Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

Гледах Вездесъщият .Определено ме изненада и много ми хареса.

The Man Who Killed Don Quixote
Изказванията на критиците, следящи фестивала в Кан, бяха не особено ласкави, що се отнася до изстрадания проект на Тери Гилиъм. хаотичен, неясен, недостатъчно артистичен- малка част от изказванията за филма. След като го изгледах и попремислих вече няколко седмици, мога да си направя няколко извода от въпросните реакции.
Първо, за мястото на определени жанрови филми във фестивалната вселена. Специално в Кан комедиите са били винаги на неособена почит,  комедиите на абсурда малко повече, но само ако са доволно претенциозни като тези, да речем, на братята Коен. Режисьор като Тери Гилиъм би бил радушно приет, но във вида си от "Кралят на рибарите" или "Страх и омраза в лас Вегас", не монтипайтъновския.
От друга страна, друг фестивал- в началото на месеца в Карлови Вари 'Мъжът, който уби дон Кихот" мина с доста голям успех. Ще кажете, все фестивал, къде е разликата- ами разликата е, че като чешки фестивал този в КВ е силно повлиян от чешката киношкола. А тя има стабилни традиции в комедиите на абсурда и в сюрреалистичните такива- две неща, към които Гилиъм винаги се е придържал, тук тоже. Та- зависи си от фестивала.
Втора тема за размисъл- защо и критика, и фенове обявиха филма за недостоен за творчеството на Гилиъм. Моят личен отговор е, че явно са позабравили какво всъщност включва въпросното творчество. Понеже да, определено това не е "Бразилия", или "Кралят", или "Страх и омраза", но преди да започне да прави шизофренни халюцинации с висока степен на алегоричност, Гилиъм беше един от двамата в сърцето на явлението "Монти Пайтън". И ако да не е шизофренна алегория, "Мъжът' е Монти Пайтън от-до. Убийствено забавен, убийствено непукистки. И ако да е монтипайтъновски като хумор, то като визия, размах на въображението и приказност този филм адски много напомня на моят личен гилиъмов любимец- "Приключенията на барон Мюнхаузен". Ако го помните и ако като мен го обичате- не пропускайте.

Сега, извън отклоненията, за самия филм. Вече казах, че е забавен, казах и че е шарен и приказен. Трябва да кажа и че наистина е доста разпокъсан, критиците са прави за това, и му липсва някакъв уникален, дълбок смисъл, от базата на който да се търсят оригинални алегории и да се прави арт-кино. Гилиъм си е направил нещо като неособено завоалирана автобиография, нахвърлил е някоя и друга въпросителна за смисъла на творчеството и живота на артиста, избрал си е новото любимо холивудско момче да го изиграе, и е облякъл всичко в доспехите на един от класическите литературни герои. Наистина за някой, който е чакал след 22 години правене филмът да е абсолютният шедьовър на един безспорно голям майстор, всичко това ще дойде разочароващо. Аз обаче се смях до сълзи, смяха се и моите приятели, смяха се и всички в пълния кино-салон. смях се така, както не съм се смяла от последния си "Монти Пайтън". И понеже не очаквах точно това, Гилиъм отдавна се е преместил към по-арт киното, останах много приятно изненадана.
Хуморът е безкомпромисен и много сатиричен, абсолютно политнекоректен, нещо, което, да си признаем, вече май само такива като Гилиъм се осмеляват да правят. Шегите с арабския свят например са на нивото на онова списание, което си изпати преди години точно от това. Има и много ситуационни смешки, включващи повтарящи се падания, пърдене и т.н., но дори и те не лъхат ан евтиния като от адамсандлърова комедия. За това основна заслуга имат тези, които падат и пърдят, което ме води към основния коз на филма и това са актьорите.
Джонатан Прайс е леко неориентиран, но изключително чаровен като обущаря, мислещ се за Дон Кихот. За това в огромна степен допринася визията му,  комбинираща благо достойно лице с перушина на проскубано пиле, но и опитът му  немалко филми на дуото Джоунс/Гилиъм. Декламациите му леко се изтъркват към средата на филма, но обратът, който претърпява линията на героя му след средата, му позволява да демонстрира и част от драматичния си талант. Като цяло филмът не е за Дон Кихот, затова и макар официално централна, ролята му не позволява особени маневри.
Адам Драйвър от друга страна грее и се справя идеално със задачата да поддържа ритъма на филм, в който буквално всяка сцена минава през неговия герой. Признавам, че лично аз не бях особено убедена как актьор с неговия прагматичен подход към ролите ще стои в сюрреалната вселена на Гилиъм, но момчето събра отсечения маниер, с който играе в "Момичета', с дивата интензивност на Кайло Рен, поръси ги с щедри дози животински нагнетизъм и в крайна сметка постигна герой, от който буквално не можеш да откъснеш очи всичките 140 минути на филма. Да, с Джони Деп този филм щеше да е различен. В него щеше да има нега, лудост, меланхолия  и ексцентризъм. Сега получаваме самоувереност, нападателност, силни амплитуди, скрита нерешителност и вина. Няма как да знаем кое би било по-добрият вариант за филма, но в този си вид героят Тоби работи. И работи заради Драйвър. (за тези, които не го понасят и които упражниха словото си под десетина публикации на снимката с овцата- тук Адам целува съвсем реална такава, сцената ще ви развихри с нова сила, уверена съм; за тези, които като мен припадат по мъжкото му излъчване- в никой филм досега не е бил по-секси)
Двете мадами са на двата пояса- Куриленко е красива и много мръснишка, идеална за ролята си на мутреса; испанската девойка е пълна трагедия, ако и да е красива такава. И двете имат шанса да се катерят по двуметровата драйвъров снага, Куриленко го прави със забележителен талант.
Поддържащият каст в лицето на толкова много прекрасни испански актьори е прелестен бонус, макар че бисери като Роси Де Палма можеха да се използват доста по-пълноценно.
Костюми, декори и приказни създания- личи си, че бюджетът е бил неголям, но пък се усеща и развинтената фантазия на режисьора, та аз лично съм съвсем доволна. А решението още в първа сцена до класическата вятърна мелница на Дон Кихот да се поставят в кадър и модерните перки на алтернативните източници на енергия- не е ли това съвсем гилиъмова алегория?

За финал, за да не изпадам в подробности, които биха иззели от удоволствието да се гледа един толкова развлекателен филм, ще спомена само, че испанските и портигалски екстериори са едно от най-красивите неща, които съм видяла на филмова лента в последно време. Искам да живея нейде покрай Толедо!

Ей Джо, ти да не кандидатстваш за пост на филмов критик в някоя медия?
Жан Рошфор умря, затова не се получи на Гилиъм филма за Дон Кихот. Аз не съм недоволен. Даже само с Бразилия да беше останал, пак щях да го зачитам за гений.

Одисеята на Жак-Ив Кусто

За първи път пиша в темата, но има повод. Снищи гледах новата Мисия. Не правя реклама, защото има действително успешни филми. За феновете, всичките ви очаквания ще се сбъднат.
Имам и любима реплика: "На колко бяхте? Итън отговаря: Обичайното:smile:
А музиката, за мен най-филмовата музика след Star wars.
Благодаря за хубавите предложения на испанското и италианско кино.
Нещо италианско, не е нов
Извинявай, ако те нарека любов моя – за настроение.

Тази май е испанската версия, а тази италианската: https://www.imdb.com/title/tt1074213/?ref_=tt_rec_tti
И двете съм гледала, но испанската повече ми харесва.

Поправям, испанската е

Палми в снега

12-тият човек

И от мен положително мнение.
Биографичен, приятен, за мен беше глътка свеж въздух
Препоръчвам, ако не искате натоварващи филми.

Ант-Мен и Осата (Ant-Man And The Wasp)
https://www.imdb.com/title/tt5095030/?ref_=nv_sr_1

Много по-слаб от предния филм. Предвидим и досаден, с крайно неубедителни отрицателни герои. Дори и хуморът издишаше и в много от случаите изобщо не бе на място. Много съм разочарован. Най-слабата продукция на Марвъл от години.


Мисията невъзможна: Разпад (Mission: Impossible - Fallout)
https://www.imdb.com/title/tt4912910/?ref_=nv_sr_1

Най-накрая един качествен блокбастър. Който обича екшъни със сигурност ще му хареса.
Една от най-добрите мисии според мен. ОК, има няколко наивни моменти, но подобен филм не може и не бива да се разглежда от подобен ъгъл, защото е преди всичко развлекателен и ако екшъна, съспенса и изпълнението е добро, то няма как да не се сложи висока оценка. Стегнат сюжет, силни отрицателни герои, хумор, каскади, екшън, мащаби. Хубаво е да се види на голям екран.
Том Круз ако не се лъжа мина 50-те години, не мога да разбера как все още изглежда толкова млад. Все едно е на 40, нямам думи.


Mamma Mia: Отново заедно (Mamma Mia: Here We Go Again)
https://www.imdb.com/title/tt6911608/?ref_=nv_sr_1

Отново заедно след 10 години. След този филм бих добавил: Mamma Mia: Never Again!
Лентата от 2008 г. бе една от много много малкото комедийни/романтични/мюзикъли продукции, които съм гледал повече от един път. И наистина получи се добре и вкара много хора на средна + възраст в киносалоните, да си припомнят доброто старо време, когато бяха млади и слушаха АББА.
Сега обаче 10 г. по-късно това бе някаква гротеска. Първо, само да започнем с главната героиня – Дона. Ами по дяволите 2008 г. Мерил Стрийп игра Дона със сини очи, докато Лили Джеймс е с кафяви. Извинявам се но това е абсурдно недоглеждане от толкова много хора. Не знам как е възможно просто?!
Двете приятелки на Дона бяха еднакво дразнещи и излишни и като млади и като стари с до болка омръзналите заучени клишета (то нямаше и разлика в годините ако питате мен или поне аз не видях, даже в бабетата имаше малко повече живец).
Като изключим неостаряващия Колин Фърт всички останали дърти във филма бяха едни ужасно уморени коне. Баба Шер не искам и да я коментирам. Едвам си мърдаше устните, изглеждаше много глупаво и никак не място. Анди Гарсия изглеждаше меко казано абсурдно. Добрият стар Джеймс Бонд не искам да го коментирам. Стелан Скарсгард иди-дойди, но пак зле. Още по-лошо обаче за Аманда Сайфред. Не знам какво се е случило с това толкова игриво, сладко и непринудено 20 г. момиче, защото тук изглеждаше на 40 г. отегчена лелка. Младите версии на Бил, Сам и Хари горе-долу. От тях най-вече бих отличил девственика Хари. Макар да се държеше доста самоуверено като за девственик ама карай, на кой ли му пука изобщо за някаква логика.
Също така не знам как би се почуствала една майка завела щерка си на този филм и дали след това ще я пусне сама на море, хаха. Обичната Дона за една седмица някъде преспа с трима непознати ама иначе непрекъснато повтаряше, че не е такава... Да, да, убедихте ни всички, хаха.
Най-големият минус като цяло е много слабият мюзикъл и романтизъм. Нямаше животец. И ако не беше младата Дона да ни зарази с една неподправена положителна енергия, то това щеше да е един от най-безсмислените филми виждали някога бял свят.
Продукцията има два големи плюса. Единият е липсата на Мерил Стрийп (за съжаление се появи в края, имах си аз, хайде сега номинация за оскар!), а вторият е невероятната Лили Джеймс, която остави сърцето и душата си, раздаде се напълно и доказа, че е много по-добрата версия на Дона.
Спокойно можете да пропуснете.


Небостъргачът (Skyscraper)
https://www.imdb.com/title/tt5758778/?ref_=nv_sr_1

Умирай трудно, но вместо момчето с потника гледаме Скалата. Не е истина колко много са копирали, а най-дразнещото беше в края, когато Скалата ревеше и викаше жена си, точно както култовия Джон Маклейн. Стана ми неудобно...
Екшън филм само за крайни фенове на този жанр. Единствените достойнства на продукцията са мащабите и перспективата, както и операторската работа, особено ако се гледа в Аймакс салон наистина може да ти се завие свят.

Гледах "Да обичаш Пабло" и бях приятно изненадана! Хареса ми. Пенелопе беше невероятна!!!

И аз го харесах.

+1,но да допълня, че и Хавиер с този завален говор и  развален английски също беше добър. Но, да , Пенелопе тук също е №1.

"Радиус" гледах вчера- абсолютно безсмислен и муден.

Невъзможна мисия:Разпад

Снощи реших да посетя тази продукция и останах очарован. Следя поредицата, следя филмите с Том Круз - един от любимите ми актьори, заедно с Майкъл Дъглас. Филмът почва малко мудно, но после те хваща за гушата и почва екшъна. Съгласен съм, че това е най-добрата Мисия, но с една корекция - след тази от 2006 г. - демек третата.
По въпроса защо Том Круз изглежда млад - ами в Забвение направи това много силно впечатление на феновете му и го обсъждахме във форума на ИМДБ, но всеобщото мнение е, че се поддържа. Добър е. Харесвам го.

Най-хубавите сцени бяха в Париж. Особено по улиците. Полицайката, която я простреляха си изигра перфектно ролята. Бялата вдовица има особен сексапил - някак интригуващ. Исла е поостаряла, а Лутър трябва да смъкне няколко килца. Анджела Басет пак играе подобна роля като тази в "Код: Олимп" и "Код: Лондон". Но иначе става, доволен съм. Тук играе малко на ръба, ту лоша, ту добра.