Това последното не е вярно. Дори и да не е научен мъжът да помага вкъщи, ако е научен да уважава жената (майка, сестра и т.н.), не е проблем да промени държанието си и да започне да се включва адекватно в семейните дейности. Познавам такива мъже, които претърпяха сериозно развитие. То аз самата се промених след като се събрах с мъжа ми и родих, намирам го за нормално.
Виж целия пост
Съпруга ми, не става за баща...
- Публикувана: 14 ян. 2018, 16:18 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2019, 03:31 ч.
# 706
20 дек. 2018, 20:20 ч.
Никой не се е родил научен.
Но някои хора, мъже/жени, нямат желание. Насила не можеш да ги научиш.
Виж целия пост
Но някои хора, мъже/жени, нямат желание. Насила не можеш да ги научиш.
# 707
20 дек. 2018, 21:08 ч.
Именно!
Виж целия пост
Но някои хора, мъже/жени, нямат желание. Насила не можеш да ги научиш.
Именно!
# 708
20 дек. 2018, 21:54 ч.
Изненадан съм, че някой ( Silv18 ) е вдигнал тема от близо 1 година и то само за да каже, че мъжете имитирали бащите си - "блестящо" мнение, няма що, сигурен съм, че на никого не му е хрумвало... Или че жените са като майките си. Или пък че мъжете търсят жени като майките си. Все уникални прозрения - никой в историята не се е сещал за такова мъдро проникновение....
Не знам за другите, но в моя случай на мен драматично не ми е допадал семейния модел на родителите ми, затова и почти веднага като навърших 18 се разкарах от вкъщи. И нито аз имам нещо общо като родител с баща си, който постоянно работеше и особено на мен много малко внимание ми обръщаше, нито съпругата ми има каквото и да било общо с майка ми, точна противоположност е
Та подобни клишета от евтини ситкоми надали са си стрували повдигането на тема с 50 страници приказки, която сега масово хората ще помислят за нова....
Но на въпроса на анонимната потребителка по-горе. Понеже мен цитирате, отговарям на въпроса и то подробно (предпупреждавам! чаршаф е! да не цъкат потребители със слабо сърце!).
Виж целия пост
Прескочих голяма част от темата, но ми станаха интересни мнениетя на bgtatko. Аз също съм на мнение, че мъжът, освен ако не е пълен дебил (тогава защо да му раждам) е както го свикна. По мои наблюдения, приятелките ми, които се правеха на самоотвержени майки и не занимаваха с "женски работи" съпрузите си - се разведоха по подобни причини като изказаните в темата. Въпросът ми е - даде ли се рецепта как точно една бъдеща или новоизлюпена майка може да въвлече мъжа си в бащинството и споделената грижа, без да му става досадна?
Не знам за другите, но в моя случай на мен драматично не ми е допадал семейния модел на родителите ми, затова и почти веднага като навърших 18 се разкарах от вкъщи. И нито аз имам нещо общо като родител с баща си, който постоянно работеше и особено на мен много малко внимание ми обръщаше, нито съпругата ми има каквото и да било общо с майка ми, точна противоположност е
Та подобни клишета от евтини ситкоми надали са си стрували повдигането на тема с 50 страници приказки, която сега масово хората ще помислят за нова.... Но на въпроса на анонимната потребителка по-горе. Понеже мен цитирате, отговарям на въпроса и то подробно (предпупреждавам! чаршаф е! да не цъкат потребители със слабо сърце!).
Скрит текст:
Бяхте предупредени! Сега ако мрънкате, че е чаршаф, значи сте лоши хора и зли, ЗЛИ както казва малката за всички, които не ѝ допадат 
Мен никой не ме е "работил", така си бях организирал нещата. Но понеже се блъскаме с половинката заедно от ден едно, знам че изобщо не извира отвътре някакво майчинско знание как се поставя памперс, как се ползва помпа за кърма, как се учи бебето да суче, как се забърква адаптирано мляко и всяко, всяко друго нещо. В началото дори памперсите не ги слагахме както трябва, не бяхме нацелили най-добрия модел и размер и преливаха, ако бебето е било запечено ден-два и после си свърши обилно работата, докато го гушкаме, мачкаме и се лигавим. На тъпите шишенца милото не слагаше биберона както трябва и от нея и аз научих грешно и това го открих сигурно 2-3 месеца по-късно, когато явно съм имал някакви сили да вложа мисъл в какво точно правим. Междувременно при всяко ползване на шишенце за мляко, имаше мокри дрехи и преобличахме. Аз пък друго оплесках още в началото, срам ме е дори да кажа какво.
Човек като чете по тези форуми, остава с впечатлението, че отвътре някакси идва всичко, но не е така. Просто в един момент човек свиква и дори не се замисля. За което си дадох сметка когато вързах памперса веднъж след преглед на някакъв доктор, който обясняваше "айде сега майката да сложи памперсаааа" и той се оцъкли как яяяя таткото ама много хубаво слагал памперс. Ми хубаво ще слагам като съм го правил стотици пъти. Един приятел, който също участваше активно в отглеждането на малкото си бебе, ми се подиграваше, че ползваме повивалник - той можел във всякакви пози и позиции да върже пампер, дори на летящо във въздуха бебе можел
Така че рецептата си мисля че е проста - повечето мъже си обичат децата. Дори да нямат връзка с тях. Но не могат да се оправят, а за много мъже, които са свикнали да са "по-добрите" във всяко едно нещо и да принизяват нещата, в които не са по-добри, това е голям шок, голям личен провал. Затова естествената реакция на човек да си предпази егото е да обвини детето и майката - детето е такова/онакова, майката го занимава с "женска работа" и т.н. По тази причина казах, че когато са изпуснати много влакове, и се стигнало до дете на годинка и повече, което няма връзка с баща си, майката трябва да е безкрайно мила, любяща, показваща, търпелива и т.н., за да го върне "в правия път". Иначе при новородено рецептата е таткото да участва от ден едно. Във всяко едно нещо. С много много много любов. Не да му тръсне бебето, защото е скапана. Той това няма да го разбере, освен ако не си е взел отпуска по бащинство, което не всеки прави. Аз знам, че е скапана, знам и защо е скапана, защото съм го живял този дневен режим от ден едно след изписването. Ама някой, който е ходил на работа, си мисли, че той е скапан от каквито там работни неща е имал, а че мамата е седяла вкъщи и е гушкала сладичко миличко бебенце, а не се е побърквала с дяволското тамагочи, което излиза сбръчкано, издрано, напълно безпомощно и т.н. и т.н. от родилното. Което колкото е безпомощно, същевременно е способно хем да хапе до кръв зърната, хем да не иска да се наяде като хората, хем да има колики от ден едно, хем да има жълтеница и вместо да се зарадваш, че е легнало да спи, да трепериш дали ще се събуди.
Всичко това един работещ мъж просто няма как да го знае!!! Той си мисли същите глупости, които мамите престъпно пишат по разни форуми - сладичко, миличко,спинка, гушкат го, лежат си, ах рахат.... Де да знам, може за някои от това да са първите седмици, за нас определено не бяха.
И тук започва огромният разлом в много семейства според мен.
Значи рецептата е:
1. Задължително взима поне 2 седмици отпуска, полагаемото отсъствие по бащинство, каквото там. За препоръчване 4 (или цялата отпуска взема, или неплатен отпуск, или бащинството + отпуск, или напуска каквато там тъпа работа работи, от която не може да се откъсне две седмици и си намира после друга).
2. през тези 2-4 седмици участва МИН. на 50%, по възможност на 80+. Да не си мисли, че това е отпуска. Майката се възстановява от раждането, не трябва нито да вдига тежко, нито да се напряга, нито да търчи, може да си лежи и да кърми, всичко друго да го прави таткото. Не баби, свекърви, тъщи, стринки, очинайки, зълви, нани, дойки и други 5ти лица. Таткото - той и само той. И това да е ясно още отпреди да почнат да го правят това бебе.
3. След първия месец помага повече от половината време, когато е вкъщи с детето. И така докато детето не почне да спи цяла нощ (докато не отпадне едното, а за предпочитане и двете нощни хранения). До този момент трябва да е ангажиран 60+% с бебето. Пак всичко без кърменето, а може и хранене, ако майката се цеди или е на АМ бебето.
4. Хубаво е и преди, и след 6м възраст да има ясно разделяне на задълженията - кой за какво отговаря. Примерно при нас аз отговарях за мръсни инциденти, защото съпругата ми е много гнуслива. Това значи прелял с аки памперс (след няколко дни запек примерно), наповръщани чаршафи, стени и легло при болест и подобни. Отговарях за вечерното гледане, защото на нея ѝ се доспива рано, аз пък спя до късно, така че тя поемаше сутрешната смяна. По този начин бях отговорен и за коликите, които бяха основно вечер, а после станах отговорен и за приспиването, за което съм си плътно аз до ден днешен. Други неща се менят (който успее, той го прави), за приспиване съм аз в 99% от дните Но е хубаво в даден момент от време да се знае кой за какво е. Тя го кърми, той няма как (освен ако не е на АМ, тогава няма никакъв проблем да го нахрани), тогава той трябва примерно да стане отговорник за къпането или за смяната на пампата, или за нещо друго - каквото там, примерно миене и стерилизиране на шишенца, помпи за кърма и т.н. Абсолютно тук се подразбира че той е отговорен за пазаруването!!! Хубаво е дори да има баби-помагачки или друга външна помощ, таткото пак да има някакви задължения свързани с бебето. Поне част от тези задължения е добре да включват конктакт с бебето, да не са само по домакинството.
После (след първитр 6 месеца) могат вече да си делят нещата фифти-фифти или за предпочитане всеки да прави това, в което по-добър. Първите 6 месеца би трябвало да са достатъчни бащата да формира истинска, силна родителска връзка към бебето, сходна с тази на майката. Ще може основните неща,
Това е всичко, за което се сещам в момента... мисля, че бях доста изчерпателен, дано да е от помощ за някого
Мен никой не ме е "работил", така си бях организирал нещата. Но понеже се блъскаме с половинката заедно от ден едно, знам че изобщо не извира отвътре някакво майчинско знание как се поставя памперс, как се ползва помпа за кърма, как се учи бебето да суче, как се забърква адаптирано мляко и всяко, всяко друго нещо. В началото дори памперсите не ги слагахме както трябва, не бяхме нацелили най-добрия модел и размер и преливаха, ако бебето е било запечено ден-два и после си свърши обилно работата, докато го гушкаме, мачкаме и се лигавим. На тъпите шишенца милото не слагаше биберона както трябва и от нея и аз научих грешно и това го открих сигурно 2-3 месеца по-късно, когато явно съм имал някакви сили да вложа мисъл в какво точно правим. Междувременно при всяко ползване на шишенце за мляко, имаше мокри дрехи и преобличахме. Аз пък друго оплесках още в началото, срам ме е дори да кажа какво.
Човек като чете по тези форуми, остава с впечатлението, че отвътре някакси идва всичко, но не е така. Просто в един момент човек свиква и дори не се замисля. За което си дадох сметка когато вързах памперса веднъж след преглед на някакъв доктор, който обясняваше "айде сега майката да сложи памперсаааа" и той се оцъкли как яяяя таткото ама много хубаво слагал памперс. Ми хубаво ще слагам като съм го правил стотици пъти. Един приятел, който също участваше активно в отглеждането на малкото си бебе, ми се подиграваше, че ползваме повивалник - той можел във всякакви пози и позиции да върже пампер, дори на летящо във въздуха бебе можел
Така че рецептата си мисля че е проста - повечето мъже си обичат децата. Дори да нямат връзка с тях. Но не могат да се оправят, а за много мъже, които са свикнали да са "по-добрите" във всяко едно нещо и да принизяват нещата, в които не са по-добри, това е голям шок, голям личен провал. Затова естествената реакция на човек да си предпази егото е да обвини детето и майката - детето е такова/онакова, майката го занимава с "женска работа" и т.н. По тази причина казах, че когато са изпуснати много влакове, и се стигнало до дете на годинка и повече, което няма връзка с баща си, майката трябва да е безкрайно мила, любяща, показваща, търпелива и т.н., за да го върне "в правия път". Иначе при новородено рецептата е таткото да участва от ден едно. Във всяко едно нещо. С много много много любов. Не да му тръсне бебето, защото е скапана. Той това няма да го разбере, освен ако не си е взел отпуска по бащинство, което не всеки прави. Аз знам, че е скапана, знам и защо е скапана, защото съм го живял този дневен режим от ден едно след изписването. Ама някой, който е ходил на работа, си мисли, че той е скапан от каквито там работни неща е имал, а че мамата е седяла вкъщи и е гушкала сладичко миличко бебенце, а не се е побърквала с дяволското тамагочи, което излиза сбръчкано, издрано, напълно безпомощно и т.н. и т.н. от родилното. Което колкото е безпомощно, същевременно е способно хем да хапе до кръв зърната, хем да не иска да се наяде като хората, хем да има колики от ден едно, хем да има жълтеница и вместо да се зарадваш, че е легнало да спи, да трепериш дали ще се събуди.
Всичко това един работещ мъж просто няма как да го знае!!! Той си мисли същите глупости, които мамите престъпно пишат по разни форуми - сладичко, миличко,спинка, гушкат го, лежат си, ах рахат.... Де да знам, може за някои от това да са първите седмици, за нас определено не бяха.
И тук започва огромният разлом в много семейства според мен.
Значи рецептата е:
1. Задължително взима поне 2 седмици отпуска, полагаемото отсъствие по бащинство, каквото там. За препоръчване 4 (или цялата отпуска взема, или неплатен отпуск, или бащинството + отпуск, или напуска каквато там тъпа работа работи, от която не може да се откъсне две седмици и си намира после друга).
2. през тези 2-4 седмици участва МИН. на 50%, по възможност на 80+. Да не си мисли, че това е отпуска. Майката се възстановява от раждането, не трябва нито да вдига тежко, нито да се напряга, нито да търчи, може да си лежи и да кърми, всичко друго да го прави таткото. Не баби, свекърви, тъщи, стринки, очинайки, зълви, нани, дойки и други 5ти лица. Таткото - той и само той. И това да е ясно още отпреди да почнат да го правят това бебе.
3. След първия месец помага повече от половината време, когато е вкъщи с детето. И така докато детето не почне да спи цяла нощ (докато не отпадне едното, а за предпочитане и двете нощни хранения). До този момент трябва да е ангажиран 60+% с бебето. Пак всичко без кърменето, а може и хранене, ако майката се цеди или е на АМ бебето.
4. Хубаво е и преди, и след 6м възраст да има ясно разделяне на задълженията - кой за какво отговаря. Примерно при нас аз отговарях за мръсни инциденти, защото съпругата ми е много гнуслива. Това значи прелял с аки памперс (след няколко дни запек примерно), наповръщани чаршафи, стени и легло при болест и подобни. Отговарях за вечерното гледане, защото на нея ѝ се доспива рано, аз пък спя до късно, така че тя поемаше сутрешната смяна. По този начин бях отговорен и за коликите, които бяха основно вечер, а после станах отговорен и за приспиването, за което съм си плътно аз до ден днешен. Други неща се менят (който успее, той го прави), за приспиване съм аз в 99% от дните
Но е хубаво в даден момент от време да се знае кой за какво е. Тя го кърми, той няма как (освен ако не е на АМ, тогава няма никакъв проблем да го нахрани), тогава той трябва примерно да стане отговорник за къпането или за смяната на пампата, или за нещо друго - каквото там, примерно миене и стерилизиране на шишенца, помпи за кърма и т.н. Абсолютно тук се подразбира че той е отговорен за пазаруването!!! Хубаво е дори да има баби-помагачки или друга външна помощ, таткото пак да има някакви задължения свързани с бебето. Поне част от тези задължения е добре да включват конктакт с бебето, да не са само по домакинството. После (след първитр 6 месеца) могат вече да си делят нещата фифти-фифти или за предпочитане всеки да прави това, в което по-добър. Първите 6 месеца би трябвало да са достатъчни бащата да формира истинска, силна родителска връзка към бебето, сходна с тази на майката. Ще може основните неща,
Това е всичко, за което се сещам в момента... мисля, че бях доста изчерпателен, дано да е от помощ за някого
# 709
21 дек. 2018, 00:01 ч.
бгтатко, за такъв мъж не съм и чувала... даже на филм не съм виждала.
Виж целия пост
# 710
21 дек. 2018, 00:50 ч.
Bgtatko, а смяташ ли, че мъж, който няма тази нагласа - да счита за лична отговорност отглеждането на детето наравно с майката, може да бъде "дресиран" от жена си в тази посока? Според мен - не. Ти сам си споменавал за разочарованието си, че много малко мъже си говорят за отглеждането на малките им деца, но пък не пропускат да обсъдят задника на колежката. Описаното от теб едва ли правят и 10% от мъжете в България и това не се дължи на липсата на подход на жените им.
Виж целия пост
# 711
21 дек. 2018, 01:30 ч.
Уейв, познавам поне 3ма такива лично, единият е особено отдаден, но те са с близнаци, така че там е ясно. И във форума пише татко с близнаци, сигурен съм, че и той е супер ангажиран с тях от ден едно
TafTaf, след като казах за разочарованието си, се разговорих доста с разни татковци - основно служебни контакти. Говорят и се вълнуват масово Моите приятели са кофти, защото повечето или нямат деца - двама от тях проимаха след като писах и се оказаха изненадващо добри бащи - пак не щат много да говорят, но то е защото всичко знаели, всичко можели, всичко правели, за всичко били прочели - малко го демонстрират в стил "ти ли ще ме учиш как се кара кола"). Има 3-4ма, които имат деца, но не са ги пипвали от ден 1 дори (т.е. са в описаното в темата положение горе долу). Точно от тях са ми наблюденията, че са в някакво състояние на заучена безпомощност, поне двама от тях - не че чак толкова не искат, просто не могат да се оправят с детето по никакъв начин, описват някакви ситуации, до които не се е стигнало за един или два дни.
Всеки татко има някакви отговорности и знае за тях! В яслата като ходя да оставям/взимам почти няма дете, което и да го оставя и да го взима само майка му. Редуват се, а при някои деца направо само татковците идват. Ето една отговорност. Убеден съм, че не 10, ами 90% от бащите са поели някаква отговорност по отглеждането на детето, дори в семействата, където майката се е посветила на дома и децата.
Въпросът е това да започне веднага, от ден 1, да не е абсолютният минимум, да включва ангажименти, свързани с детето, дори да са символични, дори майката да може и самичка да ги свърши. Просто да знае че той е отговорен за това. Примерно за миенето на зъбчето. Или за даването на инфакол, вигантол и подобни. Или за някакво време всяка вечер, твърдо, без извинения с работа, почивка и дрън дрън. Майката да не пее песента, че как така ще кара преуморения си съпруг да стерилизира шишенца или да къпе бебе, защото това е женска работа
Напълно реалистично е според мен в повечето случаи да подейства. Всеки татко (ок, може би без психопатите) е на 7мото небе като изпишат бебенцето. И тогава ако майката не го стиска нон стоп това бебенце, все едно още не е излязло от коремчето, ами делегира някакви отговорности (пак повтарям, дори да са символични отговорности!) и твърдо разчита те да бъдат изпълнени (т.е. да не е пожелателно, от време на време, с майката наоколо да поправи грешките, когато има такива и т.н.), таткото хем ще се почувства полезен, хем ще започне да изгражда връзка с бебето. Не знам дали са 10% мъжете в България, които са способни на това, мисля, че са доста повече, но след като говорим за България и за не-България, значи става въпрос за семеен модел, а не за нещо твърдо присъщо на мъжете, което да не подлежи на промяна. Така че щом може в Дания или в Швеция, не виждам защо да не може и в България. Не сме някакъв друг вид тук все пак, все сме хора.
Виж целия пост
TafTaf, след като казах за разочарованието си, се разговорих доста с разни татковци - основно служебни контакти. Говорят и се вълнуват масово
Моите приятели са кофти, защото повечето или нямат деца - двама от тях проимаха след като писах и се оказаха изненадващо добри бащи - пак не щат много да говорят, но то е защото всичко знаели, всичко можели, всичко правели, за всичко били прочели - малко го демонстрират в стил "ти ли ще ме учиш как се кара кола"). Има 3-4ма, които имат деца, но не са ги пипвали от ден 1 дори (т.е. са в описаното в темата положение горе долу). Точно от тях са ми наблюденията, че са в някакво състояние на заучена безпомощност, поне двама от тях - не че чак толкова не искат, просто не могат да се оправят с детето по никакъв начин, описват някакви ситуации, до които не се е стигнало за един или два дни. Всеки татко има някакви отговорности и знае за тях! В яслата като ходя да оставям/взимам почти няма дете, което и да го оставя и да го взима само майка му. Редуват се, а при някои деца направо само татковците идват. Ето една отговорност. Убеден съм, че не 10, ами 90% от бащите са поели някаква отговорност по отглеждането на детето, дори в семействата, където майката се е посветила на дома и децата.
Въпросът е това да започне веднага, от ден 1, да не е абсолютният минимум, да включва ангажименти, свързани с детето, дори да са символични, дори майката да може и самичка да ги свърши. Просто да знае че той е отговорен за това. Примерно за миенето на зъбчето. Или за даването на инфакол, вигантол и подобни. Или за някакво време всяка вечер, твърдо, без извинения с работа, почивка и дрън дрън. Майката да не пее песента, че как така ще кара преуморения си съпруг да стерилизира шишенца или да къпе бебе, защото това е женска работа
Напълно реалистично е според мен в повечето случаи да подейства. Всеки татко (ок, може би без психопатите) е на 7мото небе като изпишат бебенцето. И тогава ако майката не го стиска нон стоп това бебенце, все едно още не е излязло от коремчето, ами делегира някакви отговорности (пак повтарям, дори да са символични отговорности!) и твърдо разчита те да бъдат изпълнени (т.е. да не е пожелателно, от време на време, с майката наоколо да поправи грешките, когато има такива и т.н.), таткото хем ще се почувства полезен, хем ще започне да изгражда връзка с бебето. Не знам дали са 10% мъжете в България, които са способни на това, мисля, че са доста повече, но след като говорим за България и за не-България, значи става въпрос за семеен модел, а не за нещо твърдо присъщо на мъжете, което да не подлежи на промяна. Така че щом може в Дания или в Швеция, не виждам защо да не може и в България. Не сме някакъв друг вид тук все пак, все сме хора.
# 712
21 дек. 2018, 02:37 ч.
Прекрасни постинги на bgtatko, много съм доволна от прочетеното. Без да имам деца сън напълно съгласна с рецептата - от ден първи да се делигират права и отговорности на таткото, за да може той да се привърже и обвърже с детето, за да се сплоти семейството от трима, а не мама и бебе с придатък - баща. Смятам, че ако повече жени изразят доверие в собствените си съпрузи, ще се изненадат колко много неща ще могат и искат да направят. Аз вярвам, че "българската майка-героиня" несъзнателно изключва мъжа от семейството и го кара да се чувства като донор на сперма и пари, "стискайки" бебето и оставяйки татко в периферията, като безполезен, безпомощен люзър.
Много ми харесва отношението на bgtatko към семейството му - това че знае за всички сладки мъки по отглеждането на бебче - за шишетата, за лекарствата, за това колко е уморително. Защото го е видял - както казва - от ден първи. За това как той се е учил заедно с нея. Аз също имам страхове, че съм над 30 и не кипя от майчински инстинкт и се страхувам, така че много се надявам да попадна на човек, който да ми каже - няма страшно, ще се учим двамата. Изобщо - за мен е много радостно, че съществуват мъже като него. Всички съвети за мен бяха много полезни, може би не съм чела нещо по-важно за толкова години в този форум.
Естествено, че не от всеки ще стане такъв татко, но е пожелателно да се опита. Обнадеждена съм.
Виж целия пост
Много ми харесва отношението на bgtatko към семейството му - това че знае за всички сладки мъки по отглеждането на бебче - за шишетата, за лекарствата, за това колко е уморително. Защото го е видял - както казва - от ден първи. За това как той се е учил заедно с нея. Аз също имам страхове, че съм над 30 и не кипя от майчински инстинкт и се страхувам, така че много се надявам да попадна на човек, който да ми каже - няма страшно, ще се учим двамата. Изобщо - за мен е много радостно, че съществуват мъже като него. Всички съвети за мен бяха много полезни, може би не съм чела нещо по-важно за толкова години в този форум.
Естествено, че не от всеки ще стане такъв татко, но е пожелателно да се опита. Обнадеждена съм.
# 713
21 дек. 2018, 10:51 ч.
И на мен ми харесват постовете на bgtatko,но от опита,който имам чак нереалистични ми се струват.Сега ще кажете,....."какво да направим,че си попаднала на кофти мъж,не всички са такива"...Ами да,но покрай мен все семейства,в които има само една отговорна половина-жената или разведени жени,полагащи единствено и само те грижи за децата си....Как после да не се съглася с мнението на Уейв,че едва ли дори и 10% от мъжете приемат част от грижите за бебето/детето като своя отговорност...Пак искам да попитам,когато човек няма желание и според неговия мироглед трябва само да работи и след като се прибере да иска да си почива,можеш да приучиш или да очакваш адекватно да полага грижи в твое отсъствие примерно?Дори и да го поставиш в реална ситуация това влошава нещата,тогава изхода е само един,няма как да се превъзпитаваме на по 30 години...Споделям и мненивто,че мн хора се променят след появата на малкото човече,и то в положителна посока,стават по-отговорни,но не при всички е така,нали?
Виж целия пост
# 714
21 дек. 2018, 11:49 ч.
Няма взаимовръзка между разговорите за деца и грижата за тях. То и аз рядко обсъждам такива теми, адски ми става досадно в един момент.
Виж целия пост
# 715
21 дек. 2018, 14:55 ч.
+1
Виж целия пост
Няма взаимовръзка между разговорите за деца и грижата за тях. То и аз рядко обсъждам такива теми, адски ми става досадно в един момент.
# 716
23 дек. 2018, 03:43 ч.
Едва ли е въпрос на възпитание, дресировка или "бащински инстинкт". По- скоро здравомислието следва да ориентира индивида, че щом правим бебето 50 /50 и гледането е 50/50, без предварителни уговорки. Отделно ,ако майката е по майчинство, а бащата работи, не виждам логиката да го занимава с памперси, хранене ,прохождане и прочие. От друга страна нормалните бащи искат да прекарват много време с децата си, да играят и правят бели даже, без значение колко са уморени.
Виж целия пост
# 717
23 дек. 2018, 09:31 ч.
Е логиката бащата да се занимава с детето е че и майката е човек и трябва да си почива.
Виж целия пост
# 718
23 дек. 2018, 09:35 ч.
Според мен бащата трябва да си гледа детето, защото е родител на това дете. Задълженията на единия родител към детето не отменят тези на другия. В които влизат памперси, прохождане, захранване и други, според възрастта на детето.
Виж целия пост
# 719
23 дек. 2018, 10:59 ч.
А ,после като и майката почне работа кой ще го гледа това дете по тая логика. На самоотглеждане сигурно.
Виж целия пост
Едва ли е въпрос на възпитание, дресировка или "бащински инстинкт". По- скоро здравомислието следва да ориентира индивида, че щом правим бебето 50 /50 и гледането е 50/50, без предварителни уговорки. Отделно ,ако майката е по майчинство, а бащата работи, не виждам логиката да го занимава с памперси, хранене ,прохождане и прочие. От друга страна нормалните бащи искат да прекарват много време с децата си, да играят и правят бели даже, без значение колко са уморени.
Препоръчани теми