешно и ще си мълчи.

Но аз пък съм такъв кон с капаци, че трябва яко в очите ми да се навре свалката та да  забележа.
Виж целия пост
# 21
Аз си казвам доста неща с мъжа ми, за което моята майка много ми се караше. Но, всяка двойка е различна и всеки отделен човек пази различни неща в тайна от партньора си. Аз никога не му казвам, ако някой ме е свалял, защото след това си имам неприятности, натяква ми се с години, а и знам, че би променил отношенията си към този човек и може да се наложи да скъсаме връзки, които биха ни били полезни. Обикновено избягвам да му казвам неща, които ще го ядосат (включително и за неговите деца) или с които ще си докарам натякване и разправии
Виж целия пост
# 22
Ти нищо, ама те е страх да не ти види фейсбука.
Виж целия пост
# 23
Не обичам да споделям нищо, което не го касае. Много, много не споделям. Отивам на сбирка, банкет и толкоз, ама и той не ме пита за подробности. Когато отначало някой път исках да кажа някои неща ме контрираше, че не го интересува. Даже и да е разбрал за неприятности или радости на работното ми място, абсурт е пък да ги коментира с някой друг.
Имах колежка/приятелка, която докладваше всичко на съпругът си от до. Понеже сме и семейни приятели, когато се съберем и нейният почваше да споменава разни случки от работното ни място и да ги обсъжда. Винаги в негативна светлина и пренебрежение.
Понеже се разпиляхме колежките и един ден решихме да се видим в заведение. Той дошъл и понеже познава собствениците се наврял през кухнята да види аджеба с кого сме. За капак, масата беше за 8 човека и седнаха двама мъже, единият от които беше познат на всички ни. Та скъса я от бъзик дълго време, как нарочно сме седнали на тази маса, че да има място и за други.
Виж целия пост
# 24
Има един много тънък момент - достатъчно категорична ли си, за да поставяш граници, да отблъсваш натрапниците и да показваш, че няма да допуснеш нищо повече от невинни словесни закачки? Чиста ли ти е съвестта, че тези неща не значат нищо за теб и няма да стигнат до момент, в който да ти навредят по някакъв начин, да се наложи да се обясняваш много повече, или да търсиш помощта на мъжа ти?

Ако някой от свалячите е особено нахален, и има макар и минимален шанс да ти навлиза в личното пространство, да те причаква, да те притиска, и т.н. - тогава трябва да споделиш с мъжа ти. Да го чуе от другаде, под кой знае каква преиначена форма, е много по-неприятно и конфузно.

Ти нищо, ама те е страх да не ти види фейсбука.

Да, това и на мен ми направи впечатление. Навява на мисълта, че все пак има нещо за криене.

Би следвало всяка жена да си познава мъжа, и да знае кога, какво и под каква форма да му поднесе. Аз споделям страшно много лични неща с мъжа ми - нямам "най-добра приятелка" и не обичам "да си споделям по женски". Но никога по начин, който може да го нарани като мъж и като личност, а още по-малко пък с подтекст "Виждаш ли, че представлявам интерес и за други мъже, не си единственият ми шанс и може да ме изгубиш". Това са детински неща, които не би трябвало да имат място в една сериозна връзка.

Един мъж винаги вижда и усеща кога жената до него е обект на харесване и интерес, а още повече вижда и усеща кога тя е достатъчно стабилна, за да няма от какво да се страхува. Понякога мисля, че много подценяваме мъжете. А не бива.
Виж целия пост
# 25
Аз пък доста си споделям с мъжа ми, но свалките не ги възприемам като съкровени тайни. Много зависи кой е срещу теб и как му го поднасяш. При нас такива разговори минават помежду другото и са комични. Не знам дали е важно, ама и двамата нямаме фейсбук и всякакви подобни инстаграми и сие Joy
Трябва е задължаваща дума, която избягвам и недолюбвам. Но мъжът ми е почти винаги първият човек, с който искам да споделям - думи, емоции, преживявания. Съответно за мен това е правилно щом така го усещам и чувствам.
Виж целия пост
# 26
Точно за свалките ни е все тая и на двамата.
Тъй като аз по принцип прекъсвам всичко в зародиш не ми е нужно да ида и да му се изповядам ''виж, неска еди кой си ме сваляше ама аз го разкарах''. За мен това са дребни неща които нямат значение, за него също.
Ако някой по-настоятелен натрапник ме притеснява прекалено, бих споделила с половинката. Даже имаше такъв случай и споделих, естествено не с цел той да ходи и да се разправя ами с цел да ми даде съвет как да разкарам натрапника.

Има други неща които не споделям и които са си само за мен си. Свалка е нещо дребно за мен за което не се терзая, вниманието ми не е насочено в това кой ме сваля. Няма нищо за споделяне в такава ситуация.
Виж целия пост
# 27
Аз мисля, че някои неща са си само и единствено за мен. Не мога да споделям с него всяка една мисъл, която ми мине през главата и абсолютно всичко, което ми се случва. За свалките също, но тук таме си казвам по скоро на майтап, че имам "фен", колкото да не забравя все пак, че още има хляб в мен Grinning
Виж целия пост
# 28
Аз работя в такава среда (сервитьорка и барманка, че да си издържам студентсването), че много често ставам обект на почти сексуален тормоз от случайни мъже, редовни клиенти... Никак не ми е приятно, особено като се понапият, защото стават много настоятелни в "свалките" си и започват да ме дърпат, притискат в разни ъгли, побутват... абе във всеки удобен момент буквално са върху ми. Работя с половинката ми, той не е конфликтен, но все пак като са група и стават вече много настоятелни без значение какво им казвам (аз съм дребничка и не представлявам явно заплаха), задължително "идва на помощ". Не се стига до конфликти, почти винаги като видят мъж и се кротват. В тази връзка често му споделям ако някой прекрачи сериозно границите и това е повлияло на целия ми ден. Не го приема лошо по никакъв начин. Ако са свестни момчета и имат интерес е лесно да им откажа, може да стане дума в разговор, често си говорим кой с кого и накъде, но в тези случай реагирам според ситуацията и това, което мисля, че е по-подходящо да се каже. Например ако е близък приятел, никак не е правилно, ако ме е свалял (какъв приятел ще е тогава? Да си има мераците тихо и кротко...), ако е не близък човек така или иначе ще го отсвиря и даже сигурно и аз няма да се сетя. Имала съм случаи да ме следят, да ме преследват отново без значение от моето мнение, тогава казвам.
Виж целия пост
# 29
Има един много тънък момент
Скрит текст:
- достатъчно категорична ли си, за да поставяш граници, да отблъсваш натрапниците и да показваш, че няма да допуснеш нищо повече от невинни словесни закачки? Чиста ли ти е съвестта, че тези неща не значат нищо за теб и няма да стигнат до момент, в който да ти навредят по някакъв начин, да се наложи да се обясняваш много повече, или да търсиш помощта на мъжа ти?

Ако някой от свалячите е особено нахален, и има макар и минимален шанс да ти навлиза в личното пространство, да те причаква, да те притиска, и т.н. - тогава трябва да споделиш с мъжа ти. Да го чуе от другаде, под кой знае каква преиначена форма, е много по-неприятно и конфузно.

Ти нищо, ама те е страх да не ти види фейсбука.

Да, това и на мен ми направи впечатление. Навява на мисълта, че все пак има нещо за криене.

Би следвало всяка жена да си познава мъжа, и да знае кога, какво и под каква форма да му поднесе. Аз споделям страшно много лични неща с мъжа ми - нямам "най-добра приятелка" и не обичам "да си споделям по женски". Но никога по начин, който може да го нарани като мъж и като личност, а още по-малко пък с подтекст "Виждаш ли, че представлявам интерес и за други мъже, не си единственият ми шанс и може да ме изгубиш". Това са детински неща, които не би трябвало да имат място в една сериозна връзка.

Един мъж винаги вижда и усеща кога жената до него е обект на харесване и интерес, а още повече вижда и усеща кога тя е достатъчно стабилна, за да няма от какво да се страхува. Понякога мисля, че много подценяваме мъжете. А не бива.
Абсолютно споделям.    Peace

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия