Клиники в Истанбул - Тема 4

При нас май беше от голяма полза това, че нямахме опит в БГ. Бяхме супер спокойни. Вярвахме доста във всички доктори. И тито веднъж не ми е хрумнало да питам за резултати от хормони или пък да се бъркам в преценката им. Само питах дали всичко е наред и дали всичко върви добре и това ми беше достатъчно. Но съм сигурна, че ако имахме зад гърба си няколко неуспеха в БГ, едва ли щях да съм толкова спокойна

Не ни е виновна България и българските лекари. Не мога да се оплача от внимание и липса на информация у дома. Това противопоставяне винаги съм го считала за неуместно. Когато намерих пресечената точка на късмета и съдбата след дълъг път,  накрая се оказва, че стерилитета е мъдрост.
Доверието е двустранен процес, а стремежа да е информиран един пациент е най-нормалното нещо на всеки интелигентен човек.

Аз мога да се оплача от много неща в България, което беше и причината да се насочим направо към Турция за процедура. За две години ходене по лекари в БГ, всеки се опитваше да ни засили към фонда. В Мемориал с един преглед, за два часа, ни казаха какъв ни е проблемът и какви са ни възможните ходове. За две години в БГ никой не го направи, водеше се, че единият мъжки фактор ни е единственият проблем (дори се говореше за донор), а в последствие се оказа, че мъжкият фактор е най-малкият фактор общо взето. Как да нямам доверие после на турските доктори, а да имам на българските.

Nelly, ще се опитам да отговоря на въпросите ти:
1. 6АА  (6АВ, 6ВВ и т.н.) ембрион НЕ означава, че е 6 дневен!  Пет дневен е, само че фазата на развитие му е достигнала 6. Ембриони 4ВВ, 3ВС например също са пет дневни. Само че в по-ранна фаза на развитие.
2. Да, трансфера ти е таймиран правилно. Пет дневни бластоцисти се връщат 4 дни след овитрела. Може и 5, това едва ли има огромно значение.

Последния ми трансфер при Карлъкая беше на четвърти ден след Овитрел на 6АВ ембрион. Аз отбягвам да говоря пряко с доктора за маловажни проблеми. Можеш да пишеш на сестрите. Някои от тях са много отзивчиви.

Извинявай, Тара, ама изобщо не мога да се съглася с теб! Точно управниците в БГ са виновни, че лекарите ни не стават за нищо, защото ги направиха търговци! Толкова съм препатила с близките си, себе си няма да слагам в числото, защото съм жива, а това е най-важното, но те нямаха този късмет, защото държавата го отнема на онкоболните, нищо, че темата тук е друга, говорим за лекари по принцип. Тези некадърни хора, не знам кой ги назначава за "лекари", но не пожелавам на никого да мине през ужаса, през който аз минах, защото само тогава може да разбере за какво говоря! Нашите лекари са некомпетентни и абсолютно безотговорни, с малки изключения!

Благодаря ти много! Точно от това обяснение имах нужда. Само ми стана мъчно, че не го получих от когото имах нужда да го получа. Даже да ми беше казал, че всичко е изчислено както трябва щях да съм много по-спокойна.
Просто съм много чувствителна и наперегната в момента, както предполагам се чувствате всички, когато сте в процедура.
 Дълго време съм се доверявала на много лекари, за съжаление с течение на времето загубих доверие във повечето.
Иначе в Турция моята племенница замалко да я загубим от перитонит вследствие на апандицит, заради иновативните методи на лечение... Затова смятам, че лекарски грешки могат да се допуснат навсякъде , без значение в коя държава. Аз държа да не се случва на мен и на моите близки, и мисля че съм в правото си като пациен да задавам и получавам отговори на въпроси, колкото и досадни да са те, да получавам внимание и уважение, особено като си плащам не малко за това.
В заключение искам да кажа, че моето мнение винаги е било, че щом лекарите се чувстват толкова натоварени и изнервени, то тогава би трябвало да не поемат толкова много пациенти наведнъж. Би трябвало да отделят нужното внимание на всеки пациент, както за физически преглед, така и за психическа подкрепа. Чела съм, че стресът и психическото натоварване при лечение на безплодие е съразмеримо с това при лечение на рак. Дано никога да не разберем дали е така. Просто искам да кажа, че нашите лекари до голяма степен трябва и да са психолози, и много да внимават как да общуват с пациентите си.

Всъщност благодаря на всички за коментарите и добрите думи и пожелания. Желая успех на цялото ни семейство, каквото усещам че е нашият форум... Ту се караме, ту се обичаме, но в крайна сметка целта ни е една... Щастието на всички.

Здравейте дами, дали има някой от Вас телефон на медицинска сестра от Варна, която може да дойде на адрес да ми пусне предписаните от Турция банки за вливане

nellykery, не искам да ми се сърдиш, защото нямам за цел да те обидя, напротив, разбирам за какво говориш, защото съм изтърпяла и нетърпимото от страна на лекари, но ще ти кажа, че в твоя случай, не докторът, а ти самата си си създала излишен стрес и психическо натоварване. Човекът ти е казал кога да дойдеш и какво да правиш. Кой те кара теб да мислиш, да изчисляваш и да се съмняваш? Това е негова работа - не твоя. Много правилно ти е казал, като се замислих снощи - "че той е лекарят". Когато нямаме доверие на даден лекар и имаме и най-малките съмнения, не трябва да ходим при него. Аз отидох в Мемориал, в последствие разбрах, че там няма да ми помогнат, и ги изключих като вариант. Мога да разбера, че си огорчена и разочарована от д-р Карликая, но не мога да разбера защо продължаваш при него, при положение че казваш, че това се случва за 2 път? Ембрионите може да си ги преместиш и в друга клиника в ТР, има такива случаи, не е да не може. В БГ не вярвам на 99% от лекарите, като ми кажат нещо, го проверявам на поне още 3 места, обаче в ТР не беше така, срещнах едно коренно различно отношение, вярвах на 100% през цялата стимулация на д-р Карликая, не съм си напрягала изобщо мозъка да мисля, просто следвах инструкциите. Дори не звъннах да безпокоя Фатме, за въпрос, с който можех и сама да се справя - свикнала съм да търся помощ, в краен случай, ако не мога да се справя сама. В БГ за някои клиники се чака с години, хем искаме бързо да ни приемат, хем да няма много хора и да ни обръщат много внимание, е, такъв вариант рядко се случва, за съжаление. Не трябва да драматизираш нещата толкова, само си вредиш. Имаш цел - преследвай я по-спокойно. Аз съм много емоционална, знам какво е, затова ти го казвам, но свикнах да бъда много търпелива. Няма да занимавам хората, темата е друга, но ще ти кажа как аз чаках лекар да ми отговори на въпрос  - 1 въпрос. От 8 сутринта до 14 часа клечах като животно в коридора, защото няма стол, където да седнеш, то и да има в стаите, пак няма да седнеш, защото, ако не си в коридора, може изобщо да не влезе при теб. Клечиш с изтръпнали от болка крака, молиш се, срещаш само безразличие, досада и недоволство, затова, че питаш. В крайна сметка, след много часове и молби, лекарят идва, но е забравил какво трябва да ти каже и се връща в кабинета си да го прочете, а ти продължаваш да чакаш търпеливо. Не сравнявай изобщо стерилитета с онкоболните, когато става дума за оцеляване, тогава си нямаш на представа какво е наистина отчаяние, болка и безнадеждност, това тук е направо бял кахър.
За мен не е на живот и смърт дали ще забременея, разбира се, искам, но като не стане, няма да легна и да умра, научих се да ценя живота, ако трябва, ще си осиновя дете, варианти има. Най-ценното, което имаме, е самият живот, като сме живи и здрави, всичко друго се нарежда. Също така нямах предвид лекарски грешки, те са едно на ръка, а здравна и държавна политика.
Пухчето е много права, едно време по комунизма, да си лекар - беше призвание, имаше добри лекари и не сме изпитвали съмнения, като сега. Днес това се превърна в бизнес. Много дълъг ми стана поста, извинявам се.
Много късмет ти желая! Написах ти всичко това с най-добри чувства! Успех!

Сляпото доверие в някого, никога не е правилно решение. Да, лекарите трябва да минимизират всеки шанс за грешка, но и те са хора. Съмнението е автоимунен отговор, по същество идва уж за да ни предпази, но реално ни натоварва. Представете си, че нещо се обърка - да живееш с мисълта, че е можело всичко да е по-различно, ако си изказал съмненията си е непосилен товар. Според мен всеки лекар трябва да разбира това и да приемат със спокойствие съмненията на пациентите си, това е част от тяхното призвание.

Имам въпрос към пациентките на Мемориал ... колко време горе долу е престоят по време на стимулация ? ... и след първият преглед на 2ри ден от Ц има ли някаква пауза от 3-4 дни без прегледи, каквато е практиката в България?

Аз ще подкрепя sisi, колкото и да не ми се иска. По принцип не съм от хората, които се чувстват ощетени, защото са се родили и живеят в България - напротив. Ако не ми се беше случило това + още 1-2 здравословни проблема, животът ми щеше да е песен. Смятам, че интелигентните и упорити хора в България са изключително привилегировани. И не, не съм израсла със златна лъжица, не съм чакала, не чакам и няма да чакам нищо даром. Но действително положението в здравната система и качеството на лекарите е под всякаква критика. Обиколих доста доктори последната една година и просто вече се отвращавам. Ако поне един ми беше обърнал внимание, ако бях видяла разбиране и поне една мозъчна гънка да се мърда, нямаше да говоря така. Но всеки гледа да минеш и заминеш, а ти отиваш със сериозни оплаквания и доста неприятни съмнения от друг лекар. А дори не съм ходила при някакви незнайни лекари, а при "светила". Просто ме докараха до някаква нервна криза и дупка, от която не знам кога ще изляза. А как ми писна да слушам "а ти защо оперира ендометриозната киста като е била толкова малка?" Ами защото ЧЕТИРИ РАЗЛИЧНИ лекари ми казаха, че така трябва. Заклевам ви се, аз съм адвокат и подхождам към проблемите на клиентите си с много повече мисъл, притеснение и отдаденост, отколкото срещам у лекарите, които обиколих в последната година. А от мен човешките живот и здраве не зависят....

Много сериозни теми подхванахме наистина. Нека не бъдем крайни в изказванията си, защото нещата са много относителни според случая и ситуацията. Много от нас са преживели много разочарования, но както е казала Тара, това ни е дало мъдрост. Нужни са много вяра, надежда, търпение и любов. Според мен тук е важно да се подкрепяме, да си даваме сили и да не се напрягаме допълнително или да се укоряваме или критикуваме излишно. Всеки има слабости, притеснения и тревоги.
Пожелавам ви по-малко такива и повече радост в живота.

Solace,
От втори ден до пункция при мен беше 12 дни, но ме бяха предупредили да си взема 14 дни. При фреш брой още 6 дни.
Прегледите бяха на дни: втори, пети осми, десети, 11-ти, 13-ти ден-пункция

Благодаря, Дес! Абсолютно си права! И аз така като теб не смятах, че е лошо да си живее в БГ до миналата година, тогава осъзнах в каква държава живеем и колко ги е грижа за нас управниците. Аз лично съм подкрепяла всяка една от вас, това, че съм пряма и не можах да се сдържа да не кажа какво мисля, не означава, че не съм добронамерена, напротив. Всеки може да го тълкува, както иска, нямам вина за това, мисля, че достатъчно ясно съм написала какво имам предвид. Успех желая на всички!

Никой не те разбира погрешно, sisi или поне аз. Всеки има право да изкаже мнението си. 😉