Детето ни не иска да има братя/сестри

  • 11 298
  • 142
# 60
Да обясня какво казвам аз, ако не е станало ясно - не я намирам за лоша майка. Напротив, изглежда да е добра майка и добър човек. Което няма да промени факта, че голямото дете няма да е вече едно и ще изпитва ревност. Но тя трябва да го приеме. И голямото дете ще трябва да приеме, че не е вече едно на тати и втората си майка.
Виж целия пост
# 61
Виличка, какво първо дете,? Първото дете не е нейно дете, а е на мъжа й, а тя няма как да му е майка, нищо че живее с тях. Жената си иска нейно дете, а чуждото си остава чуждо, каквото и да си говорим, колкото и да се говори, че щом било на любимия мъж, значи било и на новата жена. И си проличава бързо, когато се появи родното дете. Просто е по-лесно за нея чуждото дете да е на същата вълна и сега като е видяла, че то е контра, и не й харесва. Това са нещата от живота -една жена може да приема или да търпи детето на мъжа си, но го прави заради мъжа си, а не защото примира от лИбов към неговото дете, а съвсем естествено иска да има свое и ще си обича своето. Останалото е прах и празни приказки.
А дали съвсем случайно няма някаква минимална вероятност на авторката да ѝ пука за това дете, за чувствата му, за отношенията им?
Виж целия пост
# 62
Има много случаи /аз лично знам за два такива на мои познати/, в които две деца от едни родители се обичат и обгрижват по различен начин, като демонстративно се показва любовта към едното и се подчертава, че то е любимото дете. В едното семейство дори бащата наричаше дъщеря си "мърша" и "боклук", а на сина си /2 години по-малък от дъщерята/ купуваше купища подаръци за стотици левове. В другото семейство бащата беше готов буквално да убие по-голямата си дъщеря, само защото е бутнала по-малката. И на всяко пийване повтаряше на всички, че обожава малката си дъщеря и че тя е смисъла на живота му. А голямата не я обича чак толкова. Да не говорим за случай, в който майката буквално изгони собствената си дъщеря, защото не се разбираше с доведената, която тя обичаше страшно много.
Та случаи има много и всякакви, и това че авторката не е биологична майка на детето не я прави по-малко родител от баща му. Особено щом детето живее с тях, тя го гледа и се грижи за него.
Винаги ми е било чудно, защо, когато мъжа приема чуждо дете от първия брак на жена си това е нещо велико, а когато жената приеме детето от първия брак на мъжа си винаги трябва да има нещо гнило.
Виж целия пост
# 63
Уиш, а по моите мнения какво мислиш? Ти имаш деца с голяма разлика.
Виж целия пост
# 64
Уиш, а по моите мнения какво мислиш? Ти имаш деца с голяма разлика.
Янтре, да ти приличам на някой, който би искал разрешение от детето си за каквото и да е?  Mr. Green А конкретно за твоите мнения, с две ръце се подписвам под следното (цитирам те по памет):"Не са длъжни да се обичат, но са длъжни да се държат прилично един към друг." Хау.
Виж целия пост
# 65
Andariel, за лична кауза ли си си поставила да се бориш с мащехите? Жената дава сигнали, че се старае за семейния комфорт и се грижи за първото дете повече от много други родни майки. Да я плюеш как мислела само за личното си щастие, първо, не отговаря на така представената обстановка и, второ, не ти прави чест. Дали има обич към детето не знам, ако го гледа от бебе - вероятно има. Но за да се отгледа стойностен и щастлив човек има нужда от още много други неща - грижа, съпричастност, отговорност, справедливост, които, ако са осъзнати, няма да бъдат заличени от появата на ново, родно, дете.

Както и да е, дамата според мен се отказа да чете заради злъчни безполезни коментари.

Е, то затова се казва мащеха, а не майка. Какво я плюя, плюене ли е констатацията, че авторката иска на нея да й е удобно? Че кой не го иска? Грижата и съпричастността са до момента, в който се появи родното. То затова се казва  родно, а не доведено.  Колко да е справедлива? Колкото е справедлива всяка майка, която в един момент трябва да дели ресурса между своето и доведеното. Не зная дали и откога гледа детето, не съм й чела хисторито. Ха, сега се отказала да чете заради жлъчни коментари! Ми, да беше написала като първо изречение "да пишат само тези, които са на моя акъл и искат това, което искам аз".

На авторката й пука за това дете точно толкова, колкото отговаря на нейните интереси. А нейните интереси е да има свое дете. Човек може да декларира всичко на думи, но става интересно какви решения взема и какви действия предприема на практика. Не казвам, че не й пука, а че "обективните реалности" определят и конкретните действия.
Виж целия пост
# 66
Абсолютно права е Анди. Peace
Виж целия пост
# 67
Понеже в момента го играя мащеха, и съм и от обратната страна- дъщеря ми стои често при баща си и приятелката му. Ми няма нито аз да стана майка на детето на приятеля ми, нито другата ще е майка на моето. Хубаво е, че не се и натиска де. Та доведения ми син е голям- почти на 20. Дъщеря ми на 4. Смешки големи са. Ако можех да раждам деца, нито щях да питам единия, нито другия.
Виж целия пост
# 68
Андариел, по същия начин не ми пука на мен, че при вече родено едно аз реших да родя още едно(две). И на теб не ти пука, до колкото знам имаш две деца. И на теб не ти е пукало от наличието на едно и си родила второ. Каквото и да декларираш.

Родителите на повече от едно дете в повечето случаи успяват ли да делят ресурсите на семейството по относително справедлив начин?
Виж целия пост
# 69
То е ясно, че родителите решават, не е нужно одобрение от наличните деца.
Но в малка възраст е по-безконфликтно.
Виж целия пост
# 70
Не съм се отказала да чета. Напротив. Но нямам думи да отговоря на последните постове. Не зная от къде си личи и как прецениха някои от вас колко обичам детето си и как се грижа за него. Мащеха или не, само ние си знаем кой за кого колко дава. Не съм се оплакала от детето, споделих ситуация, за чието решение помолих за съвети. От тук нататък няма какво да коментирам, нито изпитвам нужда да доказвам обичам ли го или не, грижа ли се за него или не, и какво искам и не искам. Разбрах, че реакцията му е нормална за възрастта, че много деца на неговата възраст са реагирали така. Разбрах, че вероятно и моята реакция е била повлияна и от други фактори, разбрах как да постъпя. Отново благодаря, смятам, че всички други констатации са излишни.
Виж целия пост
# 71
la principessa - моите мнения са принципни, не става дума изобщо, че не си му майка, нещата които мисля са валидни за деца от един баща и майка.
Виж целия пост
# 72
Хм, струва ми се безкрайно несправедливо от авторката да се очаква да се грижи за доведеното дете, да го обича и да се съобразява с него като родна майка и за капак на всичко, независимо какво ще направи или каже тя, да ѝ се изтъкне:"Много важно- ти не си му истинска майка, ти си само една мащеха." Като че ли тук родилите свои деца (и с голяма разлика, и породени, и всякакви) не са се грижили за своя комфорт и не са маскирали това като грижа за родните си дечица. Да бе, да.
Виж целия пост
# 73

Е, то затова се казва мащеха, а не майка. Какво я плюя, плюене ли е констатацията, че авторката иска на нея да й е удобно? Че кой не го иска?
...........................
На авторката й пука за това дете точно толкова, колкото отговаря на нейните интереси. А нейните интереси е да има свое дете. Човек може да декларира всичко на думи, но става интересно какви решения взема и какви действия предприема на практика. Не казвам, че не й пука, а че "обективните реалности" определят и конкретните действия.


Толкова жлъч и толкова негативизъм рядко се среща- твоя работа как се справяш.
Но, защо си заела работното място на човек с емпатия, който би бил полезен, не мога да разбера?

И да- всеки иска да му е удобно, ако може.
Което не пречи да не държи докрай да е така и да роди колкото деца реши, без да се съобразява с желанието и егоизма на родените вече.

И пак да- обективните реалности определят, а те са- жена, която е приела като свое чуждото дете и го отглежда с баща му, вместо да вдигне няколко скандала и да го опъди при майка му или да си потърси ерген, както много жени с деца правят, когато търсят втори съпруг.
И отново да- интересите на жената включват И собствено дете- противното би било ненормално.
Теб обаче, какво ти убива този интерес, не ми става ясно? newsm78
Виж целия пост
# 74
The wishmaster честно казано вобще не ми пука дали ще ми кажат - не си му майка. Това няма нужда да ми се набива, сама си го знам. Чудя се обаче, защо така се поставят всички под една шапка. Защото не съм го родила, значи няма как да го обичам. По същата логика всички осиновители не обичат осиновените си деца. Което е абсурдно. Но, мен това никога няма да ме спре да защитавам интересите на сина си. И ако (дай Боже) някой ден си имаме още едно детенце, то ще направя всичко възможно сина ни да е подготвен и да не се чувства втора цигулка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия