Бременна съм, а той не иска детето

Здравей!
Виждам,че скоро е публикуван коментара.Първо искам да попитам какво си решила с детето?
Аз имам подобна история.Сега съм шести месец.Бащатабеше съгласен да си гледаме бебо,че ще бъдем заедно,но скоро ни изостави.Честно да ти кажа презцялото време е ме  е лъгал.Знаех си аз,но му дадох шанс да бъде баща.Но,щом е решил така,нека това да му е волята.Аз не обичам боклуци.
Преди няма и месец го изгоних от вкъщи,защото не разбирам как един мъж на 43 години може да ми реве за пари и да иска аз да му давам.
Беше си намерил работа,но го изтърпяха две седмици.Подкрепих го,но той пак си замина на село.След това пак се върна и почна,но предчувствах,че ще направи същото.А,преди да ср върне ми каза ,че карал някакъв бус ,за да изкара пари ,икато се върна от курса нямаше.След като почна новата работа ,започна да минярка портмонето си под носа ми и да ни вика ,че нямал пари.Ами,да ме извините,ноне го изтърпях и го изгоних.Изгоних го,защото един достоен мъж,който се нарича мъж,няма да прави така.А,като се върна от курса,няма да хвърли всички пари за ремонт на коли,а ще помисли за мен и бебето.
И,така още една седмица ми сваля звезди как ще събирал пари за бебето и докато реши озобщо да ни търси и то защо?
Защото симулирах,че свърших парите и и му исках за лекарства за бебето.Казах,че са спешни,а той ме въртя два дена и след това ми каза,че няма пари.Казах му до кога няма да имаш пари?Явно му е болна тема и ми тръшна телегона до ден днешен.А,аз исках парите,които той ми дължеше.Исках да ми ги върне,за да мога да си взема хапчетата.
Когато рвших да си оставя детето,знаех че нямам бъдеще с този човек.Разчитах само на себе си.Този човек е лъжец и манипулатор.Винаги е лъгал и животът му е изграден от лъжи.Заради,това реших,да го изгоня от вкъщи.С него нямах,нито един ден спокойствие.Не можех да разчитам на него и не чувствах никаква сигурност.
Явно след една седмица реши да ме изостави.Преди не мислех това ще ми влияе на бременността,но сега ми влияе.
Съжалявам,че го допуснхах до себе си и го опознахкакъв боклук е.И,сега това ми влияе.Не мога да почивствам бременността си.
Надявам се,че си събрала смелост и си оставила детето си.До куде стигна и как се чувстваш?Как чувстваш бремеността си?
Надявам се,че приятеля ти е още с теб.

Не се притеснявай за решението си.Знам,че те боли,но те разбирам.Аз вече съм преживяла един аборт и знам какво значи.Тогава бях на 20 и нямах никакви шансове.Парньора ми беше с много лош характер.Посягаше ми и аз нямах избор.Нямах това социално положение,в което се намирам сега.Макар,че и сега се чувствам странно с моята бременост.Не я чувствам,всякаш ми е неутрална,може би,че пак нямам късмет с половинката ди.Но,тук сама си взех решението си да дам живот на детето си.Дано след раждането да почивствам какво е найчинска обич и да си обичам детето си.
Горе главата,бъдещето е пред теб и всичко ще се нареди.
Забрави тоя случай все едно ,че не е било,така няма да ти напомня за решението,което си взела.
За съжаление,мъжете са такива,едни са когато една връзка е начална,други са когато вече всичко става прекалено сериозно.
Когато навлезеш вживота  и пораснеш още малко,тогава ще почувстваш кога ще  бъдеш готова за тази крачка.
Успех ти желая!

Темата може да е пързалка, но това, което аз искам да споделя не е. Защото имам нужда да споделя най-анонимно. Днес отидох на преглед за контрол на киста, а се оказа, че киста вече няма, но има плоден сак. Господ ми е свидетел, колко щастлива бях! За един час... Мъжа, с когото живея ме обвини, че правя всичко насила. Сякаш съм го изнасилила. Цели три години съм го изнасилвала навярно. Каза, че не го иска.
А сега подробностите: живеем заедно вече три години. Преди 8 години правих аборт, при който едва не умрях, запуши ми се тръба, но в Пирогов ме спасиха. С човека имаме почти 20 години разлика, т.е. приема се и се представя като сериозен и отговорен човек и до днес вярвах, че е такъв. Питала съм, ще се оженим ли? Той с жененето бил приключил. Ок, насила не мога да го накарам, макар че не ми е най-ок нещото. Питала съм, ние деца заедно ще имаме ли? Не знае, не може да ми каже в момента... Но никога не е казвал категорично и ясно, че не иска... До днес!
Втора подробност: господинът има две деца от две различни жени. Явно цената за грешките му в миналото ще я платя аз.

Сега съм в дилема дали да правя медикаментозен аборт, или да гледам сама дете. Съвсем сама!
Радостта ми беше само един час...
Който каза, че всичко е на гъза на жената, беше напълно прав!

Ти свои деца имаш ли?
Само питам, не че ако имаш, поведението на господина е за адмирации, но ако нямаш, тогава пък хич не е приемливо.

Няма да давам съвет, само ще кажа, че аз направих 2 инсеминации и 5 ин витро опита с донорски сперматозоиди, за да имам дете. И това е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало

eur, много ти съчувствам. Искам да си отговориш на следните въпроси. Не на нас! На себе си.

На колко си години? Имаш ли финанси, помощ от роднини, приятели?? И най-важното - дълбоко в себе си - искаш ли това бебе? Помисли спокойно. Животът е твой.

В днешно време абортите рядко водят до безплодие. Не се чувствай притисната до стената, или сега дете или никога дете!  Не е задължително така!

Искаш ли си детето, без бащата да върви в комплект с него? Това е. Какво чувстваш?

Може да му дойде друг акъл като помисли малко... на господина де. А дано...

На 27 съм. Нямам деца. Искам ужасно много, но не искам да наказвам едно същество да расте без баща, защото... знаете! Детето има нужда от двама родители. Майка ми и баща ми не са длъжни да гледат дете, което не са направили. Да помагат от време на време, да, но не и да са ангажирани сякаш имат още едно дете, а при самотните майки често така се получава, защото след почти десет години извън дома им, ще трябва да се върна при тях. Доходите - постоянни, стабилни, но твърде ниски за стандарта ни на живот (държавен служител съм). Освен това работя на смени, което означава, че поне 8 денонощия в месеца отсъствам от вкъщи. Направих опит да се преместя на длъжност на редовна смяна, не стана.

Да го наказваш без баща?? Аз пък имах щастлив брак над 10 години и после се разведох с три малки деца. Не се чувствам грам виновна, виждат си баща си и си го обичат, но не съм знаела какво ме чака, нали?

Според мен ако не се чувстваш готова, направи аборт, но никога, никога не се връщай отново към този мъж!!! Това би било фатална грешка.

Каза, че не го иска. Аз не мога да го накарам насила да го признае и да се грижи за него. Това имам предвид. Дилемата при мен е аборт, защото е рано или да родя сама.

Eur, мъчно ми стана за теб и те прегръщам.
Близо 50-годишния чичак с две деца от две жени се надявам да имаш сили да зарежеш веднага..... нищо не можеш да очакваш от такъв човек за жалост.
За другото решението е твое. Хем на 27 си още много млада, хем не се знае. Ти искаш ли точно той да е баща на детето ти.?
Успех каквото и да решиш.

Прави аборт и си опичай акъла.
Имаш право на нормален живот с човек, който иска да има деца с теб.

Мислиш за аборт след аборт, заради който едва не си унряла? Тая запушена тръба отпуши ли се, или ти я премахнаха?

Отпушиха я. След това пък имах полип и ендометриоза (две независими лекарски мнения смятаха, че е вследствие аборта или че не са ме изчистили докрай тогава). И това мина.