Здравейте, рядко се включвам с коментари, а още по - рядко с теми, но последните дни има нещо, което не ми дава мира. Не зная как да подходя и се обръщам към Вас за съвет. Сблъсках се с нещо, което вече няколко дни не ми дава мира. Преди няколко дни къде на шега, къде сериозно, засегнахме пред сина ни темата за братя/сестри. От години се борим със съпруга ми за бебе, но без успех. Както и да е, това е друга тема. Та гледахме един филм с многодетно семейство и питахме малкия дали си представя да са толкова много. Останах шокирана от отговора му - "не, аз съм си сам, всичко си е за мен". Направо ме удари с мокър парцал. Винаги сме го учили да е щедър, че семейството е благодат, не веднъж сме коментирали когато някой близък е сам, колко е трудно, колко е хубаво да имаме братя/сестри. Ние с мъжа ми си имаме братя/сестри, с които сме близки и сме показвали колко хубаво е това. Не съм очаквала такива мисли от негова страна. Не успях дори да продължа разговора, за да разбера защо така разсъждава, какво го е провокирало да мисли по този начин. Просто ме остави без думи. И сега не зная как да реагирам. Знам, че трябва да проведем сериозен разговор по въпроса и да изясним някои неща, но дори не мога да си представя защо и как се е родило в неговата глава такова мислене. Моля ви помогноте ми със съвет. Сблъсквали ли сте се с такива мисли, как реагираха по - големите ви деца на новината за бебе? Ами ако сега стане нашето чудо, при положение, че малкия не иска да има братя/сестри, как да се справим с този проблем?
Виж целия пост
Детето ни не иска да има братя/сестри
- Публикувана: 27 дек. 2017, 11:18 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2017, 13:01 ч.
# 1
27 дек. 2017, 11:24 ч.
На колко години е детето?
Според мен децата не могат и не трябва да имат думата по този въпрос. Това е решение на родителите.
Виж целия пост
Според мен децата не могат и не трябва да имат думата по този въпрос. Това е решение на родителите.
# 2
27 дек. 2017, 11:25 ч.
Едно дете няма как "да си представи" какво би било в многодетно смейство. И е некоректно да го питате, такава новина се представя на детето като свършен факт, не е то човекът, който може да взима решения и да носи последствията за тях. Казвам го от позицията си на многодетен родител. Всяко последно дете не иска да има някой след него, страхове много, страхът е емоция, не е разумно решение.
Виж целия пост
# 3
27 дек. 2017, 11:30 ч.
Не знам на колко е " малкият", но знам, че това не е негова работа- дали да имате още деца.
От вас се иска само да го уверите, че в сърцата ви има място за обич за повече от едно дете и да си представи как на празници другите са с братята и сестрите си- както вие сега, а той ще бъде сам.
И ако нещо го боли,няма с кого да сподели дори.
Разбира се, според мен, разговорът след болднатото, трябва да се проведе след като вече си бременна и да завърши с нещото, което не е приятно- че в един момент родителите си отиват от този свят.........
Виж целия пост
От вас се иска само да го уверите, че в сърцата ви има място за обич за повече от едно дете и да си представи как на празници другите са с братята и сестрите си- както вие сега, а той ще бъде сам.
И ако нещо го боли,няма с кого да сподели дори.
Разбира се, според мен, разговорът след болднатото, трябва да се проведе след като вече си бременна и да завърши с нещото, което не е приятно- че в един момент родителите си отиват от този свят.........
# 4
27 дек. 2017, 11:33 ч.
Според мен децата не могат и не трябва да имат думата по този въпрос. Това е решение на родителите.
Абсолютно. Малко дете да решава тези неща е смешно.
Още малко и разрешение ще му искате
Ако стане чудото, ще свикне.
Виж целия пост
Според мен децата не могат и не трябва да имат думата по този въпрос. Това е решение на родителите.
Абсолютно. Малко дете да решава тези неща е смешно.
Още малко и разрешение ще му искате
Ако стане чудото, ще свикне.
# 5
27 дек. 2017, 11:34 ч.
Здравей!
Колко голямо е детето?
Ние баткото също го питахме и той веднага каза "да". Макар че и "не" да беше отговорил, това едва ли щеше да ни спре... Сега много обича сестричката си. Разбира се, на моменти проявява ревност, но е в рамките на нормалното. А и гледаме да не даваме повод.
Имате ли близки с малко бебче? Да се запознае отблизо детето с бебетата, да види че няма страшно.
Весели празници!
Виж целия пост
Колко голямо е детето?
Ние баткото също го питахме и той веднага каза "да". Макар че и "не" да беше отговорил, това едва ли щеше да ни спре... Сега много обича сестричката си. Разбира се, на моменти проявява ревност, но е в рамките на нормалното. А и гледаме да не даваме повод.
Имате ли близки с малко бебче? Да се запознае отблизо детето с бебетата, да види че няма страшно.
Весели празници!
# 6
27 дек. 2017, 11:36 ч.
Разбира се, че е решение на родителите, но все пак бих била много по - спокойна и щастлива, ако и той се зарадва на бебето. Но при този отговор от негова страна не съм сигурна, че ще е така....
П.С. - докато пиша много от вас са се включили, за което съм изключително благодарна. Доуточнявам - никой не говори за искане на разрешение, или той да решава, става въпрос за позицията му и за странното изказване - всичко си е за мен?! Това ме шокира най - много. Покрай нас има много близки с бебета, с всичките си играе като идват на гости, глези ги, разхожда ги. Просто наистина не очаквах такава реакция. Разбира се като настъпи момента ще се проведе сериозен разговор, но ме заболя и исках да споделя, да попитам, не съм се сблъсквала до сега с такива проблеми. А малкия никак не е малък, на 13 е вече.......
Виж целия пост
П.С. - докато пиша много от вас са се включили, за което съм изключително благодарна. Доуточнявам - никой не говори за искане на разрешение, или той да решава, става въпрос за позицията му и за странното изказване - всичко си е за мен?! Това ме шокира най - много. Покрай нас има много близки с бебета, с всичките си играе като идват на гости, глези ги, разхожда ги. Просто наистина не очаквах такава реакция. Разбира се като настъпи момента ще се проведе сериозен разговор, но ме заболя и исках да споделя, да попитам, не съм се сблъсквала до сега с такива проблеми. А малкия никак не е малък, на 13 е вече.......
# 7
27 дек. 2017, 11:39 ч.
Наблюдавам доста деца, които са били сами повече време - 5-10г. Никое не иска да си дава "трона". Ще свикне. И ще му е много полезно даже!
Виж целия пост
# 8
27 дек. 2017, 11:39 ч.
Добре, защо не пишеш на колко години е детето? Едно е на 3, друго на 10, трето на 15.
Погледнах назад в мненията ти - доколкото схванах става дума за дете на около 14, което е биологично само за мъжа във връзката и живее с баща си и с авторката.
Виж целия пост
Погледнах назад в мненията ти - доколкото схванах става дума за дете на около 14, което е биологично само за мъжа във връзката и живее с баща си и с авторката.
# 9
27 дек. 2017, 11:41 ч.
Че какво го питаш?!!? Изумявам се. Каква работа има детето да участва в семейното планиране и въпросът за броя деца. Ти си родителят, не си приятел, а родител, авторитет.
Виж целия пост
# 11
27 дек. 2017, 11:58 ч.
Аз като само дете бях реагирала по същия начин на подобен въпрос от майка ми преди години. В моето семейство това би означавало, че предимно аз ще трябва да се занимавам с бебето, защото трябва да се уча на отговорности и т.н + жестоко ограничаване на парите, които имахме. Тези неща бяха абсолютно сигурни, а всякакви неща от сорта на - сестринска любов, колко е хубаво да сте двама беше нещо далечно и въобще не сигурно при 12-13 годишна разлика. При разлика 1-2-3 години още не се разбира толкова и може да е добре, но при по-голяма разлика вече е кофти. Имах съученичка, майка и реши да забременее от втория си съпруг, когато бяхме в 10 клас. Момичето беше като постоянна бавачка, личният и живот изчезна... Сега не иска да види сестра си въобще... Не е и добре да не се взема предвид мнението на децата. Изграждате ги като самостоятелни личности, а при всяко мнение, което не ви харесва - ти си дете, аз така казах, ще ме слушаш.
Виж целия пост
# 12
27 дек. 2017, 11:58 ч.
Ами гледа практично на нещата човекът... Най-добре е да си е сам и всичко да е за него. Разликата е голяма, няма да си играят, я, по-скоро ще трябва да се грижи за новия член на семейството. А на тази възраст самотата, старостта и подкрепата от близки далеч в бъдещето са някакви празни понятия.
Не си го слагай на сърце.
Виж целия пост
Не си го слагай на сърце.
# 13
27 дек. 2017, 12:04 ч.
Има огромна разлика как момичетата и момчетата на тази възраст приемат новия член на семейството. В момичетата се събужда майчинския инстинкт, гальовността (окситоцинът), а при момчетата тъкмо се е развихрил тестосеронът. Младежът си е реагирал съвсем адекватно на възрастта и пола си - и моят номер 3 реагира така на хипотетично зададен аналогичен въпрос. Още повече, че това, което казва, може да е цинично, но е вярно. А съм забелязала, че когато имаме на гости семейства с бебета, те леко го плашат, той не знае как да си играе с тях.
Виж целия пост
# 14
27 дек. 2017, 12:29 ч.
Имам двама братя, аз съм най-голямата, с единия разликата ми е 5 г, с другия 15 г. Ами като бях на 5 г бях много по-ентусиазирана, че ще имам братче ( радвах се, че няма да е момиче, за да не ми пипа куклите). На 15 г приех новината много по-зле, първо, че детето е от друг баща, второ, че разликата ни щеше да е много голяма, мислех, че всички ще ми се подиграват и какво ли още не, да не забравяме, че точно тогава бях в пубертата и беше някакъв ужас просто. Всички знаеха за мнението ми, разбира се никой не ми обърна внимание. С течение на времето лека, по- лека приех нещата, особено след като се роди. Сега сме си много близки, но като разбрах за новината наистина реагирах много зле, започнах да рева, да се тръшкам, да говоря какво ли не... Сигурно изобщо не и е било лесно на майка ми, но нещата се наредиха с времето, сигурна съм, че и при вас ще стане така.
Виж целия пост
С течение на времето лека, по- лека приех нещата, особено след като се роди. Сега сме си много близки, но като разбрах за новината наистина реагирах много зле, започнах да рева, да се тръшкам, да говоря какво ли не... Сигурно изобщо не и е било лесно на майка ми, но нещата се наредиха с времето, сигурна съм, че и при вас ще стане така. Препоръчани теми