Как да забравя този човек?

Ми и аз съм Близнаци с асцендент Близнаци, ама й разбирам мисленето. Самочувствието й, обаче, не й го разбирам (да си призная).

Момиче, що си с оранжева коса, бре, моме? За напук на майка ти ли? (изивини ме за дирекността)

Казах,че повече няма да коментирам, но все пак реших да го направя. Не, не напук на някой, а защото много харесвам този цвят и винаги ми е харесал за коса. Учила съм в гимназия, в която се изучаваха изкуства и имаше и други хора като мен там, дори една от учителките ни сама си шиеше всички тоалети и имаше доста ексцентрично поведение, но никой не се стресираше, нали все казват,че хората на изкуството за малко куку. Макар,ч е и там понякога ме мрънкаха за визията, част от учителите ме подкрепяха и ме убедиха да участвам в 1, 2 училищни ревюта.  Интересно е, че мъжа ми визуално е пълна моя противоположност- носи много семпли и едноцветни дрехи, и като цяло не харесва кича, шареното и шантавото, но естествено, за мен това не е лошо. Хората са различни.

Може ли да ми дадеш някакъв линк към коса подобна на твоята или към дрехи подобни на твоите? Едно е да си ексцентричен (буквално тълкувано), друго е да разбираш от изкуство, според мен. Просто да добием някаква визуална представа, преди да коментираме.

Акцентът беше върху "глупусти". Благодаря за доказателството.
За това, което не разбираш - реално тя се съревновава единствено със себе си и едновременно с това не се харесва --->  Параграф 22. Оттук ---> какво самочувствие, какви 5 ст'инки. Липсва й самоуважение.

Да. Ето линк към цвят коса подобен на моята. Относно дрехите, някои съм ги измисляла аз и имат декорации, които не съм виждала на други дрехи, но както казах не се обличам така всеки ден и имам и по-обикновени дрехи и такива с много дантели, мъниста и панделки, като някои детайли са взаимствани от стила "рококо".

https://vignette.wikia.nocookie.net/thehungergames/images/3/3f/E … cb=20120814194048

Ето все пак изнамерих няколко снимки на дрехи, които отчасти приличат на моите но без цветовете и малките детайли

https://i.pinimg.com/736x/fd/8e/2b/fd8e2b261af6521853d35b7e8a44d … -jumper-dress.jpg


http://www.atelierlareida.ch/wp-content/uploads/2015/12/buehne-t … er-07-505x758.jpg

https://i.pinimg.com/736x/ea/a0/f4/eaa0f40234fed6357fbfb3a972884 … -dark-fashion.jpg

https://i.pinimg.com/736x/5e/78/62/5e78627d3d92719b9e1f19e7a4d8c … l-pastel-goth.jpg

https://i.pinimg.com/736x/89/0b/7d/890b7dad64482326c04fb054e469f … ess-steampunk.jpg

Ако беше слязла на земята отдавна щеше да излезеш от този филм. И щеше да спреш да търсиш вина във всички останали, но не и в себе си.
На косата ти нищо й няма. За дрехите няма да коментирам.
От теб зависи как ще те приемат и как ще се държат хората с теб. Не от стила на обличане, а от самото ти излъчване. Всеки стил си има и евтин (разбирай грозен, нескопосан, а не за малко пари) и скъп вариант. Ако ти съчетаваш добре дрехите, спрямо годините и факта, че си майка малко хора ще те отбягват дори и така, но ако изглеждаш зле е нормално.
Да, да, разбрахме, че това сте ти и стила ти ама не си на 12-15 и трябва да изглеждаш добре.
Относно факта, че всички са те били отписали от картинката с детето и семейството - ами замисли се, защо се е случило така ... За да създаваш подобно впечатление явно си има причина.

абе има си гадни родители, дето саси гадни без причина
ама има и разминаване в разбиранията
еадно е да кажеш - ако не започнеш да се държиш, като нормална жена, ще останеш сама
и съвсем друго - не заслужаваш деца и семейство и никой няма да те обича

и точно аз мога да го твърдя със сигурност, защото съм била различна на младини и не държах да се вписвам
не съм носила такива дрехи, но бях достатъчно изпъкваща, за да ме забелязват
обаче, не ми е било цела ме забелязват и нямам грам идея коментирали ли са ме учители, възрастни и съученици, защото  го правех за себе си, а не за другите
такава коса редовно имам,
казвам редовно, защото също толкова редовно си сменям външния вид, понеже ми писва да съм такава или онакава

ох, отплеснах се
всичко е до самочуствие, способност да си здраво стъпил на земята, дори когато фантазираш и живееш по свой желания и правила
поемаш отговорност за себе си
дали ще се разведеш или не не е важно в случая, важното е, че никога няма да постигнеш това, което си мислиш че искаш, защото не знаеш какво е то
не може да мислиш само какво нямаш, как някой се държи зле с теб, как това или онова не е наред
а помисли какво имаш

Има много хора и над 30, които съм виждала да се обличат различно-музиканти, дизайнери, фотографи и много други. Винаги съм се стремяла да изглеждам добре-гримирам се , поддържам лицето, косата си, не съм небрежна спрямо нито едно от тези неща нито пък запусната или размъкната. За пример ще дам една жена на около 29, която е популярна в мрежата чрез свои блог и статии и тя редовно си прави косата ярка, облича се различно, но доста хора я харесват. Тоест това за съотношението между години и вид за мен поне е строго индивидуално. Познавам пък друга жена на около 35, която има деца и е страхотна майка и човек, но има вид на 20 годишна и с много татуировки. Явно нямам излъчване, което да се харесва масово на хората. Единствено, като ходех на актьорска школа ми правеха комплименти и когато се явявах на няколко кастинги преди време. Там винаги търсят всякакви типажи.

Не знам защо се е случило така, че близките да ме отписват и да се отнасят по този начин, но едва ли на 2, 3 аз съм била причина за подобно отношение. Сега всички уж много ме обичат и се стараят да не се карат с мен,  но това е заради детето, няма друга причина. Може би просто не съм била желано дете, но тогава се чудя защо изобщо се решили да ме създадат родителите ми.  Аз преди да забременея премислих всичко и си обещах да дам много обич, внимание и грижи на детето си. Нормално е понякога да ме ядоса или да направи пакост, но винаги съм спокойна и се отнасям чудесно с бебчето и не си го изкарвам на него.

 Не ме харесваха донякъде като цяло хората и  защото бях малко грозновата и на моменти по-мълчалива, а в други някак прекалено буйна и енергична, но пък е имало около мен далеч по-грозновати и пакостливи деца, които се радваха на повече симпатии.   През години съм мислела за частични корекции на лицето, но нямах тези финанси а и понякога подобни промени не винаги водят до очаквания резултат.

През годините имаше и други момчета, които съм харесвала, но все не попадах на правилния човек, освен веднъж. Гимназиалните трепети не са били за мен любов, но когато те отхвърлят 1,2 пъти и ти търсиш в себе си причината, питаш се дали не си достатъчно добър, красив, успял и прочие. Заради един от тези хора дори реших да се променя и визуално, като поведение и интереси, но резултат нямаше. Човека в прав текст си ми каза, че както и да изглеждам, просто не го привличам и ме вижда само като дружка, с която да си бъбри и да се мотае   и аз приех това и уважих неговата откровеност.

След време като вече не го харесвах, се сприятелихме повече и дълги години се събирахме в общи компании, говорехме си, ходехме си на рождени дни и дори го запознах с една моя приятелка и с тях двамата още си комуникираме и дружим. Но от тези промени и отхвърляния в различни ситуации разбрах, че дори да имаш визия на модел ( преди бях много слаба и пазех диети и правех упражнения почти постоянно) и да си с невероятен характер, ако някой не те харесва (без значение дали става дума за гадже, приятел или компания само), трудно можеш да промениш това.

В гимназията срещнах и човек като мен, с много общи черти и интереси и бяхме гаджета близо година, като дори имахме план да живеем заедно след като завършим и да кандидатстваме в университет по едно и също време, но бяхме още деца и тръгнахме после в различни посоки. И все пак, той остана мой добър приятел и дори дойде на сватбата ми и се радваше много за мен. По някаква странна причина с няколкото човека от моето минало, който бях харесвала още в гимназията, успяхме да запазим приятелски отношения и винаги сме се уважавали. Щом разбраха,че имам дете, тези хора искрено се радваха за мен и ми честитиха. Дори мъжа ми ги познава, защото сме се събирали по празненства преди и не е имал нищо против дружбата ми с тях,  дори са си намирали общи теми.  Така,че не съм била отблъскваща за съвсем всички, но по-голямата част от хората не ме приемаха-без значение дали ще изглеждам елегантна или шантава, дали ще имам техните интереси или не...просто още като ме зърнеха и не ме харесваха.  Научих една фраза от онзи човек за който е темата - "По-добре мразен за това, което съм, отколкото обичан за нещо фалшиво".  За това спрях да се опитвам да се впиша и се надявах, че ще дойдат хора, които да ме приемат каквато съм....

И бтв- какво им е на дрехите от линковете? Някои от тях са много стилни, поне според мен.

Не мислех да пиша, но се ядосах и реших да го направя. Съвет от мен. Момиче, не случай тук "перфектните майки", които са на трудов договор с БГ мама и стоят по цял ден да коментират на хората проблемите. Те най-много да те нахокат как си глупава патица, която не знае какво е истински брак и любов. За твоята история ще кажа, че изобщо не ме изненадва. Тук някои потребителки заподскачаха как можело, пък колко било психопатско и дрън дрън. На твоите години се случват такива неща. И аз имах един приятел, който гасна по една девойка 10 години, а тя през това време се омъжи, разведе, роди дете и не се е сещала за него даже. Типични за младостта са разни такива изпълнения. Сгрешила си, че си се омъжила за човек, който не обичаш. Не е достатъчно само той теб да обича. Моят съвет е да мислиш сега по-скоро за това как да се махнеш от тази ситуация, защото тя ти засилва и обсебването към другия. Колкото по-нещастна си в тази връзка, толкова повече ще търсиш утеха в онази минала "любов". Не се поддавай на манипулации от мъжа си, че ще ти вземе детето. Ако имаш здрави родители отиди си при тях с детето, успокой се малко и чак тогава мисли за любов.
А, а пък братовчедка ти трябва да я изтриеш от контактите си.

Няма никакъв проблем в предпочитанията ти на дрехи и коса. Но отвъд това имаш детински очаквания, които според мен трябва да прибереш в килера. Отношенията ти с околните и очакванията от тях са като на ученичка.
Не е нужно да вярваш на мен или друг от форума, потърси среща с психолог. Той ще те доведе до момента да пораснеш и да надраснеш този момент на харесване или не на себе си. Ти си фиксирана на него и това не ти позволява да приемаш света и другите по техния начин. Всичко се върти около твоя свят на неприемане и опити да докажеш на останалите, че си нещо (доказването на неприелите те родители, а тяхното поведение е ужасно, но това не означава, че трябва да го приемаш).

нищо им няма на дрехите, не са мой стил просто

прекалено се вторачваш във всичко
тоя те харесал, оня не
а вероятно на хората просто не им пука за теб, не не те харесват
не може да си приятелка с всички
няма и нужда
а и да не те харесват - какво от това, ти да не би да харесваш всички
и живота си тече достатъчно хубав и без да си центъра на вселената

стига се гледа през очите на другите

Анонимен, какво е сгрешила?  Нали онази,  другата "  любов " беше само платонична. Айде стига с шантаж.
И училищно гадже си имала.
Постоянно се отговаря избирателно на въпроси, които са удобни и биват раздувани и разтегляни като локуми....ако се анализират отговорите, ще видим не само противоречия, а и две -три личности в една.
Вече и на снимчици се нагледахме.
 А уж модератор беше привикан...и нямаше да се отговаря повече.
Не знам пързалка ли е, какво е, но има нещо гнило във всичката тази история.
Съжалявам. Дано греша.

Темата не е пързалка, наистина исках с най-добри намерения да я пусна тук за да получа съвети. Относно избирателното отговаряне- съжалявам, ако сте останали с това впечатление, нямам възможност да отговоря на всеки пост, защото не съм тук постоянно и имам и други ангажименти. Снимките ги пратих, защото една потребителка ме помоли, това е всичко.

Стига бе, хора! Най-после нещо свежо и нестандартно се появи в този форум и вие ще го смачкате! И тази история с "момчето", която може да послужи за сюжет на оперета, ако разбира се в съвременността някой се занимаваше да пише оперети. Авторке, ако имахте малко повече опит в житейските ситуации, нямаше да имате тези разминавания. Вие сте били еднакво диви и неопитни и в продължение на 5 години сте се гонили с всякакви простотии. Ако бяхте малко по-цивилизовани щяхте да изкарате една страстна любов и най-вероятно да се разделите по живо по здраво, всеки да поеме по пътя си, но всеки от вас е вкарал някакви свои елементи в историята. Ти му пращаш братовчедката, той явно също е бил без самочувствие, както го описваш, и не е устоял на вниманието на толкова забележителна мадама, която вероятно нямаше да му обърне внимание, ако ти не я беше пратила. Той или братовчедката вкарват в сюжета и магиите, и въобще ... приказка. На теб тази история ти е мила, защото не е реализирана. Да знаеш, че в живота на всяка жена има поне една такава - може да не е петгодишна, но аз съм сигурна, че няма жена, която да не се пита какво би било ако... Ако питаш мен, вземи някакъв спомен (едва ли имаш къдрица от коса), но съм сигурна, че нещо си пазиш - може и късметче от кафе да е, сложи го в един пощенски плик, скрий го в някой шкаф, от време на време си го вади и проронвай по някоя сълза и ... дотам. Има си неща, които трябва да оставим в миналото си, за да можем да продължим напред
Относно мъжът ти - според мен цялото бързане и гонене е било, защото е усещал как му бягаш, сега вероятно хич не му е станало приятно, когато е разбрал, че си кореспондираш с хора от миналото ти. Мисля, че ще го задържиш, ако пак му подбягваш, но по друг начин. Какъв - ти ще решиш, ти си го познаваш най-добре. Иначе, види ли, че си му вързана в кърпа ще те тормози - дали за апартамента или за друго, все ще се намери за какво. Трябва да те усеща малко далечна и несигурна (ти си си такава и по характер, де). И помни едно - нищо не разрушава отношенията така, както скандалите - опитвай се да решаваш въпросите спокойно, уверявам те, че е много по-ефикасно и не се създават такива прецеденти като физическата намеса.
И накрая за дрехите и косата - ходи си както се харесваш и бъди различна, ако ще и на 100 години да станеш, аман от унифицирани жени
ПП. На доста повече години от теб съм, но и аз съм зодия Близнаци и се обличам нестандартно

Малко си големичка вече за такива драми. И аз имах подобни, погледна ме, това ми каза, но друго е имал в предвид и т.н. Обаче бях на 18-20 и нямах още мъж и дете. Порасни!
Тази несподелена любов ти е фикс идея, защото е неизживяна, не за друго, не е толкова силна или специална, просто все ни влече непознатото, забраненото и си казваме какво ли щеше да стане ако..
Ами нищо! И с него да беше, пак щеше да ти е скучно покрай майчинството, пак да има кавги и т.н..
И ще ти кажа нещо, той те е харесвал, била си му интересна и симпатична, но преди години, не сега!
Не те е обичал както ти него, когато един мъж обича истински се бори, казва го и го показва. Вашето е било просто закачка и заигравка. Не съжалявай, гледай напред.

Имах същия случай. Звънене, погледи, ревности, търси ме, после се дърпа и т.н и т.н.
Е, след годинии занимаване, накрая го накарах да каже обича ли ме или не, за да се сложи край веднъж завинаги, да си продължа живота. Каза, че не ме. Харесва ме външно и т.н., желае ме, също и като приятелка, но не и за връзка. Сложих край, а трябваше много по - рано да го направя.
Същото е и при теб. Казал ти е сбогом, сложи КРАЯ!