Тук, вече бях убедена, че има друга. 1000%
Имало едно момиче, към което изпитвал симпатии..
Даааа, следващото изречение.
Играла съм го този филм. Точно същия. Бременна в 8мия месец. Никога допреди това не ми се беше случвало. На 31. След почти 2 месеца (точно на термин) се роди дъщеря ми. И 10 месеца ад. Ад! Без една лоша дума да ми е казал, с опити да се върне, да ме обича, да забрави. Не можа. 10 месеца, в които кърмих дъщеря си с болка и сълзи. Всеки ден! И до днес не мога да си простя това. Ако можех да върна времето назад ЕДИНСТВЕНОТО , което бих променила е, че бих си тръгнала веднага. С новородено, за пръв път майка. Щях да си спестя 10 месеца ад. Тоест живот без любов.
Не ми беше изневерявал. Достатъчно ми беше, че тя е в мислите му. Ежедневно. Ежечасно. Ежеминутно.
Нямаш деца. В момента, в който това ти се случва знай, че това е голям плюс. Тръгни си бързо. С достойнство. И сигурност, че ще дойдат по-добри времена. Няма начин.