Мъжът ми постоянно виси пред телевизора

  • 11 471
  • 65
# 45
Е добре де,не работи ли този мъж?
Виж целия пост
# 46
   Безработен е.
Депресията е много сериозно заболяване, което може да има доста по тежки последици от висенето пред телевизора. Авторката сама трябва да прецени дали става въпрос за депресия, или за мързел. Все пак тя си познава човека.
   За работата съм абсолютно съгласна  Peace
Виж целия пост
# 47
Мартина, ако питаш мен - след година и 8 мес. болнични е пенсионер по болест. Иска да работи. И смисълът на живота му е работата, но там където работеше не е подходящо при това заболяване. За друга работа не иска и дума да чуе, а и не е млад вече. Трудно се намира работа. Не, че търси.... Все се надява, че ще се върне на старата си рапбота.
Виж целия пост
# 48
Ама не пише и да търси. За теб нормално ли е майката да опъва каиша на 10 часа, при наличие на двегодишно, а таткото да гледа в тв и даже за детето да не се грижи? Щото за мен не е. Айде, да кажем, че за нея е по-лесно да си намери работа по някаква причина, но щом тя ще го играе мъжа вкъщи по отношение на парите, нека той бъде така добър да си отлепи задните части от дивана и да поеме детето и домакинството.

Не виждам нужда да я насъсква някой, тя си е достатъчно набрала и сама.

Е, хайде да не избързваме.
Нито знаем кой каква работа търси, нито някой въобще е на мнение, че при 2 годишно дете трябва РОДИТЕЛИТЕ, не само майката да са по 10 часа на работа, защото то ще расте все едно на седмична градина.
Не мисля, че трябва да я насъскваме срещу него, защото досега по някаква причина, не ѝ е пречело, че щом се върне от работа, висва пред телевизора.
Сега изведнъж му е бясна и иска да си събира багажа- ами, не е без нищо и не е заради навиците му, които никога не е крил.
За мен, има друга причина за промяната на чувствата ѝ и отношението към него.
Няма начин, ако обичаш човека и държиш на него, да не можеш да го присъединиш към теб и детето.

А, ако наистина е в депресия, трябва да се търси помощ, защото не е безобидно.
Виж целия пост
# 49
Няма начин, ако обичаш човека и държиш на него, да не можеш да го присъединиш към теб и детето.

А аз не намерих начин. И не е да не съм опитвала. И сигурно съм много глупава, но при мен не се получи. И докато не пораснаха децата, всичко ставаше на сила, с викане, изнудване ... Не можах да го приобщя нито към занимания с децата, нито към семейни празници, към нищо. Почивните дни и отпуските той планираше предварително при кого и къде ще работи. Ако аз организирам нещо - сядаше като на гости, а после се радваше - колко добре минало всичко. Без той да има някакъв принос към организацията.
Виж целия пост
# 50
За съжаление, не винаги зависи от нас- някои хора искат да се променят, а други не.
И пак за съжаление, когато дойде " сляпата неделя", сме готови да игнорираме всички негативни сигнали, които сме получавали.
Но пък, за наше успокоение и за да не се изживяваме като жертви, е добре да се опитаме да напаснем различията си и да се възползваме от положителните качества на половинката.
Виж целия пост
# 51
Ами  половинките ни сигурно също се напасват към нашите недостатъци, идеални хора все пак няма. Проблемът е обаче, когато партньорът не иска, или не може да се нагоди към някои от тях. В такъв случай или единият се променя, или другият къса и хвърля.  Confused
Виж целия пост
# 52
променете нещо в начина на живот. ако ще се почувства по реален като цепи дърва ами изнесете се извън града и нека цепи дърва ... да се събира с приятели ...
Виж целия пост
# 53
Баща ми като остана без работа беше подобна картинка. От гледане на тв по цял ден, прерастна в лежане и гледане в тавана. Беше станал много емоционален, не искаше да остава сам. Страх го беше от скуката. Чиста депресия! Отиде на психолог и мина на лекарства. За щастие намери една временна работа и се приземи от тавана. После му дойде кураж да започне да се занимава с хоби, което да превърне в бизнес. И си е поставил цел. Не го бяхме виждали никога така човека - за някои хора работата е един нормално протичащ ден и да нямаш какво да правиш по цял ден е кофти работа.

Според мен остави малкия на зомбито и почни работа - малкия ще го излекува. Неволята учи на работа. Ама ако ще ти е по-спокойно, можеш да споделиш с психолог.
Виж целия пост
# 54
Чета в много теми и ми се струва, че прекалено големи очаквания имате към психолозите. По начало работата на психолога не е ясно точно каква е, защото той не е лекар, не предписва лекарства за депресия, според мен дава някакви съвети как да реагираш на ситуацията. Според мен един некадърен психолог може да те обърка много повече, да не говорим, че вероятно (не съм наясно с тези услуги) таксите им не са никак малки, а за един бездруго безработен и нервен от безпаричие човек това е направо много по-фатално от висене пред телевизора
Виж целия пост
# 55
По-скоро психиатър, исках да кажа. Психолога може да насочи към психиатър, ако не се лъжа.
Виж целия пост
# 56
Ба тия мъже и депресията им! Бе аз що не съм в депресия, като от три и повече години съм у дома, че и с деца?
Може и да не си в депресия, ама яко те пере сачмата.


Горното влиза в графата " просташка и ненужна обида ", ако не ти харесва, може и селяния да се нарече.
Виж целия пост
# 57
Да задаваш въпроса - Ами аз що не съм в депресия , като си седя във къщи? - е все едно да кажеш - Ами аз защо нямам рак, като пуша?
   Крайно време е българинът да проумее, че депресията е заболяване, и като такова изисква по-сериозно отношение, а не присмех.
 
Виж целия пост
# 58
Да задаваш въпроса - Ами аз що не съм в депресия , като си седя във къщи? - е все едно да кажеш - Ами аз защо нямам рак, като пуша?
   Крайно време е българинът да проумее, че депресията е заболяване, и като такова изисква по-сериозно отношение, а не присмех.
 
Да. Някои нямат ресурси за справяне с житейски ситуации или със намиране на варианти за ново начало или подобни. За голямо съжаление подобни неща не се учат в училище, а психология, социално ориентиране и подобни би трябвало да са сред основните предмети в училищата.
Виж целия пост
# 59
Повечето мъже считат, че тяхната работа е да доставят ресурсите на семейството и загубвайки възможност да правят това,  се чувстват загубили мъжкото си достойнство ... Смачкват се...
... Не мачкай повече човека! Обичай го! ... той се чувства зле заради вас... ако нямаше за кого да го прави, едва ли щеше да му пука толкова...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия