Как да забравя този човек?

момиче, слез на земята
за когото и даси омъжена, ще имаш същите проблеми
освен ако не е сирак и абсолютен мухльо
всеки човек си има хубави илоши черти, бас ловя, че и ти имаш, защоочакваш само мъжа ти да се съобразява

свекърите се държали добре, и на теб това не ти харесва
ако се държат зле, по-добре ли ще се чустваш

според мен ситърсиш причини и поводи и изнервяш всички около теб
засега по разказите ти, повечето ти проблеми са детински, измислени, или причинени от теб

Стига с това "слез на земята", моля ви. След като се ожених и имам дете а не реших да остана сама, сигурно съм слязла доста ниско на земята.  Споделяла съм с няколко познати преди време ситуацията си и всички ме съветваха да си хвана пътя и да си замина, но знам, че не е лесно и не бива да развалям семейството си и всички ще се обърнат срещу мен.

Години наред дори родителите ми смятаха,че няма да се оженя (защото не съм била достойна за никой),  а братовчедка ми тръбеше на ляво и на дясно как щяла да ожени преди 30 и аз съм можела да й ходя на гости и понеже сигурно аз няма да се омъжа, щяла да ми дава да се радвам на нейните деца. Дълго време не можа да си намери място от яд, че се ожених преди нея (казваше ми,че не могла да повярва как именно на мен се случило, била изненадана и бла бла ) а тя се раздели със своя "любим" и "мечтаната" сватба с него, деца и идеален живот не се осъществи. В началото не ми пукаше от тези подмятания, но в един момент стана прекалено, всеки втори да ми казва как ще протече живота ми, при положение,че си е мой. Радвам се,че свекърите се държат добре но просто не ги харесвам  и не ги намирам за искрени. Имам причина да не ги харесвам, защото бяха говорели какви ли не неща на майка ми и то докато бях в родилното...след което тя дойде на свиждане и ми разказа всичко, като бяха успели да я разстроят на макс.

За мен да се правят такива интриги и то няколко дни след като им се е родило внуче, не е Ок. Но все пак тогава простих.  Те ни се месят постоянно и ни притесняват, и това натякване за жилището (че ако не са били те цял живот сме щели да живеем по квартирите) просто ме обижда и мисля,че имам право да се засегна. Не се натискам да живея в това жилище, мога и на квартира да ида с детето, но мъжа ми няма да го допусне лесно. Откъдето и да го погледне човек имам причина за развод, но въпреки това се старая да правя компромиси и това е от самото начало, мъжа ми не се е съобразявал с мен, толкова, колкото аз с него, но той сякаш не забелязва това. Няма да говоря повече по темата за мъжа ми, тя не беше основна тук и не трябваше да й отделям толкова време.

Честно казано, не мога да те разбера. Ти самата не се харесваш, но държиш сметка на другите, че не те харесват. Искаш да си независима, но си се обвързала с мъж, че и дете си му родила напук на човек, на когото не му пука за теб.

а според горния пост и напук на братовчедката и родителите си

Е, важното е било да се омъжи преди куку-братовчедката и да натрие носа на всички. Тъй им се пада, ще видят те.

Не е било напук, просто наистина ми беше обидно,че едва ли ме мислят за прокажена и няма никой да ме хареса и да създам семейство. Както казах за мен любовта не се корени в брака, можехме и да живеем дълго време на семейни начала, детето вече се беше родило, когато се омъжих.

Не се харесвах дълго, именно защото от дете ми се натякваше,че съм грозна, глупава и още какво ли не. Собствената ми майка ми казваше, че нямало да успея в нищо и съм щяла да "мета улиците",  и "откакто съм се родила, само нещастия са се случвали"...отделно и родителите на втория ми баща (които ми се водеха като бяба и дядо) и те постоянно ми набиваха в главата такива неща и казваха,че поне братовчедка ми имала имоти и добро семейство и било нормално всеки да предпочете нея. Нямам вина,че съм се родила в лошо семейство и явно майка ми не ме е искала.

Как можех да избягам от този тормоз и такива натяквания, след като бях длъжна да общувам с всички тези хора като дете и тийнейджърка? Ето защо бях благодарна,че все пак мъжа ми ме обикна и въпреки обидите и лошите думи на толкова хора спрямо мен, някой ме прие за достойна за него. Не бях в  положение да съм претенциозна, защото никой преди него не ме беше харесвал , освен едно гимназиално гадже, и там по-скоро му бях муза, понеже и той като мен рисуваше и снимаше.  За хора в моето положение, този вариант беше до някъде по-добър, отколкото да прекарам още 5, 6 години живеейки съвсем сама.

Престани да се държиш, сякаш този брак и дете са ти се случили, докато ти си била някъде другаде и нямаш нищо общо. Всичко, което ти се е случило дотук, е резултат от твоите действия, поеми отговорност. Докато обвиняваш майка си, баба си, братовчедка си, мъжа си, свекърите и кого ли още не, няма да пораснеш. Държиш се инфантилно. Изобщо не си стъпила на земята, както си мислиш. Дори и никнеймът, който си избрала, е показателен.

Добре, ще помоля админа да заключи темата и да се спрат коментарите. Да поема отговорност? Да, поех отговорност за мъжа ми детето ми и за брака си. За майка ми и другите уж близки мои хора. няма как да поема отговорност за това,че ме тормозеха от малка и умишлено ме съсипваха. Аз нямам вина, че те са такива. Ако има хора, които подкрепят и оправдават такива "родители" и "близки", жалко. Спирам повече да пиша по темата.

1. Не си отговорна за това къде си се родила, но си отговорна пред себе си за това какво ще направиш с живота си.
2. Болднатото изобщо не се вързва с онзи, когото уж се опитваш да забравиш. Съпругът ти е дал това, което уж си мислиш, че искаш и пак не ти стига, та наглеждаш и си комуникираш с "бившия" от фалшив профил.
3. Не търси оправдания в ланския вятър.

Уау! Дадох +1 на този въпрос, защото знаех, че отговорът ще бъде този.

Няма смисъл да й казвате "слез на земята"... Ние (близнаците) сме винаги във въздуха! Умеем да анализираме повече от никой друг, както неща от миналото, така и предстоящи. Освен това сме вечни деца, житейските проблеми много много не са ни интересни.

Драга колежке, Момиче от Марс, пак казвам, успокой ума си, пусни си някоя хубава песен, която да не ти напомня за твоя човек. Майчинството определено те е пренатоварило. Като свърши този период (все някога ще свърши), ще видиш как всичко ще се нареди в семейството ти. Чети другите истории в "Семейни отношения" - ще се разведриш малко.

За съжаление се случват и такива кофти роднини/семейства, каквито описваш. Няма да е зле да поговориш с психолог и да разнищите нещата.


То пък голяма гордост да си оправдаваш инфантилността със зодии.

На никой не са му интересни житейските проблеми, но се налага някак да ги решаваме, а не да се носим по повърхността и все някой друг да ни е виновен. Като дойде детето, край на "въздуха" и "не ми е интересно".

Че какво му е лошото да си инфантилен? Да си инфантилен не означава да си безотговорен. Тя си гледа детето и ще продължи да си го гледа като най-добра майка (дори не е хедонист, както повечето потребителки, които приканват за развод при семейни проблеми).
Последното изречение е проблема на авторката. Детето наистина е "край на въздуха". От там е почнала тя да анализира възможностите за "друг живот", може би с "някой друг"... Как щеше да бъде ако...

Момиче от Марс, настоящите ти проблеми и дилеми са резултат на много ниската самооценка за себе си и на база, на която си взела грешни решения в близкото минало. Но ти вече май си наясно с това четейки последните ти постове.
 „Ето защо бях благодарна,че все пак мъжа ми ме обикна и въпреки обидите и лошите думи на толкова хора спрямо мен, някой ме прие за достойна за него.“
Този цитат е колкото тъжен, толкова и безумен. Приемаш себе си за толкова незаслужаващ обич и уважение човек, че вярваш, че си длъжна да благодариш за всяка проява на добро отношение. Омъжила си се много млада и набързо за човек, в който според мен не си била влюбена, гонена от страха, че никой никога няма да те хареса и ще си кукуваш сама. Историята с младежа от преди 6г. е като че ли е единствения път когато си изпитвала любовни трепети и сега се връщаш към онова чуство отново и отново, идеализираш го и убеждаваш себе си, че това е може би истинката любов, за която трябва да се бориш. А ти даже не си си дала шанс да намериш истинската любов. Това е една огромна илюзия, която те обсебва понеже се носиш по-течението в този живот.
Проблемът не е онзи мъж, не е и настоящия ти съпруг. Ти си толкова объркана в това коя си, какво искаш, как да го живееш този живота  и т.н., че аз искренно те съветвам да поговориш с психолог за всички тези неща.

Тук проблема идва още от детските ти години, когато по една или друга причина си била психически тормозена от близки, приятели, съученици. От там ти си започнала да се подценяваш и когато някой те е харесал не знаеш как да реагираш, как да се държиш и правиш някакви супер необмислени постъпки.
Хванала си се като удавник за сламка за първия обърнал ти внимание и още не можеш да си го избиеш от главата, въпреки, че човека ти е казал и показал, че не се интересува от теб и е продължил живота си.

А това изказване, че ще запазиш брака си само заради детето не мога да го разбера честно. Ако не си щастлива и наистина нямаш чувства към този човек не смятам, че трябва да седиш и да търпиш това отношение/държание. Това, че никой няма да те подкрепи според мен не е така, а просто ти така си мислиш и си си го навила.
И аз си мислех, че като тръгна да се развеждам всички ще са против мен и няма да ме подкрепят, но като седнах и говорих с моите родители и им обясних как се чувствам и какво мисля и двамата застанаха зад мен и ме подкрепят колкото и да им е трудно, защото и аз съм дете на разведени родители и ми е кофти, че детето трябва да мине през това, но не смятам да си живея живота нещастно и да седя с някой само заради детето.