Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 20

   Живи ли сме? Живи ли сме все още?
Лютфю? Как си, братко?
Добре съм.  Хилял? Къде е Хилял? Къде е Хилял?
Хилял, добре ли си?
Хилял. Хилял. Жива ли е? Жива е, нали?
Мехмед го няма. Мехмед го няма.
Мехмет го няма, Лютфю. Отиде си.
Какво говориш, Осман? Не можем без него. Какво ще правим без него?
Никой не може да излезе жив оттам, Лютфю. Мехмед е мъртъв.
Не е мъртъв. Не е. Той е нужен на тази страна.
Лютфю, Лютфю...
Мехмед загина.
Не, аз ще го взема отвътре.
Мехмед е мъртъв! Мъртъв е! Хилял е ранена. Трябва да й помогнем, за да не умре и тя. Искаш и тя ли да умре, Лютфю? Ела тук, за Бога! Ела и стой тук.
Леон е жив. Хайде, трябва да се махнем, преди да са дошли гърците.
В болницата ли отиваме?
Не, ще разберат, че и ние сме замесени.
Йълдъз е медицинска сестра. Тя ще й помогне. Майка Хасибе ще се погрижи за нея.
............................
Ще ме обесите или ще ме разстреляте?
И това ще направим, като му дойде времето, Дагестанецо. Бунтовниците не живеят дълго. И не умират в леглото.
Дагестанецо, кажи на войниците си да свалят оръжието. Победеният ще си ти , но ще се пролее много кръв.
Свалете оръжието, Пехливан.
А сега на въпроса ти. Ние не вземаме прибързани решения като теб. Военният съвет ще се събере и ще обсъди всичко.
Нали така, Янък ефе?
Точно така. Решението ще е на военния съвет. Дотогава Дагестанеца ще бъда държан в тъмница. Пехливан също.
Какво чакате, юнаци? Отведете ги.
Оставете оръжието тук.
Смелостта не идва от оръжието.
Войниците на Дагестанеца също да предадат оръжието.
А ние да поговорим вътре.
............................
Кой е влизал и излизал от склада? Разберете всичко. Ясно ли е?
Капитан.
Командире.
Какво става тук?
Войниците ни обискираха склада, към който ни насочи подсъдимия. Станал е взрив. Самият той е загинал, но има много жертви и от наша страна.
Кой ръководеше операцията?
Старши лейтенант Леон. Ранен е, сега е в болницата. Генерал Филипос тръгна натам.
Разбрах.
.........................
Янък ефе.
Янък, ти седни тук. Смятаме, че ти трябва да ръководиш съвета.
Щом настоявате.
Командири, в този съвет участват най-смелите, най-почитаните бунтовници по Егейското крайбрежие. Нарекохме го Висш съвет на бунтовниците. Но със своята горделивост и амбиция Дагестанеца хвърли петно върху него. Сега трябва да възстановим репутацията му. Съветът ще реши съдбата на Дагестанеца. Имаме два пътя. Или ние ще го накажем, или ще го пратим в Анкара и там ще го изправят пред съда. Всеки да каже своето мнение. Ще постъпим, както решите.
Софу, ти какво мислиш?
Да го обесим. Никой по-добре от нас не знае какво направи Дагестанеца. Ние трябва да го накажем.
Обесването на Дагестанеца ще ни докара само неприятности. Ще го превърнем в герой. Да го пратим в Анкара, там да го съдят.
Дагестанеца беше начело на съвета. Но вече ние сме началниците. За да докажем силата си, трябва да режем глави.
Аз мисля като Демирджи. Да го пратим в Анкара и да ни се маха от главата.
Ти какво мислиш, Айше?
Дагестанеца заслужава всяко наказание. Даже само заради това, което причини на Исмет бей. Но след като се подчиняваме на правителството в Анкара, нека решението бъде тяхно. Аз признавам парламента в Анкара. Ще уважа всяко тяхно решение.
Добре. В такъв случай ще изпратим Дагестанеца в Анкара.
..........................
Дано генерал Джевдет не си е вкъщи.
Какво е станало? Влезте бързо вътре.
Хилял. Хилял, Хилял. Хилял.
Какво стана? Какво се случило? Казвай.
Мехмед...Направихме план как да спасим Мехмед.
Той сам  го направи.
И?
Но бомбите гръмнаха.
Какво?
Мехмед искаше да задържи по-дълго гърците в склада. В това време трябваше да избяга оттам.
А къде е Мехмед?
Ако познавахте поне малко Мехмед, щяхте разберете, че той е знаел, че ще загине.
Знаел ли е?
Искал е да убие колкото може повече врагове, отивайки на явна смърт.
Кой дойде?
Не знам, бабо. Какво става?
Нищо не знаете за взрива.  Ще кажете, че не сте видели нищо. Минавали сте случайно и бомбата е избухнала.
Хилял? Какво е станало с Хилял?
Миличка.
Минавахме покрай Салхане и гръмна бомба.
Божичко!
Ранена ли е?
Трябва да й помогнем.
Хилял, отвори очи.
Леон... Къде е Леон?
Добре е, не се притеснявай.
Леко.
Мехмед?
...................................
Сестра, какво е състоянието на старши лейтенанта?
Добре е, има няколко леки рани. След малко ще дойде в съзнание.
Благодаря.
Хилял...Хилял...
..........................
Вижте това! Вместо турските войници, нашите лежат в болничните легла.
.....................
Старши лейтенант.
Хилял.
Старши лейтенант. Леон! В болница си. Синко, в склада, който претърсвахте, е избухнала бомба. Слушай, спомена името на Хилял. Случило ли се е нещо?
Говори! Случи ли се нещо с нея?
По време на взрива беше близо до склада.
Колко близо? Кажи!
По-далече от мен.
Сестра, има ли жени сред ранените и мъртвите?
Не, генерале. Повечето са войници. Има и няколко цивилни. Но и те са мъже.
Командире. Дойдох да получа информация за взрива.
Няма нужда, генерале. Подсъдимият е разбрал, че ще бъде обесен и отнесе със себе 30 наши войника. Това е всичко.
Въпреки това, бих искал да проведа разследване.
Благодаря, командире.
Леон, как се случи всичко?
Вероятно е била поставена бомба в склада, командире.
Оздравявай бързо.
Имал си шанс, братовчеде. Останалите войници са нямали твоя късмет.
Алекси, да се правиш на умен ли дойде?
Казвам само, че братовчедът е изкарал късмет , оцелявайки. Какво лошо има? Между другото, искам да те питам, братовчеде. Как така се спаси от взрива в склада? Шанс ли е, опитност ли?
Бях на улицата, Алекси. Не бях в склада. Излязах да проверя мерките за сигурност.
Не било нито шанс, нито опитност. Божия милост. А, извинявай.
......................
Сехер?
Донесох ти шербет, воеводо. Дано ти хареса.
Че кой не обича шербет? Леденостуден е.
Така е.
Застана на наша страна, на правилната страна, Сехер. Благодаря ти. Седни.
Имате общо минало с Дагестанеца. Сигурно не е лесно да вдигнеш оръжие срещу него.
Не ме  интересува кой е прав и кой не. За мен въпросът е личен.
Какво ще стане с Дагестанеца?
Ще го предадем на Анкара. Там ще го съдят.
Правилно. Дано Анкара не те подведе.
Защо говориш така?
Присъщо е за тях, воеводо. Непредсказуеми са. Мислят само как да извлекат изгода. Думите се разминават с  делата им .  Не че съм съвсем сигурна. Така си говоря.
Искаш ли още една чаша?
Не, благодаря.
Лека нощ.
И на теб.
............................
Благодаря ви , деца.
Майко Хасибе.
Хилял не плаче.
Ако си поплаче, ще й олекне. Но не я ли знаете каква е? Довиждане.
Потърсете ни, ако е нужно нещо, майко Хасибе.
Благодаря.
Хилял, вътре ли е?
В хола е. Джевдет, не й се карай. Страда детето. Джевдет.
Дъще. Добре ли си? Нищо ти няма, нали, миличка?
Добре съм, нищо ми няма.
Татко...Много ли са ранените и мъртвите?
30 войника загинаха, дъще. Има и ранени. Но старши лейтенант Леон се е отървал с няколко драскотини. Добре е.
..........................
Значи не намериха сили в себе и пратиха смела жена като теб да ме застреля. Водачката на женския отряд.
Дано този отряд не тръгне по грешен път като теб, Дагестанецо.
Не желаем да те убиваме. Всеки изказа мнението си. Беше решено да те предадем на съда в Анкара. Нека те решат съдбата ти.
Значи и ти си била против убийството ми. Благодаря. Задължен съм ти. Ще ти се отплатя някой ден. Но този, който ме пъхна в тъмницата, е Янък ефе. Той ще си плати за това.
Ти сам стигна дотук, Дагестанецо. Ако не го осъзнаеш, непрекъснато ще търсиш някой, на когото да прехвърлиш вината.
Аз ли съм виновен? Виновни са тези, които ми устроиха клопка. Анкара, Янък ефе и другите, за които жертвах живота си. Вината не е моя.
Един ден една мишка видяла кон без стопанин. Решила да се възползва. Хванала юздите му и го пришпорила. Конят мълчал, защото вървели по общ път. Мълчанието му накарало мишката да се възгордее. Придавала си важност. Казвала „Каква велика мишка съм! Притежавам дори кон”. После стигнали до брега на една река. Мишката видяла буйните й води и се уплашила. Разбрала грешката си. Проумяла, че лесно ще се удави във водата, която конят може да пресече без усилие. Конят се обърнал и й казал ...
Вървяхме по общ път, но ти се възгордя.  Сега се обравяй сама.
Ще се оправя, с Божията помощ.
Не съм забравила това, което направи за мен и за страната ни, Дагестанецо. Но ти тръгна по грешен път. Дано Бог те вразуми. Бъди здрав!
И ти. Господ да те пази.
..........................
Якуб, седни. Всички заспаха.
Полковник, в Биледжике ще се състои среща между правитлеството в Истанбул и това в Анкара. Исмет бей ще представлява Анкара.
Каква е целта?
Искат да внесат някои поправки в споразумението и да ги обсъдят с Анкара.
Напразно се мъчат. Но Истанбул за пръв път проявява желание за преговори с Анкара. Принудихме ги. Това е най-важното. Ти как си? Кажи ми.
Старая се да се държа, полковник, но не е лесно. Обичах Мехмед, а сега и него го няма. Ставаме все по-малко. На човек не му се иска да продължава да живее. Всички си отиват един след друг, а ти си още жив.  Жив съм . И  се питам имам ли право на това. Защо аз се събуждам, защо излизам на улицата, защо мога да видя небето?  Защо съм жив?
Живееш заради свободата, Якуб. Живееш, за да донесеш свобода на тази страна.
Даже това не ми дава стимул да живея, полковник. Най-хубаво е човек да умре в деня на победата.
Така ще види свободата, но  няма да се срамува, че е живял повече от приятелите си. Няма да му тежи.
Най-хубаво е да живееш като свободен човек, Якуб. Казвам  го, за да ти  олекне. Ако умра преди теб...
Полковник...
Ако умра преди теб, искам да продължиш да живееш до последния си ден в свободна страна . Каквото и да се случи, всяка сутрин отваряй очи, излизай навън, поглеждай  небето и дишай. Да живееш не е грях, не е престъпление.
............................
Какво ще стане с Дагестанеца?
Не че не съм мислил да го убия. Но после се отказах. Посъветвах се с командирите. Гласувахме. С малка разлика, трима на двама, взехме това решение.
Не сте ли четирима без Дагестанеца?
И една жена се присъедини към съвета. Сестра Айше.
Жена във военния съвет.  Браво на вас!
Нали? Ето така, с подобни гласувания, се готвя за големия парламент. Нали ми обеща да стана кмет на Измир? Щом мога да стана кмет, значи бих могъл да бъда и народен представител.
Казах „може би”, Тефик. Може би ще станеш кмет на Измир. Аз не мога сам да те назнача.
Обеща ми, че ще помолиш Мустафа Кемал да ми прости.
Така е.
Времето за това  дойде, Джевдет. Искам вече да чуя, че Мустафа Кемал ми е простил.
Събери командирите и отиди в Анкара. Увери го в твоята лоялност и той...
Извинявай много, братко. Ще променим малко реда на нещата.
Първо пашата ще каже, че ми прощава. После ще го удостовери  в писмен вид. Ще постави лично подписа си под документа. И тогава ние, командирите и войниците, ще се присъединим към общата армия.
Не бяхме се разбрали така, Тефик.
Не сме се договаряли и за друго. Аз изпълних задачата си, Джевдет. Дагестанеца е в затвора на чифлика. Командирите и войниците са зад мен. Спечелих доверието на всички. Сега е твой ред, братко.
..............................
Леон.
Йълдъз.
Съжалявам за станалото.
Благодаря. Как е Хилял? Вероятно е тук, няма я в болницата.
Тук е, добре е. Не се притеснявай.
Ако може, бих искал...
Леон...Хилял не иска да те вижда.
Ще й дадеш ли това?
Не мисля, че в този момент би приела писмо от теб.
Не е от мен, от Мехмед е. Помоли ме да го дам на Хилял, ако нещо се случи с него.
......................
Ако искаш, аз ще ти го прочета.
Какво пише?
Хилял, къде?

===========


Мирно!
Да се помолим за безсмъртието на душите им.
Огън! Изправи оръжието! Свали предпазителя! Прицели се!
Да се помолим за безсмъртието на душите им.
Огън! Изправи оръжието! Свали предпазителя! Прицели се!
Да се помолим за безсмъртието на душите им.
Огън!
Бомбите, банковият обир...Всичко това се прави, за да забавят настъплението на гръцката армия, генерале.
Ние нямаме още план за атака, генерале. Не мисля, че турците знаят нещо.
Не знаят, генерале. Но го предчувстват. Усещат, че ще им се стовари страшно бедствие. Опитват се да го предотвратят, но напразно. В Биледжик предстои среща между правителството в Анкара и това в Истанбул.
Знам, генерале. Властта в Истанбул иска да бъде променен Севърския договор.
Не съм убеден, че ще успеят. Но  срещата е важна и трябва да я проследим. Не е редно аз да отида след загубата на цели 30 войника.
Ако  наредите, ще отида аз, командире. Както казахте, ще ни е от полза, ако на събранието има  представител на гръцката армия.
Прав сте, генерале. Веднага тръгнете на път.
............................
Любимата песен на Мехмед, нали?
Благодарим ти.
Сякаш беше вчера, когато оплаквахме Хайдар. Отиваме си един по един. Да поискаме разрешение от  Якуб. Нека не свирим известно време. Не  съм в състояние да забавлявам никого.
На Якуб не му е до песни и забавления сега.
Хилял.
Как си, Хилял?
Добре.
Хилял, знаем, че обвиняваш нас.
Искахме да спасим Мехмед, а го пратихме в ръцете на смъртта.
Няма смисъл да говорим за това, приятели. Знам, че страдате, колкото и аз.
Страдаме? Сърцето ни се къса.
За тази земя живя Мехмед, за нея и умря.
Ще го погребем там, където пожела.
Къде е това?
В Чанаккале.
Оставил ни е писмо. Моли  да го погребем в Чанаккале.
Герой като Мехмед трябва да лежи до другарите си в Чанаккале.
Трябва да помислим как ще вземем тялото му и как ще го пренесем до Чанаккале.
Ходихме сутринта. Казаха, че ще ни го дадат утре.
Значи утре отиваме в Чанаккале. Ние ще погребем Мехмед.
.............................
Командире,поднасям Ви съболезнования от името на британското правителство и от мое име за това жестоко нападение.
Но такива инциденти са неизбежни, докато не бъде установен траен мир и порядък.  С това щяхте да продължите, нали?
Нито губя войници за пръв път, нито е първото съболезнование, което получавам от британското правителство, г-н Хамилтън.
Разбирам. Не се съмнявам, че скоро ще се реванширате за понесения удар с голяма победа.  Гръцката армия има късмет, че я ръководят офицери като Вас и генерал Джевдет.
В последно време с генерала се занимаваме прекалено много с умрели войници. Но по различни причини.
Не Ви разбрах, извинете.
Нашият приятел мисли прекалено за войника, който се самоуби в кабинета му. Как се казваше?
Спиро.
Спирос.
Има ли нещо ново?
Генералът иска да продължи разследването. В дневника на момчето липсвали няколко страници.
Г-н Хамилтън? Само не ми казвайте, че и Вие сте се разстроили от смъртта на Спиро.
Не, не. Смъртта на един слабохарактерен войник не е по-важна от тази на войниците, които губим всеки ден.
...........................
Тефик ще бъде в Биледжик с останалите командири. Ще представя на Исмет бей  един опасен, но целесъобразен план. Може би ще се съгласи да му даде  свидетелство за помилване. Това е единственото условие на Тефик, за да се присъединят хората му към общата армия.
Искате ли нещо от мен, полковник?
Филипос в последно време често говори за ново настъпление.  Следи го внимателно. Трябва да разберем, ако е намислил нещо.
Както заповядате.
.........................
Командире. Тъкмо идвах при Вас. Закъснях ли?
За съжаление, г-н Хамилтън. По заповед на генерал Филипос тръгвам на път.
Къде? Мога ли да знам?
В Биледжик. Ще проследя преговорите между Истанбул и Анкара. Ще поговорим като се върна.
............................
О, Всевишни, пази държавата и народа ни. О, Всевишни...
Какво става, Софу?
Да не се затъжи за Исмет бей?
Тук става дума за Родината, за народа ни. Първо ще отидем и ще си вземем свидетелствата за помилване. После, ако е рекъл Господ, ще се присъединим към общата армия.
Виж го ти Софу. Започна да говори като министър.
И това ще стане, дай Боже.
Ти чуваш ли се?
Янък идва.
Юнаци! Това е ключът от тъмницата на Дагестанеца. Ще бъде в мен , докато не си тръгне оттук. Ще го нося и по пътя до Биледжик. И пожар да избухне в чифлика, Дагестанеца ще стои там.
Господ да ви пази!
Господ да ни пази!
Ако успеем в тази борба, това ще бъде съдбата не само на чифлика, не само на Егейския край, но на цяла Анатолия.
Дай Боже!
Господ да ни помага!
Господ да ни помага!
Ние тръгваме, Азизе. Право към Биледжик.  После, ако даде Бог, към Анкара. Бунтовниците, които виждаш, ще се присъединят към редовната армия. Включително и Янък ефе.
Дай Боже.
Изминах дълъг път и  стигнах дотук. Бях Тефик. Станах Янък. Бях офицер. Станах бунтовник. Ти не ми повярва. Може би все още не ми вярваш. Но виж...Аз стигнах дотук, Азизе.
На тази граница съм. Само една крачка. Ако направя сама една крачка,  Тефик ще започне нов живот.
Не е толкова лесно, Тефик. Още не си направил последната крачка. А без нея всичко сторено дотук, ще се окаже напразно.
Янък ефе! Готови сме.
Поверявам чифлика и Дагестанеца на теб, Азизе. Докато  женският отряд, който взе страха на гърците е тук, ще знам, че всичко е наред, Азизе.
Не се притеснявайте. Поздравете Исмет бей. Винаги е в молитвите ни.
............................
Кога можем да се качим в стаите си?
Скоро ще бъдат готови, Селим бей.
Ресторантът отворен ли е?
Когато пожелаете.
Господин Неджип?
Само един човек на този свят може да  говори турски и да носи гръцка униформа. Много удачно решение на гърците да изпратят точно Вас тук, генерал Джевдет.
Аз самият пожелах да дойда. Не се притеснявайте. Гръцката армия е зад вас с цялата си сила.
Благодаря. Познавате ли Исмет бей?
Не, все още не.
Сега ще Ви запозная.
Добре дошъл, Исмет бей.
Не ме огорчава това, че предадохте Родината си, генерале. Напротив. По-добре е навреме да се освободим от паразитите. По-тъжно ми е, че сте избрал страната на губещите.
Времето ще покаже кой е губещ, Исмет бей.
Така е. Времето ще покаже. Историята ще напише.
Господа, стаите ви са готови. Ахмед, заведи господата.
Добър вечер, Неджип бей.
Добър вечер. Дано съвещанието не се проточи, Исмет бей. Ако сте дошли с ясни намерения...
Нашите позиции са ясни, Неджип бей. Дойдохме да ви ги кажем в лицето.
Покажи ни и нашите стаи, синко.
След минута-две ще бъдат готови.
Господа, настанявайте  се.
-------------------------
А, сестра Айше. Как мислиш, стигнали ли са до Биледжик?
Стигнали са.
И какво значи това? Всички въстаници в една армия ли ще бъдат?
Да. Ще има една армия. Ще я ръководи Мустафа Кемал.
Ако армията ни е единна, ще победим. Така каза Мустафа Кемал паша.
Ще победим, разбира се. Петте пръста са силни. Но мощта на юмрука е друга.
Да.
Победата значи мир. Войната ще свърши.
Дай Боже.
Ще свърши, разбира се. Ти какво си мислеше?
Знам ли. Не съм видяла ден без война. Струва ми се, че ще продължи вечно.
Когато войната свърши, вече ще мога да се омъжа.
Войната още не е свършила, тя започна да си мечтае за сватба.
Защо да не си мечтае?
Няма да има проблем, нали, Айше?
Няма, разбира се.
С бял воал.
Искам да дойдат 40 села, да празнуваме 40 дни и 40 нощи.
Нас ще ни поканиш ли?
Разбира се. Ти ще танцуваш на сватбата ми. А сестра Айше ще пее.
А, не.
Гласът й е много хубав. Не си я чувала.
Стига вече.
Лъжа ли е, имаш хубав глас .
А аз сигурно ще умра, когато свърши войната.
Пепел ти на езика.
Виж я как приказва!
Лъжа ли е, сестро? Аз съм болна. Но няма да умра веднага. Първо ще се бия. Ще умра като свърши войната.
Боже мили!
Не искам да чувам такива приказки!  Ще те излекувам, ще забравиш за болестта.
Добре.
Кажи сега, какво ще правиш след войната?
Може би ще стана учителка.
Учителка?
Какво има? Не е ли за мен?
Не е това. Мислех , че  мечтата ти е  да бъдеш войник.
Виж ти! Сега ме виждаш само във войнишки дрехи. Да не мислиш, че само това умея?
Докато е война ще се бия в окопите, а после ще стана учителка. Образованието е друг фронт.
Разбира се.
Има ли по-хубаво от това да учиш децата на буквите?
Не.
Ти можеш ли да четеш и пишеш, Евсун?
Малко.
Но ще отида да се науча, където трябва. Ще завърша, което училище трябва.
Няма ли да ми позволят след войната?
Разбира се, че ще ти позволят. Родината ни има нужда от учители. Как иначе ще изправим страната на крака?
Сестро Айше....Ти какво ще правиш след войната?
Стига ми да видя отново семейството си. Другото е лесно.
Мислиш ли, че мечтите ни ще се сбъднат?
Ще се сбъднат. Слушайте сега. Ти ще станеш учителка. Аз ще се събера  със семейството си. А после ще отидем на сватбата на Емине и ще танцуваме като луди.
Добре.
Дай ми това.
Аз щях да го почистя.
Ще се омъжа, нали?