Здравейте.
Почти сигурна съм, че имам сериозен проблем, но не знам върху какво точно трябва да поработя за да го премахна.
Преди осем години бях на 22 и се запознах с момче на 20, с което имах прекрасна връзка. Абсолютен пожар, бурен секс, невероятна харизма, момчето беше с моят идеал за визия буквално, (даже и зодията му Овен ми е любима
), гледаше ме по начин, който никой друг не ме е гледал, непрекъснато изненади, мънички жестове направени с много любов, стихотворения и т.н, получавах всичко, от което имах нужда, зареждахме се всеки ден помежду си, никога не се карахме, бяхме истински щастливи, влюбени до небето и убедени в това, че ще прекараме живота си един с друг. За съжаление нещата не се получиха, настъпиха промени в характера му, започна да променя интересите си и всичко приключи по негово желание две години по-късно. Раздялата ми повлия много тежко, но бях решила, че ще продължа напред, преместих се в друг град, завърших следването си, започнах да спортувам и да излизам с приятели. Започнах много да говоря с тях за това как се чувствам, говорих винаги когато усещах, че вътре пак нещо ме стяга или ми тежи. След година той ме потърси за да разбере какво се случва с мен, початихме си съвсем културно без излишни подробности. Мина се известно време реших аз да го потърся, но се държеше дръпнато, а в последствие от нищото се появи една дама, която твърдеше, че му е половинка и не желае да го търся повече, защото й било писнало да чува името ми по 100 пъти на месец. Колкото и странно да беше това за мен (за две години той ми писа един път, както и аз на него веднъж) казах си, така да бъде. Година по-късно видях, че отново е необвързан, дори се беше отбелязал в моят град, но от последното включване на бившата му повече не се потърсихме. От този момент нататък аз от своя страна реших да дам шанс на нов човек да застане до мен. 3 години след раздялата ни се впуснах в нова връзка, която продължава и до ден днешен. Този път още по-сериозна от предишната предвид годините, на които сме със сегашната ми половинка. Той е работохолик, изключително начетен, по-голям от мен с три години, здраво стъпил на земята, интелигентен и стабилен. Говорили сме в началото за бивши, споделяхме си кой през какво е минал. Даже помня когато ме разпитваше за предната връзка ми беше казал, че очите ми светят докато разказвам. Никога не е ревнувал, даже напротив, винаги ме слушаше с интерес. Тук идва обаче и същината на проблема ми. Почти на 30 съм, със сериозна работа, ангажирано ежедневие, със зрял партньор до себе си, но нещо все още ме яде отвътре за този човек, сякаш не съм го преживяла. На няколко пъти за всичкото това време ми се случваше да го препознавам в гръб и направо ме свиваше отвътре корема в първия момент при мисълта, че това може да е той. Случва ми се и неволно понякога да отворя неговия профил в социалните мрежи (въпреки че се нямаме в приятели отдавна още когато всичко приключи) в началото го следвах редовно, изведнъж го забравих, покрай новата ми половинка съвсем, в един момент обаче любопитството ми пак се засили и ей така, на периоди. Понеже публикува всичко публично, интересно ми е да следя дали си има приятелка, как се променя визуално, какво работи, къде отива на почивка, дори на няколко пъти ми е идвало отново да му пиша, но след онази случка с бившата не съм. Когато говоря за това с приятели казвам, че ме е яд, че не сме запазили с този човек добрите взаимоотношения и сега, когато ми се налага да пътувам до неговия град не мога да му се обадя да се видим. Не знам дали това се дължи на факта, че раздялата ни беше от разстояние и от тогава се гледаме само на снимки или е нещо друго, което подсъзнателно ми дава усещане, че нещо някъде там във времето е останало незавършено. Че може би трябваше все пак на живо да изясним нещата и да си кажем занапред какво следва - да се уважаваме или да се забравяме. Все си повтарях, че ще го забравя нацяло този човек, че ще ми се случи нова любов и ще забравя старата, че времето лекува, но уви. 6 години по-късно все още имам желание да сме приятели, да се видя с този човек и да поговорим. За какво - и аз не знам. Не мога да си обясня защо все още в мен го има този интерес, та се надявам поне вие като погледнете картината от далече поне да ми дадете някаква насока какво да правя и на какво се дължи всичко това.
Виж целия пост
Почти сигурна съм, че имам сериозен проблем, но не знам върху какво точно трябва да поработя за да го премахна.
Преди осем години бях на 22 и се запознах с момче на 20, с което имах прекрасна връзка. Абсолютен пожар, бурен секс, невероятна харизма, момчето беше с моят идеал за визия буквално, (даже и зодията му Овен ми е любима
), гледаше ме по начин, който никой друг не ме е гледал, непрекъснато изненади, мънички жестове направени с много любов, стихотворения и т.н, получавах всичко, от което имах нужда, зареждахме се всеки ден помежду си, никога не се карахме, бяхме истински щастливи, влюбени до небето и убедени в това, че ще прекараме живота си един с друг. За съжаление нещата не се получиха, настъпиха промени в характера му, започна да променя интересите си и всичко приключи по негово желание две години по-късно. Раздялата ми повлия много тежко, но бях решила, че ще продължа напред, преместих се в друг град, завърших следването си, започнах да спортувам и да излизам с приятели. Започнах много да говоря с тях за това как се чувствам, говорих винаги когато усещах, че вътре пак нещо ме стяга или ми тежи. След година той ме потърси за да разбере какво се случва с мен, початихме си съвсем културно без излишни подробности. Мина се известно време реших аз да го потърся, но се държеше дръпнато, а в последствие от нищото се появи една дама, която твърдеше, че му е половинка и не желае да го търся повече, защото й било писнало да чува името ми по 100 пъти на месец. Колкото и странно да беше това за мен (за две години той ми писа един път, както и аз на него веднъж) казах си, така да бъде. Година по-късно видях, че отново е необвързан, дори се беше отбелязал в моят град, но от последното включване на бившата му повече не се потърсихме. От този момент нататък аз от своя страна реших да дам шанс на нов човек да застане до мен. 3 години след раздялата ни се впуснах в нова връзка, която продължава и до ден днешен. Този път още по-сериозна от предишната предвид годините, на които сме със сегашната ми половинка. Той е работохолик, изключително начетен, по-голям от мен с три години, здраво стъпил на земята, интелигентен и стабилен. Говорили сме в началото за бивши, споделяхме си кой през какво е минал. Даже помня когато ме разпитваше за предната връзка ми беше казал, че очите ми светят докато разказвам. Никога не е ревнувал, даже напротив, винаги ме слушаше с интерес. Тук идва обаче и същината на проблема ми. Почти на 30 съм, със сериозна работа, ангажирано ежедневие, със зрял партньор до себе си, но нещо все още ме яде отвътре за този човек, сякаш не съм го преживяла. На няколко пъти за всичкото това време ми се случваше да го препознавам в гръб и направо ме свиваше отвътре корема в първия момент при мисълта, че това може да е той. Случва ми се и неволно понякога да отворя неговия профил в социалните мрежи (въпреки че се нямаме в приятели отдавна още когато всичко приключи) в началото го следвах редовно, изведнъж го забравих, покрай новата ми половинка съвсем, в един момент обаче любопитството ми пак се засили и ей така, на периоди. Понеже публикува всичко публично, интересно ми е да следя дали си има приятелка, как се променя визуално, какво работи, къде отива на почивка, дори на няколко пъти ми е идвало отново да му пиша, но след онази случка с бившата не съм. Когато говоря за това с приятели казвам, че ме е яд, че не сме запазили с този човек добрите взаимоотношения и сега, когато ми се налага да пътувам до неговия град не мога да му се обадя да се видим. Не знам дали това се дължи на факта, че раздялата ни беше от разстояние и от тогава се гледаме само на снимки или е нещо друго, което подсъзнателно ми дава усещане, че нещо някъде там във времето е останало незавършено. Че може би трябваше все пак на живо да изясним нещата и да си кажем занапред какво следва - да се уважаваме или да се забравяме. Все си повтарях, че ще го забравя нацяло този човек, че ще ми се случи нова любов и ще забравя старата, че времето лекува, но уви. 6 години по-късно все още имам желание да сме приятели, да се видя с този човек и да поговорим. За какво - и аз не знам. Не мога да си обясня защо все още в мен го има този интерес, та се надявам поне вие като погледнете картината от далече поне да ми дадете някаква насока какво да правя и на какво се дължи всичко това. 
