Пубертетът при момчетата

  • 117 368
  • 1 293
# 660
Синът ми обича да е навън и да играе с децата. Онзи ден със зор го прибрах към 21 часа вечерта след като е тръгнал от вкъщи в 07:30, след училище е ритал с децата и към 17 часа, прибирайки се за вкъщи е срещнал тайфата от комплекса. Дори не се беше прибрал да си остави раницата.
В събота решихме да излезнем заедно, но разбира се той предпочете да излезе с приятели вместо с мен. И така..звъня на 4 деца от неговия клас, които казаха, че играят вкъщи на игри и не им се излиза, та взе че излезе с мен.
Но всяка свободна минута вкъщи предпочита да е пред екрана на телефона или телевизора. Обаче като се замисля и ние-родителите в свободното време сме залепени за екраните.
Виж целия пост
# 661
Нито е родителски мързел, нито безхаберие. На 13г. вече има много по-малко желание да излиза с мен, предпочита да е с деца на неговата възраст , с неговите интереси. И това е в почивните дни , защото през седмицата няма време.

на 12 - 13 години д аиълиъа с теб? В смисъл да , ако излизате и му се идва с вас , ок, ако не има телефон обажда се на приятел и пита какво прави; , излиза ли ти се, къде.

обикн. лятото са на открития басеин, ако не са с колелата на една писта за колела имат в съседния квартал, ако не са на футболното игрище или са седнали някъде .

Зимата или отиват да видят някой филм, или сядат някъде или отиват в библиотеката където има читателска стая за деца с мокет, възглавници и всякакви екстри за приятно четене , много информация се обменя за книги, поредици, филми и нови игри .

това ако им остане време разбира се. защото имат толкова много за учене . като сложим спортните занимания и остава време толкова, колкото за уроците. От къде взимате часове дневно за компютри. Не ми е ясно. Ние нямаме много време да сендем без нещо да правим и децата го ползват да почетат малко, да покарат заедно колело пред нас или да ритнат малко топката.
Виж целия пост
# 662
Четене???Че и в библиотека???  newsm78 Няма как да се случи...
Виж целия пост
# 663
Четене??? Че и в библиотека???  newsm78 Няма как да се случи...
Те не стоят да четат с часове. Аз като съм била с малкия с негови приятели ами те обенят информация. Всеки ходи, вади книги от любима поредица, показва на другите обяснява по детски какво е интересното, героите ... или вадят нови игри и ги изпробват, прослушват дискове с приказки ... голяма забава е. При големите явно е така. А и библиотеката има добро кафене с тераса където могат да пият по нещо.
Защо да не стоят в библитотеката? В голямото междучасие в училище когато вали много и без това всички се опитват да се пъхнат в училищтната библиотека, та им правиха читателска зала /.
Виж целия пост
# 664
Абе и аз искам да има подобни интереси,ма няма...затова...Инак е много хубаво!
Виж целия пост
# 665
   Предполагам, че е различно при различните деца. Аз подкрепям всеки интерес, но пък и моето дете е по-склонно да се впуска и задълбочава в нещо за по-продължителен период от време от малък. Когато започне нещо се вманиачава и с часове може да се занимава с него.Само дето с книгите не ми се получи. Най-трайни  и с развитие са му спортните занимания, но пък мина през какво ли не. Правене на лъкове и стрели, още прескачам кремъци, защото си правеше сам стрелите от стъкло или кремък, промиване на злато ,биология,китара. Напоследък освен спорта е на тема фотография и музика. Има канал с разни мелодии и бийтове, които си пише , който върви доста добре, въпреки че му прибирам оръдието на труда - щот не остава време за училище.
Скрит текст:
Иначе има 3 по музика. Най-ниската му оценка.
Последното е фотография. От другия месец мисли да започва курс при професионалист, ако не сгафи с училището, където не полага особено старание. Доста определяща за нагласата е освен природната степен на концентрация в нещо, и средата и децата, с които контактува. Семейното обкръжение е даденост, която не се забелязва . Ние например обичаме да пътуваме и да почиваме на диви дестинации,да сменяме маршрутите постоянно и откриваме нецивилизовани места, докато той по-скоро скучае и предпочита по-урбанизирано и населено.
Виж целия пост
# 666
Ох, много се взираме в тия деца, да ви кажа пък аз Satisfied То не са интереси, пък да осигуриш широк светоглед, пък всичко да пробва, да видим кое ще му хареса на мамино златно яйце Joy Да не се разбира като критика, аз съм съвсем същата. Само като се сетя едно време как аз почти съм самоотглеждала, лошо ми става. Ни ме знаеха кога уча, какво уча, на какво съм се записала - пълна свобода. Израснах оправен, самостоятелен и много ученолюбив човек. А да видим тия нашите, дето само ги подбутваме оттук-оттам, какво точно ще излезне от тях. Не съм оптимист по отношение на самостоятелност, пробивност, съобразителност, изобщо не съм оптимист.
Виж целия пост
# 667
 Има нещо такова с взирането, обаче то си е до родител, а и форумът е средище на такъв профил родители.  В обкръжението ми съм по-скоро взето бяла лястовица. Опитът ми е,че колкото и да напъвам в дадена посока, то не подхваща. Нито подхвърлени на всяка крачка книги с илюстрации, откриватели, експерименти, нито филмите. Подритва ги и най-много един два часа да им отдели, ако са особено атрактивно оформени. Вярно е, че аз го заведох в спортната зала, откъдето не излиза без зор вече 10 години, но пък го заведох щот иначе щеше да се пребие в къщи да се премята.Точно този спорт хич не ми влизаше в плановете. От 4 годишен пееше в една детска вокална група,  и ръководителката се опитваше да ме убеди, как трябва да го дам в музикално училище и какъв талант имал. Заведох го на едно прослушване за едно телевизионно шоу на 7 години. Ами беше едно от най-сниманите деца, само че не блесна с изпълнението си, а с премятанията и стойките на ръце във фоайето. 
Виж целия пост
# 668
      За учене- и на мен не са ми се бъркали, сама си учех.
Но тъй като живеем на море, много ме водиха из планините, основно- заради здравословен проблем. Така майка ми изгради любов към природата ,интерес към билкарството, любопитство към исторически места .Ако ме бяха оставили на самотек, едва ли щях да имам вкус към тези занимания. А като ги предавам на сина си, виждам и той как се запалва, дори повече от мен.

За извънкласните занимания- не са ми давали съвети, но учителите много ни насочваха- било спорт, изкуство, технически умения. Обясняваха, записваха ни на кръжоци, в училище идваха треньори, те преценяваха. Така че, специално в моето детство не е било съвсем без насочване. Имаше и такива, но скучаеха по цял ден, но бяха рядкост, все някой ще те заинтригува с някакво занимание.
Виж целия пост
# 669
Дори в периодите, когато не съм посещавала абсолютно нищо извън училище, не съм скучала нито миг. Едно, че четях като невиждала, денонощно, второ имах огромна тайфа другарчета от улицата и играехме навън до мнооого късно, поне докъм 14 - 15 годишна, докато не проимах гаджета, си излизах да си играя с децата всеки божи ден. Моите синове нямат такава компания. Ако ще се излиза някъде, са едни специални уговорки, пък телефони, вайбъри, все едно на луната ще ходят...За това специално обвинявам града. Няма условия за игра по улиците в София и това е. Да има в 5 квартала, в другите е като при нас.
Виж целия пост
# 670
Ох, много се взираме в тия деца, да ви кажа пък аз Satisfied То не са интереси, пък да осигуриш широк светоглед, пък всичко да пробва, да видим кое ще му хареса на мамино златно яйце Joy Да не се разбира като критика, аз съм съвсем същата. Само като се сетя едно време как аз почти съм самоотглеждала, лошо ми става. Ни ме знаеха кога уча, какво уча, на какво съм се записала - пълна свобода. Израснах оправен, самостоятелен и много ученолюбив човек. А да видим тия нашите, дето само ги подбутваме оттук-оттам, какво точно ще излезне от тях. Не съм оптимист по отношение на самостоятелност, пробивност, съобразителност, изобщо не съм оптимист.
+1...ММ все това ми повтаря!
Виж целия пост
# 671
 Детето върви по принцип по линията на най-малкото съпротивление, а линии такива днес има бол и то никак не са безопасни. Избягвам да сравнявам с моето поколение. Където и да живеехме се събирахме по минимем 5 до 10 деца на +- 1 година възраст. Но пък сега нямам връзка с никой от приятелите, с които съм израстнала. Още в гимназиите се разделихме по интереси и се чуваме само по празници. За свободата на избор, която сме имали и колко сме се оправяли сами. Ами оправяхме се, ама и отношението в училищата, дисциплината бяха различни. И моята майка нямаше понятие нито що е пубертет, нито как съм влязла и как съм завършила средното,нито висшето си образование, нито съм ходила по школи, нито по кръжоци, но пък и почти нищо не ме е затруднявало след 7 клас, когато успях да оставя малко настрана фантастичните романи и да си седна и над учебниците в гимназията. Но пък имах различен тип мислене и способности, различни от на моето дете.
Виж целия пост
# 672
...За това специално обвинявам града. Няма условия за игра по улиците в София и това е. Да има в 5 квартала, в другите е като при нас...
Не града е виновен, а разрастването му. А това си го причиняват хората. Аз като бях малка имахме къде да ходим. Имахме къде да играем и из цяла София имаше кина на които можехме да отидем и пешачката даже . Където искаме. След у-ще или уни можехме да минем или да поседим в паркове и градинки ...
А като съвсем малки играехме на улицата, където имаше паркирани 1 москвич, 1 лада и една волга , но тя в гаража на големеца отсреща. С чието дете също много играехме по улиците и вътрешните дворове.
Сега не може. ОК. Но не е града виновен.
Виж целия пост
# 673
Е, аз разбира се, говоря за града, какъвто е в днешно време, а не какъвто е бил преди 30 години Grinning Мисля, че коментираме отглеждането на децата ни днес. Да, може би не се изразих правилно. Не е виновен градът, а градоустройственият план, съгласно който най-близката голяма зелена площ ни е през 3-4 квартала. Няма защо да спорим има ли отношение наличието на зелени площи и спортни съоръжения към активността на населението и по-специално на децата, това са безспорни факти.
Виж целия пост
# 674
... Не е виновен градът, а градоустройственият план, съгласно който най-близката голяма зелена площ ни е през 3-4 квартала. Няма защо да спорим има ли отношение наличието на зелени площи и спортни съоръжения към активността на населението и по-специално на децата, това са безспорни факти.

не съм сигурна, че би могъл някой да предложи градоустройствен план, който да напъха толкова народ на едно място и да им осигури повече от в София паркове, градини и градинки. София все още е е една от най-зелените европейски столици.
Може пък да предложите на градоустройствените служби висящи градини като на Семирамида, но не съм сигурна, че ще вдянат. т.е. не е ясно колко ще се ползват ако не може народа да паркира колата си на сами изхода, па макар и в тревата ... вместо да се катери пешачката нагоре.
Има в София къде да се играе и къде да се разхожда човек и къде да кара колело или скейт и къде да спортува. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия