Аз мисля, че мъжът ти се опитва да ти каже да бъдеш малко лицемерна и когато се "виждате" на екрана да изиграваш по един етюд. / А като им се усмихваш, само ти ще си знаеш колко силно стискаш зъби и какво си представяш че си захапала между тях./
Виж целия пост
Гневът на отхвърлената снаха
- Публикувана: 1 ян. 2018, 17:57 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2018, 23:34 ч.
# 76
1 ян. 2018, 22:38 ч.
Вече мисля, че проблемът не е изложения в първия пост. Имам чувството, че мъжът ти иска да си отиде при семейството с децата. А ти умираш от страх да не ти ги вземат. За това е тази истерия и страх. Страх, който така те натоварва, че само мисълта за тях те докарва до припадък. И в момента, в който свекър ти се е обадил, ти просто си избухнала. За толкова години кой знае колко нерви си набрала.
Обърни си внимание на нервите. Това - първо.
После почни да си подготвяш план Б - лични пари, място, където да изчезнеш, ако нещата загрубеят. Наблюдавай съпруга си, стой до него при разговорите с родАта. За да си в час с настроенията и идеите им. Ако го подкокоросват да пътува. Хубаво е, че поне разбираш езика.
Освен, ако не се надяваш да си отидете всички там и да си живееш като царица. Не се и надявай да те харесат. В най-добрия случай ще те третират като прислужница. Най-лошия - не искам и да си го помислям...
Виж целия пост
Обърни си внимание на нервите. Това - първо.
После почни да си подготвяш план Б - лични пари, място, където да изчезнеш, ако нещата загрубеят. Наблюдавай съпруга си, стой до него при разговорите с родАта. За да си в час с настроенията и идеите им. Ако го подкокоросват да пътува. Хубаво е, че поне разбираш езика.
Освен, ако не се надяваш да си отидете всички там и да си живееш като царица. Не се и надявай да те харесат. В най-добрия случай ще те третират като прислужница. Най-лошия - не искам и да си го помислям...
# 77
1 ян. 2018, 22:42 ч.
Топката е в авторката. Не мисля, че може да промени нагласите на тези хора, както и на мъжа си. Както казах, това при тях е наистина до културни разлики и няма нищо общо с човечността.
Вече дали тя ще продължи да се трови или ще им се усмихва и само на "здрасти" и "чао" ще е нивото на общуване, зависи от нея.
Лошото е, ако мъжът застане изцяло на тяхна страна и тя се окаже между чук и наковалня, да е длъжна да им се подчинява, да слуша и приема тяхното мнение. Засега нещата ми се струват под контрол от тяхна страна, но нещо авторката има проблем с нервите. Не е лошо да направи среща с терапевт. Има някакъв проблем със собственото самочувствие и неувереност, която я кара да истерясва.
Виж целия пост
Вече дали тя ще продължи да се трови или ще им се усмихва и само на "здрасти" и "чао" ще е нивото на общуване, зависи от нея.
Лошото е, ако мъжът застане изцяло на тяхна страна и тя се окаже между чук и наковалня, да е длъжна да им се подчинява, да слуша и приема тяхното мнение. Засега нещата ми се струват под контрол от тяхна страна, но нещо авторката има проблем с нервите. Не е лошо да направи среща с терапевт. Има някакъв проблем със собственото самочувствие и неувереност, която я кара да истерясва.
# 78
1 ян. 2018, 22:47 ч.
И наистина не съм била мрънкаща и истерична винаги. Години наред мълчах и намирах оправдания за поведението им.
Естествено че не мога да заставя някой да ме хареса или уважава. Мълчах си до мига в които мъжът ми реши да проси подарък за мен и ми изпратиха ръждясала и скъсана рокля. Ок, не ми говорите, не ме отразявате, но защо решихте да изпратите това нещо!?
Нима е нужно чак толкова да ме обичат и уважават, за да ми кажат Здрасти, като видят,че съм в стаята? Мисля, че това е нещо елементарно.
Но да, признавам, че последната година мрънкам много на мъжа ми. Почти си права,че му идва да избяга
Затова пуснах темата. Да намеря начин да се справя със себе си
Виж целия пост
Скрит текст:
Правилно си ме разбрала. Не съм била озлобена и истерична винаги. Реакцията ми е резултат.
Не исках да намесвам произхода на мъжа ми, защото знаех, че ще се заформи вихрушка от мнения срещу арабите и фокуса ще се измести върху това колко са не знам си какви си.....
Има нещо, което седи над култура, религия, произход и това е ЧОВЕЧНОСТТА.
Не изглежда така отстрани.
15 години живееш с този човек- (не отговори дали имате брак), имате деца, които вече са достатъчно големи, не си виждала на живо родителите и сестрите на мъжа ти, но беснееш и злобееш, и правиш истерии, защото не искали били да те уважават!?
Не може да си толкова ограничена, както не може и да нямаш друга работа по цял ден, за да дебнеш кога говори с тях.
Ти говориш за човечност, но тя насила не се получава- да правиш скандали и да мрънкаш 15 години на мъжа ти, че не те уважават, а ти се полага- ако не беше война там, да е избягал отдавна.
И друго- за всичките тези години, няма начин да не си разбрала защо не те харесват- не теб- Анастасия, след като не са те виждали на живо, а жената с която живее сина им, (брат им).
Имаме брак,макар че не разбирам каква роля има брака за темата. Правилно си ме разбрала. Не съм била озлобена и истерична винаги. Реакцията ми е резултат.
Не исках да намесвам произхода на мъжа ми, защото знаех, че ще се заформи вихрушка от мнения срещу арабите и фокуса ще се измести върху това колко са не знам си какви си.....
Има нещо, което седи над култура, религия, произход и това е ЧОВЕЧНОСТТА.
Не изглежда така отстрани.
15 години живееш с този човек- (не отговори дали имате брак), имате деца, които вече са достатъчно големи, не си виждала на живо родителите и сестрите на мъжа ти, но беснееш и злобееш, и правиш истерии, защото не искали били да те уважават!?
Не може да си толкова ограничена, както не може и да нямаш друга работа по цял ден, за да дебнеш кога говори с тях.
Ти говориш за човечност, но тя насила не се получава- да правиш скандали и да мрънкаш 15 години на мъжа ти, че не те уважават, а ти се полага- ако не беше война там, да е избягал отдавна.
И друго- за всичките тези години, няма начин да не си разбрала защо не те харесват- не теб- Анастасия, след като не са те виждали на живо, а жената с която живее сина им, (брат им).
И наистина не съм била мрънкаща и истерична винаги. Години наред мълчах и намирах оправдания за поведението им.
Естествено че не мога да заставя някой да ме хареса или уважава. Мълчах си до мига в които мъжът ми реши да проси подарък за мен и ми изпратиха ръждясала и скъсана рокля. Ок, не ми говорите, не ме отразявате, но защо решихте да изпратите това нещо!?
Нима е нужно чак толкова да ме обичат и уважават, за да ми кажат Здрасти, като видят,че съм в стаята? Мисля, че това е нещо елементарно.
Но да, признавам, че последната година мрънкам много на мъжа ми. Почти си права,че му идва да избяга
Затова пуснах темата. Да намеря начин да се справя със себе си
# 79
1 ян. 2018, 22:49 ч.
Чела съм достатъчно по въпроса за мюсюлманската религия и закони, за да ти кажа никога, ама никога преди пълнолетие да не водиш и да не пускаш децата си в Сирия, в противен случай може и да не ги видиш вече. Не знам дали знаеш, но в повечето мюсюлмански страни, децата още като се родят и се водят поданици на съответната държава, само защото бащата е арабин, пък ако ще и в Антарктида да са родени. Бих им скрила паспортите. Веднага се сещам за една колежка, която имаше приятел либиец. Семейството му не беше съгласно той да се жени за християнка, защото бил първородният, трябвало задължително да се ожени за мюсюлманка. Излъгаха го, че баща му е болен, за да се прибере в Либия и като си отишъл, му взели паспорта. Тя го чака няколко години, после заживя с друг - турчин, ама от нашенските, но беше го предупредила, че само оня да се върне и тя го напуска. Така и не се върна, вече имат две поотраснали деца. Та може и тук причината да е подобна, да искат да беше си взел мюсюлманка или поне сирийка. На твое място аз бих се държала с тях любезно, но високомерно. Целта им е да те унизят и се кефят, че страдаш. А ако се показваш спокойна и щастлива, мисля, че тях ще ги е яд. В крайна сметка те са на хиляди километри, сама си създаваш проблемите.
Виж целия пост
# 80
1 ян. 2018, 22:50 ч.
Оо,не, абсолютно отхвърлям каквато и да е верояност да искат да отвлекат децата ми.
Не ме харесват, но не са чудовища. Още повече моите деца не представляват неква ценност за тях, в смисъл имат си достатъчно ревящи сополиви хлапета.
Виж целия пост
Вече мисля, че проблемът не е изложения в първия пост. Имам чувството, че мъжът ти иска да си отиде при семейството с децата. А ти умираш от страх да не ти ги вземат. За това е тази истерия и страх. Страх, който така те натоварва, че само мисълта за тях те докарва до припадък. И в момента, в който свекър ти се е обадил, ти просто си избухнала. За толкова години кой знае колко нерви си набрала.
Обърни си внимание на нервите. Това - първо.
После почни да си подготвяш план Б - лични пари, място, където да изчезнеш, ако нещата загрубеят. Наблюдавай съпруга си, стой до него при разговорите с родАта. За да си в час с настроенията и идеите им. Ако го подкокоросват да пътува. Хубаво е, че поне разбираш езика.
Освен, ако не се надяваш да си отидете всички там и да си живееш като царица. Не се и надявай да те харесат. В най-добрия случай ще те третират като прислужница. Най-лошия - не искам и да си го помислям...
Обърни си внимание на нервите. Това - първо.
После почни да си подготвяш план Б - лични пари, място, където да изчезнеш, ако нещата загрубеят. Наблюдавай съпруга си, стой до него при разговорите с родАта. За да си в час с настроенията и идеите им. Ако го подкокоросват да пътува. Хубаво е, че поне разбираш езика.
Освен, ако не се надяваш да си отидете всички там и да си живееш като царица. Не се и надявай да те харесат. В най-добрия случай ще те третират като прислужница. Най-лошия - не искам и да си го помислям...
Не ме харесват, но не са чудовища. Още повече моите деца не представляват неква ценност за тях, в смисъл имат си достатъчно ревящи сополиви хлапета.
# 81
1 ян. 2018, 22:57 ч.
А като не те харесват, защо не са му избрали тамошна булка?
Виж целия пост
# 82
1 ян. 2018, 22:59 ч.
Оо,не, абсолютно отхвърлям каквато и да е верояност да искат да отвлекат децата ми.
Не ме харесват, но не са чудовища. Още повече моите деца не представляват неква ценност за тях, в смисъл имат си достатъчно ревящи сополиви хлапета.
Това, че има достатъчно хлапета около тях, изобщо не е никаква гаранция. Не знаем доколко са религиозни, пък и да не са... В повечето истории, за които съм чела, бащата е уж натурализиран, уж не иска да си ходи и в един момент нещо се случва... и никой преди това не е предполагал, че той ще постъпи така. Винаги си имай едно наум!
Виж целия пост
Вече мисля, че проблемът не е изложения в първия пост. Имам чувството, че мъжът ти иска да си отиде при семейството с децата. А ти умираш от страх да не ти ги вземат. За това е тази истерия и страх. Страх, който така те натоварва, че само мисълта за тях те докарва до припадък. И в момента, в който свекър ти се е обадил, ти просто си избухнала. За толкова години кой знае колко нерви си набрала.
Обърни си внимание на нервите. Това - първо.
После почни да си подготвяш план Б - лични пари, място, където да изчезнеш, ако нещата загрубеят. Наблюдавай съпруга си, стой до него при разговорите с родАта. За да си в час с настроенията и идеите им. Ако го подкокоросват да пътува. Хубаво е, че поне разбираш езика.
Освен, ако не се надяваш да си отидете всички там и да си живееш като царица. Не се и надявай да те харесат. В най-добрия случай ще те третират като прислужница. Най-лошия - не искам и да си го помислям...
Обърни си внимание на нервите. Това - първо.
После почни да си подготвяш план Б - лични пари, място, където да изчезнеш, ако нещата загрубеят. Наблюдавай съпруга си, стой до него при разговорите с родАта. За да си в час с настроенията и идеите им. Ако го подкокоросват да пътува. Хубаво е, че поне разбираш езика.
Освен, ако не се надяваш да си отидете всички там и да си живееш като царица. Не се и надявай да те харесат. В най-добрия случай ще те третират като прислужница. Най-лошия - не искам и да си го помислям...
Не ме харесват, но не са чудовища. Още повече моите деца не представляват неква ценност за тях, в смисъл имат си достатъчно ревящи сополиви хлапета.
# 83
1 ян. 2018, 23:01 ч.
Оо,не, абсолютно отхвърлям каквато и да е верояност да искат да отвлекат децата ми.
Не ме харесват, но не са чудовища. Още повече моите деца не представляват неква ценност за тях, в смисъл имат си достатъчно ревящи сополиви хлапета.
Тук вече много грешиш.
Впрочем каква е религията на децата ти?
Не си противореча аз, а той. Той ту казва, че не го правят от лошотия, ту казва, добре де, гаднички са,но при нас е нормално да не харесват снахата.
Казва да не обръщам внимание на държанието им,но в следващия момент ме задължава да ги поздравя.
Точно от неговите колебания съм изтощена. Тяхната позиция вече ми е ясна. Искам той да излезне с единно мнение по прблема. А не да твърди, че проблем няма, че аз преувеличавам, че те са криворазбрани или че са" малко гадни" в зависимост от това колко му липсват в момента.
Абе и двамата сте едни...
Иначе ти длъжна ли си на всеки разговор с тях да присъстваш?
Иначе поздрава е само форма на учтивост. Поздравяваш и толкова. Може и да излезеш от стаята и да ги оставиш да си говорят.
А да ти проси подарък е направо ужасно. Доста унизително.
Подаръци не давай и не приемай.
Виж целия пост
Вече мисля, че проблемът не е изложения в първия пост. Имам чувството, че мъжът ти иска да си отиде при семейството с децата. А ти умираш от страх да не ти ги вземат. За това е тази истерия и страх. Страх, който така те натоварва, че само мисълта за тях те докарва до припадък. И в момента, в който свекър ти се е обадил, ти просто си избухнала. За толкова години кой знае колко нерви си набрала.
Обърни си внимание на нервите. Това - първо.
После почни да си подготвяш план Б - лични пари, място, където да изчезнеш, ако нещата загрубеят. Наблюдавай съпруга си, стой до него при разговорите с родАта. За да си в час с настроенията и идеите им. Ако го подкокоросват да пътува. Хубаво е, че поне разбираш езика.
Освен, ако не се надяваш да си отидете всички там и да си живееш като царица. Не се и надявай да те харесат. В най-добрия случай ще те третират като прислужница. Най-лошия - не искам и да си го помислям...
Обърни си внимание на нервите. Това - първо.
После почни да си подготвяш план Б - лични пари, място, където да изчезнеш, ако нещата загрубеят. Наблюдавай съпруга си, стой до него при разговорите с родАта. За да си в час с настроенията и идеите им. Ако го подкокоросват да пътува. Хубаво е, че поне разбираш езика.
Освен, ако не се надяваш да си отидете всички там и да си живееш като царица. Не се и надявай да те харесат. В най-добрия случай ще те третират като прислужница. Най-лошия - не искам и да си го помислям...
Не ме харесват, но не са чудовища. Още повече моите деца не представляват неква ценност за тях, в смисъл имат си достатъчно ревящи сополиви хлапета.
Тук вече много грешиш.
Впрочем каква е религията на децата ти?
Скрит текст:
И аз започвам да си мисля, че е пързалка. Ама сериозно. По какво съдя ли?
Значи в този пост казва, че едва ли не и мъжът и казва да не се занимава с тях и да ги игнорира.
Точно това ми казва самия той, майка ми също, приятелките, които знаят случая ми също.
Но не мога да се правя с чувствата си. Питам се аз ли съм най- долна, че е заслужавам едно Здрасти дори, какви ужасни кусури имам, толкова ли съм незначителна,защо мъжът ми приема тяхното отношение и.т.н
Няма как да получа отговор на терзания си и това непрекъснато търсене на отговара ме изтощава.
Просто да кажат, държим се така,защото не си ни симпатична, не си умна,не си красива,не си добра майка и съпруга,не се обличаш модерно като нас,не носиш маска от грим на лицето си като нас и т.н Искам да знам конкретната причина защо се държат така.
А тук
Фалшиво лицемерие ще донесе. А ползата от него - никаква.
Именно! Това е част от проблема. В редките случаи,когато са били така благосклонни да ми проговорят ми става още по- обидно 
не съм искала преструвките и фалшиви усмивки. Наистина мислех, че ако аз съм честна и открита няма как да не ми отговорят със същото...
Но след като се разбра, че взаимност и откритост няма да има, идва въпроса какво повече очаквам.
А аз не очаквам нищо повече от тях. Показаха,че не са способни.
Трябва да намеря начин да се съвзема и да ги игнорирам.
Обаче мъжът ми пък не е съгласен да ги игнорирам. Ако съм го обичала....
Само аз ли виждам голямо противоречие
Значи в този пост казва, че едва ли не и мъжът и казва да не се занимава с тях и да ги игнорира.
Добре де, за какво са ти? Видяла си, че не става. Откажи се. Пълен игнор. В крайна сметка те са там, ти си тук, никой не те кара да ги понасяш. Ти се караш сама, вкарваш се сама във филма. Казваш, че мъжът ти е до теб, обичате се, имате деца. Зачеркни ги тия хора. Насила не става. Дори той да надделее над тях, ти ще знаеш, че отношението им е наложено от него, не е искрено, лицемерие е. И няма да ти е по-добре. Извинявай, но сама си го правиш.
Но не мога да се правя с чувствата си. Питам се аз ли съм най- долна, че е заслужавам едно Здрасти дори, какви ужасни кусури имам, толкова ли съм незначителна,защо мъжът ми приема тяхното отношение и.т.н
Няма как да получа отговор на терзания си и това непрекъснато търсене на отговара ме изтощава.
Просто да кажат, държим се така,защото не си ни симпатична, не си умна,не си красива,не си добра майка и съпруга,не се обличаш модерно като нас,не носиш маска от грим на лицето си като нас и т.н Искам да знам конкретната причина защо се държат така.
А тук
Какво ще ти донесе изпросеното обаждане или изпросеният подарък?
Фалшиво лицемерие ще донесе. А ползата от него - никаква.
не съм искала преструвките и фалшиви усмивки. Наистина мислех, че ако аз съм честна и открита няма как да не ми отговорят със същото... Но след като се разбра, че взаимност и откритост няма да има, идва въпроса какво повече очаквам.
А аз не очаквам нищо повече от тях. Показаха,че не са способни.
Трябва да намеря начин да се съвзема и да ги игнорирам.
Обаче мъжът ми пък не е съгласен да ги игнорирам. Ако съм го обичала....
Само аз ли виждам голямо противоречие
Не си противореча аз, а той. Той ту казва, че не го правят от лошотия, ту казва, добре де, гаднички са,но при нас е нормално да не харесват снахата.
Казва да не обръщам внимание на държанието им,но в следващия момент ме задължава да ги поздравя.
Точно от неговите колебания съм изтощена. Тяхната позиция вече ми е ясна. Искам той да излезне с единно мнение по прблема. А не да твърди, че проблем няма, че аз преувеличавам, че те са криворазбрани или че са" малко гадни" в зависимост от това колко му липсват в момента.
Абе и двамата сте едни...
Иначе ти длъжна ли си на всеки разговор с тях да присъстваш?
Иначе поздрава е само форма на учтивост. Поздравяваш и толкова. Може и да излезеш от стаята и да ги оставиш да си говорят.
А да ти проси подарък е направо ужасно. Доста унизително.
Подаръци не давай и не приемай.
# 84
1 ян. 2018, 23:03 ч.
Темата е "Гневът на отхвърлената снаха" , но как стои въпросът с "Комфортът на приетия зет" ?
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Виж целия пост
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
# 85
1 ян. 2018, 23:19 ч.
Нима е нужно чак толкова да ме обичат и уважават, за да ми кажат Здрасти, като видят,че съм в стаята? Мисля, че това е нещо елементарно.
Но да, признавам, че последната година мрънкам много на мъжа ми. Почти си права,че му идва да избяга
Затова пуснах темата. Да намеря начин да се справя със себе си
Първо- да изтриеш от ума си тази мантра- болднала съм ти я!
И да приемеш, че не са с нищо по- стойностни от теб, та дали ще те харесват или не- дреме ти на шапката!
Дори можеш и да си позлорадстваш- цели 15 години родният им син и брат, държи на теб и не те напуска както биха искали те.
Второ- да спреш въобще да говориш за тях, все едно че не съществуват.
Ако се случиш в стаята, когато си говорят по скайпа, намираш си причина да се махнеш, но без демонстрация.
Трето- ако те поздравят, поздравяваш с усмивка, а на ум им теглиш една за равновесие.
Четвърто- Ако мъжът ти се чувства все по- зле от изблиците ти, те ще му се сторят още по- мили и нужни, ще хукне на гости и ако поведе децата, ще разбереш какво е да имаш истински проблеми.
Не забравяй, че всъщност той няма никого тук, освен теб, а ти имаш.
Виж целия пост
Нима е нужно чак толкова да ме обичат и уважават, за да ми кажат Здрасти, като видят,че съм в стаята? Мисля, че това е нещо елементарно.
Но да, признавам, че последната година мрънкам много на мъжа ми. Почти си права,че му идва да избяга
Затова пуснах темата. Да намеря начин да се справя със себе си
Първо- да изтриеш от ума си тази мантра- болднала съм ти я!
И да приемеш, че не са с нищо по- стойностни от теб, та дали ще те харесват или не- дреме ти на шапката!
Дори можеш и да си позлорадстваш- цели 15 години родният им син и брат, държи на теб и не те напуска както биха искали те.
Второ- да спреш въобще да говориш за тях, все едно че не съществуват.
Ако се случиш в стаята, когато си говорят по скайпа, намираш си причина да се махнеш, но без демонстрация.
Трето- ако те поздравят, поздравяваш с усмивка, а на ум им теглиш една за равновесие.
Четвърто- Ако мъжът ти се чувства все по- зле от изблиците ти, те ще му се сторят още по- мили и нужни, ще хукне на гости и ако поведе децата, ще разбереш какво е да имаш истински проблеми.
Не забравяй, че всъщност той няма никого тук, освен теб, а ти имаш.
# 86
1 ян. 2018, 23:20 ч.
Нашите са наясно, че той е бащата на внуците им и въпреки, че през годините са имали спречкване, смея да твърдя че имат нормални отношения.
В крайна сметка си права, децата и мъжът ми са с мен. Трябва да озаптя обзелата ме агресия, защото наистина отблъсквам мъжа си, а те му стават още по-мили.
Виж целия пост
Скрит текст:
Ами не е любимият зет със сигурност, но не е и невидим,както аз за техните.Темата е "Гневът на отхвърлената снаха" , но как стои въпросът с "Комфортът на приетия зет" ?
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Нашите са наясно, че той е бащата на внуците им и въпреки, че през годините са имали спречкване, смея да твърдя че имат нормални отношения.
Скрит текст:
Нима е нужно чак толкова да ме обичат и уважават, за да ми кажат Здрасти, като видят,че съм в стаята? Мисля, че това е нещо елементарно.
Но да, признавам, че последната година мрънкам много на мъжа ми. Почти си права,че му идва да избяга
Затова пуснах темата. Да намеря начин да се справя със себе си
Първо- да изтриеш от ума си тази мантра- болднала съм ти я!
И да приемеш, че не са с нищо по- стойностни от теб, та дали ще те харесват или не- дреме ти на шапката!
Дори можеш и да си позлорадстваш- цели 15 години родният им син и брат, държи на теб и не те напуска както биха искали те.
Второ- да спреш въобще да говориш за тях, все едно че не съществуват.
Ако се случиш в стаята, когато си говорят по скайпа, намираш си причина да се махнеш, но без демонстрация.
Трето- ако те поздравят, поздравяваш с усмивка, а на ум им теглиш една за равновесие.
Четвърто- Ако мъжът ти се чувства все по- зле от изблиците ти, те ще му се сторят още по- мили и нужни, ще хукне на гости и ако поведе децата, ще разбереш какво е да имаш истински проблеми.
Не забравяй, че всъщност той няма никого тук, освен теб, а ти имаш.
Ще запаметя поста ти и ще се опитам да си върна душевния мир.Нима е нужно чак толкова да ме обичат и уважават, за да ми кажат Здрасти, като видят,че съм в стаята? Мисля, че това е нещо елементарно.
Но да, признавам, че последната година мрънкам много на мъжа ми. Почти си права,че му идва да избяга
Затова пуснах темата. Да намеря начин да се справя със себе си
Първо- да изтриеш от ума си тази мантра- болднала съм ти я!
И да приемеш, че не са с нищо по- стойностни от теб, та дали ще те харесват или не- дреме ти на шапката!
Дори можеш и да си позлорадстваш- цели 15 години родният им син и брат, държи на теб и не те напуска както биха искали те.
Второ- да спреш въобще да говориш за тях, все едно че не съществуват.
Ако се случиш в стаята, когато си говорят по скайпа, намираш си причина да се махнеш, но без демонстрация.
Трето- ако те поздравят, поздравяваш с усмивка, а на ум им теглиш една за равновесие.
Четвърто- Ако мъжът ти се чувства все по- зле от изблиците ти, те ще му се сторят още по- мили и нужни, ще хукне на гости и ако поведе децата, ще разбереш какво е да имаш истински проблеми.
Не забравяй, че всъщност той няма никого тук, освен теб, а ти имаш.
В крайна сметка си права, децата и мъжът ми са с мен. Трябва да озаптя обзелата ме агресия, защото наистина отблъсквам мъжа си, а те му стават още по-мили.
# 87
1 ян. 2018, 23:27 ч.
Ами не е любимият зет със сигурност, но не е и невидим,както аз за техните.
Нашите са наясно, че той е бащата на внуците им и въпреки, че през годините са имали спречкване, смея да твърдя че имат нормални отношения.
Това и подозирах. Неговото семейство си ти и твоите родители. Едва ли са го подигравали с кофти подаръци , пък и подкрепа сте имали / предполагам/. Ти не си го подлагала на изпитания , просто сте го приели. Той е адаптираният, от теб такова нещо не може да се иска , защото връзката е виртуална. Той наистина ли досега не си е ходил в Сирия 15 години , а се прави на част от семейството си ? Семейство е подкрепа , взаимопомощ , солидарност , саможертва , абе много неща . Тук , с неговите роднини , звучи кухо . Защо се тормозиш , нямам обяснение.
Да те приемат , е как - по скайп ? То па голямата драма - дали с някакви зълви си дрънкате по скайп за манджи и деца , или - не.
Виж целия пост
Темата е "Гневът на отхвърлената снаха" , но как стои въпросът с "Комфортът на приетия зет" ?
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Нашите са наясно, че той е бащата на внуците им и въпреки, че през годините са имали спречкване, смея да твърдя че имат нормални отношения.
Да те приемат , е как - по скайп ? То па голямата драма - дали с някакви зълви си дрънкате по скайп за манджи и деца , или - не.
# 88
1 ян. 2018, 23:46 ч.
Всъщност, ти си тук, в страната си, в която няма война, с всичките си роднини, които стоят зад гърба ти, с подкрепата на собствената ти държава и семейство, със жилище в твоята страна и ред още други подкрепящи те обстоятелства, а се тръшкаш, че някакви кукумявки от другия край на света не те поздравяват по скайпа!!! Според мен прочети "Не без дъщеря ми" и викай Ура
Виж целия пост
# 89
1 ян. 2018, 23:49 ч.
е айде накрай света. Една Туция ни дели
Авторката защо не пусне темата при арабските мами?
Виж целия пост
Авторката защо не пусне темата при арабските мами?
Препоръчани теми