От дълги години чета в сайта, макар да не бях регистрирана.
Бих изкала да споделя с вас моята драма.
Ами историята е следната:
Омъжих се преди 5 години за детската си любов, която смятах , че е моят свят. Бях заслепена от чувства..без да подозирам, че това ще е голяма грешка...
Още преди да се омъжа знаех, че играе твърде много ком. игри, но някак мислех, че със времето ще отмине .. да, ама неее... стана все по- зле...
Всеки ден виждах как се прибира от работа и веднага сяда на компютъра да играе. (Ако беше в мрежа с друг "приятел" още по- голяма забаве беше.)
Случвало се през годините освен да се разочаровам от това му поведение, да си позволява да ме удря. Някак в началото смятах, че проблема е в мен, докато не усетих че това е лош човек , а аз съм си съсипала живота...
През годините съм правила много жестове за помирение вкъщи, но някак все не са били оченени, защото игрите винаги са били преди мен.
В един момент усетих, че вече нямам сили да се боря срещу вятъра и се примирих, че това е моята съдба..
Две години след това, срещнах един мъж в когото се влюбих като хлапачка.
Усещах с него чувства дълбоко погребани в мен. Бях забравила какво е да ти кажат колко си красива, да те вземат от работа, да ти подарят цветя..
Усещах че съм обичана , чакана и желана.
Времето минаваше , а чувствата ставаха все по-силни.. и така докато не ми предложи брак..
Голямо изпитание ще бъде за мен да мина през този ад..