Имам партньор от четири години и половина сме заедно,от три имам едно прекрасно детенце. Не сме женени, но си живеем заедно като двойка. След раждането той някак се промени и аз също. Аз станах по- отговорна заради детето, а той по -затворен в себе си ,сякаш ревнуваше ча за него има по-малко внимание от преди. Напоследък прави неща,за коитп съм се клела че не бих му простила... Като съм почнала да пиша ще давм с подробности. Напил се с приятели в дискотека и се прибра със смучка. Кри се цял ден и вечерта го забелязах ,питах какво е това и съма ти врвмв се прави на ударен как с ципа на якето се бил ощипал и нз какво. Е да ама усещам като лъже и вече знаех какво е станало... Призна си де, бил много пиян и някаква го дръпнала и го осмукала и дотам, е да ама едва ли само дотам. Проблема според него е,че не му обръщам внимание и не се чувства сякаш има жена?!? Ок. Аз не работя, евентуално почасово заработвам някои дни, малкия откакто е тръгнал на градина все е болен и не мога да започна никъде. Следователно той носи сериозните финанси, на мен не ми се позволява да харча, от мен пари се пазят....
Май мога още много неща да изреждам. Говорела съм с него ,викала съм, тръгвала съм си при нашите за ден два. Сякаш минава и заминава. Мъча се да са окей нещата и да не се караме пред детето. Не искам да става избухлив и нервен като баща си, но усещам как научава и прихваща много от него. А той самия е копие на баща си. Откакто промени държанието си не съм онова вечно усмихнато и весело момиче. Внимавам как се държа и социалния ми живот е 0 . За да се видя с приятелки трябва да оставя малкия на някоя от бабите или да е с мен. Ако го оставя на него нямам мира през 15 мин ми се звъни.. май сама си знам какво трябва да направя, но все отлагам ,не че мисля че ще се промени, а защото не съм готова за реакцията на детето и как да подходя...