Манталитетът на българина.

Сетих се за един скеч...
 "Аз им казвам, че съм так-так, а те не, била съм тик-так." 

Това за езика и говоренето е още едно нещо, за което учените се дърпат като деца. Едните казват, че било езиков инстинкт, децата научават езика и проговарят без специално да им се обръща внимание. Другите казват, че не можело така, ако на бебето не му говориш, няма да научи езика. Аз съм по-склонна да приема първата версия, защото втората ми изглежда продукт на западняшкото мислене как детето трябва да бъде особен обект, а не просто член на семейството и социума, което живее в него и се учи в него. Почти всеки член на семейството, а и дори на улицата, който види бебе, не устоява на изкушението да отиде при него, да го закачи нещо, да му каже, да си "поговори" с него. Така нещата се получават по съвсем естествен начин. Дават се доста примери, в които на бебетата никой не им говори - то си виси на гърба на майка си, а тя си върши обичайните дейности, като естествено майката си общува с други възрастни, с членовете на семейството и т.н. Като започне да щъка бебето, то пак си щъка около майка си и другите възрастни, докато те си вършат работата и животът си  тече, а бебето започва да се включва по свой начин във възрастната комуникация и щат-нещат, общуват с него.  И повечето деца от момента на възникването на езика си го усвояват и всичко си е нормално, все пак тези деца си живеят в тази езикова среда, никой не ги е изолирал, което за мен е най-важното. Абсолютно съм възмутена от опитите да се обвиняват майките, че децата им имат забавяне в езика и говора заради това, че не им били говорели.  В едно нормално семейство с нормални родители децата си живеят и общуват, а не са под ключ в някоя стая, изолирани от всичко и всички, че да не могат да усвоят езика.

Освен това има и значение какво ще ти говори детето- дали ще му напълниш главата с приказки, или ще го въведеш в света си и ще му кажеш думите, с които да изрази кое го тревожи, какво иска.

Синът ми не говореше и го бях научила на знаци с ръце, за да комуникира, а да не се тръшка. След това си проговори. Ми това е, децата чуват език, няма нужда да застанеш срещу него като на разпит и да му каканижеш. Това не е внимание, защото реално доста майки не забелязват, че те си говорят, а детето е спряло да слуша.

Децата са естествено любопитни, не са съдове, в които да наливаме. Ние създаваме ситуации, те се учат.

Сега, знам, че стои гот детето ти да знае сложни думички и да брои, макар че ми е смешно при ситуации с деца, говорещи три езика и смятащи на три годинки, които обаче още си акат в гащите.

По-добре да не започваме за акането, че ще стане мазало. Скоро се опитвах да чета книга на някаква детска психоложка, която твърди, че рано научените да не се наакват деца, имат известни психически отклонения. Поради разбираеми причини, не можах да си наложа да я дочета.

Само малък цитат от книгата на Франсоаз Долто:

Абе остави, детето е не специален, а свръх-специален обект. Аз съм прецакала нещата от има-няма 28 гестационна седмица. След това прецакването е тотално и генерално, заради употребата на окситоцин при раждане, та от моите деца хора няма да излязат.

То кой няма отклонения...обаче имам усещането, че идват от други места, не от тези, описани в теориите.

Иначе ме кефи тая мода майката да е маниакално въвлечена във всеки детайл.

А тази нощ спах към 9 часа. Можеше и още, ама ме събудиха. Лузър ще си остана, не мога да работя и уча по нощите:)

Те тези деца ще се научат да акат дет трябва, ама поне не си общуват с надуваема кукла.

И моят общуваше със знаци. Беше се толкова специализирал, че приличаше досущ на мим. 

А, то да бяха само за езика подмятанията... 
Между другото опитайте да накарате деца, които умеят да броят от 1-10 на 2 години някъде (или там от възрастта, от която са започнали), да броят от 3-8 например. Интересно ми е какъв ще е резултатът.


Кристина1980, мерси за вниманието и съвета.

Кава е ползата от това децата да комуникират с Алекса ? Алекса  в повечето случаи сигурно дори и не ги разбира .

Не могат да броят от 3 до 8, защото все още нямат изградена числовата редица в главите си така, че да манипулират с нея. Броенето от 1 до 10 е учене наизуст, те дори не свързват количество с число. Така учат и стихотворенията - без грам разбиране в началото. Горе-долу около предучилищната започва да им се намества това с числовата редица и броенето от 3 до 8. За първи клас вече трябва да го знаят.

Ще натриеш носа на майката.

Ако питате мен, по-важно е децата да отговарят, отколкото другите да им дуднат постоянно, а те само да гледат/слушат. Получава се иначе ефектът на телевизора... А и да се обръща внимание на това, което казват, разбира се. както във всичко - не количеството, а качеството

Не може да не сте попадали на ситуации, в които възрастните пречат. Седнали примерно три  деца да строят лего, влиза възрастният и започва: "изпей онази песен", "кажи това стихотворение", "разкажи на децата къде бяхме вчера". Егати досадата.

Пуска им музика за танци.

Иначе има хора, които наистина НЕ спират да говорят на детето. Не спират, дори за да дадат пауза на детето да отговори. Или да не отговори, ако не иска. Понякога стигат дотам, че отговарят вместо детето.

Алекса отива в кофата за боклук.

На моя тригодишен доскоро интерактивните  играчки му се струваха страшни и големия се забавляваше като го плашеше с тях и той пищеше все едно го коля или пребивам. Добре, че не живея в блок иначе някоя добра жена щеше да извика социалните -щото горките деца с лудата майка.

Това ли е въпросната Алекса?