Пристрастяване към захарта

  • 30 174
  • 373
# 240
LIola, не мисля, че съм се справила, а че имах огромен късмет да ми се наместят онези хормони, които преди 5 години ме обзаведоха с 20 кила за по-малко от половин година. Късмет е и че обичам храните от високомазнинната диета, та не ми се налага да гладувам, защото аз съм прасе лакомо. Просто този начин на хранене върза отвързаната ламя в мен. Иначе, за въглехидратите аз се водя от съвсем проста логика. Плодовете съществуват ли в природа? Да. Следователно, ще ги ям. Има ли вафли в природата? Не. Следователно, няма да ги ям.

То, моето стана като във вица "Шоколадът се прави от какао. Какаото е растение. Следователно, шоколадът е салата."  Mr. Green
Виж целия пост
# 241
Dara_30, разбирам те добре защото и аз съм по подобен начин с емоционалното хранене (както и много хора всъщност). В момента например съм по майчинство вече 2 години и половина и ежедневието ми е хем натоварващо хем еднообразно...и като ме изнерви 2 годишното ми зверче и веднага ми се дояжда нещо сладко, ей така импулсивно, както когато пушех преди години ми се допушваше цигара...
Също много често се хващам сега зимата, че когато сме си по - дълго вкъщи и само се чудя какво да хапна от скука.
При мен с шоколада помага и нещо друго - да си определя дата на която ще купя следващия. Може да звучи малко извратено, ама ако този го купя примерно на 5 - ти си казвам, че следващия ще е на 10 - ти. т.е. имам по 20 грама шоколад на ден. Сега съм ги намалила до 10 гр. т.е. 3 големи шоколада на месец Линд 85 % какао. Смятам, че не е зле, за мен лично...


the wishmaster, и аз го следвам това правило за храната и природата. Може да се каже и така: "Яжте само храни, които и прабаба ви би разпознала като храна."

Виж целия пост
# 242
И аз се старая да ям само храни, които се срещат в природата. На предните включвания мислех да спомена за запълването на емоционална празнота с храната, но реших че някой може да се засегне. Иначе е точно така - когато ти липсва нещо, се опитваш да компенсираш с друго, било храна, дрехи, козметика, телевизия, интернет и пр. Друг е въпросът доколко е успешно. Шоколадът, както и останалите готови сладкиши, са бърз източник на енергия, на прекурсори за серотонин и на магнезий. Отделно маслеността, сладостта и ароматът са награда за мозъка. Аз лично не мисля да спирам изцяло шоколада, нито мисля че е нужно. Просто трябва да се консумира в здравословна форма и умерени количества. Не мисля, че 1 качествен шоколад седмично е проблем. На плодовете съм голям любител, но и там трябва да се внимава за количеството захари, въпреки че са естествени и лесноусвоими.
Виж целия пост
# 243
Минавам да се разпиша - ден 10, а аз още не съм освободила ламята Спаска  newsm35
За тези 10 дни най-сладкото, което съм яла, са мандарини, банани и 15-тина фурми (не наведнъж естествено). Вече напълно спокойно си минавам покрай щандовете с шоколади, даже не се и заглеждам, те са просто като украса на пътя ми докато стигна до кучешката храна за да си нахраня пинчерката  Grinning
Чувствам се много по-спокойна, нямам глад за сладко, а ако случайно се появи, го залъгвам с 1-2 фурми, докато в устата не ми стане едно такова блудкаво. После даже не мога и да си помисля за сладкиши. Черен шоколад не ям, така и не мога да го харесам, независимо кой е производителя. За килограми не мисля че съм свалила. Проблемната следобедна 15 минутна почивка запълвам с една игричка с нареждане на плодчета на телефона  Mr. Green
Една от колежките ми разбра че избягвам сладкото и каза "ааа, не се притеснявай, това е до време, после ще се наядеш тройно и ще наваксаш дните" Ама че оптимизъм Crossing Arms

Дара, само началото е трудно. Разбирам те повече от идеално, не се чувствай като извънземно. Едва ли аз съм най-подходящият човек за съвети, но забележи по кое време точно ти се прияжда шоколад и намери точно по това време да правиш нещо друго. Не ходи гладна в магазина! Това е било груууба грешка от моя страна. Аз нямах нужда от шоколада, просто това беше като изграден навик, че на ден просто задължително трябва да ям нещо шоколадово, иначе няма да мога да си легна. Първите дни е най-гадно. Лягах си рано, изяждах сума ти плодове, взимах си сурови ядки... Опитай се, виж какво друго ти доставя удоволствие и прави него. Знам че звучи смешно и до някъде невъзможно, но ако си кажеш че спираш сладкото и ще изядеш два пъти повече. За това като почувстваш глад за шоколад, кажи си че "после" ще си вземеш и гледай да си отвлечеш вниманието - филм, сериал...докато се усетиш и магазинът ще е затворен  Wink
Както казах и в предния пост - активирах си крачкомера на телефона и изпитвам някакво странно удоволствие да си подобрявам рекордите за разстояние, за темпо и т.н.

wishmaster, от чисто любопитство питам - за колко време успя да смъкнеш тези 20 кила?
Виж целия пост
# 244
Около 9-10 месеца.

А, забраввих да добавя, че всеки ден минавам на бърз ход 6-7 километра и правя клекове и планкове.
Виж целия пост
# 245
От къде купувате какаови топчета?? Не можах да намеря днес, обиколих няколко магазинчета за ядки.
Виж целия пост
# 246
Какаови зърна ли имаш предвид? Има на биощанда на кауфланд, но там са двойно по-скъпи отколкото в Мистър Алмънд или турскит емагазини за ядки на Димитър Петков и Женския пазар.
Виж целия пост
# 247
Да де, зърна Grinning
За жалост вече не живеем в София. Тамън мислех утре до Кауфланд да отскоча, ама ще се опитам другаде да намеря щом е скъпо там. Трябват ми за едни сладки, нали гледаме диетични варианти все.
Виж целия пост
# 248
Става ми като фикс идея обикновено следобедно време и колкото и да се опитвам да се самонавивам, накрая се предавам. Имам мотивация, но като ме удари липсата и нямам достатъчно воля да се контролирам.

Следобедно време (към 15-16 часа) на много хора им пада кръвната захар и озверяват за сладко, особено ако обедът е бил въглехидратен.

Ако си знаеш твоя час на огладняване - приготви се за него и хапни нещо малко преди да е настъпил. На мен ми помагат ядки (орехи, бадеми, лешници - няколко, не пакетче), малко кашкавал или нещо подобно.

След няколко дена въздържание от сладко гладът понамалява и самоконтролът става много по-възможен. Peace
Виж целия пост
# 249
Да де, зърна Grinning
За жалост вече не живеем в София. Тамън мислех утре до Кауфланд да отскоча, ама ще се опитам другаде да намеря щом е скъпо там. Трябват ми за едни сладки, нали гледаме диетични варианти все.

Скрит текст:
Какаови зърна май гледах в биомагазина на центъра, срещу магазин Tendenz. Не обърнах внимание колко струват.
Дано не бъркам града. Wink
Виж целия пост
# 250
Това с яденето като запълване на емоционална празнина вече не го вярвам, именно откакто се отказах да следвам съветите на недоклатените докторки за отлабване да спазвам диета като за диабетици - пълнозърнеста ярма и обезмаслени буламачи с нетлъсти меса. Години наред бях гладна като куче, дори да съм с пълен стомах, постоянно мислех, че нещо ми се яде и поне няколко пъти на месеца не издържах, купувах шоколад или шоколадови бонбони/ десерти и се наяждах.
Реших да пробвам високомазнинна храна без да махам плодове. Нито животът ми е станал по-хубав, че да имам по-хубави емоции, нито волята ми внезапно е станала желязна, обаче: 1) ми се оправи стомаха, 2) не съм гладна 3) нямам никакви мераци ни за сладко, ни за шоколади.
Виж целия пост
# 251
Реших да пробвам високомазнинна храна без да махам плодове. Нито животът ми е станал по-хубав, че да имам по-хубави емоции, нито волята ми внезапно е станала желязна, обаче: 1) ми се оправи стомаха, 2) не съм гладна 3) нямам никакви мераци ни за сладко, ни за шоколади.

А, точно!
Виж целия пост
# 252
Подкрепям това и аз.
Когато си сит...но не само с пълен стомах, а с храна, която истински те храни...не търсиш сладко.
Три яйца с масло и пет чАса, че и повиче, не мисля за храна. Нямам нужда просто...
Виж целия пост
# 253
Такааа...искам да отворя една не много "сладка" тема. Пристрастена съм към захарта.
Скрит текст:
Осъзнавам го. Може да се каже че живея под стрес (та кой ли не живее в днешно време?) и това ми помага допълнително да се отдам на изкушението. Но вече взима да ми пречи всичко това и не знам как да се откажа. Работя в офис и когато няма работа и безцелно гледам екрана на компютъра, търся нещо сладичко. Като хапна на обяд, винаги мисля за десерт. Вечер пък докато гледам филм, винаги се чудя какво сладко да сдъвча. Винаги има тайни запаси, които нямам намерение да деля с никого. Може да ви се струва смешно, ама се чувствам като някаква наркоманка. Няма нужда да казвам че съм с наднормено тегло и кожата ми е ужасна, нали? Достатъчно статии изчетох по темата, какво причинява прекомерната употреба на захар, главно диабет, високо кръвно, рак... Преди седмица си правих пълни изследвания на щитовидната жлеза (отличник съм на резултати), кръвна захар (4.13), кръвното ми е 110/70. И докато все още не е станало твърде късно, искам да се избавя от този порок. Изчетох достатъчно копи/пейст статии как трябвало рязко да спрем захарта, защото нямало друг начин (не става, ефектът е временен, после се изкушавам и ям двойно), или пък как трябвало да е постепенно (винаги има място за един еклер повече да речем, от утре ще ги намалявам). И това "от утре" никога не идва  Sad Опитах се да говоря с най-близките си, но обикновено коментарът е "еее, кво толкова, ще изядеш един бонбон по-малко, голяма работа". Излишно е да казвам че не ме разбират. На психолог да ида ми е като загуба на време и пари, тъй като уча, работя и гледам семейство едновременно. Интересното е, че не всички форми на захарта ме влекат - газираното не ми харесва (пия веднъж месечно и то я има - я няма), сокове може и с тях, може и без тях, ноооо примерно едни определени еклери в магазина, шоколада, тортите...те са ми наркотика.
Моля за съвети, има ли бивши шоколадохолици, които са се отървали от този ад? Как успяхте? Има ли някакви хитринки, които прилагате, за да спрете да мислите за сладкото? Отворена съм за всякакви предложения! Благодаря!
Аз съм бивш, настоящ и вероятно бъдещ шокохолик.
Доста години бях "подчинена" на захарта, тя съставляваше голям % от храната ми.
Днес:контролирано похапване на нещо сладко по поводи или празници.Ежедневно почти само черен шоколад, над 85% какао.И 30 кг по-лека...
Как?
С ВМ НВХ.Мазната храна убива желанието за сладко.Естествено, не става като с магическа пръчка и веднага, но щом аз, която живеех на сладкиши и десерти, успях, значи всеки може.
Най-вероятно вече са ти го написали, сега попадам на темата ти.
Виж целия пост
# 254
Минавам да се разпиша - ден 10, а аз още не съм освободила ламята Спаска  newsm35
За тези 10 дни най-сладкото, което съм яла, са мандарини, банани и 15-тина фурми (не наведнъж естествено). Вече напълно спокойно си минавам покрай щандовете с шоколади, даже не се и заглеждам, те са просто като украса на пътя ми докато стигна до кучешката храна за да си нахраня пинчерката  Grinning

Една от колежките ми разбра че избягвам сладкото и каза "ааа, не се притеснявай, това е до време, после ще се наядеш тройно и ще наваксаш дните" Ама че оптимизъм Crossing Arms

Браво! Продължавай така. Колежките въобще не ги отразявай. Има си един тип хора, които завиждат на здравословните амбиции на околните. И ще те убеждават всячески, че грешиш и трябва да си караш постарому. Не ги слушай, просто ги пропускай като въздух. Искат и те, ама не им стиска.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия