Той иска развод

Той като не е сигурен, то тя трябва да е сигурна какво иска.
Дори и да реши господина да остане при нея, как оттук насетне ще вървят отношенията им? Горката все ще трепери дали пак няма да реши, че има симпатии към някоя друга.
Та затова тя трябва да му помогне да стане сигурен. А ако любовницата реши, че не го иска, това си е негов  проблем.
Да се изнася, но преди това да му разхвърля и нацапа апартамента. Нали обича разхвърляно и мръсно. 

Апартамента негов ли е?

И аз мисля, че не е сигурен. Затова се "мотае" с решението.

Аз съм съгласна с АбсурТ. Нека тя се изнесе - така няма да е сама, независимо дали ще иде при приятели или при родителите си. Ще се разсее, малко ще се откъсне от ситуацията и ще успее да я погледне от друга страна. Аз бих я посъветвала да се опита да си достави някакво удоволствие, което да я привдигне - да си купи нещо за хобито си, каквото и да е то или нова дрешка, нещо - не, за да впечатлява размишляващия, а за да си създаде една идея по-приятно настроение. Ясно е, че няма как да не го мисли и да празнува весело, тази Коледа ще й бъде скапана, ама поне да не се до-депресира сама в празен апартамент, мислейки как той беснее с любовницата през това време.

Когато близките попитат, да им каже как стоят нещата - ама не оправданията, че не бил щастлив, тя била мърморана, чувствата му угаснали, а истината - че си е хванал друга. Няма нужда да навива никого да бъде на нейна страна - хората, които я обичат ще знаят как да реагират и със, и без повече обяснения.

Сега прочетох пак първия пост.
Привличали го други жени.
Иска да се забавлява човекът.

Отново, и отново, и отново.
От коментарите се разбира, че доста от вас, жени, сте минали по същия път. То е ясно, щастливи хора не киснат постоянно в интернет, в един и същ форум, където всички са като тях. Не ви ли хрумва, че подхода е изначало сбъркан. Или повреден. Продължавате да давате съвети в същата посока - злоба и отмъстителност. Търсене на вина, винаги у другия, у мъжа. Не съм моралист, но сегашната конюнктура в семейните отношения е виновна според мен. Хубаво, мъжете разхайтени, безотговорни. А вие - ангели небесни. Не че това, което ще кажа ще промени нещо, но за мен алчността е базовата причина. И да си признаем, повече се проявява сред жените напоследък. Неистово желание за притежание, ако може за вечни времена.
Е, не  може.
Разбирам, че не помагам, но и как да се помогне на авторката? Освен някой да я приюти в дома си? Не вярвам. Не че аз примерно не бих желал
Не си ли дават сметка повечето, че детайлите са нещо съществено. Абсурт, вие спала ли сте в кола? Зимата? Аз съм спал. Не го препоръчвам на авторката и изобщо на жена, и изобщо на човек.
Въпреки усмивките по-горе, много ме натъжават такива теми.
Егати живота живеем. Ние, щото и аз, оказва се пиша тук. Не е на хубаво.
Ако даде авторката пощенски адрес, ще и пратя бутилка шампанско. Това мога.

А ти как реши, че авторката е виновна? Познаваш ли я? А него?
Както каза Бг татко, трябва да си много долно същество за да направиш това преди празниците.
Може ли да посочиш в кой точно съвет видя злоба и отмъстителност?
Нима да го разкара е злобно и отмъстително, при положение, че той изневерява?
Защото тия неща със симпатиите е ясно какво точно значи.
Нима е злобно и отмъстително да обясниш истината на близките си, че се развеждаш, защото мъжът ти си има любовница? Ти какво предлагаш, да го крие ли? За чий ....?
А аз и на улицата съм спала. Зимно време.
Също така е признак на елементарно мислене да решаваш, че всички киснат тук, защото се еди какви си.
Ти всъщност нещо имаш ли да кажеш по темата? Нещо съществено. Съвет примерно. Предполагам смяташ, че след като тя е виновна,веднага трябва да вдигне крачка. 

Преди точно 7 години имах и аз същата Коледа като авторката, по аналогичен повод, с разликата, че не бяхме женени. Аз имах апартамент, в който да отида, но в него имаше наематели и трябваше да се чудя къде да отида посред зима и празници с всичкия си багаж + домашен любимец, докато те се изнесат. От позицията на времето, смятам, че би ми било няколко идеи по-лесно ако последното обстоятелство не съществуваше, па макар и на цената на малко циклене в празно жилище.
Ако все пак мога да вдъхна малко оптимизъм на авторката, след въпросните кошмарни празници, животът ми тръгна ИЗЦЯЛО нагоре - кариера, пари, лични отношения, всичко. Все едно изчезвайки от живота ми, този човек освободи място за един куп прекрасни неща. Пожелавам и на нея подобен късмет.

Lyam, аз не съм минал през това, понякога заемам страната на мъжа, понякога на жената, понякога на автора на темата, понякога на мълчаливия партньор, чиято гледна точка никога не виждаме.

Какво точно в казаното или направеното от мъжа в случая да ме накара да се замисля дори за неговата гледна точка? Какво точно от казаното от авторката да ме накара да оправдая този негов коледен "подарък"? Че мърморела и не правила достатъчно секс, това ли?

Ако искате да сте обективен, не може винаги да сте на страната на мъжа.

Когато заживяхме със съпругата ми, беше на много ранен етап от връзката (така се стекоха нещата) в мое собствено жилище. Не знаех все още дали ще се получат дългосрочно нещата, макар че имах достатъчно добро предчуствие да ѝ предложа стъпката, която на други гаджета и след години връзка не съм предлагал. Тогава бях решил твърдо, ако на някакъв етап се наложи да се разделяме, аз да съм този, който да се изнася (независимо по чия инициатива е било разделянето), а тя да има спокойствието да си организира нещата - колкото време ѝ трябва, толкова. Минаха години и този въпрос изобщо вече не стои на дневен ред - нещата са подредени така, че каквото и да стане (като мислите ми са свързани отдавна по-скоро с нещастен случай и подобни събития, отколкото, че може да ѝ тегля шута), тя ще има жилище, ще има банкова сметка със семейния резерв, ще има добра професия. Не знам какви са тези "истински мъже", които подреждат така нещата, че да излязат от един брак, в който често има и деца, с пълна спестовна книжка и собствено жилище, пък жената да остане на улицата. Под това един мъж "да се погрижи за семейството си" винаги съм си представял да осигури жилище, спестявания, наследство. Не да дава демонстративно някакви пари, докато му задоволяват сексуалните нужди, пък после жената да трябва да си стяга багажа или да спи в колата. 

Събирането на багажа и изнасянето навръх Коледа е символично. Символът е "изгонване". Символът е, че на провинилия се, на изневерилия, на сервиралия подобна простотия навръх Коледа му изхвърлят дрехите през терасата. Не е редно за мен хем той да къса с нея, хем тя да си ходи с подвита опашка и да се мъчи с пренасяне и всичко насред празници, дори да ѝ е удобно да иде при родители, което не винаги е случаят. Унизително е една жена да бъде принудена да си тръгне по подобен начин! И не е редно. Ако на нея ѝ беше писнало и е решила да си стегна багажа и да си тръгне - добре. Но в случая е крайно грозно, ще бъде и травмиращо за нея - без подготовка, без вътрешна нагласа. Той трябва да си ходи, това е мъжката постъпка, ако изобщо можем да говорим за мъжки постъпки за подобен мъж.

На авторката можем в темата да ѝ помогнем само с гледна точка - кой е прав, кой не е, какво е редно да се случи. Рядко в някоя тема тук съм имал по-малко съмнения относно тези неща.

Не, човече, не съм спала в кола и нея не съветвам да спи в колата, а да я вземе и да забрави да върне ключа.
Той ще си има апартамента, а тя колата, пък а дано все може да остане при родителите си за известно време!

Прав си, не е хубаво това което става- не е хубаво да хванеш друг клон, без да споменеш дори на жената че си с нещо недоволен от нея и което е най- гадното- да не спреш поне да ѝ правиш дете, докато сваляш друга, с която смяташ да замениш сегашната.
Това са детайлите, които на мен ми вадят очите+ курвенския номер да ѝ каже за забежката си преди празниците, очаквайки тя да го напусне веднага, че да може той да ги прекара с другата.

Ама вие защо си мислите, че той нарочно й го е казал наш преди празниците?
Чисто статистически - най-много раздели, битови инциденти и тн - стават все по и около празници.
Просто напрежението около тях винаги в огромно, колкото и приповдигнато щастливи да се правят всички.
Може просто нещо да го е натиснало и да не е издържал.
Грам не го оправдавам, но и моите раздели винаги си били около празници.
Просто не издържаш накрая на изкуствения балон.

Иначе - съм на мнението на Бгтатко. Да, така трябва да постъпи един истински мъж. Но те наистина са малко и рядкост.
За съжаление.

Aз не мога да се извъртя достатъчно, че да обвиня авторката, за което и да е "провинение" от изброените, защото той дори не й е споделил, че има проблем в тези насоки. Никой не чете мисли, а всеки има някакви си свои недостатъци (така де, недостатъци в очите на един, предимства в очите на друг - няма значение) - редно е, ако нещо в половинката те дразни МНОГО и ти боде очите ежедневно да вземеш да си отвориш устата и да кажеш нещо по въпроса, а не да охкаш и ахкаш колко си щастлив, докато цъкаш с език на ум и търсиш заместник. Да не говорим, че чистофайничеството, либидото и мрънкането общо взето са си черти на характера - той си е избрал жена, с която е живял 5 години и се е оженил за нея и тя си е имала някакви нейни си недостатъци, които той е сметнал за ОК, за да й предложи брак.

И да вметна нещо, с което сигурно никой няма да е съгласен, затова подчертавам, че си е мое мнение: Мъжът се очаква да бъде стабилен и да внася спокойствие и сигурност. Една от чертите на стабилния и спокоен мъж (според мен) е да не притръпва на всяко измрънкване на жена си и да не се вживява прекалено. Не мога да взема насериозно мъж, който драматизира, че жена му била мрънкала (освен, ако не става дума за някакво постоянно нещастно и недоволно същество, което по-скоро се лигави, но авторката никак, ама никак не ми звучи така). Моят приятел, например, сякаш има заложена в мозъка филтрираща програма, която пресява сериозните мрънкания (когато споделям нещо, което ми е сериозен проблем) от дребните примрънвания за някоя тъпотия (и тях сякаш не ги чува, което е ОК, защото и без това не ми трябва да ги слуша и да превръща всичко в ПРОБЛЕМ). Всъщност в 99% от случаите казва нещо, което ме разсмива и край. Аз правя абсолютно същото нещо, когато той се изнерви - ако се е изнервил по смислен въпрос откликвам, ако е за тъпотия му се смея и го разсмивам. 
Та като чуя мъжки аргумент - Много мрънкаш - това ми говори за две (три) неща:
А) Жената действително има причини да мрънка и мъжа не е златен, бял и светъл;
Б) Този мъж не умее да комуникира спокойно и да обръща на майтап дребните неприятни мигове, когато другият се е изнервил, а това е супер изначално важно умение особено у мъжете.
И по-редкия вариант В) Мъжът си е избрал класическо мрънкало, което по начало си е такова и няма какво да се оплаква, защото жените не се падат от тотото, а си ги избираш (както и мъжете впрочем).

Гугъл, съгласна съм, освен с В). И преди съм казвала, че съм мрънкало. Преди не бях така! Сега "защо не минеш от там", което е ясно, че е "мини от там" и всякакви такива въпроси, които всъщност не са предложения. Не искам да обвинявам жената, но баба ми е такава. Не знам от нея ли съм го взела или просто така се получи. Мъжът ми има проблем с планирането, не го бива изобщо в това. Може би този факт ме донакара да поема инициатива, но не обвинявам и него.
Опитвам се да се отуча от мрънкането, но понякога не се усещам. Затова сме се разбрали с мъжа ми да ми казва "гъба", нещо което означава "млъкни, ти си побъркана".
Доколкото знам и майка ми е казала на баща ми, че иска развод на 24.12, а той се изнесе ден преди рождения ѝ ден. Съгласна съм и с това за празниците. С бившия ми се разделих по телефона, цялата треперех, нямаше как да издържа и минута повече. Все пак не мисля, че съм постъпила правилно, но същия ден още не си легнах до него. Не знам момичето как ще говори днес с него, как ще легне до него, още повече да празнува с него. Аз бих обсъдила положението и или някой се разкарва още първата вечер, или се казват какви са проблемите и кой какво ще направи за да се справят двамата с тях.

Защото има друга. Т.е. сериозен стимул.
Ако нямаше все някак щеше да избута още няколко дена.

Две от изреченията на авторката ясно показват, че няма нищо за обсъждане:


От ясно по-ясно.