Манталитетът на българина.

Винаги ще бъдеш зад оградата, не можеш да я прескочиш, дори само да надникнеш отвъд.

За да се мисли масово така, значи може би има защо. Да не забравяме все пак, че това вярване върви ръка за ръка с онова "за лудо работи, за лудо не стой".
Освен това, тук наистина не се намират под път и над път милионери, които да са си изкарали парите точно с кървав труд и пот на гърба. Има много работливи и едновременно с това заможни фермери, примерно, но те не са чак свръх богати. Това, което лично на мен ми е правило впечатление при нашенските работодатели е, че обикновено, ако има някакъв производствен процес в бизнеса им, рядко са запознати в подробности със работата на всеки работник и обикалят цеховете с ръки в джоби, докато да речем в Германия могат да се видят и доста такива, които ако застанат на струга, могат да свършат работата на стругаря. Съответно, когато знаеш добре какво значи да се върши една работа, си склонен да заплатиш за този труд по-богато.

принципно е редно шефа да е просто един добър работник. и той даже си работи понякога.

в БГ шефа си е конкретно шеф. под него са пъдарите. и после тия дето вършат нещо.

ами така си е било, докато се въведе американския модел на мениджмънт, акции, профит ...

Работникът пък съвсем не е запознат с бизнеса на шефа и смята, че той само се разхожда с ръце в джобовете.

На него му е все тая как се разхожда, ако му има доверие , че нещата вървят и за всички ще е добре. Масово служителите нямат доверие в началниците, в методите им на оценка на постиженията, на ръководство ...
Ако не си сигурен дали след 3 месеца фирмата ще я бива, дали ти ще си на работа, дали ще може да плаща заплати ... какво да влагаш в нея освен работно време ?

Ако нещата са стабилни, прозрачни и на основа доверие , то ще в друга картинката.
Всичко е до мениджмънт. И мотивацията на служителите и ръста на фирмата.

Е, разбира се , на един лабав мениджър мързеливите служители са му виновни.

гледаш го бизнесмен - той се окаже с 8 куршума човекО. хаха българския шеф

Аха, предполагаме, че ти си я прескочила. Е, как е? РазкажИ ми, за да ти завидя на по-зелената трева! И колко голяма работа си. Току успееш да вложиш малко (с)мисъл в няколко изречения поред.

По повод "оградата". Според Гьоте "Човек вижда толкова, колкото знае."
И не само според него. Нормално е, ако не борите проблеми с текучест-
во и управление, съжденията да са повърхностни и на база "дочуто по
тивито". Или преподавани нявга по училища и университети. Не искам
да засегна никого с подобни твърдения. 

Какво означава "ако не борите"? Мислиш си, че това, което пишеш е някакво тайно знание, което имат само началниците ли? Ми, сори, ама това се учи, ако щеш има го описано и в тонове учебници, а и човек трябва да е сляп, за да не ги забележи тези неща дори като работник, ако е малко по-наблюдателен и любопитен. Ако има текучество, проблемът не е в работниците, а в управлението. Аз като работник дори не си правя труда да си пратя сивито на обява, която се появява през няколко месеца за едно и също място, защото за мен вече това е сигнал, че нещо не е наред. А най-често не е наред някое от следните неща - ниска заплата, очаквания да се работи много повече часове, отколкото е обявено, изпълняване на допълнителни, несвойствени за длъжността задачи. Често е комбинация от поне две неща, а още по-често комбинацията е малка заплата и овъртайми.

 Ти с какво текучество се бориш и как? Разкажи, поне да научим нещо, дето не е написано в учебниците.

Отговорът не е в учебниците, а в Дяволът носи Прада. Има различни причини за текучество и една от тях е, че работещият въобще не може да схване какво се иска от него, просто не става, не може да пробие. Съответно той може да си мисли, че понеже се мори, си заслужава заплатата и мястото, а всъщност въобще да не е така.

Андариел, наистина, кога ще предкочиш оградата на учебниците?

Предполагам ще каже че не би разбрала.

"It's an Oakland thang and bitch you wouldn't understand"

Спокойно, именно защото съм я прескочила, все повече се виждам, че човек трябва да си чете учебниците, защото повечето неща, които ги пише там са напълно валидни. Ама човек трябва да ги е чел с разбиране, а не с фантазия.

Не бой се, в повечето случаи не работникът не схваща какво се иска от него, а дори след първите два месеца много добре схваща, дори когато тези очаквания не са казани в прав текст. И изчаква още някакво време, докато си намери по-добра работа. 

С това твърдение ме изгуби за събеседник по темата.
Иначе харесвам клишетата, в тях има есенции на реални явления.
Но учебниците не са такива, есенциални. Писани са от хора, които
най-често нямат представа от "как се случват нещата".

Много детински представи за успеха срещам в тази тема. Лошо няма, но това потвърждава тезата, че ситият на гладния не вярва.

За да си успешен, независимо дали ще си фермер, човек с малък, среден бизнес или пък дай Боже всекиму (който го иска) шеф на огромна корпорация, задължително освен теоретичната подготовка и знания, трябва да имаш практически и житейски опит. Да си се сблъскал с различни човешки взаимоотношения, да си пооцапал ръцете с кал, да си поработил и като черноработник. Това изгражда, оформя мирогледа, ценностите, целите, успяваш да направиш разлика между добро и лошо, ценно или заменимо и незаменимо.

Чорбаджийското поведение на бг работодателя (което е масово) се дължи на неговия ограничен мироглед, липсата на комплексност на личността, както се спомена по-горе, за да си добър шеф – трябва да си тръгнал по цялата верига на бизнеса си и да си я пробвал, практикувал, а не само наблюдавал. Така няма да вденеш нито какво има предвид работника от поточната линия, когато ти говори, че линията твърде забързва или пък е твърде бавна, нито пък ще можеш да приложиш всичките си гениални идеи, придобити като теория в някой университет. Просто защото ще си един може би потенциално добър работодател, но пък с ограничен поглед, защото ти липсват натрупванията, които дава опита.

Истината е, че много малко хора стават за лидери, но пък затова има цели отдели, които се занимават с човешките ресурси. Не тук, тук в Бг са отчайващи нещата – има едни лели тип ТРЗ от соц-а и другата крайност едни момета-каки дето знаят къде да открият маникюристка, но от психология, подбор на хора и поведение на служител, не вдяват и грам.

Като цяло в БГ се чупят звената по цялата верига – като се тръгне още от подбора, който често дори липсва, пълнят се дупки и се стигне до управител, мениджър, който е като палма, присадена в планина.

Но като цяло, най-големият проблем е, че липсва отношение на уважение към труда на другия.

Това отношение на превъзходство, което се демонстрира на хората, които търсят или кандидатстват за по-ниско квалифицирана работа, е направо кошмарно. Смятам, че подобен момент липсва, примерно, в Германия. Има една обява за чистач, заплата, работно време – отиваш, наемат те или не и до там. А тук често хората се срамуват от работата си, защото се усеща този момент на "а ти това ли бачкаш, а-ха".

Сякаш всички са длъжни да бъдат гениални, реализирани, поне Стив Джобс, за да заслужат уважение в нечии очи. Грешка. Работата си е работа, всички трябва да се хранят, всеки независимо колко е умен или тъп, какви дипломи или не има, в крайна сметка преди всичко е човек и колкото и да не ни се иска, се налага и двата типа да се храним. Че някои имаме претенции и по-нагоре да се катерим по пирамидата на Маслоу даже.

Затова винаги са ми били комични хората с огромни претенции, опити за превъзходство над останалите и особено с демонстрациите на това. Мога книга да напиша с такива от собствената си житейска практика. И ще, някой ден, като одъртея достатъчно. Сега мога само да се смея.