Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 20

Когато се върнах от лечението ми във Великобритания, Мустафа Кемал  ми възложи да убедя  Дагестанеца и останалите бунтовници да влязат в общата армия.
Знам.
От дълго време се опитвам да изпълня тази задача. Но и Вие сам се убедихте,  Дагестанеца беше заслепен от своята горделивост...
И това усложни нещата.
Определено.
Ето защо, без да го обсъдя с вас, реших да сложа на мястото на Дагестанеца Янък ефе.
Изместването на Дагестанеца от Янък ефе  твой план ли е?
Да, господине. В крайна сметка, главната ни цел е да създадем единна армия и сметнах, че конкретните хора нямат особено значение. Осъзнавам, че излязох извън рамките на  заповедта, която имах от пашата.
Да работиш  в сърцето на гръцката армия, с цената на това да бъдеш отхвърлен от най-близките си като предател, е много трудна мисия, полковник. Имате пълно право да вземате решения, които биха ви помогнали да изпълнявате задачите си.
Благодаря, командире.  Не съм подвел доверието ви. Бунтовниците са готови да се присъединят към общата армия. Но един от тях, Янък ефе, настоява да бъде официално помилван.
За Истанбул бунтовниците са разбойници. За нас са герои.
Но при него нещата са  малко различни. Той не е Янък ефе, когото Вие и останалите познават. Ако позволите, нека лично Ви разкаже историята си.
Моите почитания. Щастлив съм, че мога да застана пред Вас. Аз съм Янък ефе. Познат като генерал-майор Тефик.
...............................
Храна за арестанта.
Има заповед на Янък ефе. Първо трябва да я  проверя.
Проверявай.
Нямате мъжество да отворите и вратата ли?
Аз съм, Дагестанецо.
Кучка! Не те ли е срам да идваш тук?
Предател! Благодари се, че ти донесох ядене.
Вземи си го!
Ох! Изкълчих си глезена.  Тичай, доведи някого.
Малко ти е!
Като изляза оттук, ще те убия със собствените си ръце.
Воеводо, послушай ме. Нима мога да те предам? Преструвам се, за да успея да те спася. Но онова куче Янък взе ключа от тъмницата със себе си. Потърпете, докато взема ключа. В чифлика все още има момчета, готови да дадат живота си за теб. Дръж се, докато успея да открадна ключа, воеводо.
Прости ми, обидих те. Ще издържа.
Идват, воеводо.
По-бързо.
Глезенът ми е изкълчен.
Предател! Мръсно куче!
................................
Генерал-майор Тефик. Ако не бяхме се срещнали на официално събитие, ако  не беше тук полковникът, не знам какво щях да направя с теб.
Но сега не е време за отмъщения. Цяла Анатолия се бори с всички сили за свобода и независимост.  Виждам, че си се разкаял и се биеш в планините за народа. Успял си да убедиш бунтовниците да се присъединят към единната армия. Има шанс да ти простим.
Господ здраве да Ви дава, паша.
Но ...Ти се опита да убиеш Мустафа Кемал.
Неуспешен опит, паша. Бомбата не избухна в кабинета на Мустафа Кемал, а се стовари върху мен, слава Богу.
Благодарение на полковника. Нали така?
Така е, така е.
При това положение, не е мое право да решавам дали да бъдеш помилван или не. Това решение може да бъде взето единствено от Мустафа Кемал. Ела заедно с командирите в Анкара и обявете, че се присъединявате към общата армия. Поискай прошка от Анкара.
Лично от Мустафа Кемал ли?
Точно така.
Знам ли? Редно ли е?
Няма друг начин.
Мислите ли, че ще ми прости?
В тази война Мустафа Кемал е видял не малко хора, сменящи позициите си. Той е държавник, който не позволи да бъде убит дори везирът Ферит бей.
Молете се да подходи и към Вашия случай по същия начин.
Свободен сте.
Благодаря, паша. Бог да Ви пази винаги! Бог да Ви пази, паша!
Тефик! Тефик, успокой се.
Не получих помилване.
Успокой се. Запази търпение. Ще се срещнеш с Мустафа Кемал. Чу какво каза Исмет бей. Не е позволил да убият дори везира.
Аз да не би да съм везир, Джевдет? Могат  спокойно да ми сложат примката на шията като отида в Анкара.
Яви се пред него с другите командири. Миналото може да бъде забравено, братко.
По-скоро ще трябва да погреба мечтите си за кметския стол в Измир в сянката на някое дърво в Анкара.
............................
Тук ли е живял Мехмед? Никога не го попитахме какво яде, какво пие, къде живее.
Вижте каква мизерия.
Ние не се тъпчем до пръсване като алчните окупатори. Стигат ни и две хапки.
Да съберем вещите му. То няма много за вземане.
Има чифт ботуши. Ще ги сложа навън пред вратата.
Но са много износени.
Нищо, все някой ще ги вземе.
Колко много искам да те намразя, Леон. Стоя и непрекъснато си  повтарям. Ако той не беше го арестувал, сега Мехмед щеше да е жив.
Но не се получава. Не мога да те намразя. Един поет казва, че „смъртен” е думата, описваща най-добре човека. Мехмед се издигна до висотата на мъченик и напусна този тленен свят точно както искаше.
Не помня къде го четох. Бих предпочел да върна билета си за този свят, но не и да гледам как умират деца. Аз ще отида още по-далече. Бих предпочел да умра, но не и да бъда виновен за смърт, която ще ти донесе толкова болка.
Знам, че смъртта на Мехмед не е твоя грешка.  Но дори и да беше, в нея е всичко твое, Леон. Твоята съвест, твоята наивност,   твоето добро сърце. Мога ли  да те намразя, когато обичам дори грешките ти? Но имам нужда от изкупителна жертва. Иначе не мога да понеса смъртта на Мехмед. Само гневът ме държи на крака.
Ако ти е нужен виновник, нека това бъда аз, Хилял. Обвинявай мен, сърди се на мен. Стовари върху мен цялото си негодувание . Ако за да понесе болката, съпругата ми има нужна не да се опре на  мен, а да ме разпъне на кръст,   ще го приема.
...........................
Значи Исмет бей не ни даде прошка.
Но и не е отказал. Ще се посъветва с Анкара и ще ни пратят вест .
Има ли надежда, Янък?
Не се тревожете, момчета. Сега ще чакаме решението.
Хайде, чифликът ни чака.
...............................
Добре ли спахте, генерале?
Неджип бей. Много добре. А Вие?
Аз също.
Изглеждате отпочинал и спокоен. Не знам защо, но аз съм винаги притеснен преди подобни срещи.
Защо?
Все очаквам нещо да се обърка, боя се, че не съм взел всички предпазни мерки. Може би, защото съм войник.
Мислите ли, че трябва да сме нащрек?
Чак толкова не. Сигурен съм, че сте направили необходимото, за избегнете неприятен развой на събитията и да си тръгнете спокойно от срещата.
Подготвени сме за всякаква ситуация, генерале. Ако Анкара не приеме исканията ни, ще задържим  делегацията им и ще ги отведем в Истанбул. Това  достатъчно ли е като предпазна мярка?
Напълно.
............................
Жалко, че историята с печатницата стигна чак дотук. Умряха толково войници.
Турците! Разбраха, че ще загубят и гледат да убиват гръцки войници, дори отивайки към бесилото. Преставете си колко са отчаяни.
Напълно сте прав. Като са толкова смели да отидат да се бият на фронта.
Абсолютно. Точно така, Якуб бей.
Якуб бей, никога няма да си променя мнението за турците. Но хора като Вас ми дават надежда.
Много сте любезен, господине. Генерале, ако можеха семействата ни да се се виждат по-често. Не всеки ден срещаме стойностни хора като Вас.
Прав сте, Якуб бей. И аз бих се радвал по-често  да се срещаме. Искам да поканя Вас и съпругата Ви в конака някоя вечер, когато таверната е затворена.
Всъщност, днес няма да я отваряме , заради траура за загиналите войници.
Благодаря Ви за съпричастието, Якуб бей. Тогава няма нужда да отлагаме вечерята. Нека бъде днес.
Както желаете. С удоволствие.
............................
Да започваме ли, Исмет бей?
Разбира се, да започваме. Аз съм началникът на военния щаб, ръководен от Великото народно събрание Исмет бей. Вие кои сте?
Познаваме се добре, Исмет бей. Тук сме като представители на правителството в Истанбул.
Ние не знаем да съществува правителство в Истанбул, Неджип бей. Ако искате да разговаряте с нас като министри от правителството в Истанбул, няма смисъл. Губите си времето.
За нас пък не съществува правителство в Анкара.
Малко остана, господине. Ще признаете съществуването му. Ще го признаете и вие, и целият свят.
Знаете много добре защо сме се събрали тук. Искаме да постигнем споразумение относно договора от Севър. Защо се смеете?
По две причини. Първо, това, което предлагате не е нищо друго освен запазване на сегашния договор с някои незначителни изменения. Засмях се на опита Ви за прикриете истинската си цел зад красиви думи. Второ, очевидно  продължавате да гоните нереалистични цели, както когато се съгласихте да подпишете договора. Засмях се, защото сте едни напълно откъснати от действителността фантазьори.
Севърският договор е най-големият шанс на турския народ да постигне мир.
Много ви благодаря. Вашите думи показват най-добре колко важна е народната борба и колко нужни са на страната  правителството в Анкара и Великото народно събрание.
Поведението Ви до този момент говори, че не се стремите към постигане на съгласие.
Така е, ако съгласие означава да приемем исканията ви. Няма да се договорим, докато сме живи. За Великото народно събрание Севърското споразумение е един парцал. Няма сила, която да промени позицията ни.
Тогава да Ви водим в Истанбул, Исмет бей. Там ще имаме много време за разговори.
Простете, идваме по средата на преговорите. Дойдохме да видим има ли нужда от нещо Исмет бей.
Ако Анкара не приеме предложението ни, ще задържим делегацията им и ще ги отведем в Истанбул. Това достатъчно ли е като предпазна мярка?
Кога ще дойде делегацията от Анкара?
Ще почакаме още  малко. Мислят се за умни и си придават важност.
Значи имаме още малко време.
Да.
Тогава ще Ви оставя за малко. Забравил съм си лекарствата в стаята.
Разбира се.
Благодаря.
Хората на султана смятат да задържат Исмет бей и другарите му. Ще влезеш с другите командири на заседанието и ще защитите Исмет бей.
Стига толкова, Джевдет.   Ние се прибираме.
Помисли добре, Тефик. Ако провалиш плановете на Истанбул, ще спечелиш доверието на Анкара. Това ще ти издейства по-лесно свидетелството за помилване.
Кои сте вие?  Като какви сте тук?
Кои сме ние ли? Ние сме Егейските бунтовниците. Част от народната съпротива. Борим се срещу гърците, откакто превзеха Измир. Други въпроси имате ли? Да отговоря и на тях.
Ако желаете, приятелите Ви могат да се върнат в Истанбул, а ние ще Ви вземем с нас в Анкара, Неджип бей. Елате да  видите с очите си героичната борба на турския народ.
Извинете, малко закъснях. Дано не съм пропуснал нещо.
Не, генерале. Едва сега започваме.